№ 3257
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Стоева
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело №
20211100108265 по описа за 2021 година
Предмет на производството е предявен от Р. Е. К. против ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“
гр.София осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 100 000лв.,
частично от 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 25.11.2020г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 18.11.2020г. на ПП-I-4, км.10+900 пътно-
транспортно произшествие между л.а. БМВ 5 ЕР с ДК № ****, управляван от А. А. К.,
и л.а. Опел Вектра с ДК № ****, управляван от В.Н.В.. Произшествието е причинено
виновно от водача на първия автомобил, който в нарушение на правилата за движение
изгубил контрол върху управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение
и реализирал удар с правомерно движещият се л.а.Опел Вектра, в резултат на което
била причинена смъртта на водача му В.В.. Ищецът живял на съпружески начала с
майката на починалия, с която сключил граждански брак по-късно, но го отгледал като
роден син още от ранна детска възраст. Твърди от смъртта му да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, обезщетяването на които
претендира от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния за произшествието водач.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва ищецът да е от кръга
на лицата легитимирани с право на обезщетение, съответно да е създал с пострадалия
трайна емоционална връзка, с оглед на което е претърпял вреди, както и застрахованият
при него водач да е осъществил виновно фактическия състав на чл.45 ЗЗД с твърдения
да е налице случайно деяние. Счита претендирания размер на обезщетението за
прекомерен и несъответстващ на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В тази
връзка навежда на приложимост разпоредбата на §96 от ПЗР на КЗ за обезщетение до
5000лв. Релевира възражение за съпричиняване с твърдения пострадалият да е
1
управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а
ЗДв.П и непредприемане на действия по избягване на удара. Счита, че не дължи
заплащането на законна лихва от посочения в исковата молба момент с изложени
доводи.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по
делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с
искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380
КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка
"Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и
осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на
делинквента се предполага до доказване на противното.
Не е предмет на спор към деня на произшествието ответникът да е обвързан от
договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за
л.а. БМВ 5 ЕР с ДК № ****, с който за срока на действие се задължил да покрие в
границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорен и фактът на настъпилото на 18.11.2020г. на път ПП-I-4, км.10+900 в
землището на с.Български извор пътно-транспортно произшествие между този
автомобил, управляван от А. А. К., и управлявания от В.Н.В. л.а. Опел Вектра с ДК №
****.
Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от
събраните писмени доказателства, показанията на св.А. К. и заключението на вещо
лице по съдебна експертиза в областта на автотехниката. Видно от същите на
посочените дата и място л.а. БМВ се движил по посока гр.Варна със скорост около 110
км./ч., а в насрещната лента за движение в посока гр.София л.а.Опел Вектра със
скорост около 45-46 км./ч. Пътят бил мокър, с крива с радиус при осевата линия 125м.,
нормален наклон на виража 5-6/100 със спускане 4/100, в тъмната част на денонощието
/около 20ч./ и видимост на фарове. При достигане на км.10+900, в дясна за него крива с
радиус при осевата линия 125м., л.а.БМВ загубил напречна устойчивост поради
движение със скорост по-висока от критичната и навлязъл в половината на платното за
насрещно движение, при което настъпил удар между предната предимно лява част на
този автомобил и лявата странична част на л.а.Опел. Вследствие на удара л.а.Опел се
завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, върнал се спрямо първоначалното
си направление и се установил на 4м. след мястото на удара върху обезопасителна
мантинела, а л.а. БМВ продължил движението си напред, но с променен ъгъл на
вектора на скоростта по посока и големина с установяване върху десен банкет с предна
част в отводнителна канавка.
Според показанията на св.К., водач на л.а.БМВ, валял лек дъжд и пътят бил
мокър, както и имало гъста мъгла, която силно затруднявала видимостта. Когато
наближил десен завой карал близо до осевата линия за да следи пътя. В даден момент
видял фарове пред себе си, завил рязко на дясно за да избегне удар, но колата не успяла
2
да завие. Сочи, че независимо от конкретните пътни условия се движил с по-висока
скорост, която счел за нормална. На мястото имало ограничение със знак до 50км./ч.,
но не видял табелата поради гъстата мъгла.
Според заключението на вещото лице ударът е бил непредотвратим и за двамата
водачи. Навлизането в лентата за насрещно движение от л.а.БМВ се дължи на
движение със скорост над допустимата за конкретния пътен участък, при което е
настъпило странично приплъзване, направило автомобила неуправляем и липса на
възможност за водача да реагира върху волана. Разстоянието между двата автомобила
в момента на възникване на опасността е било твърде малко /за л.а.БМВ на около 15-
20м. преди мястото на удара, а за л.а.Опел на около 10м./ за да се извършат някакви
маневри и на практика не е имало време за реакция.
Тези доказателства установяват по безспорен начин осъществен от
застрахования при ответника водач фактически състав на чл.45 ЗЗД. Без да съобрази
конкретните пътни условия /тъмна част от денонощието, мокър път и гъста мъгла/ се е
движил с по-висока от допустимата и несъобразена спрямо тези условия скорост в
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДв.П, довело до изгубване контрол върху управляваното
превозно средство с навлизане в лентата за насрещно движение и удар в движещият се
правомерно л.а.Опел. Поведението му в нарушение на посочената разпоредба е
противоправно и единствената причина за настъпване на произшествието.
Установените по делото обстоятелства изключват удара да е последица от случайно
деяние, поради което и съобразно презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД е виновно. Ето защо
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по застраховката
„Гражданска отговорност“.
По делото е установено, че л.а.Опел Вектра е бил фабрично оборудван с
триточкови предпазни колани на всички седалки. Според заключението на вещите
лица по изслушаната комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза
пострадалият В.В. е бил без поставен обезопасителен колан, което извеждат от
множеството получени вследствие на удара тежки травматични увреждания по цялото
тяло, предпоставящо свободното му движение вътре в купето. Но същевременно
обосновават извод, че с оглед механизма на произшествието, при който автомобилът е
бил значително увреден, и естеството и тежестта на телесните увреждания,
несъвместими с Ж.а, поставен предпазен колан не е бил ефективен за предотвратяване
леталния изход или получаването на по-леки увреждания. Предвид това нарушението
на чл.137а ЗДв.П обективно не се намира в причинно-следствена връзка с вредните
последици и не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Установените обстоятелства сочат, че ударът за пострадалия е бил внезапен и
непредотвратим, при пълна липса на възможност за спасителна маневра чрез аварийно
спиране или отклоняване на автомобила. Не се твърди и няма данни да е допуснал
нарушение на правилата за движение, поради което и в тази част възражението за
принос е неоснователно.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива
отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат
на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
Кръгът от лицата, които имат право да претендират неимуществени вреди от
непозволено увреждане поради смъртта на свой близък, са определени в ППВС №
3
4/1961г. и това са съпругът, децата и родителите на починалия. С ППВС № 5/1969г.
това право е признато и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на
отглеждащия го, когато отглеждането е било трайно и създало връзка и чувства,
каквито са отношенията между родител и дете, без да се поставя условие за предприети
формални процедури по осиновяване или установяване на произход.
По делото е установено, че ищецът не е биологичен баща на починалия в
катастрофата В.В., а е заживял на съпружески начала с неговата майка св.В.В., когато
последният бил на четири годишна възраст. С нея ищецът сключил граждански брак
след около година, от който имат едно родено дете. До смъртта му живели заедно.
Видно от показанията на разпитаните свидетели още оттогава ищецът възприел и се
отнасял към починалия като син-полагал ежедневни грижи, издържал го и възпитавал.
В годините на израстване В.В. не е поддържал отношения с рождения си баща, а
създадените с ищеца са били идентични с тези между биологичен родител и дете.
Изпитвали взаимна обич, споделяли общи интереси, въпреки знанието, че не е негов
рожден баща Васил го възприемал като такъв. Също според свидетелските показания
ищецът приел много тежко смъртта му и споделял, че изгубил син, бил непрежалим в
мъката си, направил в къщи кът с негови снимки и всеки ден палил свещички,
понастоящем не е превъзмогнал загубата и продължава да изпитва душевни страдания.
Тези доказателства налагат извода, че без да е биологичен родител ищецът е от
кръга на легитимираните да претендират обезвреда за неимуществени вреди лица
съгласно ППВС № 5/1969г. с оглед установената създадена трайна връзка и чувства
между тях, съответстващи на тези между рождени баща и син.
По отношение размера съдът намира, че в случая е неприложима хипотезата на
§96 от ДР на КЗ, предвиждаща ограничение на дължимото обезщетение до 5000лв., тъй
като то се отнася до лицата по чл.493а, ал.4 КЗ /с право на обезщетение по изключение
според ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г., ОСНГТК на ВКС/, а ищецът попада в
групата на легитимираните лица по чл.493а, ал.3 КЗ.
В съответствие с критериите по ППВС № 4/1968г. и след преценка на
конкретните обстоятелства, отчитайки възрастта на ищеца и починалия към датата на
произшествието /22г./, близките отношения между тях с посоченото съдържание,
интензитетът на претърпените душевни болки и страдания, съпоставено с обществено-
икономическите отношения и застрахователните лимити към датата на ПТП -
18.11.2020г. съдът приема за адекватно и справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение в размер на 100 000лв., предпоставящо уважаване на иска по чл.432, ал.1
КЗ в пълния предявен размер
Върху така определения размер ответникът дължи заплащането на законна
лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция /04.01.2021г./ в
приложение на чл.429, ал.3 КЗ. Ищецът е поискал присъждане на лихва от по-късен
момент-25.11.2020г., поради което в съответствие с диспозитивното начало следва да
се присъди законна лихва от тази дата до изплащането.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в производството от 305лв. Представляван е от адвокат
безплатно на основание чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ГПК
следва да заплати на адв.П. К.-САК адвокатско възнаграждение от 4236лв. с ДДС,
съответно на установения минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК,
4
поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на Софийски градски съд такса за уважения иск от 4000лв.
В съответствие с чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил следната банкова сметка,
по която да бъде заплатено обезщетението: BG 53 RZBB ****.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.****, да заплати на
Р. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, на основание чл.432, ал.1 КЗ,
сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на В.Н.В. в ПТП настъпило на 18.11.2020г. и причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. БМВ 5 ЕР с ДК №
****, ведно със законната лихва от 25.11.2020г. до изплащането.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“, ЕИК ****, гр. София, да заплати на , разноски
по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 536.23лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“, ЕИК ****, гр. София, гр. София, да заплати на Р.
Е. К., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК
от 305лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“, ЕИК ****, гр. София, гр. София, да заплати на
адв.П. К.-САК с адрес гр.София, ул.****, офис 10, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 4236лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“, ЕИК ****, гр. София, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 4000лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен
съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5