Номер 2405.10.2020 г.Град Пазарджик
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
Секретар:Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20205200500602 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателят Г.Г., надлежно призован чрез назначения му
особен представител адв. Г.. Явява се лично особения представител на
жалбоподателя адв. Г..
Не се явява представител за ответника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, надлежно уведомен по телефона. От същия е постъпила
писмена молба, с която моли да се даде ход на делото, взема становище по
жалбата и се претендират разноски. Приложени са пълномощни и списък.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №1045 от 16.07.2019г.
1
постановено по гр.д.№4487/2018г. по описа на същия съд, е прието за
установено ,че Г. Я. Г. , ЕГН-**********, от гр.**** дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-****,със седалище и адрес на управление:
гр.****,представлявано от Н.Т.С и М.Д.Д., чрез пълномощника Б.Н.Р.-
юрисконсулт, следните суми:400лв, представляващи главница;70.16лв
представляващи договорна лихва от 16.12.2016г. /падеж на първата неплатена
вноска/ до 13.08.2017г./падеж на последната вноска/;189лв-такса за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит за периода 16.12.2016г. до
13.08.2017г./падеж на последната вноска/;125лв такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 70лв такса разходи за дейност на служител;189лв
неустойка за периода 16.12.2016г. до 13.08.2017г./падеж на последна вноска;
34.25лв представляваща лихва за забава за периода 17.12.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда,както и законна лихва за забава върху
главницата от подаването на заявлението 30.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението. Със същото решение ответникът Г. Я. Г. е
осъден на заплати на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД разноски по ч.гр.д.№1617/2018г. по описа на РС-Пазарджик -25лв ДТ и
75лв за юрисконсултскко възнаграждение;разноски за исковото производство
-държавна такса от 43.08лв, 300лв депозит за вещо лице и 350лв
юрисконсултско възнаграждение, а в полза на РС-Пазарджик сумата от 250лв
за държавна такса.
С определение №2745 от 24.09.2019г. постановено в производство по
чл.248 от ГПК по същото дело са оставени без уважение молбата на
ответника; изменени по реда на чл.248 от ГПК са разноските платими в полза
на РС-Пазарджик от 250лв на 306.92лв; оставено е без уважение искането на
Агенцията по реда на чл.247 от ГПК за сумата от 250лв представляващи
сторените в исковото производство разноски от последната за
възнаграждение за особен представител и е оставено без разглеждане като
просрочено искането на Агенцията за изменение на решение №1045 от
16.07.2019г. в частта за разноските по чл.248 за присъждане на
възнаграждение за особен представител в размер на 250лв .
Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от назначения на
ответника Г. Я. Г. особен представител адв.Г. Г. от АК-Пазарджик в частите в
които е прието, че Г. дължи дължи на ищцовото дружество неустойка от
2
189лв; такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит от
189лв;такса разходи за събиране на просрочени вземания-125лв; такса
разходи за дейност на служител-70лв, с искане да бъде отменено в тези части
ведно с присъдените за тези искове разноски по делото, с доводи за порочност
като неправилно, необосновано, постановено при неправилно прилагане на
материалния закон и нарушаване на опитните правила при преценка на
фактическия и доказателствен материал. Доводите и възраженията във
въззивната жалба повтарят изложените такива в отговора на исковата молба,
в представената писмена защита, и поддържани в хода в производството
пред първата инстанция. Като неправилни се определят мотивите на съда, с
които са отхвърлени възраженията за нищожност на клаузите от договора,
като е приел, че в тежест на ответника е да представи доказателства за
наведените твърдения в негова полза; че с направеното възражение е
оспорена дължимостта на сумите за неустойка; такса за експресно
разглеждане на кредита и за разходи за събиране на просрочени вземания и
за дейност на служител, съгласно Тарифа на „Вива кредит“ ООД,като по тези
възражения са изложени аргументи при съобразяване с изискванията на
материалните закони на ЗЗП и ЗПК, както и оспорени типови клаузи на
договора върху които потребителят не е могъл на влияе.В тази връзка се
излага и довод за неразпределена доказателствена тежест на подлежащите на
доказване факти и неуказване на ответника, за кои твърдени факти не сочи
доказателства. Коментира се, че съгласно чл.146 ал.4 и чл.147а от ЗЗП в
тежест на ищеца е доказването на индивидуалното договаряне на клаузи от
договора,както и запознаването на заемателя и съгласието му с общите
условия по договора и получаването им при подписване на договора; че
ищецът не е доказал такова индивидуално договаряне по договора,доколкото
не са ангажирани и представени по делото доказателста извън самия договор,
а именно-предложение за сключване на договор,стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на заемателя,за приемане, че той е
предварително запознат и е приел условията на договора, както и
непредставени общи условия приложими към договора за паричен
заем,подписани от страните и от които да е видно, че заемателят се е
съгласил с тях.Според жалбоподателя съдът неправилно е приел наличие на
индивидуално договаряне на условията по договора за кредит само поради
факта, че ответника е положил саморъчния подпис на всяка една от
3
страниците по договора.Поддържат се изложените доводи пред
първоинстанционния съд и направените възражения за нищожност и
неравноправност на договорни клаузи, а именно:-1.Възражение за нищожност
на клауза за неустойка по чл. 4 ал.2 от договора за кредит,като неравноправна
съгласно чл.143 т.5 от ЗЗП и по аргумент на чл.26 ал.1 от ЗЗД, досежно
неустойката, обезпечаваща изпълнението и служеща като обезпечение на
вредите от неизпълнението, като нищожността й е налице когато условията
при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
В тази връзка се коментира, че размерът на неустойката от 189лв е почти в
размер на половината от размера на заетата сума от 400лв, и по този начин тя
се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция,
доколкото вредите на кредитора при ДПК са свързани със забава при връщане
на предоставените от него средства в заем,заплащането на възнаграждение за
тяхното използване и разходите по събирането им; че уговорената неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а
евентуално такива от непредставяне на обезпечение/чрез поръчителство или
банкова гаранция/; че от неизпълнението на това задължение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за
неустойка и че тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от
вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението.Като следващ довод се изтъква, че тази
неустойка е предвидена да се кумулира към погасителните вноски като по
този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и
води до скрито оскъпяване на кредита;представлява добавък към
възнаградителната лихва и го обогатява неоснователно доколкото именно
лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и би
представлявала и печалбата на заемодателя.Твърди се, че изискването за
обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на
поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия
размер,което да отговаря на изискванията,създаващи значителни затруднения
за изпълнението им противоречи на принципа на добросъвестността и цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл.4 ал.2 от договора;
че нормално както разходите на търговеца,така и печалбата му, би следвало
4
да са включени в посочения в договора годишен процент на разходите в
размер на 49.50% и че именно възнаградителната договорна лихва обхваща
печалбата на търговеца, но че в случая клаузата по чл.4 от договора въвежда
още един сигурен източник на доход за икономически по-силната страна; че
според начина на уговореното плащане на неустойката като част от всяка
погасителна вноска, неустоечната клауза заобикаля закона, тъй като въвежда
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и
надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита ,определени по
чл.19 ал.4 от ЗПК. Изводът на жалбоподателят е, че по този начин реално се
оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни плащания,чиято цена не е
включена в определения ГПР и води до драстично увеличение на тежестта на
задължението на заемателя по договора за кредит предвид на това ,че
размерът на неустойката е равен почти на половината от отпуснатата в заем
сума.
Като второ основно възражение жалбоподателят сочи неоснователност
и недължимост от потребителя на сумата от 125лв такса разходи за събиране
на просрочени вземания; 70лв-такса разходи за дейност служител по
Тарифата на „Вива Кредит“ ЕООД,която е неподписана от заемателя;че
процесните суми не са посочени в договора и по аргумент на чл.10 ал.2 от
ЗПК не се дължи плащане, а от друга страна съобразно чл.10а ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква от кредитополучателя заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
На трето място, се оспорва като неоснователна и недоказана
претендираната от ищеца сума в размер на 189лв посочена в чл.2 ал.3 от
договора, представляваща такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, поради непредставени доказателства-предложение за
сключването на договор за паричен заем и СЕФ,предоставени предварително
на заемателя и посочващи индивидуалните условия по бъдещия паричен заем,
с които заемателят предварително да се е запознал и да е декларирал, че
приема всички условия посочени в преддоговорната информация в това
число и че е заявил изрично и е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение
на паричен заем /съгласно чл.1, ал.1, ал.2 и ал.3 от договора за паричен
заем/.Твърди се, че въпреки декларацията на потребителя, че е запознат със
5
СЕФ, в тежест на заемодателя е да установи предварителното предоставяне
на формуляра и разясняване на условията на договора, респективно
конкретните оспорени като нищожни клаузи.Отново се повтаря от
жалбоподателя, че поради неангажираност на други доказателства извън
самия договор, не е установено от ищеца индивидуално договаряне и са
налице предпоставките за преценка неравноправността на посочените клаузи
по договора.Моли да се отмени решението в обжалваните части поради
нищожност и неравноправност на договорни клаузи и се отхвърли иска по
отношение на неустойка от 1876лв; такса експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит-189лв;такса разходи за събиране на просрочени
вземания-125лв, такса разходи за дейност на служител-70лв и се приеме за
установено, че потребителят дължи на кредитора 400лв главница, договорна
лихва от 16.12.2016г. до 13.08.2017г.-от 70.16лв, лихва за забава от от
34.25лв от 17.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна
лихва върху главницата от 30.04.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, съответно да се редуцират разноските съобразно отхвърлената
част от предявените искове.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от „АСВ“ ЕАД, в който жалбата се оспорва като неоснователна.
Поддържа се, че съдът е постановил законосъобразно решение,като е обсъдил
в цялост събраните по делото доказателства,че са недоказани твърденията на
жалбоподателя по отношение на претендираната неустойка, която е
договорена свободно от страните, не е прекомерна,непротиворечи на
принципите за справедливост,не излиза извън пределите на обезпечителната,
обезщетителна, и санкционна функция; че тя е дължима предвид
необезпечаването на кредита от потребителя по указания начин, съгласно чл.4
ал.2; че размерът на неустойката е начислен на основание чл.11 от ДПК и че
тя е уговорена с оглед неизвършване на детайлно проучване на
имущественото състояние на потребителя. Коментирано е и знанието на
потребителя и запознаването му с Тарифата на „Вива кредит“ ООД за
дължимите такси в случай на забава в плащанията на потребителя,като е
посочена методиката на определяне на таксата,която не може да бъде по-
голяма от 125лв.Счита, че потребителят дължи както изплащане на
еднократна такса от 125 лв. по тарифата за разходи за събиране на
6
просрочени вземания както и разходите за дейност на служител от 70лв,като
задължението на потребителя се свързва със свободно изразена воля при
подписване на договора.Коментира се в случая и неприложимост на
разпоредбата на чл.10а ал.1 и ал.4 от ЗПК и се изтъква довод ,че начислените
такси и комисионни по договора не представляват действия по управление на
кредита , а се касае за неправомерно поведение на длъжника след изразено
съгласие за събиране на допълнителни такси за разходи. Коментират се
събраните по делото доказателства и установеното по делото сключване на
договора, прехвърляне на вземането чрез цесия на ищеца, изпълнение на
задължението на кредитора да отпусне паричен заем, установена дължимост
на неплатените по договора суми в резултат на депозирано заключение по
допусната съдебно-счетоводна експертиза.Моли да се потвърди обжалваното
решение.
Страните не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Постъпила е и частна жалба от адв.Г. като особен представител на Г. Я.
Г. против определение №2745 от 24.09.2019г. постановено в производство
по чл.248 от ГПК по същото дело , с искане да бъде отменено по отношение
увеличаване на дължимата сума платима от ответника Г. като държавна такса
от 250лв на 306лв и да бъде изменено решението на РС-Пазарджик в частта за
разноските като се отмени осъждането на ответника да заплати по сметка на
РС-Пазарджик държавна такса от 250лв, тъй като същата е неприложима
съгласно ТДТССГПК. Изложени са доводи, че присъдената крайна сума от
306лв не е съобразена с действително внесените държавни такси от ищеца,
които са му присъдени с решението ,както и че изчисленията направени от
исковия съд несъответстват на закона.
Моли да отмени определението и се измени решението в частта за
разноските като се отмени присъждането на сумата от 250лв като държавна
такса платима от частния жалбоподател по сметка на РС-Пазарджик.
Адв. Г. – Поддържам въззивната жалба и частната жалба относно
разноските. Нямам доказателствени искания. Моля да се приключи делото.
7
Оспорвам подадения отговор и считам, че е неоснователен.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Г. : - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба, която е по
подадена срещу първоинстанционното решение по съображения изложени,
както в самата въззивна жалба, така и в отговорите пред РС. Същите мотиви
поддържам и пред Вас, съответно поддържам и частната си жалба в частта за
разноските. С оглед на което, ще Ви моля при постановяване на решението,
съобразно присъдените суми и уважени искове, да намалите дължимите
разходи.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Да се изплати сумата от 400 лв. на адв. Г., внесена за особен
представител по сметката на ОС Пазарджик.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
30.10.2020 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:08
часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9