О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
18.02. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 838 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.Г., САК, срещу М.С.Т., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да заплати
неустойка.
Исковете са допустими – налице е интерес
от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на
първия съединен иск.
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Фактура № **********/10.07.2016 год.,
2.
Фактура № **********/10.05.2016 год.,
3.
Договор за мобилни услуги от 04.02.2016 год.;
4.
Договор за мобилни услуги от 04.02.2016 год.;
5.
Приложение – ценова листа за частни клиенти от 04.02.2016 год.;
6.
Декларация-съгласие от 04.02.2016 год.,
7.
Фактура № **********/10.04.2016 год.,
8.
Общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги.
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 3056/2017 год. на РС
– Лом.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете.
Доказателствени искания от ответната страна:
няма.
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 3056/2017 год. на РС – Лом.
Предвид констатираната очевидна фактическа грешка в
петитума на исковата молба, следва да се даде възможност на ищеца, с
допълнителна писмена молба, с препис за другата страна, преди датата на
откритото съдебно заседание да уточни пасивно легитимираното лице.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв.
В.Г., САК, срещу М.С.Т., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор,
за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК и за осъждане да заплати неустойка.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Фактура № **********/10.07.2016 год.,
2.
Фактура № **********/10.05.2016 год.,
3.
Договор за мобилни услуги от 04.02.2016 год.;
4.
Договор за мобилни услуги от 04.02.2016 год.;
5.
Приложение – ценова листа за частни клиенти от 04.02.2016 год.;
6.
Декларация-съгласие от 04.02.2016 год.,
7.
Фактура № **********/10.04.2016 год.,
8.
Общи условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите на мобилни услуги.
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 3056/2017 год. на РС – Лом
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, с допълнителна писмена
молба, с препис за другата страна, преди датата на откритото съдебно заседание
да уточни пасивно легитимираното лице
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 12.03.2019
г. от 10,00 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ООД, ЕИК ********* и ответника е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер
0895 298 116 по програмата Резерв Стандарт 39,99 лв. и Договор за мобилни
услеги за мобилен номер 0895 865 159, по програма Нон Стоп 29,99 лв.,
двата сключени на 04.02.2016 год. и с договорен срок на действие – до
04.02.2018 год.
Издадени са две фактури за месечно отчитане, за периода
10.03.2016 год. и периода 10.04.2016 –
09.05.2016 год., с приложени към тях извлечения за месечно потребление. Втората
фактура е била със срок за заплащане – 25.05.2016 год.
Дължимата сума – общо 202,59 лв. Не е била заплатена от
ответника.
За това, за следващия отчетен период е било издадено
кредитно известие за корекция на задължението, като е сторнирана авансово
платената сума от 15,96 лв. и така задължението е останало в размер на 186,63
лв., които не са заплатени в срок, поради което и на осн. чл. 75, вр. чл. 19вот
ОУ, ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника и е издал крайна
фактура, в която е начислил обща сума за плащане в размер на 1381,74 лв., представляваща
сбор от незаплатените задължения за предходен период – 186,63 лв. и начислена
неустойка в размер на 1195,11 лв. За предсрочно прекратяване на сключения
абонамент.
По време на сключване на процесните договори са били в
сила и различни общи условия на ищеца, посочени към конкретните дати.
Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство
е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение,
за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката не е посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от което произтича претенцията за
заплащане по заповедното производство, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове да
претендира осъждането на ответника да заплати и тази сума.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него саществува изискуемо вземане
на ищеца, в размер на 186,33 лв., за неизплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № *********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда, до окончателнотоплащане.
Иска се също ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 1195,11 лв., представляваща начислена договорна
неустойка по договор за абонатен номер № *********.
Претендират се и направените разноски по водене исковото
производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма
спорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение.
Р. СЪДИЯ: