Решение по дело №1323/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 10
Дата: 8 януари 2021 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150701323
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 10/8.1.2021г.

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХI състав, в открито съдебно заседание на дeвети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРИ ПЕТРОВ

2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

при секретар

Димитрина Георгиева

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

по К.А.Н. ДЕЛО 1323 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Марена А-В“ ООД, ЕИК112599975 против решение № 260026 от 09.10.2020 по анд 258/2020 на РС Велингра С обжалваното решение е потвърдено НП № 509264- F-533634/30.04.2020 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП,  което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 вр. чл. 118 ал.4 т.4 от ЗДДС.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността му.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. П., който поддържа жалбата.

Ответникът ЦУ на НАП гр. София не изпраща представител. Постъпило е писмено становище

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик счита, че жалбата е неоснователна и моли да се отхвърли жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението на Районен съд гр. Велинград е потвърдено НП № 509264- F-533634/30.04.2020 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП,  което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 вр. чл. 118 ал.4 т.4 от ЗДДС.

 Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че при извършена проверка от служители на ЦУ на НАП София  на 04.01.2020 г., в 15:20 часа, на обект- заведение за бързо хранене , находящо се   в гр. Велинград, гара Чепино, стопанисван от „Марена А-В „ЕООД, започнала с  контролна покупка на  2 бр. таратор,1 бр. кюфте,1 бр. кебапче,1 бр. татарско кюфте,1 бр. задушени зеленчуци и 1 бр. минерална вода , на обща стойност 17, 10 лв.,платена в брой от П.Р.Т. – инспектор по приходите ,е издаден фискален касов бон № 0006493 от 04.01.2020 г., от работещо  в обекта фискално устройство модел ДАТЕКС DP-150  с ИН на ФУ  DT 777232 и ИН на ФП0277732, който не съдържа следните реквизити: информация за  наименование на стока, количество и стойност по видове закупената стока.  В издадения фискален касов бон е посочено само „ДП -1“ и  общата сума.      За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка  № 0002928 от 04.01.2020 г.

 

За констатираното нарушение бил съставен АУАН, а впоследствие издадено и атакуваното наказателно постановление.

 

        При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

 

         Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл. 118 ал.4 т.4 от ЗДДС.         Въззивният съд е отговорил на всички възражения от страна на жалбоподателя /касатор в настоящето производство/. Въззивното решение е подробно и мотивирано. Нови твърдения не се сочат пред касационната инстанция.

 

         Неоснователно е възражението, което се прави пред касационната инстанция, че неправилно е отказано приложението на чл. 28 от ЗАНН. И в тази насока районният съд е изложил подробни и убедителни съображения. Липсват данни, че процесното нарушение разкрива по- ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Напротив, видно от доказателствената съвкупност е, че издаването на фискален бон без посочените реквизити не е изолиран случай за дружеството, а изискването в Наредба Н-18/2006 г. за тези реквизити е въведено още през 2017 г. с ДВ бр. 76/2017 г. Вярно е, че нарушението не води до неотразяване на приходи, но именно за това е приложена привилегированата санкционна разпоредба на чл. 185 ал.2 от ЗДДС.

 

При разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

 

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Искането за присъждане на разноски от страна на ответника обаче не е било направено своевременно, поради което не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК , съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260026 от 09.10.2020 по анд 258/2020 на РС Велинград.

Решението е окончателно.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /П/                     

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

                                      

                                                                                 2./П/