№ 2015
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110201209 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. М., ЕГН **********, чрез адв.С. С.,
против наказателно постановление № 22-4332-026634/16.12.2022 г., издадено
от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което
на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
700 (седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се поддържа на първо място,
че мястото на извършване на нарушението е описано неточно, доколкото се
сочи, че нарушението е извършено на бул. „Цариградско шосе“ с посока на
движение от ул.„Околовръстен път” към ул. „Павел Красов”, а в същото
време се сочи, че нарушението е извършено до № .. на бул. „Цариградско
шосе“.
На следващо място се поддържа, че процесният АУАН е съставен след
изтичане на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН доколкото се твърди, че
нарушението е извършено на 15.07.2022 г., а АУАН е съставен едва на
06.12.2022 г. или около 2 месеца след изтичане на тримесечния срок по чл. 34
1
от ЗАНН.
Отделно от това се излагат аргументи, че описанието на нарушението е
изключително лаконично, като в НП са отразени единствено ограничението
на скоростта, отчетената скорост и наказуемата скорост, след приспадане на
толеранс от 3 процента в полза на водача, но конкретните стойности на
превишението не са посочени, което е от съществено значение за
наказуемостта на вмененото нарушение, именно на основание посочената
санкционна разпоредба и съобразно приложения снимков материал. Сочи се,
че при словесното описание на нарушението са смесени фактическите
състави на нарушенията по чл. 21, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като
първоначално е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В26 в
населено място, а след това се сочи, че нарушението е за превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място, което обуславя от своя
страна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа се, че това смесване
на двата състава на нарушенията и несъответствието на словесно описание и
правна квалификация води до объркване и се явява съществено процесуално
нарушение, тъй като не става ясно в какво точно се обвинява наказаното лице.
На последно място се излага, че в НП се сочи, че автомобилът се
управлява от неизвестен водач, а в същото време е наложена санкция на
собственика на автомобила, без да се конкретизира, че същият е
санкциониран именно в това му качество. Навежда се, че за да е пълна
правната квалификация на нарушението, следва да се посочи и съответният
текст от ЗДвП, а именно чл. 188, пр. 1, изр. 2 от ЗДвП, който регламентира
носене на отговорност от собственика на МПС при непосочване на водача,
което не е отбелязано в текста на процесното наказателно постановление.
По изложените съображение се отправя молба до съда да отнеми изцяло
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован не
се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото
молба от адв. С., с доказателства за надлежно учредена представителна власт,
подадената жалба се поддържа изцяло по изложените в нея съображения като
се моли за отмяна на процесното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
2
представител и не изразява становище по основателността на депозираната
жалба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Към 15.07.2022 г. И. И. М. бил регистриран в ОПП-СДВР като
собственик на л. а. марка "ХХХХ", с рег. № ХХХХ.
На 15.07.2022 г., в 19:39 часа, в гр. София по бул. "Цариградско шосе" с
посока на движение от ул. "Околовръстен път" към ул. "Павел Красов"
неустановено по делото лице управлявало горепосочения лек автомобил
марка "ХХХХ", с рег. № ХХХХ, като срещу № .. се движил със скорост от 106
км/ч при максимално разрешена скорост на движение за населено място от 50
км/ч., въведена с пътен знак В26. Нарушението било установено и заснето
чрез техническо средство "CORDON M2" № MD 1197, записващо и
заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и скорост.
Системата за видеоконтрол била вписана под № В-46 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г. Видно от приетия по делото Протокол от последваща проверка
№ 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. системата за видеоконтрол е преминала
последваща периодична проверка на 15.03.2022 г. със срок на валидност на
проверката до 15.03.2023 г., като към датата на заснемане на нарушението –
15.07.2022 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно
нормативните стандарти.
На 06.12.2022 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия лек
автомобил марка "ХХХХ", с рег. № ХХХХ – жалбоподателят И. И. М., който
писмено декларирал, че не си спомня кой е управлявал на 15.07.2022 г. в
19:39 часа л. а. ""ХХХХ", с рег. № ХХХХ.
Въз основа на събраните доказателства, св. Д. Д. Ч., заемаща длъжността
„младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, съставила АУАН бл. №
129278/06.12.2022 г. срещу И. И. М. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
3
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-026634/16.12.2022 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-ОПП), с което за описаното в
съставения АУАН административно нарушение на И. И. М. били наложени
административни наказания "глоба" в размер на 700 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
НП било връчено лично на И. И. М. на 04.01.2023 г., който в
законоустановения 14-дневен срок (на 04.01.2023 г.) подал жалба срещу
връченото му наказателно постановление, която инициирала настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Д. Д. Ч..
От показанията на св. Д. Д. Ч. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Д. Ч. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло. От същите се
установява, че свидетелят е съставила АУАН на база приложения по
преписката доказателствен материал, касаещ заснемане на процесното
нарушение, както и на попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от
собственика на автомобила.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
4
в основата на доказателствените си изводи.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че към датата на
заснемане на процесното нарушение – 15.07.2022 г., системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.
(със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания към датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното
производство снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От същото се установява какво е било ограничението на скоростта
на процесното място, въведено с пътен знак В26, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 106 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място въведено с пътен знак В26. Действително, в наказателното
постановление е посочена скорост на управление на МПС 102 км/ч, докато в
снимковия материал е отразена скорост от 106 км/ч. От приложените писмени
доказателства, изискани от БИМ – Протокол за проверка № 09-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г., се установява, че допустимата грешка при измерване на
скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до
100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от
приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената
скорост на заснетия автомобил е 106 км/ч. Тоест, след приспадане на
допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 102 км/ч като толеранс
в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е
отразено, че действителната скорост на управление е била 102 км/ч, което е с
5
52 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч.,
въведена с пътен знак В26.
От приложената справка от Столична община и схема за организацията
на движението се установява, че към 15.07.2022 г. максимално разрешената
скорост за движение в процесния пътен участък на бул. " Цариградско шосе"
срещу № .. в посока от бул. Околовръстен път" към ул. "Павел Красов е била
50 км/ч, въведена с поставен пътен знак „В26“. От същата справка се
установява, че максимално разрешената скорост за движение в процесния
пътен участък на бул."Цариградско шосе" до № .. е била 70 км.ч. въведена с
поставен пътен знак „В26“.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
От приложената по делото справка ГИС – София се установява и точното
местонахождение на адрес – гр.ХХХХХХХХХХ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.
1., вр. т.1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи св. Ч., заемаща длъжността "младши автоконтрольор" в
ОПП-СДВР, има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3. 6
от цитираната заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има
правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е
приложена заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, от която е видно, че Д.Д. е заемала длъжността началник сектор
"Административно обслужване" в ОПП-СДВР.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
6
закон. Следва да се посочи, че нарушението е установено едва след
попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила, а
именно на 06.12.2022 г., от който момент е започнал да тече срокът по чл. 34
ЗАНН, респективно и доводите на въззивника в противоположния аспект не
могат да бъдат споделени.
Съдът счита, че жалбоподателят И. И. М. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2
ЗДвП.
От обективна страна по делото се установи, че на 15.07.2022 г., в 19:39
часа, в гр. София по бул. "Цариградско шосе" с посока на движение от ул.
"Околовръстен път" към ул. "Павел Красов" срещу № .. неустановено по
делото лице е управлявало горепосочения лек автомобил марка "ХХХХ", с
рег. № ХХХХ, като се е движил със скорост от 102 км/ч при максимално
разрешена скорост на движение за населено място от 50 км/ч., въведена с
пътен знак В26. Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 2
ЗДвП, доколкото е имало поставен пътен знак "В26", който да въвежда
конкретното ограничение на скоростта, поради което и възраженията на
жалбоподателя в противоположния аспект са изцяло неоснователни.
За така извършеното административно нарушение е следвало да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
регистрирания собственик на автомобила И. И. М., доколкото последният е
декларирал по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, че не помни кое лице е
управлявало процесния автомобил на 15.07.2022 г. в 19:39 часа. В тази връзка
е необходимо да бъде посочено, че административнонаказателна отговорност
за така извършеното административно нарушение следва да носи
ползвателят/собственикът на автомобила, доколкото е изрично вписан в
свидетелството за регистрация на последния (в този смисъл е Решение №
1899 от 22.03.2018 г. по адм. дело № 885/2018 г. по описа на АССГ, II-ри
касационен състав). Предвид наличието на законова презумпция относно
лицето, управлявало автомобила, а именно неговият собственик, е
недопустимо авторството на деянието да се установява чрез допълнително
събиране на доказателства в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 188,
ал. 1, изр. 2 ЗДвП собственикът на заснетото МПС се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
7
същото за управление. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза,
доколкото с декларация от 06.12.2022 г. И. И. М. е заявил, че не си спомня
кой е управлявал автомобила му на процесната дата и място. В случая е
налице законова презумпция относно лицето, което е управлявало автомобила
– а именно собственикът на същия, доколкото не може да посочи пред
контролните органи на кого е предоставил управлението му. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът на
автомобила е имал възможност да посочи действителния водач, но като не го
е направил в преклузивния за това срок, за извършител на нарушението се
счита самият той. В този смисъл е и константната съдебна практика на АССГ
– Решение № 2405 от 13.04.2022 г. по адм. дело № 1172/2022 г. по описа на
АССГ, XII-ти касационен състав, Решение № 1137 от 23.02.2022 г. по адм.
дело № 12325/2021 г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен състав;
Решение № 1075 от 21.02.2022 г. по адм. дело № 12395/2021 г. по описа на
АССГ, XVIII-ти касационен състав; Решение № 490 от 28.01.2022 г. по адм.
дело № 10195/2021 г. по описа на АССГ, XXI-ви касационен състав и др., в
които е прието за недопустимо събирането на доказателства относно
авторството на деянието при попълнена декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от
собственика на автомобила, в която не може да посочи действителния водач
на същия. Доколкото жалбоподателят не е могъл да посочи кой е управлявал
автомобила на посочената дата и място, принципно правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено
административно нарушение. И в АУАН и в атакуваното НП изрично е
посочено, че са съставени въз основа на попълнена от собственика
декларация по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, поради което и възраженията на
жалбоподателя като несъответстващи на събрания по делото доказателствен
материал съдът счита за неоснователни.
Въпреки тези констатации обаче съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено поради съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в грешно определяне на мястото на нарушението
от страна на наказващия орган.
В противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН
и в НП наказващият орган е описал грешно мястото на извършване на
нарушението. Както в Акта, така и в НП е посочено, че нарушението е
извършено в гр. София по бул. "Цариградско шосе" с посока на движение от
8
ул. "Околовръстен път" към ул. "Павел Красов" до № ... Същевременно и
видно от приложения по делото към материалите по
административнонаказателната преписка протокол за използване на АТСС от
15.07.2022 г. е видно, че се е извършвал контрол на бул.”Цариградско шосе”
срещу № .., с посока на движение на контролираните МПС от
ул.“Околовръстен път“ към ул.“Павел Красов“, че режимът на измерване е
бил стационарен, а посоката на задействане - приближаващи автомобили,
като точните GPS координати на мястото са посочени в приложената по
делото дигитална снимка. От изложеното следва единствено възможният
извод, че в съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП, мястото
на нарушението е описано неправилно, доколкото ако се твърди, че същото е
извършено до № .. на бул.“Цариградско шосе“, то водачът на процесния
автомобил би имал съвсем различна посока на движение. Последното се
потвърждава и от изисканата и приложена по делото справка от Столична
община, Дирекция „Управление и анализ на трафика“.
Неточното посочване на мястото на извършване на нарушението
възпрепятства правото на защита на наказаното лице да разбере срещу кои
точно факти следва да се защитава.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че е налице
формална предпоставка за отмяна на атакувания акт, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на въззивника е
допуснато процесуално нарушение, което води до опорочаване на
производството. Констатираното по-горе грешно посочване на мястото на
извършване на нарушението съставлява съществено процесуално нарушение,
тъй като не позволява на нарушителя да разбере срещу кои точно факти
следва да се защитава.
В случая не става въпрос за допусната техническа грешка, тъй като и в
Акта, и в НП е изведено твърдението, че нарушението е извършено на
бул.”Цариградско шосе” до № ... Поради това е неприложима разпоредбата на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в случая грешното определяне на мястото на
нарушението е не само в АУАН, но и в наказателното постановление, а то е
актът, който определя обхвата на административнонаказателното обвинение,
срещу което жалбоподателят организира защитата си. В тази връзка е
необходимо да бъде посочено първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само
9
нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, мястото на нарушението не е сред
нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез правилото
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно, грешното или неясното посочване на
мястото на извършване на нарушението в АУАН и в НП е в нарушение на
изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен,
защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с
които да се допълва, коригира или конкретизира
административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна
административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а
за неуредените случаи - на НК и НПК (на основание препращащите норми на
чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното
обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен
начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в
правомощията единствено на административнонаказващия орган.
Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено нарушение,
доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а
също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-026634/16.12.2022 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, отдел "Пътна полиция" (СДВР-
ОПП), с което на жалбоподателя И. И. М. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно
10
наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11