Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
град
Горна Оряховица, 08.03.2021
година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О
Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на
прокурора …………………………, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 557 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М.Ю.Й.
е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № 20-0268-000552/30.04.2020
г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление
– Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет
месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия
закон и административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185
от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от същия закон. Поддържа,
че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорва верността на фактическите
констатации на наказващия орган. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р.И. *** поддържа жалбата. Посочва, че по делото не са
събрани никакви доказателства в подкрепа на фактическите констатации на
актосъставителя и наказващия орган. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2020 г.
свидетелят Х.Х.Х. – младши автоконтрольор в РУ –
Горна Оряховица, бил потърсен за съдействие от своите колеги А.М.К. и Й.П.С. – съответно
полицай и младши полицейски инспектор в същото управление, които били спрели за
проверка лек автомобил „М.“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя М.Ю.Й., в
района на кръстовището на улиците „В.“ и „Х.“ в град Горна Оряховица. Когато Х.
пристигнал на посоченото място, К. и С. му обяснили, че около 17:15 часа на
посочената дата жалбоподателят управлявал спрения за проверка автомобил по
улица „В.“, като при навлизане в кръстовището с улица „Х.“ и извършване на
маневра завиване наляво форсирал двигателя на автомобила и предизвикал занасяне
на задната му част.
При извършената
проверка на документите на водача било установено, че Й. не е заплатил в
законоустановения срок глобата в размер на 20 лв., наложена му с наказателно
постановление № 19-0268-001685, връчено на 09.03.2020 г.
За така
констатираните нарушения Х. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт
за установяване на административно нарушение серия GA № 216915/24.04.2020 г., в който приел, че Й.
умишлено е форсирал двигателя и е предизвикал занасяне на задната част на
автомобила и по този начин е използвал пътя за други цели освен в съответствие
с негово предназначение за превоз на хора и товари, както и че не е заплатил в
законоустановения срок наложената му глоба в размер на 20 лв., с което е нарушил
съответно разпоредбите на чл. 104б, т. 2 и на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал така съставения против него акт и
получил срещу разписка препис от акта.
На 30.04.2020 г.,
след като разгледал преписката, образувана по съставения от Х. акт, началникът
на сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Горна Оряховица издал обжалваното
наказателно постановление № 20-0268-000552, с което наложил на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия
закон и административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185
от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от същия закон.
Препис от
наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 22.07.2020 г. На същата
дата подадената от жалба против постановлението била заведена в Районно
управление – Горна Оряховица.
На проведения в хода
на съдебното следствие разпит свидетелите С. и К. посочват, че не си спомнят
нищо за случая и не дават показания относно непосредствено възприетите от тях
факти и обстоятелства.
От служебно
изисканите от съда и приети като писмени доказателства доклад за проверени лица
и превозни средства от наряд 44/1 (л. 38 и 52) и справка рег. №
268000-186/11.01.2021 г. (л. 51) се установява, че на 24.04.2020 г. полицейските
служители А.М.К. и Й.П.С. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул ***, като в 17:15 часа на улица „Х.“ в град
Горна Оряховица извършили проверка на лек автомобил „М.“ с рег. № *** и на
водача на автомобила М.Ю.Й., срещу когото бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
По искане на
защитника с протоколно определение от 27.10.2020 г. делото е отложено за друга
дата, като на жалбоподателя е дадена възможност да даде лични обяснения в
следващо съдебно заседание. В следващите съдебни заседания жалбоподателят не се
явява и не дава обяснения, без да посочва лично или чрез защитника уважителна
причина за неявяването си.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията
на свидетелите Х.Х.Х., Й.П.С. и А.М.К. и приетите
писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни
заседания.
Въз основа на така
установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез
наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице,
което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
С т. 1 от обжалваното
наказателно постановление жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, което се изразява в
ползване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Включеният в
субективната страна на състава на нарушението признак относно преследваната от
дееца цел налага извода, че в отклонение от общото правило по чл. 7 от ЗАНН това
нарушение може да бъде извършено само с пряк умисъл.
Събраните в хода на
съдебното следствие доказателства не дават основание за несъмнен извод, че
жалбоподателят е предизвикал умишлено занасяне на задната част на управлявания
от него автомобил чрез форсиране на двигателя. Тъй като свидетелите очевидци С.
и К. заявяват, че не си спомнят нищо за случая, и не дават показания за
възприетите от тях факти, единствените доказателства за извършеното от
жалбоподателя деяние са данните в редовно съставения акт за установяване на
административно нарушение (арг. от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), който според показанията на актосъставителя Х. е съставен въз основа на
съобщените от очевидците С. и К. факти относно нарушението. От всички описани в
акта факти непосредствено възприети от очевидците С. и К. могат да бъдат само
фактът, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, фактът, че при
навлизане в кръстовището и извършване на маневрата завиване наляво водачът е
форсирал двигателя, и фактът, че в хода на маневрата задната част на автомобила
се е занесла. Констатациите в акта, че жалбоподателят е форсирал двигателя
умишлено, както и че с описаното деяние жалбоподателят е застрашил живота и
здравето на останалите участници в движението, са съждения, а не възприети от
свидетелите конкретни факти. Поради това в частта относно тези съждения
съдържанието на акта не се ползва в предвидената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
доказателствена сила.
При това положение не
може да се изведе категоричен извод дали наблюдаваното от полицейските
служители занасяне на автомобила е съзнателно предизвикано от жалбоподателя в
нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП или е
резултат от други факти и обстоятелства, несвързани с умишлено нарушаване на
посочената забрана. Ето защо съдът приема, че обвинението против жалбоподателя
за извършено нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП не е установено по несъмнен начин.
От друга страна
обаче, от доказателствата се установява, че при управление на автомобила
жалбоподателят е нарушил правилото по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП да се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, като е допуснал занасяне на задната
част на управлявания от него автомобил. За нарушаването на това правило Й. носи
административнонаказателна отговорност на общо основание, независимо дали е
действал умишлено или непредпазливо. Поради това следва да се приеме, че с
описаното в наказателното постановление и установено от доказателствата деяние жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на
нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 2 от същия закон.
Нарушението по чл.
183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е по-леко наказуемо от нарушението по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, за
което Й. е наказан с обжалваното наказателно постановление. Фактите и
обстоятелствата, на които се основава изводът за извършеното по-леко нарушение,
са включени в обстоятелствената част на постановлението. Поради това съдът
приема, че е налице предвиденото в чл. 84 от ЗАНН във вр.
с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК основание за изменение на
постановлението чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо административно
нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на
административното обвинение.
Предвид изложеното съдът следва да измени наказателното постановление в
частта по т. 1, като отмени наложеното на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от същия
закон и като наложи на Й. за описаното в тази точка от постановлението деяние административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 2
от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от същия закон.
В частта по т. 2
относно наложеното административно наказание глоба в размер на 20 лв. на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от
същия закон обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
нарушаване на материалния закон. Неплащането на наложена глоба в срока по чл.
190, ал. 3 от ЗДвП не е административно нарушение. До влизането в сила на
посочената разпоредба от закона, създадена с § 60 от ЗИД на ЗДвП (обн. ДВ, бр. 51 от 26.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г.)
и съгласно действащата обща правна норма задължението за плащане на наложена
като административно наказание глоба е ставало изискуемо на датата на влизане в
сила на наказателното постановление, с което глобата е наложена. С влизането в
сила на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, регламентираща едномесечен срок
за изпълнение, считано от влизане в сила на наказателното постановление, датата
на изискуемостта на глобата, наложена за нарушение по ЗДвП, е изместена с един
месец напред във времето, като по този начин за наказания е създаден
по-благоприятен правен режим за изпълнението на наложените глоби за нарушения
по ЗДвП в сравнение с действащия общ режим за изпълнението на този вид
административни наказания. В рамките на този общ режим за изпълнението на
административното наказание глоба законът не предвижда състав на
административно нарушение с изпълнително деяние неплащане на административно
наказание глоба в срок до датата на влизане в сила на наказателното
постановление, когато настъпва изискуемостта на вземането за глобата. По довод
за по-силното основание не може да бъде административно нарушение и неплащането
на глоба за нарушение по ЗДвП до изтичането на въведения със специална правна
норма по-благоприятен за наказания срок за настъпване на изискуемостта на
вземането за глоби по този закон, а именно един месец от влизане в сила на
наказателното постановление.
Предвид изложеното
съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление в частта относно
наложеното административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.
185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от същия закон.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0268-000552/30.04.2020
г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно
управление – Горна Оряховица при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, в частта по т. 1, КАТО ОТМЕНЯ
наложеното на М.Ю.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. Р.И., административно наказание глоба в размер на
3000 лв. (три хиляди лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а,
ал. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 104б, т. 2
от същия закон и НАЛАГА на М.Ю.Й. за описаното в т. 1 от наказателното постановление деяние административно
наказание глоба в размер на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от същия закон.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0268-000552/30.04.2020
г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в Районно
управление – Горна Оряховица при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, в частта по т. 2, с която на М.Ю.Й., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в
размер на 20 лв. (двадесет лева) на
основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 190,
ал. 3 от същия закон.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок
от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………