Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 28.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9733/2014
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание
чл. 284, ал.1, т.1, вр. с ал. 2, т.1 КЗ /отм./.
Ищецът Н.Р.Д. твърди, че на 06.05.2013г.
в гр. К., Г., управлявал велосипеда си
на път за работа по бул. „Малетенгюртел“ с посока от
бул. „Еренфелд“ към ул. Вайнсбергщрасе,
като при преминаване през кръстовището, образувано от последните два пътя,
преминал на зелен светофар и когато преминал половината от кръстовището бил
ударен отзад от навлязъл на червен светофар л.а. Опел Астра с рег. № *****,
управляван от Й.П.. Сочи, че в хода на процеса предявил пред представителя в
Р.България на чуждестранния застраховател C. V. – G. на гражданската отговорност на делинквента застрахователната си претенция, но той отказал
изплащането на застрахователно обезщетение. Твърди, че в следствие на
произшествието получил увреждания на здравето, изразяващи се във фрактура на
лявата ацетабуларна ямка и мозъчно сътресение, като
му е проведено медикаментозно домашно лечение. Сочи, че и към момента на
предявяване на иска все още често получава главоболие и световъртеж, както и
има силни болки в таза и ограничено и болезнено движение. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
възлиза на сумата в размер от 30 000 лева и претендира същите.
Ответникът Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ /НББАЗ/ оспорва исковете. Оспорва механизма на
настъпване на произшествието и наличието на противоправно поведение на
посочения от ищеца деликвент. Твърди произшествието да е настъпило в следствие
противоправното поведение на ответника, евентуално при условията на
съпричиняване. Оспорва и размера на иска. Прави възражение за погасителна
давност. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника „C.
V.
– G.
und G.“
оспорва иска.
Въпросът относно допустимостта на иска е
разрешен с влязло в сила определение № 3148/03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3680/
2017 г. на САС, ГК, 7-ми състав.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически изводи:
На 06.05.2013 г. служители от полицейско
управление гр. К. са съставили доклад за ПТП /лист 60 от делото/ за настъпило
на същата дата, около 11,48 ч. ПТП, между участник 1 – велосипедист и участник
2 лек автомобил на кръстовището на ул. Вайнсбергерщрасе,
по която се е движел лекият автомобил и бул. Малатенгюртел,
по който най-вероятно се е движел пострадалият велосипедист, който не говори
немски език и е откаран с линейка за оказване на медицинска помощ. Видно от
уведомлението за ПТП участникът, велосипедист в ПТП е ищецът Н.Д., а участник 2
е превозно средство Опел, модел Астра, с рег. № *****с водач Й.П..
От писма на лист 125, 126, 131 и 133 от
делото е видно, че във връзка с така настъпилото произшествие е ангажирана
административно-наказателната отговорност на ищеца, като велосипедист за
извършено административно нарушение на § 37, ал. 2, §1, ал.2 , § 49 Правилника
за движение по пътищата, § 24 ЗДП, поради неспазване на червената светлина на
светофарната уредба, довело до настъпване на ПТП на 06.05.2013 г., в 11,48 ч. в
гр.К..
Според показанията на свидетеля К.С. ищецът
Н. е мъж на лелята на жена му, като по време на произшествието били заедно.
Свидетелят сочи, че Н. отдавна работел в Г.. По обяд тръгнали заедно на работа,
като Н. карал пръв, тъй като знаел пътя. Свидетелят сочи, че минала една кола и
след това минали те на зелено и тогава колата ударила Н.. Свидетелят сочи, че
кръстовището където настъпило произшествието е голямо, като разстоянието от
светофара до мястото на удара било голямо. Свидетелят сочи, че те се движели по
тротоара, от дясната страна. След като колата го ударила Н. паднал, събрали се
хора, дошла линейка, която го откарала в болница.
За установяване механизма на настъпване
на произшествието по реда на Регламент /ЕО/ 1206/2001 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Й.П. , М.Д., С.В.и Б.Х./лист 218 и сл.
от делото/.
Според показанията на свидетеля В.той
помни за ПТП, на което бил свидетел. Пътувал от гара Еренфед
посока Аахенер Щрасе като
велосипедист по голяма улица и застанал в близост до голямото кръстовище,
където отдясно е Баухаус. Той стоял отдясно, средната
линия била павирана и била предназначена за трамвая и там възрастен господин
карал колело паралелно на свидетеля, но не велоалеята. Произшествието настъпило
на пътното платно между свидетеля и травмайните
релси, където обичайно се движи автобус. Свидетелят В.сочи, че велосипедистът
напуснал алеята за трамвая и искал да тръгне по посока Аахенер
Щрасе, поради което пресякъл кръстовището. Свидетелят
сочи, че кръстовището било регулирано със светофар, но там където станало
произшествието нямало светофар, тъй като не участникът-велосипедист в ПТП не
карал по велоалеята, за която светлинният сигнал бил червен. Свидетелят сочи,
че дамата, която карала лекият автомобил участвал в произшествието преминала на
зелен за нея светофар.
Според показанията на свидетелката Й.П.,
тя е участвала в процесното ПТП, като тя сочи себе си за пострадала от
произшествието. Свидетелката сочи, че била спряла на светофара на Вайнсберг Щрасе, той светнал
зелено и тя потеглила, като почти в средата на кръстовището, от ляво на нея
дошъл велосипедист и се качил върху нейния автомобил. Свидетелката сочи, че не
знае от къде е дошъл велосипедистът, но със сигурност не бил на велоалеята, а
може бил дошъл от към трамвая. Свидетелката сочи, че велосипедистът дошъл
толкова бързо, че тя го видяла едва, когато се разбил и станал инцидента.
Според този свидетел, тя не е очаквала от мястото на трамвая ще излезе
велосипедист и ще се насочи към нея, като тя не го видяла преди инцидента.
Според показанията на свидетеля Х.той
бил спрял на червен светофар на Вайнсберг Щрасе и стоял на линията за направо, където в срещуположна
посока бил автомобилът, който по-късно ударил велосипеда. Когато светнал зелен
светофар от дясно на него преминал велосипедист и навлязъл в кръстовището без
да спира, като бил ударен от леката кола, която идвала насреща. Според
свидетеля велосипедистът преминал на червено, без да спира и без всякаква
мисъл. Свидетелят не може да посочи точно дали велосипедът се е движел по
велоалеята, но автомобилите движещи се на пътя пресичащ неговия били спрели,
т.е. за тях светел червено, следователно и за велосипедистите.
Според показанията на свидетеля Д.по
време на инцидента се намирал зад колата, участвала в инцидента. Автомобилът
пред него и той потеглили направо когато светофарът светнал зелено. Свидетелят
сочи, че от къде дошъл велосипедистът не може да каже с точност, било някъде откъм
трамвайните релси, но карал твърде бързо, с около 20 км.ч., като навлязъл в
пътното платно без да погледне и да внимава за трафика. Според свидетеля
шофьорът на лекия автомобил не е могъл да предотврати произшестнвието,
като сочи, че и той самият не е забелязал велосипедиста преди това. Свидетелят
сочи, че велосипедистът не идвал от велоалеята, а от малко по-надолу,
стрелкайки се изведнъж.
Заключението на приетата авто-техническа експертиза е изготвено въз основа на
данните от протокола за оглед на местопроизшествие и снимковия материал към
него и събраните по делото гласни доказателства, като вещото лице е разработило
същото в два варианта, според възприетото място на движение на ищеца преди произшествите – по велоалеята или по тротоара отдясно на
нея, намиращ се между велоалеята и трамвайните релси. От събраните по делото
гласни доказателства съдът намира за несъмнено установено по делото, че ищецът
не се е движел по предназначената за движение на велосипедистите велоалея, а по
тротоарната алея, намираща се в ляво на велоалеята по посока на движението му.
Ето защо съдът ще обсъжда заключението на вещото лице в този разработен вариант
на експертните изводи. Според вещото лице движението на кръстовището, на което
е настъпило произшествието е регулирано със светофарна уредба, като лекият
автомобил е потеглил от стоп линията при включване на зеления за него сигнал.
Вещото лице сочи, че ако велосипедистът е бил на велоалеята за него светофарът
е щял да свети червено. Ако се възприеме, че е бил на междинната ивица, там
няма светофарна уредба, не е разрешено движението на велосипедисти и тяхното
навлизане в кръстовището по този начин като преминаването на кръстовището от
велосипедиста се е реализирало диагонално. Мястото на удара е в дясната пътна
лента за движение на ул. Вайнсбергщасе в зоната на
кръстовището, където е траекторията на велоалеята. Според изчисленията на
вещото лице лекият автомобил е потеглил на зелен светофар почти по едно и също
време, когато велосипедът се е установил на пътното платно, като водачът на
л.а. Опел е възприел велосипеда около 3,5 секунди след потеглянето си, реагирал
е за спиране, но не е имал възможност към този момент да спре преди мястото на
удара, като е настъпил удар между предно колело на велосипеда и предна дясна
крайна част на л.а. Опел. Вещото лице
сочи, че ако водачът се е огледал в посоката на движение на велосипеда е имал
възможност да види вече движещия се велосипедист, да спре и да предотврати
удара до 2,5 секунди след потеглянето си и до изминаване на първите 4,5 метра,
предотвратяването на произшествието при тези обстоятелства от страна на водача
на лекия автомобил е било възможно.
Според
показанията на свидетеля П.С. той е познат на ищеца, като познанството било
покрай снахата на свидетеля. Свидетелят сочи, че видял Н. около година след
произшествието и се оплаквал от болки в крака и далака, както и накуцвал.
Ищецът му споделил, че сигурно никога повече няма да може да кара кола. След
това за последно видял ищеца през лятото на 2016 г. /годината преди депозиране
на показанията/ на пазара в гр. Самоков, където ищецът идвал да продава.
Според
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза в следствие процесното
ПТП ищецът е получил контузия в областта на главата, мозъчно сътресение и нарезместено счупване на лява ацетабуларна
ямка на таза. При извършените му преглед и изследвания непосредствено след
произшествието е установено, че няма загуба на съзнание, гадене, повръщане,
амнезия или неврологични изменения, като е насочен за домашно лечение, поради
липса на здравно-осигурителни права, с режим да не натоварва увредения ляв
долен крайник и медикаментозно лечение с антикоагуланти и обезболяващи. Според
вещото лице срокът за възстановяване от контузията на главата е 2-3 седмици, а
на счупването на лявата ацетабуларна ямка общият
оздравителен период е 4 месеца, като през първите два е необходимо
ненатоварване на крайника, а след това раздвижване и рехабилитация. Вещото лице
сочи, че през първите 30 дни след произшествието и по време на рехабилитацията
болките в увредения крайник са били интензивни. Вещото лице сочи, че
възстановителния период е приключил, като са възможни спорадични болки от
ревматоиден характер при промяна на времето, които бързо се повлияват при
употреба на алагетици. Според вещото лице при такъв
вид счупвания се наблюдават след 8-10 години различни по вид и големина артрозни изменения, които причиняват прогресиращо
нарастващи болки в ставата при продължително натоварване на болния крак.
При така
установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното.
Предявен е иск
за ангажиране на законната отговорност на ответника по чл. 284, ал.1, т. 1, вр.
с ал. 2, т.1 от КЗ /отм./ в качеството му на Компенсационен орган.
За основателността на предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже, че е лице, което към момента на предявяване на
иска има пребиваване на територията на Р.България, както и че в причинна връзка
от виновно противоправно деяние на посочения от него деликвент, извършено на
територията на друга държава-членка, като водач на МПС регистрирано и
застраховано територията на държава-членка е претърпял вреди и техния размер.
Приложимото материално право по
отношение на процесния деликт
с международен елемент се определя от чл. 4 на Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото
право към извъндоговорни задължения (Рим II ).
Съгласно посочената разпоредба освен ако не е предвидено друго в настоящия
регламент, приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в
която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният
факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от
този факт. По отношение правилата на отговорността на застрахователя, с оглед
правилото на чл. чл. 7, т.3 от Регламент /ЕО/ 593/2008 г., според което по
отношение на договори за застраховка, за които не е предвидено приложимо право,
се прилага правото на държавата, в която е разположен рискът, а с оглед чл. 2, б. „г“ от Втора директива 88/357/ЕИО –
това е правото на държавата, в която е регистрирано МПС, т.е. също немското
право.
Съдържанието на конкретните
разпоредби от немското право, които следва да бъдат съобразени от настоящия съд
при постановяване на решението е установено по реда на Европейската конвенция
за обмен на правна информация.
Според общото правило на § 1, ал.1 от
Правилника за движение по пътищата всеки участник в движението по пътищата
трябва да се държи така, че да не застрашава и да не вреди на другите участници
и да не им пречи и не ги смущава повече от колкото е необходимо съобразно
обстоятелствата. Според правилото на § 7 от Закона за движение по пътищата,
уреждащ отговорност на притежателя на МПС ако при използването на МПС бъде убит
човек или му бъдат причинени наранявания на тялото или здравето му собственика
е задължен да обезщети пострадалия за причинените вреди, като задължението за
обезщетяване се изключва само в случаите на непреодолима сила. §11 от ЗДП
урежда обхвата на задължените за обезвреда при
телесна повреда, в който се включват разходите за лечение, както и пропуснатите
ползи, а за вредите от неимуществен характер може да се иска справедливо
парично обезщетение. В § 18 от ЗДвП е предвидена отговорността на водача на
МПС, като в ал. 1 е предвидено, че водачът на МПС е длъжен да заплати
обезщетение за вреди съгласно § 8 до 15, като задължението му се изключва,
когато вредите не са причинени по негова вина, като отговорността на
собственика и водача се разпределя по правилото на § 17. Според § 115 от Закона
за застрахователните договори третите лица имат пряк иск срещу застрахователя
по застраховка гражданска отговорност, като отговорността на застрахователя и
задълженото лице е солидарна. Според посоченото в становището на компетентния
орган на замолената държава обезщетението на пострадалия за неимуществени вреди
трябва да бъде негово удовлетворение за вредата, която му е причинена, да му
създаде възможност да си създаде улеснения и удобства. Размерът следва да се
определи при детайлно изследване на всички обстоятелства и да бъде
пропорционален на продължителността и вида на нараняванията, също така следва
да се вземат предвид следните обстоятелства: вид и продължителност на
причинената болка, престой в болница, оздравителен процес, необходимост от
лекарско лечение, престой в болница и физиотерапия, получени трайни увреждания
на професионалния и личния живот, хронични увреждания, белези, обезобразяване.
Посочено е, че за измерване на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се вземе предвид и степента на участие на пострадалия.
Установява се от представените по делото
доказателства – искане от 22.01.2015 г. и отговор от 03.08.2015 г. /лист 42 и 44 от делото/, че в хода на
процеса ищецът е предявил застрахователната си претенция пред представителя на
чуждестранния застраховател – третото лице помагач „C. V. – G. und G.“, но в срока по чл. 271, ал.1 КЗ
/отм./ не е получил удовлетворяване на застрахователната си претенция. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе се
установява, че към момента на предявяване на иска ищецът е с местоживеене в
Р.България.
Предвид заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза, съдът намира за установено по делото, че процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило в
следствие противоправното поведение, както на ищеца като водач на велосипед, така и на
водача на л.а. Опел Астра с рег. № ***** - Й.П.,
която с поведението си не е спазила общото правило за поведение на § 1, ал.1 от
Правилника за движение по пътищата и при наличие на възможност да предотврати
произшествието не е сторила това. При преценка приноса на ищеца съдът взема предвид
обстоятелството, че той е преминал през натоварено кръстовище, на място
непредназначено за пресичане и диагонално през него и с висока скорост, като
именно неговото поведение е поставило началото на причинния процес. При
отчитане на тези обстоятелства съдът намира, че приносът на пострадалия в
настъпване на произшествието е 40%.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца Н.Д. болки и страдания в следствие на ПТП
е сумата от 30 000лв. За да определи размера съдът отчита, че към момента на
настъпване на деликта ищецът е бил на 65 години, че възстановителният период е
около 4 месеца, като през първите два месеца ищецът е бил със затруднено
придвижване. От значение при определяне на обезщетението е и обстоятелството,
че дългосрочната прогноза е, че в следствие на травмите е възможно
по-интензивно развитие на дегенеративните процеси в организма.
При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната.
Предвид изложеното, предявеният от ищеца Н.Д. иск следва да
бъде уважен за сумата от 18 000 лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 30 000лева.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на
18,00 лева.
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Й.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете в размер общо на 858,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените от него разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска в размер на 1558,22 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 720,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.Б.А.З.“ /НББАЗ/, с адрес: гр. София, ул. ******, да
заплати на Н.Р.Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 284, ал.1, т.1, вр. с ал. 2, т.1 КЗ /отм./ сумата от 18 000лв. представляваща дължимо обезщетение
за претърпените от реализирано на 06.05.2013г.
в гр. К., Г., пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Й.П., като водач на л.а. Опел Астра с рег. № *****, неимуществени вреди - болки и страдания от
настъпило фрактура на лявата ацетабуларна ямка, мозъчно сътресение и стрес, както и на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата в размер на 18,00 лева - разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 30 000,00 лева.
ОСЪЖДА
Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ /НББАЗ/, с адрес: гр. София, ул. ****** да
заплати на
Й.Д.
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете в размер общо на 858,00 лева.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ /НББАЗ/, с
адрес: гр. София, ул. ****** да заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 720,00 лева - държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Р.Д.,
ЕГН: **********, да заплати на Сдружение
„Н.Б.Б.А.З.“ /НББАЗ/, с адрес: гр. София, ул. ******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 1558,22 лева - разноски.
Решението е постановено при участието на
„C. V. – G.und G.“, ФРГ Г., *****, гр. Хановер, ул.
„Карл. Вахерт - ***** като трето лице-помагач на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: