№ 568
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20212120202089 по описа за 2021 година
*****************************
След обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, и съобразяване
със становищата на страните, на основание чл. 248, ал. 5 и ал. 6 от НПК съдът
Непроменена остава преценката на съда, че делото е местно и родово подсъдно на РС
Бургас.
Съдът счита, че липсват основания за спиране и прекратяване на наказателното
производство.
По т. 3 на чл. 248 НПК този състав намира, че е основателно възражението на
защитата и е на мнение, че на досъдебното производство са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Основно право на обвиняемия е да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество като това право следва да се осигури чрез ясно
посочване в обвинителния акт на фактите, срещу които той следва да се защитава и да се
опишат всички съставомерни признаци от състава на престъплението, за което се повдига
обвинение. Задължителното съдържание на обвинителния акт съгласно разпоредбата на чл.
246, ал. 2 НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК на ВКС е да се посочат
престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването
му. Обвинението следва така да бъде формулирано, че да е ясно за какво престъпление се
привлича лицето и срещу какви факти следва да се защитава.
В случая БРП обвинява ИВ. Д. АНД. в престъпление по чл. 217, ал. 4, пр.1, вр. с ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК. За да е съставомерно деянието по този състав следва в обвинителния
акт да са посочени всички признаци от състава на престъплението, за да се гарантира
правото на защита на обвиненото лице.
Непосредствения обект на престъплението по чл. 217 от НК са обществените
отношения, свързани с управлението или пазенето на чуждо имущество / ал.1/, или тези,
които осигуряват нормалното осъществяване на представителни пълномощия в сферата на
имуществените отношения / ал.2 /. Двете посочени алинеи на нормата на чл. 217 от НК са
свързани помежду си единствено с предвидената за тях санкция /вж. реш. № 632/2013 г. по
н.д. № 2177/2012 г. на І н.о. на ВКС/.
Хипотезата на ал. 1 на чл. 217 НК предвижда, че субект на престъплението по чл.217,
1
ал.1 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което е натоварено да пази или
управлява чуждо имущество, изисква се определено отношение на субекта към предмета на
деянието, субектът има фактическа или разпоредителна власт да се разпорежда с имущество
на правно основание. Изпълнителното деяние на състава по ал.1 е ощетяване, което
означава, че то би било налице само тогава, когато се причинява щета на чуждото
имущество, а не когато поведението на дееца води до пропуснати ползи. Щетите могат да
бъдат резултат от действие, могат да бъдат и резултат от бездействие.
На първо място правомощията на субекта на престъплението по чл. 217 от НК се
основават на доверителните отношения между него и титуляря на имуществото или
имуществените права, свързани с пазенето и управлението на същите. Ето защо в
обвинителния акт следва ясно и конкретно да е посочен фактът, от който произтичат
доверителните отношения. В случая това не е сторено, а само е посочено общо, че
имуществото, собственост на фирма „****“ ЕООД, налично в склада на дружеството в гр.
Бургас, било поверено на обв. А. да го управлява и пази. Той бил МОЛ на дружеството и
като такъв отговарял за цялото имущество на дружеството, което е налично в склада в гр.
Бургас. Тези, както и другите задължения на обв. А. произтичали както от трудовия му
договор, така и от длъжностната му характеристика, и от множество пълномощни. Така
например, освен с длъжностната му характеристика, с нарочно Пълномощно от 05.10.2016г
на обв. А. му било възложено да пази и управлява складово-административната сграда в гр.
Бургас, като за целта са му връчени ключове и кодове за достъп, които да съхранява, без
право да ги предоставя на други лица /папка 12, л. 42/.
В случая прокурорът не сочи от кой факт конкретно произтичат доверителните
отношения – дали това се основава на трудов договор, на пълномощното, кое конкретно или
друго основание, съответно налице е неяснота относно основанието, от което произтича
конкретно задължение, за да се извърши преценката дали е налице бездействие от страна на
обвиняемия. Основанието, от което се твърди, че произтичат задълженията е съществено да
бъде посочено точно, тъй като същото определя и кръга от задължения, които следва да има
лицето, съответно да се определи дали е налице бездействие по отношение на тези
задължения, дали същите са останали неизпълнени. Нарушено е правото на защита на
обвиняемото лице да разбере точно какви задължения се твърди че не е изпълнило, в какво
се изразява бездействието му, за да може да ангажира свои насрещни доказателства за това,
че е извършило конкретно действие.
По мнение на този състав следва в обвинителния кат да се посочи за всяко едно
деяние кое е основанието за възникване на доверителното отношение. Нещо повече, сочейки
наличието на пълномощни, от които произтича представителната власт на изпълнителя не
става ясно дали прокурорът не сочи на факти, които касаят състав на престъплението по чл.
217, ал. 2 НК, където субект може да е наказателно отговорно лице, което притежава
качество „представител“ или „пълномощник“. Създадена е неяснота като се посочва, че с
„нарочно Пълномощно от 05.10.2016г на обв. А. му било възложено да пази и управлява
складово-административната сграда в гр. Бургас, като за целта са му връчени ключове и
кодове за достъп, които да съхранява, без право да ги предоставя на други лица /папка 12, л.
42/“. След това в обвинителния акт се сочи: „В складовата база имало монтирана СОТ,
която се отключвала с дистанционно управление. Дистанционните управления били три
броя - едното се намирало у И.А., второто - у А.Й., а третото - у служителката П.Ч..“ Липсва
посочване дали са касае за неизпълнение на задължение от страна на обвиняемия или се
касае за негово действие, с което е предоставил ключовете за достъп на други лица, което е
друг състав на престъпление и не запълва съдържанието на състава по чл. 217, ал. 1 НК.
На следващо място правомощията на субекта на престъплението по чл. 217 от НК се
основават на доверителните отношения между него и титуляра на имуществото или
имуществените права, свързани с пазенето и управлението на същите. Трябва да има яснота
какво имущество е било поверено на обвиняемия и по кое доверително отношение, какво е
2
било повереното „чуждо имущество“, каква е била неговата стойност, дали се включват
движими, недвижими вещи каква е тяхната стойност. Такива обстоятелства в обвинителния
акт липсват. Никъде в обвинителния акт не е посочено какво точно имущество е било
поверено на обвиняемия и кое е конкретното правно основание, на което му е поверено.
Общото посочване на склад в гр. Бургас според съда не запълва съдържанието да е
посочено имуществото, което е поверено, тъй като се сочи, че е ощетил имущество, което е
в този склад, но няма посочване в какво се изразява това имущество, вид, качество,
количество, каква е неговата стойност, как е било поверено на обвиняемия. Не става ясно и
кога е било налично това имущество в склада и дали това имущество е било в склада в
периода 01.01.2017г. – 19.01.2018г. или касае предходен период, а обвиняемият е
бездействал в инкримирания в обвинителния акт период и с това е била причинена щета.
Основен обективен елемент на престъплението е отношението на дееца към предмета на
престъплението, то трябва да му е дадено, поверено по някакъв начин и трябва да има
яснота какво е това имущество, което му е поверено да го пази или да го управлява.
Съдът споделя становището на защитата, че липсва посочване на причинната връзка
между конкретното поведение на подсъдимия и настъпилия резултат от това поведение.
Фактическите твърдения от състава на съответното престъпление трябва да са ясно и
конкретно посочени в обвинителния акт, а въпросът за тяхното доказване в вече въпросът
по същество.
На следващо място в случая обвинение е повдигнато за продължавано престъпление
като, за да се реализира правото на защита на обвиняемия следва всяко едно деяние да е
конкретизирано по време, място и начин на неговото извършване. В случая това не е
сторено. В обвинителния акт се съдържат общи констатации за това, че обвиняемият не
изпълнил задължения и не упражнил контрол - той не правел собствени ревизии
периодично, нито по повод завръщането му от отпуска, не следял паричните наличности в
касата, не се запознавал системно с продажбите на стоките и с тяхната наличност в склада,
не следял и не контролирал по никакъв начин работата на останалите служители в склада.
Така формилирано обвинението не позволява да се разбере кога е следвало да се извърши
ревизията, чие поведение е трябвало да контролира обвиняемия, как е следвало да се
запознава с продажбите, по какъв начин с следвало да контролира работата на служителите.
Следва да се посочи конкретното действие, което обвиняемият е трябвало да извърши – кога
е трябвало да го извърши, за да се приеме, че е пропуснал да извърши това действие. Липсва
конкретно деяние, в което се обвинява А. – как според прокурора е трябвало да изпълни
съвестно задълженията си и какво поведение е следвало да предприеме, за да се приеме, че
не е изпълнил задължението си и е налице бездействие от негова страна.
Съдът не споделя становището, че това е въпрос по същество, защото прокурорът има
задължението да изчерпи фактическите основания, включени в състава на престъплението,
за да може успешно да се реализира и правото на защита на обвиненото лице в съдебната
фаза на процеса. В случая липсва яснота при какви конкретни факти се привлича
обвиняемия, за да може той адекватно да се защити. Липсват посочени съставомерни
признаци от състава на престъплението като обвинението почива на общи формуровки, с
което не може да определи предмета на доказване и в резултат се засяга правото на защита
на привлеченото лице.
По мнение на съда в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително
следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието като към
тях в случая се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението, както и
отношението, въз основа на което имуществото е поверено на обвиняемия, какво е това
имущество, което му е поверено и съответно – дали му е поверено да го пази или да го
управлява. Липсата на посочване на всички факти от тази категория в случая съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при всяко положение това води
3
до ограничаване правата на обвиняемото лице да разбере за какво точно е привлечено като
обвиняем и да може да ангажира доказателства, за да се защити. Необходимо изискване към
обвинителния акт е да бъде описан начина на извършване на престъплението, в случая
прокурорът следва да посочи конкретното основание, от което е възникнало задължение на
обвиняемия, което не е било изпълнено и размерът щетата, която е настъпила в резултат на
неизпълнение на това задължение. Трябва ясно да се посочва начинът – как имуществото е
било поверено на обвиняемия да го управлява и пази и да е ясно посочено имуществото,
което е трябвало да управлява и пази и в какво се изразява конкретното
бездействие/действие, в резултат от което е настъпила щета.
В обвинителния акт следва да се очертаят рамките на обвинението и да се изложат
всички обстоятелства, обуславящи съставомерността на деянието/деянията, както от
обективна, така и от субективна страна.
При повдигнато обвинение за деяния, извършени в условията на чл. 26, ал. 1 НК
отделните деяния следва да бъдат индивидуализирани по време, място и начин на
извършване. Тази индивидуализация е задължителна и необходима, за да може обвиняемият
да разбере в извършването на какво точно престъпление се обвинява и да организира
защитата си по всяко едно от деянията, квалифицирани като продължавано престъпление. В
обратния случай, ако не е посочено в какво се състои всяко едно от деянията, които от
обективна и субективна страна осъществяват продължавано престъпление - чрез какви
действия (бездействие) е извършено, къде и кога, съществува неяснота по фактите, по които
подсъдимият следва да осъществява защитата си в съдебната фаза на производството и в
крайна сметка съществува риска той да бъде съден по неясно обвинение.
Горното налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
На основание чл. 248, ал. 2 НПК съдът се произнася по исканията за конституиране
на страни в производството. В случая гражданския иск е предявен в установения от закона
срок, но тъй като е налице основание за прекратяване на съдебното производство поради
допуснати отстраними СПН, съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, която систематически е
разположена преди разпоредбата на чл. 248, ал. 2 НПК и делото се връща на Районна
прокуратура, то съдът намира, че по искането за конституиране на граждански ищец следва
да се произнесе след внасяне на коректно обвинение с уточняване на всички признаци от
състава на престъплението. След разрешаване на въпросът за това допуснати ли са
съществени процесуални нарушения, съдът ще се произнесе и по останалите въпроси, които
следва да се разрешат в разпоредително заседание, както и по доказателствените искания,
направени от защитата.
Спрямо подсъдимия е взета МНО „подписка“ като на този етап предвид
процесуалното поведение на подсъдимия не се налага нейното изменение или отмяна следва
да се потвърди.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 вр. чл. 249,
ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2089 по описа на БРС за 2021
година.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Бургас, за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на
обвиняемия, съгласно изложеното по-горе.
4
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ПОДПИСКА“, взета спрямо подсъдмия
ИВ. Д. АНД..
Определението подлежи на обжалване или протест по реда на гл. 22 от НПК, пред
БОС, в 7-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5