РЕШЕНИЕ
№…………/26.11.2018
г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Кирилка Илиева,
като разгледа докладваното от съдията т.
дело № 549/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е пред СГС след изпращането му по
подсъдност от АССГ с определение от 19.03.2018 г., по предявен от ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с
правна квалификация чл. 25, ал. 4, вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 19.12.2017
г. на общото събрание на сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ (НББАЗ), с което е изменен
устава на сдружението, като е увеличен размерът на банковата гаранция за
членове под мониторинг, съобразно пазарния им дял /38б, ал. 6 от Устава/.
С определение от 04.06.2018 г. на основание чл. 213 ГПК съдът е присъединил за разглеждане към настоящото дело образуваното пред
СГС, ТО, VI-20 състав, т.д.
№ 125/2018 г.
С определение от 21.09.2018 г. на основание чл. 233 ГПК, поради извършен отказ от иска по чл. 25, ал. 4, във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ относно
отмяна на решение 19.12.2017 г. на общото събрание на НББАЗ, с което е била
изменена разпоредбата на чл. 41, ал. 6 от устава му, е постановено прекратяване
на производството в тази му част, като предмет на същото е останал единствено
иска по чл. 25, ал. 4, във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от
19.12.2017 г. на общото събрание на сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ (НББАЗ), с което
е изменен устава на сдружението, като е увеличен размерът на банковата гаранция
за членове под мониторинг, съобразно пазарния им дял /38б, ал. 6 от Устава/.
Ищецът твърди, че е член на ответното сдружение,
което участвало и съдействало за функционирането на системата „Зелена карта“ и
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
държавите членки, с оглед на което всеки член на НББАЗ бил задължен да вложи и
поддържа банкова гаранция, чийто размер се определял съгласно Устава на
сдружението. Целта на сочената банкова гаранция била да обезпечава дейността на
НББАЗ при уреждане на застрахователни претенции по системата „Зелена карта“ и
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и в
качеството му на компенсаторен орган.
На 19.12.2017 г. било проведено общо събрание на
членовете на сдружението, което взело решение, съгласно чл. 38б от Устава да
бъде увеличен размерът на банковата гаранция, съответно в размер на сумата от 1
200 000 евро, 3 000 000 евро или 5 000 000 евро в зависимост от пазарния дял на
всеки член, определен на база премиен приход по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно последната официално оповестена
информация на интернет сайта на КФН. Посоченото решение било незаконосъобразно
и неправилно, тъй като нарушавало основни конституционни и законови норми и
принципи, насочени към гарантиране на свободата на стопанска инициатива,
създавало условия за провеждане на нелоялни пазарни практики и поставяне в
неравностойно положение на поначало равноправни стопански субекти. Приетите
изменения нямали обективни икономически основания, не били основани на
законодателни промени или на обстоятелства, свързани с конкретната дейност на
НББАЗ през някакъв определен период от време, нито почивали на сравнително изследване
на данни относно конкретно настъпили в застрахователния сектор обстоятелства.
Напротив, новите изменения били приети в нарушение на установения с КЗ режим,
който транспонирал изискванията на Директива 2009/138 ЕО за изграждането на
механизми за гарантиране на стабилност на застрахователните дружества.
Обвързването на конкретните дължими суми със стойността на пазарния дял,
определен въз основа на премиен приход било в противоречие и с принципите на
антимонополното законодателство, установено в ЗЗК. В този смисъл решението на
общото събрание било материално незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника
си – адв. Г. е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Счита обжалваното решение за процесуално и
материално законосъобразно - взето от компетентен орган, в рамките на уредената
в устава процедура. Счита, че доводите на ответника касаели по същността си
единствено целесъобразността на оспорваното решение, то същата не била предмет
на съдебен контрол, съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Излага по същество, че решението прието при спазена
законоустановена процедура по свикване и провеждане на общото събрание на
сдружението. Твърди се, че решението е взето след обсъждане на повече от едно
предложения и било продиктувано от реално осъществили се промени в
застрахователния сектор, засягащи финансовата стабилност на НББАЗ. При решаване
на въпроса на заседанието на общото събрание били предоставени данни за
постъпилите онлайн искания за гаранция и претенции за възстановявания,
предявени пред НББАЗ за периода 2012 г. – 2017 г., обусловили определянето на финансова гаранция в тежест
на ответника в размер на 5 милиона евро, дължима пред Съвета на Бюрата, която
следвало да бъде предоставена под формата на банкова гаранция или на паричен
депозит. Тези средства следвало да бъдат събрани от всички застрахователи –
членове на НББАЗ. В писмо на КФН до НББАЗ от 14.11.2017 г. регулаторът изрично
указвал, че съгласно КЗ, Националното бюро можело да предприема мерки по
обезпечаване на финансовото си състояние, включително и чрез метода на банкова
гаранция, поради което твърдението на ищеца за незаконосъобразно създаден
паралелен на КЗ рестрикционен режим, било неоснователно, а оспорваното решение
– материално законо- и уставосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след
като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Според приложения препис – извлечение от Протокол №
214 съставен по повод проведено заседание на УС на Сдружение „НББАЗ“ на
13.11.2017 г. е видно, че с единодушие е било взето решение за свикването на
извънредно общо събрание на членовете на сдружението, което е насрочено за
19.12.2017 г. в гр. София, при дневен ред : 1./ Обсъждане на проблемите,
поставени в писмо на Съвета на бюрата с вх. № 2-6786/13.11.2017 г. относно
ситуацията на българския застрахователен пазар по застраховката „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и „Зелена карта“ и вземане на решения; 2./
Приемане на промени в Устава на „НББАЗ“; и т. 3./ Разни.
Съдържанието
на поканата за насроченото извънредно общо събрание на /НББАЗ/ е било
надлежно разгласено чрез публикация в неофициален раздел на Държавен вестник, а
именно – Държавен вестник, брой 92, от 17.11.2017 г.
Приложени са 16 броя разписки за извършени доставки
от страна на дружество осъществяващо куриерски услуги – „Спиди“, като за
подател на пратката е вписано ответното Сдружение „НББАЗ“, а за получатели –
общо седемнадесет на брой застрахователни дружества, сред които и ищеца – ЗК „Л.И.“
АД. Удостоверена е и датата, когато всяка една от правките е достигнала до своя
получател, а именно – 04.12.2017 г.
От страна на двама застрахователи членуващи в
Сдружение „НББАЗ“ към момент предхождащ датата на насроченото общо събрание
/19.12.2017 г./, а именно на 14.12.2017 г. /ДЗИ – Общо застраховане/ и на 18.12.2017
г. /ЗК „Л.И.“ АД са направени предложения за промяна в Устава на Сдружението,
както и становище по направените предложения за промени.
С определение от 04.06.2018 г., на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото е отделено, че ищецът ЗК „Л.И.“ АД е в
членствено правоотношение с ответното сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, както и обстоятелството,
че на проведено на 19.12.2017 г. общо събрание на сдружението, е взето решение
за изменение на чл. 38б, ал.7 от Устава, с което е увеличен размерът на
банковата гаранция, която се дължи от член на сдружението, поставен под
мониторинг, съответно с пазарен дял до 5% – 1 200 000 евро, с пазарен дял
от 5,01% до 8% – 3 000 000 евро и с пазарен дял над 8,01% – 5 000 000
евро, който пазарен дял се определял на база премиен приход по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно последната официално
оповестена информация на интернет сайта на КФН.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
предявен конститутивен иск, с който се упражнява предвиденото в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ потестативно право на отмяна
по съдебен ред на решение на общото събрание на сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“,
прието на 19.12.2017 г. Искът по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ представлява предоставено
на всеки член на сдружението с нестопанска цел потестативно право да иска
отмяна на решение на Общото събрание на членовете на сдружението, когато то
противоречи на повелителни норми на закона или на клаузи на устава. Искът има конститутивен
характер като правна последица от успешното му провеждане е защита на
членствени права и контрол за законосъобразност на решенията на сдружението,
свързани с дейността му за постигане на общата нестопанска цел.
Процесуалната легитимация за предявяване на иска по
чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е обусловена от принадлежността на самото членствено право.
По делото е прието за безспорно в отношенията между страните и като така
ненуждаещо се от доказване, че при приемане на оспорваното решение на общото
събрание, датиращо от 19.12.2017 г., ищецът – ЗК „Л. И.“ АД е притежавал
качеството член на ответното сдружение, с оглед на което съдът приема, че тази
процесуална предпоставка за упражняване на иска е налице.
На следващо място на съдебен анализ следва да се
подложи процесуалната законосъобразност на взетото от ОС на 19.12.2017 г.
решение, което е обект на оспорване. Прегледа на уредения в Устава на ответното
Сдружение ред за свикване на извънредно общо събрание показва, че в конкретната
хипотеза от страна на органа отговарящ за спазване на тази процедура, а именно
УС на сдружението са предприети всички изискуеми юридически и фактически
действия, които са разписани в Устава, като се е стигнало до своевременното
известяване на всеки един от членовете на НББАЕЗ за датата, часът, мястото и дневния
ред, при които ще се проведе коментираното извънредно ОС. Събраните в кориците
на делото писмени доказателства свидетелстват за това, че надлежно легитимиран
представител на всяко едно от 17-те застрахователни дружества е присъствал и
взел участие в обсъжданията и гласуванията по време на свикваното извънредно ОС
на 19.12.2017 г., вкл. и относно редакцията на оспорвания текст на Устава.
Следователно правата им, вкл. и тези на ищеца – ЗК. „Л.И.“ АД по отношение
участието им в събранието са били
напълно гарантирани и неопорочени, което създава за съда убеждение, че
атакуваното решение не страда от процесуална незаконосъобразност, а напротив то
е било взето в пределите на законосъобразно свикано и проведено извънредно ОС.
При съобразяване на формулирания от ищеца предмет на
предявения от него конститутивен иск по чл. 25, ал. 4 вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ, се
налага извода, че предмет на разглеждане в настоящото производство е
материалната законосъобразност на решението на общото събрание на сдружение „Н.Б.на
Б.А.З.“, прието на 19.12.2017 г., с което е внесена промяна в редакцията на
разпоредбата на чл. 38б, ал. 7 от устава на сдружението. Материалната незаконосъобразност
на решенията на общото събрание на сдружениията касае обективното им
съответствие с императивните норми на действащото право. При съобразяване на
въведените от ищеца като основание на предявения иск твърдения за материална
незаконосъобразност на решението на общото събрание на ответното сдружение, а
именно – нарушаване на конституционноустановеното право на свободна стопанска
инициатива, както и създаването на неравноправни условия за осъществяването на
стопанска дейност, благоприятстващи членовете на сдружението с по-малък пазарен
дял, в нарушение на антимонополното законодателство, се налага необходимост да
бъде извършена съпоставка на атакуваното решение, съответно на актуалната редакцията
на изменената с него разпоредба на чл. 38б, ал. 7 от устава на сдружението, с
нормите от действащото право, отнасящи се до свободната стопанска инициатива и
антимонополното законодателство.
Съгласно чл. 508, ал. 2 от КЗ всеки застраховател,
получил лиценз по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, или
застраховател от държава членка, който предлага задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България по предвидения
в този кодекс ред, е длъжен да стане член на сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, преди
да започне да упражнява дейност по тази застраховка, като членовете на
сдружението са длъжни да спазват изискванията на неговия устав, включително да
представят и да поддържат банкова гаранция в съответствие с устава му и
презастрахователен договор в съответствие с критерии, определени от
сдружението.
С атакуваното решение от 19.12.2017 г. на общото
събрание на сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ (НББАЗ) е извършено изменение на устава, внасящо
промени в размера на банковата гаранция, подлежаща на представяне от членовете
на сдружението, поставени под мониторинг, диференциран в зависимост от пазарния
им дял, съответно за член с пазарен дял
до 5% – 1 200 000 евро, с пазарен дял от 5,01% до 8% – 3 000 000 евро и с
пазарен дял над 8,01% – 5 000 000 евро, който пазарен дял се определя на база
премиен приход по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
съгласно последната официално оповестена информация на интернет сайта на
Комисията за финансов надзор.
Свободата на стопанска инициатива, установена като
принцип в чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България, допълнен с
постулатите на следващите алинени, касаещи стопанските отношения, е едно от
основните начала на икономическия ред в страната, чието развитие и конкретен
обхват се възлага на законодателя. Свободната стопанска инициатива цели
осигуряване на възможността на членовете на обществото да преследват стопански
начинания, свободни от диспропорционални ограничения, и като цяло се състои в
осигуряване на свобода на упражняване на икономичекса или търговска дейност,
свобода на договаряне, както и в гарантирането на свободна конкуренция. Съвместяването
на принципа на свободна стопанска инициатива с други конституционноустановени ценности,
доразвити в законодателството, по необходимост води до неговото ограничаване,
което напълно съответства на неабсолютния му характер. Такива ограничения
представляват по естеството си въвеждането на лицензионен режим и ограничаването
на вида търговци, които могат да извършват З.дейност, изискването за минимален
капитал на застрахователите, задължението за застрахователите, получили лиценз
по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, или застраховател
от държава членка, който предлага задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в Република България да стане член на сдружение
„Н.Б.на Б.А.З.“, както и необходимостта от предоставяне на банкова гаранция по
смисъла на чл. 508, ал. 2 от КЗ. В случая, въведеното с атакуваното решение на
общото събрание на ответното дружество изменение в разпоредбата на чл. 38б, ал.
7 от устава му, което поставя размера на
дължима от поставените под мониторинг членове банкова гаранция в зависимост от пазарния
им дял, определен на база премиен приход от сключени застраховки „Гражданска
отговорност“, не нарушава принципа на свободна стопанска инициатива, а напротив,
явява се последователно с него, при съобразяване на действителното му приложното
поле, дефинирано от приложимите по отношение на него ограничения.
Противно на изтъкнатите от страна на ищеца
съображения, приетото от общото събрание на ответното дружество решение, с
което са внесени атакуваните промени в устава, не нарушава и изискванията на
антимонополното законодателство. Общата забрана за извършване на
антиконкурентна дейност се съдържа в разпоредбата на чл. 15 от Закона за защита
на конкуренцията (ЗЗК), съгласно която са забранени всякакъв вид споразумения
межу предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани
практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат
предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния
пазар, като релевираното в процесния случай основание за материална
незаконосъобразност на атакуваното решение на общото събрание на ответното
юридическо лице с нестопанска цел касае хипотезата на решение на сдружение на
предприятия, което има за цел или резултат нарушаване на конкуренцията на
пазара на застрахователните услуги. Определянето на размера на подлежащата на
представяне от членовете на ответното сдружение банковата гаранция с устава на юридическото
лице е извършено в изпълнение на императивното правило на чл. 508, ал. 2 КЗ, като
диференцирането на размера ѝ в зависимост от пазарния дял на членовете,
поставени под мониторинг, не цели, нито има за резултат нарушаването на
конкуренцията на съответния пазар на застрахователни услуги , а напротив –
третира равно членовете на сдружението, като поставя обема на задължението им
за представяне на банкова гаранция в зависимост от един обективен критерий,
какъвто е пазарния им дял при продажбата на застрахователната услуга по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Зелена
карта“.
Изложените съображения налагат извода, че приетото
от общото събрание на ответното сдружение решение, с което се внася промяна в
разпоредбата на чл. 38б, ал. 7 от устава му, не противоречи на релевираните от
ищеца императивни правни норми, което обуславя извод за неоснователност на
предявения конститутивен иск.
По
отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на присъждане на
извършените в производството разноски се поражда единствено за ответника –
сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който своевременно, чрез
процесуалния си представител – адв. С., прави искане за реализиране на
отговорността за разноски за ищеца и доказва такива в размер на сумата от 6 000
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в рамките на т.д. № 549/2018 г. По
отношение искането за присъждане на разноски в размер на сумата от още 6 000,00
лв. –отново заплатено адвокатско възнаграждение относно представителството по
спора във връзка с инициираното и впоследствие присъединено към настоящото дело
търговско дело с № 125/2018 г. по описа на СГС, настоящата инстанция намира, че
към настоящия процесуален етап на разглеждане на спора подобни разноски няма
как да бъдат присъдени, защото процесуалното право те да бъдат поискани и
присъдени е било към момент на постановяване на определенията по чл. 126, ал. 1 ГПК и по чл. 233 ГПК, когато предметът очертан от исковете по т.д. № 125/2018
г. е бил изчерпан и се е породило правото на разноски по смисъла на чл. 78, ал.
4 ГПК за ответника. Очевидно е, че в цитираните определения, които са се
стабилизирали отсъства произнасяне по разноските направени от ответника, което
означава, че за последния се е породило правото да поиска допълването им по
реда на чл. 248 ГПК, но не и правото да търси тяхното репариране при
постановяване на акта по същество на спора, относно останалата за разглеждане
част от предмета на делото, каквото е настоящото решение. В този контекст не е
налице основание за присъждане на разноските за адвокатски хонорар в размер на
сумата от 6000 лв., чиято направа е видна от доказателствата приложени по
присъединеното т.д. № 125/2018 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“, ЕИК **********,
със седалище *** и адрес на управление:***, иск с правна квалификация чл. 25,
ал. 4 вр. ал. 6 ЗЮЛНЦ, за отмяна на решение от 19.12.2017 г. на общото събрание
на сдружението, с което е внесена промяна в разпоредбата на чл. 38б, ал. 7 от
устава на сдружението.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „З. К.Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Сдружение
„Н.Б.на Б.А.З.“, ЕИК **********, със седалище *** и адрес на управление:***,
сума в размер на 6 000,00 лева, представляваща направени разноски по
делото пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: