№ 906
гр. София, 15.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело №
20211100203223 по описа за 2021 година
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА А.А. участва в производството
посредством видеоконферентна връзка, осъществена с Затвора София.
Явява се преводачът К.Х..
За началника на затвора се явява инсп. М., който също участва чрез
видеоконферентна връзка, като съдът ДОКЛАДВА постъпила по делото
заповед, удостоверяваща упълномощаването на инсп. М. за участие в
производството.
Явява се защитник на лишения от свобода - адв. Г.Ч. с пълномощно,
приложено на л. 25 от делото, издадено на 10.09.2021 г.
Явява се и определен от САК служебен защитник - адв. Д.Г..
Съдът като съобрази упълномощаването на защитник,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА от участие в производството адв. Г. от САК.
Препис от протокола да се издаде на адв. Г., за да й послужи пред
НБПП при определянето на възнаграждение.
Чрез преводача съдът запитва л.св. А.А. дали прави отводи на явилия се
преводач К.Х..
Л.СВ. А. - Съгласен съм да участва в производството, не правя отводи
на преводача.
Чрез преводача съдът запитва лишеният от свобода дали владее добре
турски език писмено и говоримо.
Л.СВ. А. - Да владея добре турски език.
С оглед изявлението на А.А., както и съобрази, че производството се
води на български език
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за преводач в производството К. С.Х., който да
1
осъществява превод от български на турски език и обратното.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПРЕВОДАЧА:
К. С.Х. - на 37 г., с висше образование, б.д.р. с л.св. А., неосъждан.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ преводача за наказателната отговорност по чл.
290, ал. 2 НК.
ПРОКУРОРЪТ - Няма процесуална пречка, да се даде ход на делото .
ИНСП. М. - Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА (чрез
преводача):
А.А. - роден **** г. в Република Турция, гр. Кайсери, турски
гражданин, с начално образование, женен, осъждан.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на А.А. в производството:
Л.СВ. А. – Разбрах правата си.
Съдът запитва л.св А. чрез преводача има ли искания за отводи към
състава на съда, прокурора и секретаря.
Л.СВ. А. – Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ с оглед изразените становища, ДОКЛАДВА постъпила молба
от А.А., с която се моли да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка на наказанието „Лишаване от свобода“.
Л.СВ. А. – Поддържам молбата си.
АДВ. Ч. - Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ - Няма да соча нови доказателства, делото е изяснено от
фактическа страна.
ИНСП. М. – Доказателствата – заповед за упълномощаването ми за
участие в производството, справка за неизтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“ по отношение на л.св. А., докладна записка от
09.09.2021 г. и първоначален план на присъдата, са относими към предмета на
делото и моля да бъдат приети като доказателства по делото.
Л.СВ. А. – Да бъдат приети.
ПРОКУРОРЪТ - Така представените писмени доказателства са
относими към предмета на доказване, поради което моля да бъдат приети и
приобщени към доказателствата по делото.
2
АДВ. Ч. – Относими са към предмета на делото, моля да бъдат приети.
С оглед изразените становища, както и при преценка на представените
доказателства, съдът намира, че са относими към предмета на доказване,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА докладваните по-горе писмени доказателства,
както и приложените по делото, включително и съдържащите се в
затворническото досие.
СТРАНИТЕ (поотделно) – Нямаме други искания.
С оглед становището на страните
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че така депозираната молба от осъденото
лице А.А. за постановяване на условно предсрочно освобождаване е
процесуално допустима, но неоснователна. Мотивите ми за това са следните:
От така приобщените към делото писмени доказателства се установява, че
турският гражданин, търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5
години и 8 месеца за деяние по чл. 242, ал. 4 НК, като начало на наказанието е
16.08.2018 г. Към датата на справката 09.08.2021 г. е изтърпял фактически
наказание в размер на две години, 11 месеца и 23 дни, със зачитане от работа
на два месеца и 12 дни, или остават за изтърпяване 2 години, 5 месеца и 25
дни.
Видно от горното, макар и формално, е налице първата изискуема от
закона кумулативна предпоставка, а именно осъденото лице да е изтърпяло
наказание „лишаване от свобода“ фактически не по-малко от една втора от
наложеното наказание.
От друга страна, от приобщения към делото доклад е видно, че през
периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ осъденото
лице полага труд, като същия е награждаван еднократно, но и наказван
еднократно, като така наложеното наказание е актуално.
При оценка на правонарушението, първоначално е констатиран нисък
риск от рецидив, който е оценен на 25 точки и не е редуциран до момента.
Рискът от вреди за обществото е висок, както и среден за служителите от
затвора, както и за самия осъден. От обстоятелствената част на доклада е
видно, че като цяло рискът от вреди се определя на висок с оглед
извършеното тежко умишлено престъпление и липсата на критичност към
извършеното от него правонарушение. От анализа на предоставените данни
може да се направи извода, че осъденото лице по време на престоя си в
затвора е обективирал такова поведение, което налага продължаване на
корекционния процес, налице са ясно изразени дефицити в определени зони,
посочени в доклада. Едната от причините за бавната ресоциализация на
3
лицето, е това, че същият е чужд гражданин, не владее български език,
съответно комуникацията с него е затруднена. Съгласно препоръка 2003/22 на
Съвета на Европа липсата на адресна регистрация в Република България не е
пречка и основание за отказване на условно предсрочно освобождаване, но от
анализа на данните, съдържащи се в доклада е видно, че не е налице трайна
позитивна промяна в поведението на осъденото лице.
Предвид горното намирам, че не са налице кумулативните
предпоставки на разпоредбата на чл. 439а НПК по отношение на наказанието,
което търпи осъденото лице, както и че не са постигнати целите на
генералната и специалната превенция, поради което моля съда да остави
молбата на осъденото лице без уважение.
ИНСП. М. – Становището на началника на затвора по отношение на
молбата на осъденото лице е отрицателно. Налице е само първата изискуема
от закона предпоставка, в случая е изтърпяно повече от половината от
наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка доказателства за поправяне и
превъзпитаване на лицето, от наличните такива към момента не може да се
направи обоснован извод за постигане на целите в чл. 36 НК, като мотивите
за това са изложени в становището на началника на затвори и
придружаващите документи и са еднопосочни в това отношение. Поради
изложеното, моля да се произнесете със съдебен акт, с който да оставите
молбата без уважение.
АДВ. Ч. – Моля да уважите подадената молба от подзащитния А.А. ми
за условно предсрочно освобождаване. Считам, че са налице и двете законови
предпоставки, предвидени в чл. 70 НК. Безспорно, лишения от свобода е
излежал повече от една втора от наложеното му наказание, което е видно в
приложената справка, приета в днешното съдебно заседание.
Що се отнася до втората предпоставка, тук е момента да отбележа нещо
много важно, а това е следното: Осъденото лице е турски гражданин, неговия
роден и майчин език е турския език, той не разбира и не говори български
език, разбира се полага необходимите усилия, за да го изучава, но
невладеенето на български език го поставя в изключително неравностойно
положение спрямо останалите осъдени лица. Това е отразено и в доклада,
изготвен от г-н А.Р., където пише, че разговорите между осъдения и
служителите на затвора се извършват с преводач, което от своя страна
затруднява изграждането на доверителен контакт с инспектора (преводачът
пояснява, че в този момент осъденият А. казва „да, точно така е,
потвърждавам това, което казва) - адв. Ч. (продължава) - но това, че
осъденото лице е турски гражданин и не владее български език по никакъв
начин не би следвало да го поставя в неравностойно положение, защото иначе
бихме говорили, че сме в случай на дискриминация.
Що се отнася до изготвения доклад от затворническата администрация,
твърдя, че същият е противоречив и меко казано странен. В него се твърди
едва ли не, че целите на специална и генералната превенция не са постигнати,
същевременно рискът от рецидив е оценен на 25 точки, иначе казано - той е
4
нисък. В доклада е посочено, че лицето има изградени трудови навици и
умения, като същия е и награждаван. Мотивите на прокуратурата,
включително и на администрацията на затвора за отрицателно становище са
свързани с твърдян висок риск от вреди, но г-жо съдия този риск от вреди е
направен съобразно оценка от извършеното престъпление, а не от
поведението на осъденото лице в затвора, т.е тази оценка е направена
съобразно поведението на лицето преди изтърпяване на присъдата, а не след
това. В доклада е посочено, че лицето има двама братя, две сестри, женен и
има дете на 11 години. Посочва се, че осъденият поддържа добри
взаимоотношения със семейството си, това от своя страна е доказателство, че
ако уважите молбата за освобождаване на лицето, той ще може да живее в
семейна среда, което от своя страна ще спомогне за по-лесното му
ресоциализиране в обществото.
Предвид изложеното от мен, ви моля да не взимате предвид изготвеното
становище и доклад от затворническата администрация и да уважите молба за
условно предсрочно освобождаване на подзащитния ми А.А..
Чрез преводача съда запитва лишения от свобода дали поддържа
исканията на своя адвокат и желае ли да добави нещо.
Л.СВ. А. - Потвърждавам това, което каза адвоката ми. Искам да кажа
нещо - докато бях задържан и лежа в затвора нека да видят, да разпитват, че
аз не съм имал никога проблеми с никой в затвора, искам и това да имате
предвид. С никой служител, с никой затворник не съм имал проблем, това
каквото ми дават като работа, гледам всичко да направя, старая се да направя
и да нямам никакви проблеми и полагам усилия. Адвокатът ми каквото е
казал, го потвърждавам, това само исках да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА на л.св. А. – Искам да кажа с две думи, искам да ми
се уважи подадената молба за условно предсрочно освобождаване.
СЪДЪТ, след като обсъди становищата на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното: А.А. е осъден на „Лишаване от
свобода“ за срок от 5 години и 8 месеца, по НОХД № 47/2020 г. на ОС-
Хасково. Правната квалификация на престъплението, за което е осъден е по
чл. 242, ал.4, предл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Със съдебния акт е определен
първоначален „Строг режим“. Наложено е кумулативно предвиденото
наказание „Глоба“ в размер на 100 000 лв. Посоченото престъпление не се
отнася до рецидивна дейност по смисъла на чл. 29, ал. 1 НК, поради което е
релевантна разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Към датата на администриране на молбата А.А. е изтърпял фактически
2 години, 11 месеца и 23 дни, а към днешна дата е изтърпял фактически 3
години и 29 дни от общия размер на наказанието. Към настоящия момент,
остатъкът от неизтърпяната част на наказанието е 2 години, 4 месеца и 5 дни.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице първата предпоставка,
предвидена в чл. 70, ал 1, т. 1 НК. Това е така тъй като е лишеният от свобода
е изтърпял наказание в размер, по-голям от една втора от общия размер на
наказанието и осъждането не е за престъпление, извършено при условията на
опасен рецидив.
5
Относно втората изискуема от закона предпоставка, свързана с
ангажирането на доказателства за поправянето на лишения от свобода,
затворническата администрация е изразила отрицателно становище с
аргумент, че не са събрани доказателства за целения поправителен ефект.
Наведени са доводи за актуални проблемни зони и наличието на значителен
остатък от неизтърпяната част на наказанието.
От своя страна съдът намира за установено следното: А.А. е турски
гражданин, постъпил в затвора за изпълнение на наказанието „Лишаване от
свобода“ на 29.01.2020 г. Преди задържането е живял в Турция при съхранени
семейни взаимоотношения с данни за завършено основно образование и
отбита военна служба от 18 месеца. Съгласно последния изготвен доклад А.А.
е със съхранени трудови навици, преди задържането е установено, че е
работил като шофьор на камион и автомонтьор. Докладите на
затворническата администрация сочат, че при беседа с А.А., същият е
споделил, че планира да продължи да се занимава именно с такава дейност.
Налични са доказателства за награждаването му с писмена похвала през м.
юни 2021 г. Вярно е също така, че първоначалният риск от рецидив е бил в
сравнително ниски стойности, лишеният от свобода е бил за известен период
от време и трудово зает, макар и този период да е сравнително кратък,
съотнесен към общия размер на фактически изтърпяното наказание, тъй като
към настоящия момент е 2 месеца и 26 дни. Отделно от това съдът
констатира, че преди постъпването си в затвора за изпълнение на
наказанието, л.св. А. е бил задържан във връзка с определена спрямо него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а преди това по реда
предвиден в ЗМВР, като това задържане е продължено от прокурор до 72
часа. Общата продължителност на предварителното задържане е от
16.08.2018 г. В този период по отношение на него не е била извършвана
корекционна работа. Крайната дата на периода на изпълнение на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е 24.08.2020 г. Налични доказателства
за включването на лишения от свобода в курс за обучение на чужд език, но те
се отнасят до един последващ момент.
Значителен е размерът на неизтърпяната част на наказанието.
С други думи, касае за приблизително двегодишен период от общия
размер на фактически изтърпяното наказание, в който по отношение на А.А.
не е била извършвана корекционна дейност. На следващо място, приложени
са доказателства, че е бил наказван със заповед от 08.12.2020 г. с писмено
предупреждение за неспазване на установените правила, свързани с вида на
вещите, които могат да бъдат съхранявани. Тази заповед е била връчена на
09.12.2020 г. и няма данни да е била обжалвана в указания 7-дневен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно
нарушение е деяние - действие или бездействие, извършено виновно от
лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, като са изброени и
други случаи, които са неотносими към настоящия казус.
Съдът намира, че нарушаването на правилата, свързани с вида на
вещите, които подлежат и могат да бъдат съхранявани, е частен случай на
6
нарушение на вътрешния ред. Към настоящия момент не е изтекъл срока по
чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС, поради което лишеният от свобода има статут на
наказано на дисциплинарно нарушение лице. Този срок е с продължителност
една година и началната му дата е от изтърпяване на дисциплинарното му
наказание. Само след изтичането му може да се счита, че лицето не е
наказвано. Така в настоящия случай от съществено значение за крайния изход
на делото е именно този статут на А.А., а не конкретните, поначало ниски
стойности на риска от рецидив.
За да се приложи правният институт на условно предсрочно
освобождаване, следва да е налице изключителен случай, свързан със
спазването на всички правила, установени от затворническата
администрация, дори и в такава степен, която да надвишава обичайното
изпълнение на задълженията на лишените от свобода. С оглед обсъденото по-
горе наказание за дисциплинарно нарушение, съдът намира, че не може да се
установи дори обичайно дължимото поведение, още по-малко - такава
изключителност, която да сочи за поправянето на А.А..
Обосновано е възражението на защитата, че лишеният от свобода е
турски гражданин, че не владее български език и това обстоятелство
значително го затруднява в комуникацията както със затворническата
администрация, така и с останалите лишени от свобода. Това затруднение,
обаче, самостоятелно не би могло да обуслови условното му предсрочно
освобождаване. На първо място това е така с оглед положените усилия на
затворническата администрация да приобщи А.А. в ограмотителен курс,
свързан с изучаването на български език. Очевидно усилията в тази насока са
с положителен резултат, доколкото се сочи, че той е получил удостоверение и
сертификат за успешно завършен основен етап на курса. На второ място, това
е така с оглед правните възможности и целите, които са предвидени в
Конвенцията за трансфер на осъдени лица, по която и България е страна – да
се даде възможност на чужденците, които са лишени от свобода поради
извършване на престъпление, да изтърпят наказанието в тяхната собствена
социална среда, която може да им осигури страната, чиито граждани са. Във
всички случай в настоящото производство съдът не би могъл да реши
въпросите, които могат да възникнат във връзка с приложението на тази
конвенция, но така или иначе правните възможности в нея са от значение
именно за случаи като настоящия, в който едно осъдено лице пребивава в
пенитенциарно заведение на държава, различна от тази, на която е гражданин.
На следващо място, съдът се солидализира със становището на
прокуратурата и на началника на Затвора София за липсваща втора изискуема
предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК и по други съображения, а те са следните:
Началната дата на изтърпяване на наказанието и изминалия период към
днешна дата, съпоставени с продължителния престой в предварителен арест -
повече от две години, обосновава извод, че спрямо А.А. е извършвана
корекционна дейност в период, който е относително кратък съобразно общия
размер на наложеното му наказание. Съдът намира, че това обстоятелство е от
значение, доколкото препятства адекватна преценка относно възможните
резултати от корекционната дейност. Именно това обстоятелство според
7
настоящия съдебен състав дава логично обяснение и за отчетените все още
проблемни зони, свързани с липсата на способност да се разпознават
проблеми и да се вземат адекватни решения.
На следващо място, липсват доказателства за цялостно изпълнение на
принципа на прогресивната система. А.А. е със статут на наказано лице за
извършено дисциплинарно нарушение, спрямо него е било наложено и
поощрение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Няма данни, обаче, да са били
налагани и останалите по-значими поощрения, предвидени в същата
разпоредба, каквито например са домашен отпуск до 5 денонощия, ползване
на годишната почивка извън затворническото общежитие. Отделно от това
липсват доказателства първоначално определения строг режим да е бил
заменен в следващия по-лек режим. Само при това прогресивно, предвидено
в закона налагане на поощрителни мерки, съдът би могъл да извърши
адекватна преценка дали и до каква степен е преодолян рискът от отклонение
от установените затворнически правила. С оглед разпоредбата на чл. 439а, ал.
3 НПК обсъдената по-горе информация би следвало да бъде отчетена при
оценка на цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяването на
наказанието, ето защо в случая значителният размер на остатъка от
неизтърпяната част на наказанието не е единствената причина, поради която
съдът приема, че не е налице втората изискуема от закона предпоставка.
С оглед всичко изложено по-горе
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата А.А. за постановяване на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част
на наказанието в размер на 2 години, 4 месеца и 5 дни, което му е наложено
по НОХД № 47/2020 г. на ОС – Хасково.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
от днес пред САС.
Л.СВ. А. - Разбрах срока на обжалване.
Чрез преводача съдът запитва А.А. дали желае да получи писмен превод
от съдебния протокол.
Л.СВ. А.А. - Нека адвокатът ми да каже.
АДВ. Ч. - Нека да получи превод на съдебния протокол.
СЪДЪТ РАЗПОРЕЖДА след техническото изготвяне на протокола,
същият да бъде предоставен за писмен превод от български език на турски
език. След изготвяне на превода копие от протокола на турски език да се
изпрати в Затвора София, където се изпълнява наказанието „лишаване от
свобода“.
Съдът, като съобрази явяването на преводача К. С.Х. и участието му в
днешното съдебно заседание, определя възнаграждение в размер на 300 лв.,
платими от бюджета на съда, за което се издаде 1 бр. РКО.
8
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.45
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9