Решение по дело №776/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на И. Д. Р., [ЕГН], чрез адв. С. Ч., против отказ за предоставяне на информация, обективиран в Решение с рег. №ДОИ24000058ВН_005ВН от 21.03.2024 г. издадено от Секретар на Община Варна, с което е отказано на основание чл. 37, ал.1, т.1 от ЗДОИ достъп до наличната в Община Варна информация по заявление с рег. №ДОИ24000058ВН/07.03.2024 г.

В жалбата се релевират основанията за неспазване на установената форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби, отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Изложени са съображения, че липсват фактически и правни изводи защо е отказана исканата информация по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Навежда доводи, че в качеството си на собственик на обект в етажна собственост – Сдружение на собствениците с административен адрес гр. Варна, [жк] [адрес], вх.2, вх.3, вх.4 и вх.5, е „кандидат по програмата“ и е бил класиран в списък „резервен“. Председателя на Сдружение на собствениците с административен адрес гр. Варна, [жк] [адрес], вх.2, вх.3, вх.4 и вх.5, е подал писмо/жалба рег. №V8-214/16.01.2024 г. до МРРБ, с идентично съдържание като заявлението от 07.03.2024 г. Председателя на Сдружението на собствениците е получил отговор от МРРБ, с който ги уведомяват, че общинските администрации имат достъп до индивидуалните оценителни листове на всеки един проект. Всички граждани, които искат да се запознаят с тях могат да се обърнат към общинската администрация. Счита, че в качеството му на гражданин на Република България, незаконосъобразно му е било отказан достъп до обществена информация, отнасяща се до обществения живот в страната и безпристрастността на административния орган. Уточнява, че оценителните листове, които е изискал, имат самостоятелно значение с оглед последващо финансиране. На база оценителните листове се извършва подбор и класиране на обектите, участвали по програмата за енергийна ефективност, с което е преграден пътя за последващо участие на други кандидати по програмата. Пояснява, че Сдружение на собствениците с административен адрес гр. Варна, [жк] [адрес], вх.3 и вх.4 няма делатационна фуга между вх.1 и вх.2, тоест те са конструктивно свързани и вход 1 не участва в Сдружението на собствениците и проекта, а всъщност делатационната фуга е между вх.3 и вх.4, където вх.4 е включен и проекта е одобрен. Сдружение на собствениците с административен адрес гр. Варна, [жк] [адрес], вх.2, вх.3, вх.4 и вх.5, участва в цялост и би постигнал по-висока степен на енергийна ефективност за целите на програмата. С тези доводи се иска отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Ч., поддържа жалбата. Отправя искане за отмяна на отказа, както и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Г. оспорва жалбата. В депозирано по делото становище от 29.04.2024 г. е изразено, че са налице предпоставки за отказ по реда на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ – изисканата информация е свързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение. Сочи, че предоставянето на обществена информация по ЗДОИ е различна от уредената в чл. 35 от АПК възможност за предоставяне на информация на страните по преписката с конкретно административно производство, по което същите са участници. Направен е извод, че искането за запознаване с документи по конкретно производство, образувано по искане на дадено лице не представлява искане за предоставяне на обществена информация, тъй като за това е предвиден друг ред. Предвид липсата на изложени от жалбоподателя доводи за „надделяващ обществен интерес“, то е прието, че не са налице предпоставки за предоставянето  в тази хипотеза. Наведени са доводи, че исканата информация има вътрешнослужебен, подготвителен характер, поради което правилно е била отказана. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание по същество допълва, че ако бъде предоставена исканата информация тя не би могла да послужи на жалбоподателя за съставяне на мнение за работата на лицата извършили оценката. Навежда доводи, че лицата, които са били оценители по всички критерии и оценителни листове за допустимост за кандидатстване по програмата, не би могла да послужи за сравнение между двата проекта.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадено на 16.01.2024 г. от Л. Й. писмо до Министерство на регионалното развитие и благоустройството, лицето е било уведомено от Директора на Дирекция „Жилищна политика“, че общинските администрации имат достъп до индивидуалните оценителни листове на всеки един проект. Посочено е, че всички граждани, които искат да се запознаят с тях могат да се обърнат към общинската администрация, с което ще могат обстойно да се запознаят с оценката на ПП по отделните критерии в „Група І. Критерии за административна допустимост“ и „Група ІІ. Критерии за оценка на качеството“. В писмото е изложено как се сформира оценката на ПИИ. Посочено е в писмото, че в случай, че за дадено ПИИ е достигнат максималния размер на средствата, които могат да бъдат предоставени на ВП съгласно т.4 териториален обхват и териториално разпределение на средствата от Насоките, то предложението се поставя в резервния списък. Директора на Дирекция „Жилищна политика“ е уведомил Й., че със Заповед №РД-02-14-38/16.01.2024 г. на ръководителя на структурата за наблюдение и докладване е била създадена комисия, която да разгледа постъпилите възражения във връзка с подадени проектни предложения /ПП/ по Процедурата, като при констатирани несъответствия да извърши повторна оценка на същите.

Оспорващият Р. е депозирал на 07.03.2024 г заявление за достъп до обществена информация, като е поискал по ЗДОИ да му бъде предоставена информация относно:

1. Оценителни листове по всички критерии на оценител 1 и оценител 2 за административна допустимост за кандидатстване по програма „Енергийна ефективност етап І“ за адрес гр. Варна, [жк], [адрес], вх.3 и вх. 4.

2. Информация кои са били оценителите по всички критерии.

Заявителят е посочил предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация в т. ч. копия от съответните документи на хартиен носител.

Във връзка с подаденото от Р. заявление за достъп до обществена информация, Секретаря на Община Варна с писмо рег. №ДОИ24000058ВН_001ВН/08.03.2024 г. е изискал от Директора на Дирекция „Европейски и национални оперативни програми“ поисканата в заявлението информация. Във връзка с изисканата информация, Директора на Дирекция „Европейски и национални оперативни програми“, предвид, че Р. не е страна по Споразумение за партньорство за сграда с административен адрес – гр. Варна, [жк] [адрес], вх.3 и вх.4, с писмо рег. №ДОИ24000058ВН_002ВН/11.03.2024 г. е изискал становище от Директора на Дирекция „ПНО“ при Община Варна допустимо ли е предоставянето на изисканата информация.

Във връзка с направеното запитване от страна на Директора на Дирекция „Европейски и национални оперативни програми“, Директора на Дирекция „ПНО“ с писмо рег. №ДОИ24000058ВН_003ВН/14.03.2024 г. е изразено становище, че информацията, която се иска са налице предпоставки за отказ на основание чл. 37 от ЗДОИ. Изложено е в мотивите, че лицето е поискало предоставянето на служебна информация, тъй като същата е създадена и се съхранява по повод дейността на общинската администрация. Уточнено е, че е без значение дали подготовката ще доведе до приемане на конкретен акт или подготовката това няма да доведе до приемане на определено решение на органа. Т. условие за приложимостта на чл.13, ал.2 от ЗДОИ не е поставен от законодателя. Изложено е, че административният орган винаги може да откаже достъп до обществена информация, свързана с подготовката на неговите актове и нямащи поради това самостоятелно значение. В допълнение е посочено, че исканите със заявлението копия от оценителни листове не съдържат сведения, свързани с обществения живот в страната и не може да даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. Направен е извод, че редът по ЗДОИ за получаване на исканата информация е неприложим.

По заявлението е издадено оспореното решение рег. № ДОИ24000058ВН_005ВН/21.03.2024 г издадено от Секретар на Община Варна кмет съгл. Заповед № 3620/07.11.2023 г. на Кмета на Община Варна, е отказал предоставянето на достъп до наличната в Община Варна информация, посочена в заявлението. При следните мотиви: цитирана е разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Изложено е, че понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Направен е извод, че исканата информация попада в обхвата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ.

Предвид изложеното и на основание чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ е постановен отказ за предоставяне на исканата информация.

Решението е изпратено на заявителя по ел. поща на 21.03.2024 г. Жалбата е подадена на 03.04.2024 г.

При горната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от заявителя в административното производство срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Законодателят с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е предвидил, че решение за предоставяне или отказ за предоставяне на обществена информация, вземат органите или изрично определени от тях лица. В случая, оспореното решение е издадено от Секретар на община Варна, за което съгласно заповед приложена по делото № 3620/07.11.2022 г кметът е определил за длъжностно лице Секретаря на Община Варна, което да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация по ЗДОИ. Съгласно Заповед №ДС-00288/15.03.2024 г. на Кмета на Община Варна, поради отсъствието на С. Х. К. на длъжност Секретар на Община Варна е наредено в периода 21.03.2024 г. до 22.03.2024 г. включително изпълнението на служебните  задължения да се изпълняват от Н. М. на длъжност „Главен експерт“ „Човешки ресурси“ в Отдел „Управление на човешките ресурси и вътрешен административен контрол“ към Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“. Т. е. решението е издадено от компетентен орган, който е и задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени. Цитираната разпоредба относно наличието на фактически и правни основания в оспорения акт е идентична с текста на чл. 38 от ЗДОИ.

Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на цитираните разпоредби са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност. В случая в оспорения административен акт не са изложени каквито и да е било мотиви, въз основа на какви фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че исканата информация попада в обхвата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, съответно е постановен отказ за достъп до наличната в Община Варна информация. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ съдържа две хипотези, всяка от която има различен фактически състав. Липсва каквото и да е посочване, още по-малко фактическо обосноваване, на коя точно от тези две хипотези, се основава възприетото решение за отказ от достъп до информация. Бланкетно е цитиран текста на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, като не става ясно какво е приел компетентния орган, изисканата обществена информация от Р. ще му позволи ли да си състави собствено мнение, относно дейността на задължените по закон субекти. Така, на практика, „мотивирането“ на постановения отказ за достъп до обществена информация по подаденото от жалбоподателя заявление се свежда до бланкетно цитиране на правната норма, като липсва посочване и обосноваване на конкретни и относими фактически констатации, субсумиращи се в някоя от хипотезите за ограничен достъп на чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Както страната, така и съдът са поставени в хипотеза да предполагат волята на органа, тъй като в оспорената част от съдържанието на решението не съществува никаква яснота за фактическите и правни основания за свързаност на изисканата обществена информация с оперативната подготовка на актовете на органите, действително ли информацията няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), както и че съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.

Едва в представеното с административната преписка по делото становище от 02.05.2024 г. на ответника е изложено, че ако действително съществува „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на чл.13 от ЗДОИ, заявителят е бил длъжен да се позове на него и да го докаже пред административния орган. Допълнително в становището е изложено, че правилно административният орган е приел, че обществената информация посочена в заявлението на Р., за която е отказан достъп има вътрешнослужебен, подготвителен характер, поради което са налице предпоставки по ограничен достъп по чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ.

Според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ мотивите на индивидуалния административен акт може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В случая обаче не е налице и тази хипотеза – в оспореното решение липсва позоваване на друг, предхождащ го документ, съществуващ като основание за отказ на достъп до информация, такива не са представени и като част от административната преписка. Мотиви са изложени едва в становище постъпило в съда с.д. № 6400/02.05.2024 г., с което са представени доказателства за компетентност на органа издал оспореното решение, но то представлява писмено становище на административния орган, изразено по повод постъпилата в съда жалба срещу Решението за отказ достъп до наличната в Община Варна информация, а не мотиви на оспореното решение, изложение в друг документ и то преди издаването на акта. Жалбоподателят, като адресат на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него. По смисъла на цитираното тълкувателно решение е недопустимо административният акт да се мотивира във фазата на съдебното производство /какъвто е настоящия случай/. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт, чрез въвеждане на фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му.

В допълнение на изложеното е факта, че едва в съдебно заседание процесуалният представител на ответника изразява становище, че предоставянето на информация „по двете точки от заявлението“ за достъп до обществена информация не би могла да послужи за съставяне на мнение от Р. за работата на задължения субект. Допълнително е изложено, че лицата, които са били оценители по всички критерии и оценителните листове за допустимост за кандидатстване по програма и проект на едно сдружение, би могла да послужи за сравнение между двата проекта. Тези мотиви следваше да бъдат развити и обосновани в оспореното решение, а не след обявяване хода по съществото на спора, когато страните трябва да изложат заключителни реплики.

По изложените съображения не може да се приеме, че със становището на ответника и твърденията на процесуалния представител в хода по същество се допълват мотивите на оспореното решение на Секретар на Община Варна и по този начин тяхната непълнота се санира.

Единственият документ от преписката, който би обосновал отказ от предоставяне на обществена информация, е Становище рег. №ДОИ24000058ВН_003ВН/14.03.2024 г. на Директор на Дирекция „ПНО“ при Община Варна. Това становище обаче не е посочено в оспореното решение. Становището съдържа изводи относно наличието на предпоставки на чл.13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ – искането на Р. за запознаване с документи по конкретно производство, образувано по искане на дадено лице не представлява искане за предоставяне на обществена информация, тъй като за това е предвиден друг ред. От твърдението може да бъде направен извод, че редът за снабдяване с посочената в заявлението информация не е по ЗДОИ. Такива доводи не са изложени в оспореното решение, за да се приеме, че тези съображения са такива по издаването му, обосноваващи конкретно посочените от административния орган основания за отказ от достъп до информация. Не са изложени и допълнително развити доводи по кой ред именно следва лицето да се снабди с посочената в заявлението информация. Като мотиви за отказ от предоставяне на обществена информация не може да се приеме и изложеното в становището, че исканата информация има вътрешнослужебен, подготвителен характер. Липсва конкретика/информация каква е процедурата, кога е започнала/открита, кой орган е компетентен, какви актове/вътрешни са издадени, на какъв етап е към момента на подаване на заявлението, кога ще приключи. Не е направен анализ на изисканите документи/информация спрямо процедурата. Твърденията в становището са теоретични, като се цитират разпоредби от закона, без връзка с фактите. Следователно отново не е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС. Бланкетното позоваване на текстове от нормативни актове, не покрива критерия за мотивираност на оспорения административен акт.

Разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК не предвижда фактическата обстановка и правните изводи, да бъдат описани бланкетно. Същите следва да бъдат изложени ясно и обстойно в административния акт, а не чрез дедуктивния и тълкувателен метод адресата на акта да се опитва да достигне до изводите, до които е стигнал органа.

Извън горното се установява, че в заявлението подадено на 07.03.2024 г. от И. Р. е посочено, че желае да му бъде предоставена информация относно всички оценителни листове по всички критерии на оценител 1 и оценител 2 за административна допустимост за кандидатстване по програма „Енергийна ефективност етап І“ за адрес гр. Варна, [жк], [адрес], вх.3 и вх.4. В т.2 на заявлението е посочено, че иска да му бъде предоставена информация кои са били оценителите по всички критерии. В заявлението не е посочено за коя година/период е искането.

При това положение, за органа са били налице предпоставките да укаже на заявителя за тази нередовност на искането и да му даде възможност да посочи липсващата информация, като едновременно с това изрично го предупреди за правните последици от непредставянето й – аргумент от чл. 30, ал. 2 на АПК. Изложеното обуславя извода, че процесното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на визираното административно производствено правило.

Гореизложеното обуславя незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Същото е достатъчно основание да обуслови отмяната му и връщане на преписката на административния орган.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски. Възражението на ответника за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно. При съобразяване на фактическата усложненост на спора, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на жалбоподателя процесуална защита, явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав на Административен съд - Варна намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерно. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 510 лв., представляващи заплатени държавна такса в размер на 10 лева и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Съгласно чл. 40, ал. 3 ЗДОИ, решението не подлежи на обжалване.

Водим от изложеното и на основание чл. 41, ал. 1 ЗДОИ вр. чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И. Д. Р., [ЕГН] отказ за предоставяне на информация, обективиран в Решение с рег. №ДОИ24000058ВН_005ВН от 21.03.2024 г. издадено от Секретар на Община Варна, с което е отказано на основание чл. 37, ал.1, т.1 от ЗДОИ достъп до наличната в Община Варна информация по заявление с рег. №ДОИ24000058ВН/07.03.2024 г.

ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община Варна за произнасяне по заявлението съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И. Д. Р., [ЕГН], сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.