Решение по дело №1074/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалия кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „М.-М.М. “ ЕТ, чрез адв. Б., против Решение № 435/20.03.2023 г. по АНД № 20223110205310/2022 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0000735 от 25.08.2022 г., издадено от Главен инспектор в Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лева на основание чл. 178а, ал. 4, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

С жалбата се релевират доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаване на процесното решение. Твърди, че в АУАН и НП липсва дата, на която изтича срока за уведомяване, като твърди, че датата е съществен елемент и липсата й е самостоятелно основание за отмяна на НП. Сочи, че съдът е извел датата на база предположение, което е недопустимо и посочва, че неточностите, непълнотите, и липсите не могат да бъдат санирани, нито от административнонаказващият орфан /АНО/, нито от съда след издаване на НП. Счита, че въззивният съд е нарушил закона, допълвайки описанието на нарушението. Оспорва посочването на различни дати на съставяне и връчване на АУАН, като твърди, че датата на връчване предхожда с 10 дни датата на съставяне на АУАН. Излага съображения, че това може да се счете за техническа грешка в случай, че е допусната в АУАН и поправена в НП, какъвто не е настоящият случай. От документите, приложени по административнонказателната преписка /АНП/ твърди, че се установява, че се касае за стар газоанализатор, а не за нов такъв, чийто срок е само продължен и това не представлява обстоятелство, за което ИА „АА“ да бъде уведомена. В условия на евентуалност сочи, че се касае за маловажен случай. Иска отмяна на процесното решение и отмяна на потвърденото с него НП.

С депозирани писмени бележки, поддържа жалбата.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА“ – Варна, с депозиран отговор на касационна жалба, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, а подадената жалба за неоснователна. Сочи, че в настоящия случай не е от значение в кой момент съответният уред е пуснат в експлоатация, тъй като в чл. 9, ал. 7, т. 2 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. е вменено задължението за ежегодна проверка на газоанализаторите, като твърди, че именно това е задължението, което поражда ново задължение, а именно това по чл. 24, ал. 1 от Наредбата № Н-32/16.12.2011 година. Оспорва възражението в касационната жалба, че е налице несъответствие между датата на съставяне на АУАН и датата на връчване. Излага съображения, че липсата на посочване кога изтича срока в обстоятелствената част на АУАН и НП не представлява порок, водещ до отмяна на процесното НП. Сочи, че не е налице съмнение относно датата на узнаване на извършената промяна, тъй като се извършва в присъствието на лицето поискало и инициирало въпросната процедура, в деня и мястото посочено от него. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ВРС, е правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба против решението на ВРС е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 23-0000735 от 25.08.2022 г. на Главен инспектор отдел „Контрол“ в РД „АА“, с което на „М.-М.М. “ ЕТ, гр. Варна, ЕИК ***за нарушение на чл. 24, ал. 1 във връзка чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС на основание чл. 178, ал. 4, т. 1, предл. първо ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

ВРС е установил от фактическа страна, че в полза на „М.-М.М. “ ЕТ е издадено разрешение № 1242/11.12.2017 г. за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, с валидност до 11.12.2022 г., на пункт за технически прегледи в гр. Долни чифлик, област Варна, УПИ IV, бензиностанция в кв. 37. На 16.06.2022г. е подадено заявление от дружеството за извършване на промяна в обстоятелствата към издаденото Разрешение №1242 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превози средства. След извършена проверка от страна на инспектири при РД „АА“ – Варна е установено, че срокът за подаване на заявлението е започнал да тече на 12.09.2022 г., тъй като е било издадено свидетелство за проверка на газоанализатор на отработените газове с №020519/11.05.2021 г., марка „Flux 5000 Protech“ – Италия 220. При тези констатации бил съставен срещу дружеството АУАН за извършено нарушение на чл. 24, ал. 1 вр. чл. 18 ал.1 т.10 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. АУАН бил връчен на представляващия дружеството, като е отбелязано, че няма възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

На 25.08.2022г. гл. инспектор в Отдел „Контрол“ в РД „АА“ Варна, приемайки за установена идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

За да потвърди процесното НП, ВРС е приел, че не са налице процесуални нарушения, както и че издаденото НП съответства на административно производствените правила и материални закон при правилно определена санкция за извършеното от дружеството нарушение.

Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС намира, че правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

Въззивният съд приема, че административното нарушение е извършено от въззивника на 19.05.2022 г., тъй като датата на нарушението е тази, следваща крайния срок за изпълнение на задължението, доколкото именно до този момент е било възможно предприемането на активно поведение по неговото изпълнение. Поради това ВРС намира, че описаното в акта и постановлението нарушение е извършено, респ. правилно наказващият орган е наложил наказание на ЕТ „м.м.м.“ на основание чл.178 „а“ ал.4 пр.1 ЗДвП. Тази норма предвижда налагане на имуществена санкция на лице, получило разрешение по реда на чл. 148 ал. 2, което не изпрати уведомление или документ, свързани с дейността по извършването на периодични прегледи до съответните компетентни органи, каквото е налице в настоящият случай. Правилно е бил определен и размерът на „имуществената санкция“ в размер на 1 000 лв., който е императивно предвиден в закона и не е налице правна възможност за неговото намаляване. Въззивният съд намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното административно нарушение не се различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. „формални“ нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. На следващо място нормата на чл. 189„з“ от ЗДвП съдържа забрана за приложението н а чл. 28 и чл. 58 „г“ ЗАНН за нарушения на ЗДвП, каквото е в настоящия случай.

Решаващите мотиви на ВРС относно доказаността на нарушението и законосъобразност на НП се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат повтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящото решение препраща към тях.

Не се споделят възражението на касатора, че не е посочена датата на която изтича срока за уведомяване. Видно от приложеното по преписката свидетелство за проверка № 020519 е издадено на 11.05.2022 година. Съобразно чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 година, задължението за уведомяване се счита за възникнало в седем дневен срок от извършването на промяната или от узнаването й, съответно при констатирано бездействие в този срок, след изтичането му нарушението се счита за извършено. В този ред, датата на нарушението е напълно определяема. Седемдневният срок започва да тече от 12.05.2022 г., както правилно е посочено в НП и изтича на 18.05.2022 година. Датата 19.05.2022 г. е посочена в НП като дата на извършване на нарушението, това е и датата, на която вече е бил изтекъл срокът за уведомяване. С оглед на изложеното касационната инстанция изцяло споделя мотивите на ВРС в тази насока.

Като неоснователно касационната инстанция преценява и следващото възражение, направено с жалбата, а именно това, че датата на връчване на АУАН предхожда с 10 дни датата на съставяне на акта. Изцяло се споделят изводите на въззивния съд, че тази неточност се дължи на техническа грешка. Действително в НП е посочена дата на връчване на АУАН 13.06.2022 г., но от съдържанието на самия АУАН и останалите приложени по преписката доказателства се установява, че същият е съставен и предявен на 23.06.2022 година. Освен това в АУАН е посочено, че нарушението е установено след подадено от дружеството заявление и изготвен доклад. Заявлението е приложено по преписката и е с дата 16.06.2022 г., а доклада е с дата 20.06.2022 г., т.е. не е възможно АУАН да е издаден и предявен на 13.06.2022 година. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не предвижда като задължителен реквизит на НП датата, на която е връчен АУАН. В тази връзка правилно и законосъобразно ВРС е счел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на оспореното НП.

Наведените от касатора доводи за липса на задължение за такова уведомяване касационният състав намира за неоснователни. Неоснователни са доводите на касатора, че задължението по чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. не визира задължение за представяне на свидетелства за периодични прегледи на уредите. Изрично в чл. 24, ал. 6 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. е посочено, че „за промяна в обстоятелствата по ал. 1 се счита и преиздаването на документ по чл. 18, ал. 1 поради изтичане на неговия срок на валидност“. В конкретния случай, дружеството е санкционирано именно поради непредставяне в 7-дневен срок на документа, установяващ последваща проверка на газоанализатора.

Правилно в обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, се установява, че касаторът е нарушил нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. Касационната инстанция счита, че не е налице маловажен случай, тъй като обществените отношения, които са уредени със ЗДвП и подзаконовите актове за неговото приложение изискват отговорно поведение на лицата, на които е възложено извършването и удостоверяването на техническата годност на ППС. Специфичният характер на извършеното не може да го определи като маловажен случай, наложената санкция е в законовия размер, който е точно определен. Освен това се споделя и изложеното от ВРС, че нормата на чл. 189з от ЗДвП съдържа забрана за приложението на чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, каквото именно е настоящото.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на въззивната инстанция е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да бъде определено на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от 80 лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Варна, VII тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 435/20.03.2023 г., постановено по АНД № 20223110205310/2022 по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „М.-М.М. “ ЕТ, гр. Бяла, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно

	Председател:
	Членове: