Р Е Ш Е Н И Е

 

        ... / 15.10.2018 г. 

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV – ти състав, в открито  съдебно заседание, проведено на 02.10.2018  година, в състав:           

                       

Районен съдия:  Даниела Павлова

 

 

при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11980 по описа за 2018 година на съда,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

               Производството  е образувано  по  искова молба с която са предявени кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.144 СК и чл.86 ЗЗД  за осъждане на ответника И.А.И. с ЕГН ********** да заплаща в полза на пълнолетния си син А.И.И.  с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от подаване на молбата – 03.08.2018 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, на падеж 5-то число на месеца за който се дължи ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска

              Твърденията в молбата са, че ищецът е навършил пълнолетие на 28.11.2017 г. и е приет за студент редовна форма на обучение в Технически университет гр.Варна.  Родителите му  са разделени и имат висящо дело за развод. Не притежава движимо и недвижими имущество от което да се издържа. При записване в университета е заплатил семестриална такса в размер на 320 лева.  Доходите на майка му са недостатъчни за да го издържа, тя работи, но погасява кредити на семейството и за лечение „корекция на зъби“ на ищеца. 

              Баща му не работи по трудов договор, но развива търговска дейност от която получава доходи. Той притежава недвижимо имущество от което получава наем. Ответникът заплаща издръжка на по-малката сестра на ищеца, но има достатъчно доходи да заплаща издръжка и на пълнолетния си син.

               В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника  чрез упълномощен процесуален  представител. Същият  оспорва иска по основание и по размер. Сочи, че няма доходи от трудова или друга дейност. Притежава в режим на СИО недвижим имот и получава половината от наема в размер на 175 лева месечно. Заплаща издръжка на непълнолетната си дъщеря. Не разполага с други доходи. Получаваните от него доходи са крайно недостатъчни за да заплаща изплаща издръжка на пълнолетния си син за претендирания размер и заявява, че може да заплаща издръжка в минималния размер. В същото време майката на ищеца получава доходи над 800 лева месечно и има възможност да заплаща издръжка на сина си. Моли за отхвърляне на иска за заплащане на издръжка в размер на 300 лева и определяне на такава към минималния размер, а именно  130 лева, като съдът съобрази възможностите му и нуждите на ищеца, който няма специални здравословни или други нужди. Оспорва иска за горницата до 300 лв.

                 В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители  поддържат молбата и отговора. 

                Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

   Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № II-904/30.11.1999 г. родители на ищеца А.  И.И.  са Нина Христова Иванова и И.А.И.. От удостоверение № 3654/30.07.2018 г., издадено от Технически университет Варна, факултет по изчислителна техника и автоматизация се установява, че ищецът А.И. е записан студент, редовна форма на обучение  за учебната 2018/2019 г., зимен семестър. 

   От удостоверение за декларирани данни и справка – данни за осигуряването на НАП, ТД Варна се установява, че майката на пълнолетния ищец Нина Христова Иванова има осигурителен доход в размер на 510 лева. Представени са доказателства за задължения на същата към трети лица – Банка „ДСК“, „ОББ“, „БТК“ ЕАД, които са неотносими в настоящото производство.

   Не е спорно между страните, че родителите на ищеца имат и непълнолетна дъщеря Виктория, която е ученичка в 9-ти клас – листи 8 и 9 от делото, както и че бракът им е прекратен с развод.  

   Ищецът не е оспорил твърдението в отговора, че ответникът заплаща издръжка на непълнолетната си дъщеря Виктория и не е представил доказателства за получаваните от него доходи от търговска дейност, каквито твърдения има в исковата молба.  Не се оспорва по размер признатия доход на ответника, който той получава  от наем на недвижим имот в размер на 175 лева. 

 

  При така установеното от фактическа страна  съдът достигна до  следните правни изводи:

        Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.144 от  СК, се обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбите на чл.144 от СК предпоставки. За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание чл.144 от  СК следва да бъдат налице трите предпоставки, предвидени в  цитираната разпоредба, а именно: навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение в средно или  висше учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст, ищецът да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя.

 Ищецът е навършил пълнолетие на 28.11.2017 г. и е студент при редовна форма на обучение.

       Предвид изложеното, съдът приема за установено, че е налице първата предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.144 от СК, а именно навършилият пълнолетие ищец да учи при редовна форма на  обучение в средно или висше учебно заведение и същият не е навършил 25 годишна възраст към момента на предявяване на исковата претенция.

             Доколкото ответникът,  в чиято тежест е да установи възраженията си в отговора  не е ангажирал доказателства,  оборващи обстоятелството, че ищецът не притежава имущество или други доходи, от които да се издържа, следва да се приеме, че последният не разполага със средства за издръжка. В тази връзка е налице и другата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.144 от СК.

                 За основателността на предявената претенция обаче е необходимо да бъде налице и предвидената в кумулативна зависимост  предпоставка, съгласно която издръжката следва да не съставлява особени затруднения за родителя. Характерно за издръжката, претендирана  на  основание посочената правна норма  е, че същата освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което по начало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава, само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. "Особено затруднение"  по смисъла на СК означава ограничаване на  възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. 

           Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.144 от  СК, се обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбите на чл.144 от СК предпоставки. За да бъде уважен иска с правно основание чл.144 от СК следва да са налице трите предпоставки, предвидени в  цитираната разпоредба, а именно навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение в средно или  висше учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст,  да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя /Решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК/. От това следва,  че законът изисква  допълнително условие за задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности /решение № 179 от 22.III.1996 г., II г. о. и решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о./. За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна като за основателността на заявена искова претенция следва да се преценява обстоятелството дали заплащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е и родителите да могат да я дават без "особено затруднение", т.е. издръжката да не съставлява "особено затруднение" за задължения родител.  При тази  издръжка  „възможността"  за  доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни изисквания. Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да бъде заставен да му дава такава само при условие, че това не би го затруднило "особено".  

          "Особено затруднение" означава ограничаване на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. В решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ІІІ г.о. постановено по чл.290 от ГПК. В ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.

            По делото не са налице  доказателства за получавани от ответника доходи над признатите от него в размер на 175 лева от наем на съсобствен недвижим имот. Не са събрани доказателства за  притежавано от него имущество от което той   да получава доходи в по-голям размер. Липсват доказателства, че същият разполага със средства надвишаващи размера на необходимите му за собствена издръжка, позволяващи му без особени затруднения да осигури издръжка и за пълнолетното си дете, от което следва, че не е налице последната  предпоставка за уважаване на иска според нормата на чл.144 от СК.  Твърденията в молбата за получавани доходи от ответника освен тези от наема на придобит в режим на СИО недвижими имот в размер на 175 лева,  който е под размера на МРЗ  са  недоказани в производството пред първоинстанционния съд.

             По изложените мотиви  съдът намира, че предявеният иск е основателен до размера за който същият се признава, а именно 130 лева, а за горницата до 300 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

               По въпроса за разноски:

               На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за уважената част на иска в размер на 130 лева.

 

               По въпроса за дължимата държавна такса за производството:

               На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса в размер на  187.20 лева.

 

                  Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

        ОСЪЖДА И.А.И. с ЕГН ********** да заплаща в полза на пълнолетния си син А.И.И.  с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/  лева, считано от подаване на молбата – 03.08.2018 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, на падеж пето число на месеца за който се дължи ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.144 СК и чл.86 ЗЗД, като  ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 130 лева до 300 лева.

 

 

        ОСЪЖДА И.А.И. с ЕГН ********** да заплати  на А.И.И.  с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

 

        ОСЪЖДА И.А.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса в размер на  187.20 /сто осемдесет и седем лева и 20 ст./ лева, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.

 

  

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му – 15.10.2018 г.

 

 

                                 Районен съдия: