Р Е Ш Е Н И Е
Номер 355 от 05.03.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря К.Л. и прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 230 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ – София против Решение № 355/09.12.2019 г., постановено по а.н.д. №
1185/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 20-002636/26.08.2019 г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, с което
за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност (ЗТМТМ) и на същото основание, на “Евъргрийн парк“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се от съда да постанови решение, с което
да потвърди НП като законосъобразно или да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – Несебър.
В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт, който
поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Ответната страна – „Евъргрийн парк“ ООД, редовно уведомени, не изпращат
представител в с.з. и не изразяват становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за
основателност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на ответното дружество е ангажирана за това, че в качеството му
на работодател е приело на работа Б. И.– гражданин на Република Македония,
установена на 09.08.2019 г. да полага труд в бистро „La Cubanita“, намиращо се
в гр.Свети Влас, стопанисвано от „Евъргрийн парк“ ООД, без съответно разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта.
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд /съобразно събраните доказателства и доколкото
не се оспорва/ е приел, че лицето Б. И.– чужденец, гражданин на трета държава, не
притежава нито разрешение за работа, нито регистрация в Агенцията по заетостта,
а е установена при проверка да полага труд в обект, стопанисван от „Евъргрийн
парк“ ООД. Според съда, дружеството е извършило вмененото му административно
нарушение по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ. Съдът обаче е приел, че е налице съществено
процесуално нарушение, допуснато от наказващия орган, изразяващо се в разминаване
при отразяването на санкционната норма в НП, като неправилно органът се е
позовал на чл.415б от КТ в диспозитивната част на акта, което е препятствало
възможността на санкционираното лице да разбере за какво му е наложена санкция
в размер на 2 000 лв.
Решението на
първоинстанционният съд е неправилно, по следните съображения:
От анализа на доказателствата
по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Напълно се споделят изводите
на първоинстанционния съд относно извършването на административното нарушение.
Съгласно чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин
на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован
или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с
глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че
наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което
чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци –
граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание. Данните по делото безспорно сочат, че на процесната дата (09.08.2019
г.) Б. И.– гражданин на Република Македония, е установена да предоставя работна
сила за ответното дружество без разрешение за работа, респ. без регистрация в
Агенцията по заетостта, поради което ответното дружество правилно е било санкционирано
от наказващия орган по реда на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във вр. с чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците – граждани на трета държава,
с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение
или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на
територията на Република България – само за конкретното юридическо или
физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните
органи, място, длъжност и срок на работа. Посочената разпоредба дава възможност
на граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда т. е. тези,
които имат разрешение за работа, респ. регистрация в Агенцията по заетостта, да
работят на територията на страната. В случая, „Евъргрийн парк“ ООД е
санкционирано именно защото за него е престирал труд чужденец – гражданин на
трета държава, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, с оглед на което е налице пълна идентичност между описаната фактическа
обстановка и посочената като нарушена правна норма на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Последната, освен че съдържа съответното правило за поведение, съдържа и
санкцията за неговото неизпълнение. Имуществената санкция на дружеството е
наложена именно по този текст на закона. Вярно е, че в диспозитива на НП като
основание за налагане на имуществената санкция е посочена и разпоредбата на
чл.415б от КТ, но това не води до неяснота на обвинението и на начина на
определяне на санкцията. Правилно е
становището в касационната жалба, че в случая в НП ясно и недвусмислено е
посочена както нарушената разпоредба, така и основанието, на което е наложена
имуществената санкция. Ясно е описано в НП нарушението, като в акта преди
диспозитивната част ясно е посочено, че имуществената санкция се налага на
осн.чл.79, ал.4 ЗТМТМ вр.чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.
Неоснователни са доводите на санкционираното юридическо лице „Евъргрийн
парк“ ООД, че в случая нормата на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ има предвид „работодател“,
а същото нямало такова качество, тъй като нямало сключен трудов договор с
Благица Илийева. В тази връзка е представило пред районния съд като
доказателство договор за повишаване на професионалната квалификация, сключен с
въпросното лице на 02.08.2019 г., със срок от 04.08.2019 г. до 10.08.2019 г.,
като твърденията му в тази връзка са, че Илийева се е обучавала във връзка с
евентуалното й постъпване впоследствие на работа, но не е престирала работна
сила по трудов договор. Съдът намира, че тези доводи са неоснователни и не
могат да се споделят. На първо място, въпросният договор не е представен при
проверката и най-вероятно е съставен за целите на настоящото производство, още
повече че Илийева собственоръчно е попълнила декларация по делото, видно от
която е заявила работно време и получавано трудово възнаграждение по трудово
правоотношение. На следващо място, основанието за сключване на така
представения договор за повишаване на професионалната квалификация е чл. 235 от КТ, която разпоредба също говори за „работодател“, като очевидно под това няма
предвид лице, с което обучаващият се е в трудово правоотношение. Поради това,
съдът намира, че вложеният в разпоредбата на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ смисъл на
понятието „работодател“ не е на лице, с което лицето, престиращо работна сила,
има сключен трудов договор, а е на лице, за което се престира работна сила.
Като е
стигнал до различни от изложените изводи, Районен съд – Несебър е постановил
неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а НП да бъде
потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 355/09.12.2019 г., постановено по а.н.д № 1185/2019 г. по описа на
Районен съд – Несебър, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление (НП) № 20-002636/26.08.2019 г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –
София, с което за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ и на същото основание, на “Евъргрийн
парк“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.