№ 2576
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509634 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Х. П. К., чрез адв. П.В., срещу разпореждане,
обективирано в протокол от 18.07.2022 г. по изп.д. № 20228410401172 по описа на ЧСИ
Н.М., с което е отказано извършване на въвод във владение в недвижим имот: апартамент №
94, находящ се в блок № **** етаж, кв. „Зона Б-5“, ул. „****, гр. София. Твърди се, че
въводът във владение е следвало да бъде извършен, тъй като третото лице Р.Р.Х., намерено в
присъдения имот, не е придобило владението на имота преди завеждане на делото, по което
е издадено изпълнителното решение. Твърди се, че представеният от третото лице Р.Х.
предварителен договор от 30.05.2012 г. за покупко-продажба на гореописания недвижим
имот, сключен между длъжника по изпълнителното дело П.Г.Д. и намереното в имота трето
лице Р.Р.Х., има симулативен характер, че същият е сключен с цел осуетяване на
насрочения въвод във владение, че е антидатиран и неавтентичен. Твърди се, че със същия е
била предадена само фактическата власт, не и владението върху апартамента, както и че
продавачът по предварителния договор П.Д. нямал право да прехвърли владението върху
целия имот, тъй като бил собственик само на идеална част от него.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е подадено възражение от третото лице по
изпълнителното дело Р.Р.Х., с което се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Твърди
се, че Р.Х. е не само владелец на имота, но и собственик на същия от 01.06.2022 г. въз
основа на изтекло десетгодишно давностно владение, както и че на 07.07.2022 г. предявил
1
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу взискателя Х. К. и длъжника
П.Д. за признаване за установено, че е собственик на процесния апартамент по давност, по
който е образувано гр.д. № 136901/2022 г. по описа на СРС, 25 състав. Поддържа, че
действията на съдебния изпълнител са съобразени с чл. 523, ал. 1 ГПК, както и с т. 1 на ТР
№ 3/2017 г. по т.д. 3/2015 г. на ОСГТК, ВКС.
В мотивите по обжалваните действия ЧСИ Н.М. поддържа неоснователност на
жалбата. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК и тълкувателната практика
на ВКС съдебният изпълнител може да въведе във владение взискателя срещу третото лице
само ако се увери, че владението е придобито след завеждане на делото по което е издадено
изпълняваното решение, какъвто не бил настоящият случай, както и че от предвидената в
чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита може да се ползва само третото лице, придобило
владението след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. Сочи, че
съдебният изпълнител не разполага с правомощието да се произнася по направените с
жалбата оспорвания на автентичността и достоверността на датата на предварителния
договор за покупко-продажба на имота, както и по спора дали П.Д. е притежавал само
идеална част от имота към сключване на предварителния договор.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните
по делото, прие следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК), поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 523, ал. 1 ГПК не може да се извърши въвод във владение срещу трето
лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е
постановено изпълняваното решение. Това трето лице не може да бъде обвързано от силата
на пресъдено нещо и осъдителното действие на влязлото в сила решение, съгласно чл. 226,
ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно
изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез
производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523, ал. 1
ГПК. В случай че при въвода съдебният изпълнител намери в имота трето лице, различно от
длъжника по изпълнението, е длъжен да извърши проверка дали това лице има качеството
на държател или на владелец и ако е налице второто - откога датира владението, като
документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства. За да не може да се извърши
въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение
върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са
противопоставими на взискателя. Третото лице, установило владение върху имота преди
предявяване на иска, по който е постановено изпълняваното решение, не разполага със
средствата за защита предвидени в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК. В този смисъл са
разясненията дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
3/2015 г., ОСГТК.
2
В съответствие с така дадените разяснения, съдебният изпълнител, след като при
въвода е намерил в имота третото лице Р.Х., е извършил проверка дали същият е държател
или владелец на имота и откога упражнява фактическата власт върху апартамента.
Проверката е извършена въз основа на представените от страните писмени доказателства, от
съдържащите се в изпълнителното производство документи и от непротиворечивите
твърденията, съдържащи се в писмените изявления на взискателя, длъжника и третото лице.
От същите е установено, че на 29.05.2012 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден в
полза на П.Д. срещу Х. К., П.Д. е въведен във владение на процесния имот. На 30.05.2012 г.
П.Д. сключва предварителен договор с Р.Х. за покупко-продажба на процесния имот, в
който договор изрично е посочено, че при подписването му е предадено на купувача и
владението върху апартамента. На 07.07.2022 г. третото лице Р.Х. е предявил установителен
иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу взискателя Х. К. и длъжника П.Д. за
признаване за установено, че е собственик на процесния апартамент по давност, по който е
образувано гр.д. № 136901/2022 г. по описа на СРС, 25 състав. Тези обстоятелства се
установяват и от доказателствата, приложени към жалбата по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, както и
от изявленията на страните в жалбата и писмените възражения. Въз основа на тези данни е
направен изводът, че третото лице е владелец на имота, както и че владението е установено
преди предявяване на иска, по който е постановено изпълняваното решение. Този извод е
обективиран и обоснован в мотивите на обжалваното разпореждане, съдържащо се в
протокол от 18.07.2022 г. по изп.д. № 20228410401172 по описа на ЧСИ Н.М..
Законосъобразна е преценката на съдебния изпълнител, че същият не е оправомощен
да преценява основателността на направените от взискателя възражения за антидатиране и
неавтентичност на предварителния договор за покупко-продажба, както и на довода на
третото лице, че е придобило собствеността на имота на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Същите
биха могли да бъдат разгледани само в рамките на едно исково производство. По същите
причини споровете за автентичността на предварителния договор и за достоверността на
датата му, както и спорът за собственост върху имота не биха могли да се разрешат и в
производството по чл. 435 ГПК.
Като неоснователна частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Х. П. К., чрез адв. П.В., жалба срещу
разпореждане, обективирано в протокол от 18.07.2022 г. по изп.д. № 20228410401172 по
описа на ЧСИ Н.М., с което е отказано извършване на въвод във владение в недвижим имот:
апартамент № 94, находящ се в блок № **** етаж, кв. „Зона Б-5“, ул. „****, гр. София.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4