№ 3339
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100505758 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5758/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* гр.София срещу решение №2851 от 24.01.2023 г постановено
по гр.д.№37368/22 г на СРС , 165 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на
въззивника да се признае за установено , че „М.К.“ АД ЕИК **** гр.София му дължи на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 94,96 лева – пазарна стойност
на потребена топлинна енергия , с която се е обогатил без правно основание за периода
м.05.2019 г – м.11.2019 г ; за апартамент №20 в гр.София ж.к.**** вх.** , ведно със
законната лихва от 13.04.2022 г до окончателното заплащане на посочената главница ; и
сумата от 19,44 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.12.2019 г –
05.04.2022 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
10.05.2022 г по ч.гр.д.№19968/22 г на СРС , 165 състав ; както и въззивникът е осъден да
заплати на „М.К.“ АД сумата от 100 лева разноски пред СРС . Решението на СРС се обжалва
и в частта за разноските .
Въззивникът излагат доводи за неправилност на решението на СРС . За процесния имот не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно чл.149 ал.1
т.3 ЗЕ , но ответникът се е обогатил със стойността на топлинната енергия .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Няма
данни за ползване на имота от ответника и институтът на неоснователното обогатяване е
1
неприложим . Чрез иска на основание неоснователно обогатяване ищецът иска да заобиколи
погасителната давност .
Третото лице “Б.” ООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.02.2023 г
и е обжалвано в срок на 09.03.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде
законосъобразната правна квалификация на предявените искове .
За да отхвърли исковете в посочената част СРС е приел , че ответникът е потребител на
топлинна енергия за стопански нужди . Продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди може да има само въз основа на писмен договор . Такъв в случая липсва и ответникът
не е потребител за стопански нужди . Неоснователното обогатяване предполага липса на
търговски правоотношения , като в случая недопустимо са издавани фактури от ищеца . Не
се дължат лихви за забава , защото според ОУ на ищеца не са получени данъчни фактури .
Решението на СРС е частично неправилно.
Мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви и неясни . От една страна се
констатира очевидния факт , че между страните липсва писмен договор съгласно чл.149 ал.1
т.3 ЗЕ . От друга страна се отрича правото на ищеца да претендира стойността на
топлинната енергия за процесния имот и на извъндоговорно основание /неоснователно
обогатяване/ , отново по причини , че не е подписан договор / което изключвало ответника
като потребител за стопански нужди / . Излиза , че срещу лицата , които получават топлинна
енергия в имотите си за стопански нужди и не я заплащат , не може да бъде предявен
успешно иск нито на договорно , нито на възможното извъндоговорно основание . Ако
обектът /както в случая / е в етажна собственост и не се преустанови доставката на топлинна
енергия за цялата сграда , то потребителите за битови нужди в сградата ще дължат суми за
топлинна енергия , а потребителите за стопански нужди няма да дължат нищо , докато не
подпишат писмен договор . Последното зависи изцяло от тяхната воля и при „опцията“ да
отопляват имота си безплатно е логично договор никога да не бъде подписан .
Според настоящият съд подобен резултат противоречи на ЗЕ и на правната логика .
Безспорно за процесния обект не е подписан индивидуален писмен договор за доставка
между ищеца и ответника по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ , а доколкото ответникът е търговец се
2
предполага , че имотът /макар и жилище/ се ползва за стопански нужди . При липса на такъв
писмен договор отношенията между страните се уреждат по правилата на неоснователното
обогатяване . Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на
ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти
и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
По делото не е доказано от ответника с писмени доказателства и ССЕ , че за имота е открита
партида на трето лице респ.че последното е заплатило топлинната енергия за имота . В
дадената хипотеза липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по чл.142 ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това,
такава всъщност е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност и с оглед наличието на
колективна услуга по чл.153 ЗЕ ответникът е спестил разходи, които така или иначе би
направил.
Без значение дали процесният имот е бил реално ползван от ответника . В мотивите на
Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г е посочено, че:
"Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната
собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ".
Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са
съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да
поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също
е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната
енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия.
Индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е невъзможен и недопустим,
тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Възможен е само колективен
отказ от доставка на топлинна енергия , а дали ищецът е можел да прекрати
топлоподаването на цялата сграда е без значение – това е негово право , а не задължение .
Ответникът би следвало да сключи писмен договор с ищеца , но дори както в случая да не
3
сключи такъв , той се обогатява като спестява неизбежни разходи за отопление , а също и
за експлоатацията на общите части и на общата сградната инсталация .
Без значение е дали ищецът е издавал на ответника фактури и какво е вписано в тях .
Задълженията по ОУ за издаване на фактури касаят договорни отношения , каквито
безспорно липсват . По отношение на размера на иска за главница следва да се кредитира
СТЕ , според която за имота , след съобразяване на изравнителните сметки, е доставена
топлинна енергия на стойност 69,20 лева . В тази част решението на СРС трябва да се
отмени и искът да се уважи за сумата от 69,20 лева главница .
Искът да лихви за забава като краен резултат правилно е отхвърлен . Съгласно чл.84 ал.2 от
ЗЗД, за да настъпи забава за ответника, е необходима покана , а такава не е представена по
делото .
Пред СРС и СГС разноски по компенсация се дължат от ответника .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2851 от 24.01.2023 г постановено по гр.д.№37368/22 г на СРС , 165
състав , в частта , с която е отхвърлен иска на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
гр.София да се признае за установено , че „М.К.“ АД ЕИК **** гр.София му дължи на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.59 ЗЗД сумата от 69,20 лева – пазарна стойност на
потребена топлинна енергия , с която се е обогатил без правно основание за периода
м.05.2019 г – м.11.2019 г ; за апартамент №20 в гр.София ж.к.**** вх.** , ведно със
законната лихва от 13.04.2022 г до окончателното заплащане на посочената главница ; за
която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.05.2022 г по
ч.гр.д.№19968/22 г на СРС , 165 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати на „М.К.“
АД сумата от 100 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********
гр.София , че „М.К.“ АД ЕИК **** гр.София му дължи на основание чл.422 ГПК във
вр.чл.59 ЗЗД сумата от 69,20 лева – пазарна стойност на потребена топлинна енергия , с
която се е обогатил без правно основание за периода м.05.2019 г – м.11.2019 г ; за
апартамент №20 в гр.София ж.к.**** вх.** , ведно със законната лихва от 13.04.2022 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; за която сума е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.05.2022 г по ч.гр.д.№19968/22 г на СРС , 165
състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която е са отхвърлени исковете
на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да се признае за установено , че
4
„М.К.“ АД ЕИК **** гр.София му дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.59 ЗЗД и чл.86
ЗЗД разликата над 69,20 лева до 94,96 лева – пазарна стойност на потребена топлинна
енергия , с която се е обогатил без правно основание за периода м.05.2019 г – м.11.2019 г ; за
апартамент №20 в гр.София ж.к.**** вх.** , ведно със законната лихва от 13.04.2022 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; и сумата от 19,44 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 01.12.2019 г – 05.04.2022 г ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.05.2022 г по ч.гр.д.№19968/22 г на
СРС , 165 състав .
ОСЪЖДА „М.К.“ АД ЕИК **** гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* гр.София сумата от 402,36 лева разноски пред в заповедното производство и пред
СРС /по компенсация/ и сумата от 58,62 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието на “Б.” ООД като трето лице помагач на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5