М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 413/2017г. по описа на ВОС
Варненската окръжна прокуратура е внесла във ВОС обвинителен
акт срещу :
И.П.Д. - за престъпление по чл.248А ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимата е предявено обвинение в това, че
на 14.10.2014г., в гр. Варна, за да получи кредит от разстояние от „ПАН
БАЛКАН ФИНАНС" АД с договор № 051836 от 14.10.2014г за предоставяне на
кредит от разстояние в размер на 300 лева, представила неверни сведения - като
се представила с имената Е.И.Д. и ЕГН **********, която притежава лична карта №
*********, издадена на 20.08.2010г. от МВР Варна и посочила номер на мобилен
телефон ********** за телефон за контакт с лицето Ю.В.К..
В съдебно заседание
прокурорът поддържа изцяло възведеното обвинение, като доказано по безспорен
начин. Предлага налагане на наказание на подсъдимата Д. - “Лишаване от свобода”
около минималния законов размер, изпълнението на което да бъде отложено по реда
на чл.66 от НК. Счита за справедливо и налагане на кумулативно предвиденото
наказание “Глоба” в минимален размер.
Защитата на
подсъдимата в лицето на адвокат Н.Ч. ***, счита, че подзащитната
му не може да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си и
пледира за оправдаването и. При условието на алтернативност
моли за налагане на минимално по размер наказание извеждайки като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство нейното психическо състояние.
Подсъдимата Д.
се солидаризира със становището на защитника си и в последната си дума моли да
бъде оправдана
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата И.П.Д. е родена на ***г***, българка,
българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана. През 2011г.
направила опит за самоубийство скачайки от Аспаруховия мост в гр. Варна. През м.април 2015г. сключила граждански брак
със св. Д.Д.П., с когото се развела в края на 2016г.
„ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД,
ЕИК ********* се представлявало заедно и поотделно от свидетелите Б.Н.Ф. и П.С.Р..
Фирмата се занимавала с отпускане на потребителски кредити и имала издаден
лиценз от БНБ. Като експерт, кредитен инспектор, в нея към м.10.2014г. работела
св. Е. Н. р..
На 14.10.2014г. подсъдимата Д.
кандидатствала за предоставяне на кредит от разстояние в размер на 300 лв. в
уебсайта на фирмата като се регистрирала с електронната си поща **************@*****.*** от IP адрес
95.42106.236 и попълнила публикувания въпросник - формуляр за кандидатстване за
кредит като вписала имената на майка си Е.И.Д. и ЕГН на майка си - ЕГН **********,
посочила номер на личната карта на майка си - № *********, а като лице за
контакт във връзка с кандидата посочила Ю.К. с телефон за връзка **********,
както и маркирала полето „съгласен съм с общите условия", предоставила
телефон за връзка със себе си като молител № **********, от който изпратила SMS за
разглеждане на молбата на номер 1990 с текст на латиница „ nazaem".
Заявлението било регистрирано
в системата на фирмата и обработено от св. Е.Р.. Тя проверила валидността на
декларираната лична карта с № ********* и статуса на здравните осигуровки на
посоченото ЕГН **********, направила проверка за кредитната задлъжнялост в
Централен Кредитен Регистър към БНБ, както и в регистрите на НОИ за сключени
трудови договори. Позвънила на посочения телефон за връзка с кандидата
№********** с оглед вътрешните правила на фирмата, за да провери декларираната
информация и не се усъмнила в отговорите, след което потвърдила информацията
чрез обаждане на посочения допълнителен телефон № ********** за контакт с Ю.К..
След тези проверки молбата за кредит била одобрена и св. Р. изпратила на
електронната поща на молителката индивидуален договор за предоставяне на кредит
№051836 в размер на 300 лв. и линк към страницата за потвърждаване на договора.
След като се запознала със съдържанието на договора, подсъдимата Д. кликнала на
линка за потвърждение и сумата от 300 лв. била преведена на 15.10.2014г. по
посочената в молбата банкова сметка- ***: *** на информацията в молбата,
св. Р. установила, че лицето Е.И.Д. с ЕГН ********** кандидатствало за втори
пореден път за кредит от „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД, като първият път с него
бил сключен по идентичен начин договор от 17.07.2014г. за сумата от 300 лв.,
който бил погасен на 20.08.2014г. чрез изипей от И.П.Д.,
а в договора като телефон за връзка с кредитоискателя бил посочен телефонен
номер **********.
През 2014г. св. Е.Д. живеела в
едно домакинство с дъщеря си И.Д., която
тогава не била омъжена и двете били във влошени взаимоотношения. Св. Д. не била
сключвала договор за кредит от разстояние с фирма „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД.
За този договор разбрала по повод образувано гражданско дело във ВРС по
предявен иск от тази фирма за сумата от 965 лв. по договор за кредит №
051836/14.10.2014г., но макар в исковата молба да се сочели нейните три имена,
ЕГН и номер на лична карта, посочената електронна поща mihailova36801(5)gmail.сom, не била нейна, телефонният
номер ********** за връзка с кредитоискателя не бил нейн,
а и банковата сметка IB AN: BG91STSA93000018778719 , на която била преведена
сумата от 300 лв. по договора, не била нейна. Впоследствие св. Д. намерила в
дома си документи, от които разбрала, че цитираната в исковата молба банкова
сметка ***, а от цитирания в исковата молба телефонен номер ********** се
обадила дъщеря й, за да й съобщи, че била сключила брак със св.Д.Д.П.. Св. Д. сигнализирала в прокуратурата за случилото се,
като предала на полицейските служители намереното извлечение от сметка в ДСК с
изписан номер на банковата сметка на името на дъщеря й /т.1,л.18/. Иска на
фирма „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД срещу Е.Д. бил отхвърлен с Решение №
4557/17.11.2015г. на ВРС, влязло в законна сила на 09.12.2015г. – л.37 по
делото.
Св. Ю.К. работела през периода
01.04.2011г. - 19.07.2011г. като рехабилитатор в отделение „Ортопедия и
травматология" в МБАЛ „Св. Анна" /писмо изх.№22 от 03.01.2016г. т.2
л.152/. Разпитана в хода на досъдебното производство същата разказва, че към
този период се запознала с подсъдимата Д., която била пациент в клиниката със
счупен таз. Впоследствие станали приятели във социалната мрежа “Фейсбук”,
но никога не била ползвала телефонен номер **********, нито й било познато
името на фирма „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД, нямала представа за договор за
предоставяне на кредит от разстояние с тази фирма, в който да била посочена
като лице за допълнителен контакт с получаващия кредит и никой не й бил звънял
за разговор във връзка с такъв кредит, а майката на И.Д. не познавала, нито
била поддържала контакти с нея. Показанията и са приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл.373 ал.1 от НПК.
От представеното писмо изх.№ 20682 от 21.12.2016г. на „Теленор България" АД /т.2 л.148/ се установява, че телефонен
номер +359 ********* е бил собственост на И.П.Д. ЕГН ********** за периода
04.10.2014г - 04.06.2016г.
Видно от писмо изх. №
23424/12.12.2016г. на „Мобилтел" ЕАД София /т.2
л.149/, за периода 01.07.2014г до 31.10.2014г. телефонни номера ********** и
********** са били собственост на И.П.Д. ЕГН **********.
Видно от изисканите и
представени общи условия по договор №051836 за предоставяне на кредит от
разстояние от 14.10.2014г. на „ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД, заверени за вярност
с електронната база данни, за целите на тези Общи условия понятията заем и
кредит се припокриват./т.2 л.70/
Съобразно заключението на
назначената в хода на досъдебното
производство Съдебно психиатрична и психологична експертиза, изслушано в
съдебно заседание и прието от съда като обективно и компетентно дадено
подсъдимата И.П.Д. не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. По време на изследването не са
били налице анамнестични
и клинични данни за наличие в минало или на сегашно психично разстройство,
както и за употреба на алкохол и психоактивни вещества. Налице е своеобразна личностова структура, която не излиза от рамките на
здравата разновидност- така наречената акцентуирана
личност. Към момента на извършване на деянието - 14.10.2014г.
Д. не е била в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието" и не страда от умствена недоразвитост и е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото
и психическото състояние на подсъдимата й позволява да възприема факти, които
имат значение за досъдебното производство и да дава достоверни показания за
тях. Тя може да участва пълноценно в наказателното производство и да се
защитава сама.
На въпроси на страните в
съдебно заседание вещите лица уточниха, че от поведението и обясненията на
подсъдимата в съдебно заседание си правят извода, че не е настъпило влошаване,
или психично разстройство, което да налага хоспитализация, или психична помощ.
Налице е личностово разстройство – психопатия по
старата класификация. Повтарят заключението си, че Д. може да участва адекватно
в съдопроизводствените действия.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
обясненията на подсъдимата – частично, показанията на свидетелите Е. Д., Б.Ф., П.Р. и
Ю.К. – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373 ал.1 от НПК, Д.П. и П.Д., писмените
доказателства – медицинска документация, справки от банки, мобилни оператори,
Община Варна и за съдимост, прочетени и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Същите са
последователни, непротиворечиви, водят до една и съща фактическа обстановка и
се кредитират безусловно от съда.
Обясненията на
подсъдимата се кредитират от съда в частта им досежно разказа за извършеното от
нея за получаване на кредита. Твърденията и, че тя е получила кредит с данни на
майка си под физически и психологически натиск от бившия си съпруг – св. Д.П.
не се кредитират от съда. Видно от приложените по делото доказателства – писмо
от община Варна изх. № 4149/2017г. – л.37 по делото подсъдимата Д. е сключила
граждански брак на 21.04.2015г. със св.П.. Не е житейски обяснимо след като е
била принуждавана от П. да извършва престъпления няколко месеца след това да
сключи граждански брак с него. Освен това следва да се има предвид, че
подсъдимата е получила друг кредит от същата институция при идентична
фактическа обстановка няколко месеца преди да се запознае със св. П.. За това и
деяние прокуратурата е счела, че не е обществено опасно доколкото кредита е бил
върнат лично от подсъдимата чрез превод от “Изипей”.
Отделно от това от разпитите в качеството на свидетели на Д.П. и сестра му П.Д.
и от придобитите лични впечатления от съда се установява, че същите са
неграмотни и книжовно и компютърно и не биха могли да извършат необходимите
операции по интернет, още по-малко биха имали личните данни на майката на
подсъдимата. С оглед на изложеното съдът цени обясненията на подсъдимата Д. за
оказана и принуда от страна на св. П., като защитна позиция целяща нейното
оневиняване.
При така възприетата фактическа обстановка,
като прецени и аргументите на страните в хода на пледоариите по същество и на осн. чл.14 от НПК съдът достигна до извода, че подсъдимата И.П.Д. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.248А ал.1 от НК, тъй като на
14.10.2014 г., в гр. Варна, за да получи кредит от разстояние от
„ПАН БАЛКАН ФИНАНС" АД с договор № 051836 от 14.10.2014 г. за
предоставяне на кредит от разстояние в размер на 300 лева, представила неверни
сведения - като се представила с имената Е.И.Д. и с ЕГН **********, която
притежава лична карта № *********, издадена на 20.08.2010 г. от МВР Варна и посочила номер на мобилен телефон
********** за телефон за контакт с лицето Ю.В.К..
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала
обществено опасния характер на извършеното и е предвиждала обществено опасните
му последици – наясно е била, че за да получи кредит от небанковата финансова
институция е представила неверни сведения - ползвала данни на други лица – на
майка си св. Е.Д. и на св. Ю.К., но
въпреки това е подвела кредитора облагодетелствайки се за негова сметка.
Престъплението по чл.248А ал.1п от НК е на формално извършване –
довършено е с осъществяване на изпълнителното
деяние – представянето на неверни сведения, без да е необходимо настъпване на
друг резултат, какъвто в случая е и настъпил.
Деянието е осъществено и от обективна страна - подадено е искане за
кредит и в процеса на процедурата на водене на преговори подсъдимата се е
послужила с неверни сведения за да повлияе на решението за отпускане на
кредита.
От субективна страна подсъдимата е съзнавала, че представя данни на
други лица с цел да и бъде отпуснат искания кредит.
Накърнени са обществените отношения защитаващи законосъобразното
функциониране на банковата и кредитната система на страната.
Причина за извършеното престъпление е желанието на подсъдимата да се
облагодетелства по непозволен от закона начин.
При определяне
на вида и размера на наказанието на подсъдимата настоящия състав отчете :
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства :
-
младата възраст на подсъдимата
-
личностовото и разстройство
-
липса на предходна съдимост
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха отчетени.
Съдът намери, че
извършеното от подсъдимата престъпление е
със сравнително ниска степен на обществена опасност. Обществената и опасност
не е висока.
С оглед на
гореизложеното съдът счете, че на подсъдимата Д. следва да бъде наложено
наказание при отчитане на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
като наличието на личностово разстройство се отчита
като изключително такова и в случая и най-лекото предвидено в закона наказание
- “Лишаване от свобода” за срок от три
месеца се явява несъразмерно тежко и наказанието следва да се определи при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Съдебния състав намери за справедливо налагане
на наказание “Пробация” с приложение на мерките по
чл.423А ал.2 т.1 и т.2 в минималните законово установени срокове, а именно за
срок от по шест месеца, за първата мярка с периодичност по два пъти седмично.
Отчитайки материалното положение на подсъдимата и обстоятелството, че за в бъдеще
ще следва да репарира причинените от
деянието и имуществени вреди, на осн. чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно
предвиденото в закона наказание “Глоба”.
Съдебният състав
счита, че с така определеното наказание могат да се постигнат целите, визирани
в разпоредбата на чл.36 НК и по - конкретно на индивидуалната превенция, като
на подсъдимата се покаже безспорно и ясно, че следва в бъдеще строго да
съобразява поведението си с установените законови правила в РБ.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни
разноски в тежест на подсъдимата,
Водим от горното, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :