Определение по дело №235/2020 на Районен съд - Пещера

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260089

гр. Пещера, 23.10.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД ПЕЩЕРА, четвърти граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесети и трети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанаска Павлова

 

като разгледа докладваното от съдия Павлова гр. д. № 235/2020 г. по описа на РС- Пещера, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК/проект за доклад/.

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директорите Николина Тодорова Станчева и Мартин  Деспов чрез юрисконсулт В.- М.  против ответницата Адриана  А.  А. ***, в която твърди, че на 26.07.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата  Адриана А.  А.  бил сключен договор за паричен заем № 2606674  в съответствие  с разпоредбите на Закона  за потребителския кредит и на основание европейски формуляр,предоставен предварително  на заемателя и съдържащ индивидуалните условия  на бъдещия заем и предложение за сключване  на договор за паричен заем направено от заемателя.Сочи се още ,че уговорената сума  ,която следвало да се предостави в заем била в размер на 800 лева и е чистата стойност на кредита,като страните са уговорили и лихва в размер на 153.90 лева.Редът и условията за издължаване на същия били уредени в договора и в Общите условия към него.Заемателят се задължил да върне заема в срок  до 22.05.2017 година на 10 равни месечни  погасителни вноски,всяка в размер на 95.39 лева ,като падежът на първата погасителна вноска  е бил на 25.08.2016  година ,а падежът на последната погасителна вноска е бил на 22.05.2017година.С подписването на договора.Уговорено било ,че в случай на неизпълнение на задължението от страна на заемателя същия дължи и такса разходи за събиране на  вземането в размер на 45 лева.Съгласно клаузите на договора на заемателя е била начислена неустойка в размер на 889.90  лева ,която е следвало да се изплати на десет  равни месечни вноски,всяка в размер на 88.99 лева или погасителната вноска е била в размер на 184.38 лева.Твърди се още ,че длъжникът не е извършил плащане по  дължимия паричен  заем към дружеството  като срокът  на договора е изтекъл с падежа на последната  погасителна вноска  на 22.05.2017 година.Договорът не е бил  обявен за предсрочно изискуем като длъжникът дължал и  лихва за забава  в размер на 52.63 лева ,за периода от 26.08.2016 година до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

 На 01.02.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД било прехвърлено на ищеца по делото. Същият подал заявление  за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК ,по което  било образувано ч.гр.д. № 1002/2017 г. по описа на РС – Пещера, приключило с  издаване на  заповед за изпълнение срещу ответницата. Същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и това мотивирало правния интерес на ищеца да установи  вземането си.

Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника Адриана А.А. , че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в общо в размер на 1941,43 лв. ,от която главница в размер на 800 лева;договорена лихва в размер на 153,90 лева,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 30.08.2017 година до окончателното й изплащане;неустойка в размер на 889.90 лева;обезщетение за забава  в размер на 52.63 лева; и такса разходи в размер на 45 лева.Претендират присъждане на разноските. Ангажира доказателства.

С уточняваща молба излагат искане за преминаване от установителен към осъдителен иск за същите суми. Твърдят че е сгрешена датата на договора  в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и настоящият иск не е установителен. Формулират петитум  ответницата Адриана А.А. , да бъде осъдена да плати на  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД главница в размер на 800 лева;договорна лихва в размер на 153,90 лева,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 30.03.2018 година- датата на  входиране на исковата молба до окончателното й изплащане;неустойка в размер на 889.90 лева;обезщетение за забава  в размер на 52.63 лева; такса разходи в размер на 45 лева;149.94 лева представляваща обезщетение за забава в периода от 26.08.2016г. до 30.03.2018г.

Ответницата  е представлявана от особен представител адв.Х.   която е депозирала   писмен отговор, с който се оспорва иска като неоснователен.Оспорена е активната процесуална легитимация на ищеца.Не са ангажирани доказателства.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация  по чл.79ал.1 вр. чл.240 ал.1от ЗЗД,чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът намира, че не са налице права и обстоятелства, които да се признават от страните.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца:  възникнало валидно облигационно отношение между ответницата и праводателя на ищеца, неизпълнение на задълженията от страна на ответницата, надлежно съобщаване на ответника за извършената цесия.

По доказателствата

 Ищецът прави доказателствено искане пред съда за допускане на  писмени доказателства, съдът намира, че същото е редовно, допустимо, и следва да бъде уважено.

По гр. д.  №442/2018г. е била допусната и изготвена вече икономическа експертиза, поради което съдът ще изслуша вещото лице по допуснатата експертиза

Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2020 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице Ц. Ковачка..

ДОПУСКА  И ПРИЕМА  приложените към исковата молба  писмени доказателства

ПРИЛАГА ч.гр.д.№1002/2017 г. на ПРС.

ПРИЛАГА гр.д. № 442/2018г. на ПРС.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се върчи на страните по делото, а препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                            

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: