Определение по в. ч. гр. дело №121/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 май 2020 г.
Съдия: Полина Пенкова Пенкова
Дело: 20204200500121
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

                   

                                       

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              

                         гр.Габрово ,  15.05.2020г.

                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в закрито заседание  на петнадесети май през две хиляди и двадесета година,в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова

                                                                            С.Миланези

                                                                           

като разгледа  в.ч.гр.д. №121 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид   следното:

Производството е образувано по частна жалба на Й.С.Й., подадена чрез пълномощника адв.Д. срещу определение №4099/26.07.2019г. по гр.д.№675/2018г. на Габровски районен съд.

           Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.Твърди се,че неправилно с постановеното решение №258/27.06.2019г. съдът  е осъдил жалбоподателя да заплати държавна такса за делбеното производство в размер на 1316,33лв.а в случай на издаване на ИЛ и д.т. от 5лв.,предвид факта,че е освободен от заплащане на държавна такса и разноски  по делото на 12.04.2018г.Същият е представил доказателства,удстоверяващи ,че не разполага с доходи и имущество,на основане на които е уважено искането по чл.83,ал.2 ГПК,като и към настоящия момент не разполага с доходи и имущество, което прави непосилна за него сумата от 1316,33лв. Освобождаването на 12.04.2018г. от държавна такса и разноски следва да се счита  до приключване на цялото производство с влязло в сила решение,тъй като  не е конкретизирано от съда,че за държавната такса се касае само за исковата молба .Излагат се доводи и че неправилно е определен размерът на държавната такса от 1316,33лв.,като не е съобразено,че съделителят Й.С. към момента на завеждане на исковата молба притежава 11/12ид.ч. на основание  правни сделки и получава  в производството за делба в дял само 1/12 ид.ч.,която е била собственост на сестра му. Същият не е ползвател на имота,а такъв е неговата майка,което обуславя извода,че той не би могъл да реализира доходи от това жилище към настоящия момент.

Претендира се за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на  постановеното от Габровски районен съд решение по гр.д.№675/2018г. в частта за разноските, възложени на жалбоподателя в размер на 1316,33лв. държавна такса за делбеното производство ,а в случай на издаване на изпълнителен лист и държавна такса от 5 лв. по сметка на РС-Габрово, като на същия не бъде възлагано заплащането на държавна такса от 1316,33лв. поради освобождаването му от  заплащане на ДТ и разноски по делото на 12.04.2018г.,както и поради  фкта,че е придобил чрез делбеното производство само 1/12ид.ч. от процесния имот.Като евентуално е направено искане жалбоподателят да заплати държавна такса само върху 1/12ид.ч.,представляваща стойността на ид.ч.,която е придобил в делбеното производство.

Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Поради констатирано несъответствие между мотивите и диспозитива на обжалваното определение №4099/26.07.2019г. по гр.д.№675/2018г. на ГРС , с определение от 18.09.2019г. по в.ч.гр.д.№286/2019г.  Габровски окръжен съд е прекратил въззивното производство по делото и е върнал гр.д.№675/2018г. на първоинстанционния съд за  произнасяне по реда на чл.247 ГПК съгласно мотивната част на определението.

С постановеното по чл.247 ГПК  определение №5577 от 15.10.2019г. по гр.д.№675/2018г. Габровски районен съд е допуснал поправка на ОФГ в диспозитива на определение №4099 от 26.07.2019г. по  гр.д.№675/2018г. по описа на ГРС като е постановил вместо първоначално постановения, да се чете: оставя без уважение  молбата по чл.83,ал.2 от ГПК на Й.С.Й.  за освобождаване от заплащане на държавна такса  за делбеното производство в размер на 1316,33лв. Към настоящия момент определението е влязло в сила.

Въззивният съд,като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

Производството по гр.д.№675/2018г. по описа на Габровски районен съд е образувано по иск за делба,предявен от Й.С.Й. срещу Е.С.М.,като в исковата молба е направено искане по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ  и разноски.

    С разпореждане от 12.04.2018г. първоинстанционният съд е постановил,че на основание чл.83,ал.2 ГПК освобождава ищеца от внасяне на държавни такси и разноски по делото.

    Втората фаза на делбата по гр.д.№675/2018г. е приключила с постановяване  от ГРС на решение №258/27.06.2019г.,с което допуснатият до делба недвижим имот в ******,*************** е поставен в дял на Й.С.Й., като същият е осъден да заплати държавна такса за делбеното производство в размер на 1316,33лв.,а в случай на издаване на ИЛ и д.т. от 5лв.

      След постановяване на решението е постъпила молба от ищеца Й.С.Й. вх.№5520/12.07.2019г. по описа на ГРС,с искане да се измени решение №258/27.06.2019г. по гр.д.№675/2018г. на ГРС в частта ,с която е осъден да заплати държавна такса за делбеното производство в размер на 1316,33лв.,а в случай на издаване на изпълнителен лист и държавна такса от 5лв. по сметка на ГРС. Ищецът се е позовал на постановеното разпореждане по делото от 12.04.2018г. ,с което е освободен от заплащане на ДТ и разноски по делото.Позовал се е и на установените по делото обстоятелства,относими към хипотезата на чл.83,ал.2 ГПК – представените документи за имуществено и здравословно състояние, трудова заетост.С оглед на заявените обстоятелства е направено искане да бъде постановено,че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в делбеното производство  поради липса на доходи и влошено здравословно състояние ,поради което същият се освобождава и от заплащане на отразената в решението такса  в размер на 1316,33лв. по сметка на РС Габрово. Към молбата са приложени документи за доходите и здравословното състояние на ищеца .

       С обжалваното определение  №4099 от 26.07.2019г.,поправено с определение №5577 от 15.10.2019г. по гр.д.№675/2018г., първоинстанционният съд  е приел,че ищецът Й. не може да бъде  освободен от внасяне на държавна такса  върху стойността на дела си ,определена  с решението по делбеното дело.Приел е ,че искането на ищеца  е  за освобождаване  от заплащането на тази такса ,на основание чл.83,ал.2 ГПК, въз основа на представените писмени доказателства. Неоснователността на искането е обоснована със същността на делбеното производство, правата на съделителите ,тяхното качество в производството за делба, разпоредбите на чл.355 ГПК и чл.78,ал.6 ГПК, като съдът се е позовал и на практика на ВКС.

Въззивният съд намира,че обжалваното определение  №4099 от 26.07.2019г.,поправено с определение №5577 от 15.10.2019г. по гр.д.№675/2018г.  на Габровски районен съд е недопустимо,като с него съдът се е произнесъл по същество по инкорпорирано в молбата вх.№5520/12.07.2019г по чл.248 ГПК повторно заявено искане на ищеца за освобождаване от държавна такса в делбеното производство, при вече уважено  по делото предходно искане на страната по чл.83,ал.2 ГПК  с разпореждането  на ГРС от 12.04.2018г. по гр.д.№675/2018г.

        В производството във втората фаза на делбата ,както и с постановеното в тази фаза на делбеното производство решение  №258/27.06.2019г. по гр.д.№675/2018г., първоинстанционният съд не е отменял постановеното   разпореждане от 12.04.2018г. за освобождаване на ищеца от държавни такси и разноски по делото, поради настъпили нови обстоятелства  /видно от постановеното определение  от 06.12.2018г. е съобразил при възлагане на разноските за вещо лице освобождаването на ищеца от такива/.С оглед на това повторното произнасяне по същество по ново искане на ищеца по чл.83,ал.2 ГПК в производството по гр.д.№675/2018г. е недопустимо поради липсата на правен интерес за страната,която го е направила,  при наличието на постановеното и неотменено в хода на делото от съда разпореждане от 12.04.2018г.,с което предходна молба на ищеца по чл.83,ал.2 ГПК е била уважена. Както е разяснено в т.12 от ТР 6-2012 г. ОСГТК ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

От данните по делото се установява,че още в исковата молба ищецът по гр.д.№675/2018г. по описа на ГРС Й.С.Й. е направил искане за освобождаване от ДТ и разноски ,за което е представил  към исковата молба писмени доказателства и декларация за материално и гражданско състояние,в която са посочени  и притежаваните ид.части от процесния имот,предмет на иска за делба. Първоинстанционният съд е прие за основателно искането и с разпореждане от 12.04.2018г. е освободил ищеца, на основание чл.83,ал.2 ГПК от  внасяне на държавни такси и разноски по делото. Постановеното разпореждане не подлежи на съдебен контрол Същото е от категорията съдебни актове ,които могат да бъдат изменяни или отменяни от съда ,който ги е постановил в хипотезата на чл.253 ГПК.В случая  в хода на първоинстанционното производство   съдът не е констатирал нови обстоятелства ,с оглед на които да е постановил отмяна на разпореждането по чл.83,ал.2 ГПК от 12.04.2018г. Такива констатации няма и при постановяване на решение  №258/27.06.2019г. по гр.д.№675/2018г. по извършване на делбата.При липсата на обективиран извод на първоинстанционния съд за настъпила промяна в обстоятелствата ,при които е постановено освобождаването на ищеца от внасяне на държавна такса по делото, съдът при постановяване на решението по извършване на делбата е следвало да се съобрази с постановеното разпореждане от 12.04.2018г.,с което ищецът е освободен от внасянето на държавни такси и разноски по делото. Освобождаването на ищеца от държавни такси и разноски е до приключване на производството по делото,като присъдената  от първоинстанционния  съд държавна такса по чл.8 от Тарифата  не е изключена от обхвата на чл.83,ал.2 ГПК.

Практиката,на която се е позовал първоинстанционният съд: постановеното от ВКС опр. по ч.гр.д.№107/2011г. ,не е отречена приложимостта на чл.83,ал.2 ГПК в производството по извършване на делбата,а са приети за основателни изводите на първоинстанционния и въззивния съд за отхвърляне като неоснователно  искането на жалбоподателя за освобождаване от заплащането на държавната такса,на основание чл.83,ал.2 ГПК. Няма установена съдебна практика, съгласно която разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК да е неприложима в делбеното производство и в частностност относно таксата по чл.8 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК -   предвид и приетото  в опр.№8 от 12.01.2015г. по ч.гр.д.№5476/2014г. ,ВКС,I г.о.

В случая при постановеното по гр.д.№675/2018г. на ГРС разпореждане от 12.04.2018г. за освобождаване на ищеца от държавни такси и разноски по делото, което не е отменено в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на решение №258/27.06.2019г. по извършване на делбата , наведените от жалбоподателя твърдения ,че не следва да заплаща присъдената от първоинстанционния съд  държавна такса от 1316,33лв. поради освобождаването му с постановеното разпореждане на ГРС от 12.04.2018г.,са основателни. След като не следва да се възлага тази държавна такса в тежест на ищеца,то не следва  да се постановява и заплащане на д.т. от 5лв. в случай на издаване на изпълнителен лист за това вземане.

    На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е основателна и следва да бъде уважена като бъде обезсилено обжалваното определение и отменено постановеното от първоинстанционния съд решение №258/27.06.2019г. по гр.д.№675/2018г. в частта за разноските,с която ищецът Й.С.Й. е осъден да заплати по сметка на Габровски районен съд държавна такса за делбеното производство в размер на 1316,33лв.,а в случай на издаване на ИЛ и д.т. от 5лв.

   По изложените съображения,въззивният съд

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

   ОБЕЗСИЛВА определение  №4099 от 26.07.2019г.,поправено с определение №5577 от 15.10.2019г. по гр.д.№675/2018г. на Габровски районен съд, вместо което постанови :

  ОСТАВЯ без разглеждане, като недопустимо поради липсата на правен интерес, повторно направеното от ищеца  Й.С.Й. искане по чл.83,ал.2 ГПК, инкорпорирано в молба вх.№5520/12.07.2019г. по описа на ГРС, за освобождаване от внасяне на  държавна такса за делбеното производство в размер на 1316,33лв.

  ОТМЕНЯ решение №258 от 27.06.2019г. по гр.д.№675/2018г. на Габровски районен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, С КОЯТО Й.С.Й.,ЕГН**********,***, е осъден да заплати по сметка на Габровски районен съд държавна такса за делбеното производство в размер на 1316,33лв., а в случай на издаване на изпълнителен лист и държавна такса от 5 лв.

  Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ :