№ 9746
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110172664 по описа за 2021 година
П. В. Й. с ЕГН ********** предявява срещу СО - Район „Красно село“, следните
искове:
- Иск за прогласяване на недействителна клауза за уговаряне на срок за
изпитване в трудов договор № РД-15/42/14.06.2021 г. от 14.06.2021 г., сключен при
условията на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 70 от КТ, за неопределен срок с уговорен срок за
изпитване шест месеца в полза на работодателя, при злоупотреба с право от страна на СО -
район „Красно село“ представляван от кмета на района Р.Г.С., с адрес гр. София, ж.к.
„Красно село“, бул. „Цар Борис Ш-ти“, № 124, на осн. чл. 74, ал. 1 КТ
- Иск за признаване за незаконно уволнението, като отмяна на Заповед №
РКС21-РД15/59/17.11.2021 г. на кмета на СО - район „Красно село“ - Р.Г.С., с която на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, като
незаконосъобразна.
- Иск за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване
на трудовото правоотношение, възникнало по трудов договор № РД-15/42/14.06.2021 г.,
като вместо "чл. 71, ал. 1 КТ", считано от 18.11.2021 г. вписано на основание
незаконосъобразната Заповед № РКС21-РД15/59/17.11.2021 г., да бъде вписано основание :
"чл. 326, ал. 1 КТ", считано от 29.11.2021 г., по подадената от ищеца молба на 28.10.2021 г.
- Осъдителен иск ответника да заплати на ищеца сумата от 620.46 лв.,
1
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 2 от КТ, в едно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни
съображения, че процесното трудово правоотношение било прекратено законосъобразно и
при наличие на основанието по чл. 71, ал. 1 КТ. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства намира за установено следното:
На 14.06.2021 г. в гр. София на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 и чл. 70 от КТ между
ищеца и СО - район „Красно село“, представляван от Р.Г.С. - кмет на район „Красно село“ е
сключен трудов договор № РД-15/42/14.06.2021 г., по силата на който ищецът е бил
назначен на длъжност „Младши експерт“ в отдел „Опазване и възпроизводство на околната
среда и строителен контрол“(ОВОССК).
За периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. във формуляр за оценка на постигнати
резултати при изпълнение на длъжността за изплащане на допълнително възнаграждение на
ищеца е поставена оценка „Оценка 2 ’’Добри резултати”“ се поставя на служител, който е
изпълнил точно всички поставени задачи с високо качество и стриктно е спазил
определените срокове за изпълнение.
На 01.10.2021г. на основание чл. 119 от КТ и във връзка с чл. 70 от КТ с ищеца е
сключено допълнително споразумение № РД-15/66/01.10.2021 г., с което е изменено
работното време от 4 на 6 часа и основното трудово възнаграждение е променено от 1100
лв. на 1300 лв., като се запазва срока за изпитване до 14.12.2021 г.
На 12.10.2021 г. ищецът е претърпял трудова злополука със служебно МПС на СО -
район „Красно село“, при изпълнение на служебните си задължения (на път към СГС).
На 28.10.2021 г. ищеца подал предизвестие към работодателя за прекратяване на
трудовото ми правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
На 17.11.2021 г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед №
РКС21-РД15/59/17.11.2021 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, като в заповедта не са
изложени конкретни причини за прекратяване на трудовия договор.
При тези факти съдът приема следното от правна страна:
По иска по чл. 74, ал. и ал. 4 КТ за установяване на недействителност на клаузата
за изпитване.
Предвиждането на клауза за изпитване е законово предвидена възможност и с
оглед предмета на работа и възрастта на ищеца това е обичайна практика.
Към момента на предвиждане в договора на клаузата за изпъване няма твърдения в
2
исковата молба или установени факти, от които може да се заключи, че нейното
предвиждане в договора има за цел да заобикаля закона или да противоречи на закона или
на добрите нрави. Последвщато развитие на трудовото правоотношение и съответното
упражнямване на потеставиното право за прекратяване та трудовия договор на основание
клаузата за изпитване касаят преценката на съда за законосъобразното прекратяване на това
основание, но не са основание да се обява клаузата за изпитване за недействителна.
Нищожността се преценява към момента на сключване на договор, а не се съобразяват
поселващите обстоятелства в развитието на правоотношението. В този смисъл
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2009 Г. от 15.06 2010 г. ОСТК на ВКС.
Само за пълнота практиката, с която се сочи от ищеца за нищожност на клаузата за
изпитване е в хипотези на сключен нов повторен договор със същия работодател за същата
длъжност, в който отново е предвидена клауза за изпитване. Тази хипотеза няма общо с
настоящия случай, поради което е неотносима.
По изложените съдът приема, че клаузата за изпитване в процесния договор е
действителна, а иска по чл. 74, ал. и ал. 4 КТ за установяване на недействителност на
клаузата за изпитване е неоснователен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че упражняването на потеставиното право за
прекратяване на договор на основание на клаузата за изпитване е повява на злоупотреба с
право, тоест е упражнено право не съобразено с предназначението на субективното право
и с интересите, за защита на които то е предвидено (арг. от чл. 8, ал.2 КТ). .
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че същото е извършено в уговорения между страните срок за
изпитване.
В случая се установява възникването на правоотношение между страните по
силата на трудов договор, в който е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на
ответника работодателя съответно до 14.12.2021 г., в който срок работодателят би могъл да
прекрати правоотношението като се позове на клаузата за изпитване и без да сочи каквито и
да било други основания.
В случая няма значение дали е връчена или не длъжностната характеристика на
работника за преценка на това дали е налице злоупотреба с право по чл. 71, ал.1 КТ
Съществено е възражението, че е налице злоупотреба с право, тъй като работника
има качества, което е известно на работодателя, като въпреки това договора е прекратен.
Когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал.1 КТ в срока за изпитване,
при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността,
то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор, в който
случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение поради нарушение на чл.8, ал.1
КТ.
3
В конкретния случай обаче ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване,
че към момента на упражняване на правото работодателя, а именно 17.11.2021 г. е имал
знание и убеждение, че работника притежава нужните качества.
Работодателят е поставил положителна оценка за качеството на изпълнение на
служебните задължения на ищеца, но тази оценка е дадена за периода от 01.07.2021 г. до
30.09.2021 г., като съдът следва да посочи, че с даването на оценка за част от периода
на работа не се погасява правото на преценка на работодателя, тъй като е на негово
разположение през целия срок на изпитване.
В тази връзка съдът съобрази, че в последствие работника подава предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на 28.10.2021 г. Съдът съобрази силното
раздразнение на ищеца и нежеланието му повече да работи за ответника, породено след
проблемите с кмета, което се установява от показанията на свидетеля Димитрова. Съдът
отчита, че проблемите и недоверието между кмета и ищеца се създават поради настъпило
ПТП и последяващото уреждане на отношенията на ищеца с общината, което създава
обстановка нетърпима за ищеца, като което се установя от показанията на свидетеля
Коцоква. От разпитите на двамата свидетели обаче не можа да се установи по категоричен
начин, чия е вината за обтягане на отношенията между кмета и работника, нито да се
установи конкретно противоправно или неморално поведение от страна на кмета спрямо
ищеца.
Годността на работника може да се преценява през целия период на срока за
изпитване и има комплексен характер, като не е свързан само с прякото изпълнение на
поставените задачи, а включва качествата на работника във връзка с отношенията на
доверието между колегите и работодателя във връзка с поддържане на оптимална работна
обстановка.
Тази широка преценка е предоставена на работодателя от закона при сключен
договор с клауза за изпитване и затова е ограничена при кратък срок и еднократност.
Законът и практика на съда ясно сочат, че при упражняване на правото по чл. 71 КТ
работодателя не е длъжен да сочи мотиви, поради което от тяхната липса не могат да се
правят никакви изводи, доколкото те не са дължими.
Съдът съобрази, че безпорочно по делото се установи, че се е създала нетърпима
работна обстановка между кмета и ищеца.
При това положение и с оглед предвидена презумпция за добросъвестност при
упражняване на правата в трудовото право и разпределение на доказателствената тежест в
тази връзка, съдът приема, че при събраната съвкупност от доказателства не може да
приема, че презумпцията е оборена, поради което не може да приеме, че е налице
злоупотреба с право.
В допълнение следва да се посочи, че безспорно всеки гражданин още повече
юрист следва да подава сигнали при констатиране незаконосъобразни действия и
бездействия срещу лицата, които ги допускат. В тази връзка обаче те трябва да са пълни,
4
конкретни и ясно посочени. В случая не се установи , че подадените сигнали от ищеца
срещу кмета са били известни на кмета към момента на издаване на оспорената заповед,
поради което съдът не може да приема, че е налице неправомерна цел която се
преследва с уволнението. От свидетелските показания и на двамата свистели разпитани по
делото се установява, че никой не е знаел в кметството към момента на освобождаването, че
ищеца е подал сигнал срещу кмета. В допълнение разговорите и отношенията между кмета
и ищеца не се установиха по това дело, поради което само от твърденията на ищеца, съдът
не може да изведе нито неправомерна цел, с която е упражнено законното право на
уволнение, нито че това е дискриминация.
Ето защо съдът намира, че волеизявлението на работодателя за прекратяване на
процесното трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ не страда от
твърдините от ищеца пороци и прекратяването на правоотношението е извършено законно,
поради което искът за отмяна на уволнението е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът приема, че искът за поправка на вписаното в трудовата книжка основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по трудов договор № РД-
15/42/14.06.2021 г., на основание чл. 344, ал. 4 КТ е предявен като евентуален при условие,
че се уважи искът по чл. 344, ал.1 КТ. Това е така защото само в този случай би могло да
се констатира, че тъй като уволнението по чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно, вписаното основание
за прекратяване е неправилно, доколкото е настъпило прекратяване, но на друго основание,
а именно едностранно изявление на работника на основание чл. 326, ал.1 КТ. Условието,
за да бъде разгледан иска по чл. 344, ал. 4 КТ не се е сбъднало и съдът няма как да обсъжда
по същество тези предпоставки, тъй като приема че уволнението по чл. 71, ал.1 КТ е
законно, поради което не е длъжен да се произнасяне по иска по чл. 344, ал. 4 КТ.
Съдът приема, че и осъдителният иск за сумата от 620.46 лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 2 от КТ, е предявен като евентуален
при условие, че се уважи искът по чл. 344, ал.1 КТ. Това е така защото само в случай, че
съдът приеме че е налице незаконно уволнение на основание чл. 71, ал. 1 КТ може да
разгледа въпроса, дали е налице прекратяване на основание чл. 326, ал.1 КТ, при което
биха били налице предпоставките да се разгледа и уважи подобен иск по чл. 220, ал. 2 от
КТ. Условието не се е сбъднало и съдът няма как да обсъжда по същество тези
предпоставки, доколкото приема че уволнението по чл. 71, ал.1 КТ е законно, поради което
не е длъжен да се произнасяне по иска по чл. 220, ал. 2 от КТ.
Право на разноски при този изход от спора има само ответникът. Той е направил
разноски за адвокат в размер на 1572 лв., които са реално изплатени. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и с оглед липсата на правна и
фактическа сложност по делото, предмета на делото защита на трудови прави и това че се е
провело само едно заседание съдът намира възражението за основателно, поради което
намалява хонорара до минимума в наредбата в размер на 360 лв.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. Й. с ЕГН ********** срещу СО - Район
„Красно село“, иск за прогласяване на недействителност на клаузата за уговаряне на срок за
изпитване в трудов договор № РД-15/42/14.06.2021 г. от 14.06.2021 г., на основание чл. 74,
ал. 1, във вр с ал. 4 КТ, както и иск за признаване за незаконно уволнението, като отмяна
на Заповед № РКС21-РД15/59/17.11.2021 г. на кмета на СО - район „Красно село“ - Р.Г.С. на
основание чл. 344, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА П. В. Й. с ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на СО - Район „Красно село“, сумата от 360 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6