РЕШЕНИЕ
№ 7848
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110144244 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу В. М. ОР., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в адрес с абон. № ****, а именно: сумата от 651.16 лв. – стойност на
доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното плащане; сумата от 111.59 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2012 г. до 15.05.2015 г.; сумата от 12.24 лв. – стойност
на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 06.2012 г. до м. 06.2013 г.,
ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното плащане; сумата от 2.77 лв. –
мораторна лихва за периода от 30.06.2012 г. до 15.05.2015 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29296/2015 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Техем Сървисис”
ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
1
който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца фирма изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29296/2015 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената Заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на достовената от ищеца на ответницата топлинна енергия се
обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения
между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая ответницата не оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца за
доставка на топлинна енергия през исковия период, а и същото се установява от писменото
доказателство на л. 8 от делото, от което е видно, че тя е сключила договор с фирма,
подавайки на 15.09.2000 г. молба-декларация за откриване на партида за процесния имот на
нейно име, представляваща по същността си предложение за сключване на договор, което
очевидно е прието от ищеца. Не се твърди, нито се доказва договорното правоотношение да
е прекратено. Ето защо съдът намира, че ответницата е материалноправно легитимирана да
отговаря по предявения иск.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент №
**** , находящ се в адрес, с аб. № ****.
С Определение № 11996/12.05.2022 г. е обявена за безспорна и ненуждаеща се от
доказване реалната доставка през исковия период в процесния имот на топлинна енергия на
претендираната стойност. Следователно дължимата цена за доставена топлинна енергия за
целия процесен период възлиза на 651.16 лв.
По възражението на ответницата за погасяване по давност на вземането съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В случая заявлението по чл. 410
2
ГПК е подадено на 27.05.2015 г., поради което погасени по давност биха били вземанията,
давността за които е изтекла преди 27.05.2012 г.
Договорът за продажба на топлинна енергия съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от
общите условия на ищцовото дружество. В случая обаче въпреки изричните указания на
съда, дадени с Определение № 11996/12.05.2022 г., ищецът не представи приложимите към
договорното правоотношение с ответницата през исковия период общи условия, а
представените с исковата молба Общи условия от 2016 г. очевидно касаят последващ
период. При това положение съдът не приема за доказано, че клаузите, на които ищецът се
позовава в исковата молба, са част от съдържанието на договорното правоотношение между
страните.
В контекста на гореизложеното и доколкото по делото не е доказано месечните
задължения на ответницата за цената на доставената топлинна енергия през процесния
период да са срочни задължения, то давността за тях започва да тече от датата на
възникването им, т.е. след изтичането на съответния месец, през който е доставена топлинна
енергия – от първо число на съответния следващ месец.
В случая давността за първия месец от исковия период – м. 05.2012 г., е започнала да
тече на 01.06.2012 г. и е прекъсната с подаденото на 27.05.2015 г. заявление по чл. 410 ГПК.
Следователно възражението на ответницата за погасяване по давност на тази главница е
неоснователно.
Ответницата не твърди и не доказва плащане на стойността на доставената топлинна
енергия, поради което този иск следва да бъде уважен изцяло, като тя дължи и законната
лихва върху обсъжданата главница, считано от 27.05.2015 г. до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и
забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг на стойност 651.16
лв. Не е доказана обаче забавата в плащането му, защото въпреки изричните указания на
съда, дадени с Определение № 11996/12.05.2022 г., ищецът не е ангажирал доказателства
нито за уговорен срок за заплащане на задълженията /месечни и изравнителни/ за цената на
доставената през исковия период топлинна енергия, нито за получаване от ответницата на
покана за плащането им. Следователно искът за лихва за забава върху стойността на
доставената топлинна енергия е изцяло неоснователен.
С Определение № 11996/12.05.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване извършването на услугата дялово разпределение за процесния имот през исковия
период на претендираната стойност. От представените от третото лице – помагач писмени
доказателства се изяснява, че тя е извършвана от фирма. Предвид непредставянето на
действащите през процесния период общи условия /въпреки изричните указания на съда,
дадени с Определение № 11996/12.05.2022 г./ не се доказва таксата за извършената от
третото лице – помагач услуга да се дължи именно на ищцовото дружество. Следователно
искът за тази главница следва да се отхвърли като недоказан. Предвид неговата
3
неоснователност на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за мораторна лихва върху
стойността на услугата дялово разпределение.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за исковото производство в
общ размер на 399 лв., както следва: 63 лв. – държавна такса, 252 лв. – депозит за особен
представител, 84 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното
производство в общ размер на 63 лв., както следва: 21 лв. – държавна такса, и 42 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата не претендира и не доказва разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че В.
М. ОР., ЕГН **********, с адрес: адрес дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: адрес, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 651.16 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в адрес с абон. №
****, през периода от м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от 27.05.2015
г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29296/2015 г. по описа на СРС, 85 състав, като
ОТХВЪРЛЯ както следва: изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
111.59 лв. – мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за период
на забава от 15.09.2012 г. до 15.05.2015 г.; изцяло иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 12.24 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от
м. 06.2012 г. до м. 06.2013 г., ведно със законната лихва от 27.05.2015 г. до окончателното
плащане; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.77 лв. – мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение за период на забава от 30.06.2012
г. до 15.05.2015 г.
ОСЪЖДА В. М. ОР., ЕГН **********, с адрес: адрес да заплати на фирма, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
399 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 63 лв. – разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца фирма.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5