Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260067
05.05. 2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на двадесет и първи април, две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия Петя
Петрова въззивно гр.д. № 88 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 88/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по
въззивна жалба на Д.П.П. и Ж.П. П.,
двамата чрез адв. А.Н.Т. и адв. Й.
Е. С.,
против решение № 260684 от 19.11.2020 г., постановено по гр.д. № 523/2020 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което по предявения срещу тях от М.С.К.,
действаща чрез настойника си Н.С.К., иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е
прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нот. акт № 40, том ІІ, рег. № 9749, дело № 180/10.07.2017 г. на нотариус К.
И., рег. № 572 на НК, с район на действие ВРС,
с който М.С.К., ЕГН ********** продава на Д.П.П., ЕГН ********** собствения си
апартамент № 4 с идентификатор № 10135.2553.340.1.4 по КК на гр. Варна, с
адрес: гр. Варна, ул. „Трендафил“ № 6, ет. 3, с площ от 41.72 кв.м., състоящ се
от дневна с кухненски тракт, спалня, баня-тоалет, коридор и тераса, при
граници: обекти с №№ 10135.2553.340.1.2, 10135.2553.340.1.6, заедно с
прилежащото избено помещение № 4, с площ от 3.67 кв.м., при граници на избата:
изба № 6, изба № 2 и коридор, ведно с прилежащите 9.3641 % ид.ч. от общите
части на сградата, равняващи се на 10.44 кв.м. ид.ч. и 9.3641 % ид.ч. от
правото на строеж върху поземления имот, а също така и 5 кв.м. ид.ч. от ПИ №
10135.2553.340 по КК на гр. Варна, в който е изградена сградата, целият с площ
от 187 кв.м., поради липсата на съгласие на продавачката за сключването му и
ответниците са осъдени да заплатят по сметка на съдебната власт сумата от
402.63 лв.на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Жалбоподателите
са настоявали, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с материалния
закон, като са молили за отмяната му, за отхвърляне на исковете и за присъждане
на сторените по делото разноски. Изложили са, че окръжният съд без мотиви
отхвърлил искането им за разпит в качеството на свидетел на нотариуса Ицков за
установяване на психическото състояние на ищцата към датата на изповядване на
сделката и при противоречие между единичната и комплексната СППЕ и оспорването
им, не се произнесъл по допускане на повторна тройна СППЕ, като така делото
останало неизяснено от фактическа страна. Освен това, окръжния съд с решението
си не постановил връщане на разменените по договора престации от всяка от
страните, което той следвало да стори служебно и без заявено искане по чл. 34,
ал.1 ЗЗД, като при евентуално потвърждаване на решението са настоявали за
произнасяне в този смисъл. Позовано на
процесуални нарушения са отправили до съда искания по доказателствата.
М.К.,
чрез назначения й адвокат И.Д., е подала писмен отговор, с който е оспорила
въззивната жалба и по съображения за
правилността на обжалваното решение е молила за потвърждаването му и за
присъждане на сторените по делото разноски. Обосновано
с липса на процесуални нарушения от първата инстанция, се е противопоставила на
исканията по доказателствата.
С определение № 260126 от 11.03.2021 г. съдът се е произнесъл по всички
оплаквания на въззивника за процесуални нарушения и заявените в тази връзка
искания по доказателствата, като е оставил същите без уважение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:
Предмет на производството пред Варненския окръжен съд са били, предявените
от М.С.К., действаща чрез настойника си Н.С.К., против Д.П.П. и Ж.П. П.,
заявени в условия на евентуалност искове: на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД (уточнен в заседание от 11.07.2019 г. и с молба с вх. № 262327/23.07.2020
г.) за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в нот. акт
№ 40, том ІІ, рег. № 9749, дело № 180/10.07.2017 г. на нотариус К. И., рег. №
572 на НК, с район на действие ВРС, поради липса на съгласие за неговото
сключване от продавачката, която поради заболяването си не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи; на основание чл. 31,
ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на същия договор за продажба, поради невъзможността
на К. към момента на изповядване на сделката да разбира и да ръководи
действията си; на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договора за
продажба, като сключен от ищцата поради крайна нужда при явно неизгодни
условия.
Ищцата е твърдяла, че от години страда от „Множествена склероза“, поради
което е влошена способността й да разграничава реалните от нереалните й
преживявания, да мисли логично, да има нормални реакции в различни ситуации. Нямала
ясно съзнание за това, което се случва, била дезориентирана, объркана, имала затруднена
концентрация, забавено мислене, невъзможност за задържане на вниманието,
влошена памет и трудно съобразяване, като от 2019 г. вече била поставена под
пълно запрещение. През 2017 г. се е намирала във финансово затруднение, тъй
като в резултат на поведението си, повлияно от заболяването, е задлъжняла към
различни лица. Ответникът имал заложна
къща и й отпуснал заем, който тя погасявала на части или оставяла в залог нови
мобилни телефони закупени от мобилните оператори. През 2017 г. ответникът й
съобщил, че поради непогасения заем към него трябва да му прехвърли имота си,
вследствие на което на 10.07.2017 г. бил сключен и атакувания договор за
продажба. Към този момент, поради заболяването си жената не била способна да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Освен това,
липсата на средства за издръжка я мотивирало да прехвърли имота при крайно
неизгодни условия - насрещната на прехвърлената собственост престация за цената
от 20 000 лв. била очевидно несъответна на прехвърленото, нееквивалентна и
в нейна вреда.
Ответниците Д.П.П. и Ж.П. П., чрез процесуалния си представител са подали
писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете и са молили за
отхвърлянето им. Развили са съображения, че към момента на изповядване на
сделката продавачката е разбирала свойството и значението на постъпките си, а
автоимунното й заболяване не я лишавало от способността да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Договорът за продажба е
предхождан от предварителен такъв от 30.06.2017 г., съгласуван с ищцата а
по-ниската цена на сделката е била определена с оглед състоянието на имота.
Жената е получила капаро от 500 лв. по предварителния договор и 19 500 лева по
банков път в деня на сделката.
На 10.07.2017 г., с договор,
сключен с нотариален акт № 40, том ІІ, рег. № 9749, дело № 180 на
нотариус К. И., рег. №
572 на НК, с район на действие ВРС ищцата М.С.К. е прехвърлила на ответника Д.П.П., по време на брака му
с ответницата Ж.П. П., собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
№ 4 с идентификатор № 10135.2553.340.1.4 по КК на гр. Варна, с адрес: гр.
Варна, ул. „Трендафил“ № 6, ет. 3 за сумата от 20 000 лева, от които 500 лева платени при
сключване на предварителен договор, а остатъка от 19 500 лева – по банков път в деня
на сделката. Окончателният договор е предхождан от предварителен такъв, сключен
от страните на 30.06.2017 г. Към датата на сделката, продавачката - млада жена,
на 28 г. е страдала от констатирано още през 2013 г. неврологично заболяване от
„множествена склероза“. Установено със събраната по делото медицинска
документация, а и с констатациите в трите медицински експертизи по делото е, че
през годините жената неколкократно е пролежавала в болница – в неврологичен стационар - през м.12.2013 г., през м.8.2014 г., м.
07.2015 г. с диагноза „множествена
склероза – цереброспинална форма., пристъпно –ремитентен ход – пристъп и в
психиатрична клиника – през м.07.2015 г. с окончателна диагноза „органично
налудно разстройство; вредна употреба на транквилизатори“ и през м.06. 2016 г.
с диагноза „органични разстройства на настроението, афектвни разстройства“. Първата
хоспитализация в психиатричния стационар е през 2015 г., но емоционалните й
проблеми са предхождали хоспитализацията с няколко години. В анамнезата при
приемането й е посочено, че от около 2 месеца жената не може да спи вечер, била
напрегната, страхувала се, изпитвала съмнения, че съпругът й се опитва да й
навреди, както и на майка й. Споделяла, че ще стане безсмъртна, започнала да
краде от супермаркети, била конфликтна, агресивна, не полагала грижи за детето
си, тълкувала дребни жестове на околните като проява на сериозни чувства. Поради
неврологичното си заболяване ищцата е инвалидизирана от ТЕЛК и пенсионирана, а
с влязло в сила на 21.02.2018 г. решение
№14/31.01.2018 г. по гр.д. № 48/2017 г. на Габровския окръжен съд тя е поставена
под пълно запрещение.
Жената е била омъжена, но се е развела през 2015 година,
като родителските права по отношение на малолетното й дете са били предоставени
за упражняване на бившия й съпруг. Не работела и живеела сама в жилището,
предмет на продажбата. Според показанията на свидетеля Е. Д. (първи братовчед
на ищцата), М. купила апартамент в добро състояние с остатъка от парите от
продажбата на съсобствено с брат й, наследствено жилище. Родителите й починали
в кратък период, а след развода й през 2015 г. нещата „тръгнали назад“. Роднините
разбрали за заболяването, но не мислели, че е толкова сериозно и че М. има
психически проблеми. Понякога това се виждало - тя повличала крака, изпитвала
страх, изпадала в параноични състояния и говорела несвързано, но на моменти
изобщо не й личало. Всички мислели, че това е временно. През 2017 г. се срещали
поне 3-4 пъти месечно, като жената не била съвсем дезориентирана, но понякога
говорела несвързано, разхождала се с децата от квартала, а била на 30 години,
не работела. Започнала да купува телефони и да ги продава или залага в рамките
на ден, два. Това се потвърждава от приложените 23 заложни билета за заложени от М.С.К. вещи срещу получаване на заем от „Заложна къща –
Капитал финанс“ ЕООД в перида от 01.01.2017 г. до 30.09.2017 г.
Установяването на факта на здравословното
състояние на ищцата е в компетентността на вещите лица и
предмет на назначените три експертизи. За отговора на въпроса дали към датата
на сделката 10.07.2017 г. М.К. е разбирала свойството и значението на
постъпките си и могла ли е да ги ръководи, окръжният съд е допуснал
първоначална съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р К. К., а след
оспорването й и повторна такава с вещо лице д-р Х. Б., които
са изготвени от специалисти – психиатри, а поради оспорване на двете е назначил
и комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза с участието на доц.
Д-р В. д.м., доцент по съдебна психиатрия, д-р А.
- специалист по психиатрия и съдебна психиатрия и Г.
М. – клиничен психолог. Комплексната
експертиза е била оспорена бланкетно от ответника без обосноваване на пороци, а
поради това, че тя е изготвена пълно, ясно и обосновано от специалисти в
изследваната област, се кредитира изцяло от съда. Според същата М.С.К.
страда от „Органично разстройство на личността“ и „Органично
разстройство на настроението“, като психична
проява на установеното неврологично заболяване – „Множествена
склероза“. Прихичните промени при К. към 10.07.2017
г. отговарят на „Продължително разстройство на съзнанието“, което е нарушило в
значителна степен базисните й психични годности, поради което същата не е била
в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и не е можела
да ги ръководи. От разясненията дадени от експертите в с.з. на 05.11.2020 г.
става ясно, че органичното разстройство на личността не протича на епизоди, а е
трайна промяна на личността в болестен аспект, което засяга, както
неврологичните изяви, така и цялостните прояви на мозъчните функции: мислене,
език, преценка, памет и интелект. Дори и да е имало вариации в емоционалното
състояние на К. с видими признаци на подобрение, нейното
състояние може да се охарактеризира с продължаващо органично разстройство,
както към датата 10.07.2017 г., така
и към настоящия момент. Това състояние на М.К. е трайно и необратимо, като
с времето се задълбочава. Психичните промени при нея към 10.07.2017 г. отговарят на продължително разстройство
на съзнанието, което е нарушило в значителна степен базисните ѝ и
психични годности, поради което същата не е била в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и не е можела да ги ръководи.
Когнитивните нарушения при нея се изразяват в
нарушена памет и концентрация, депресивни състояния и емоционална лабилност. Засегнати са краткосрочната памет, вниманието, способността за
пространствено виждане, способността и скоростта за извършване на всякаква
дейност. К. проявява емоционална лабилност,
повърхностна и немотивирана веселост, лесни преходи към раздразнителност и
краткотрайни изблици на гняв и агресивност, в някой случаи по – изразен признак
може да бъде и апатията. Според експертите не се касае за внезапно настъпило
влошаване на психичното състояние и психичните годности, а за продължителен
процес, като описаните нарушения са персистирали за дълъг период преди
поставянето й под запрещение, като към 10.07. 2017 г. описаните органични
промени на личността са били налични като трайно и необратимо състояние.
В същата насока са и заключенията на другите две единични психиатрични
експертизи, при които вещите лица също са дали заключение, че към датата на
сделката ищцата „не е имала психична годност да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ги ръководи по разумни подбуди“ (така в.л. Крумова) и че
жената не е била в състояние „самостоятелно да разбира и ръководи действията
си, да се грижи за себе си, за своите имуществени интереси, да формира воля и
сама да я изразява“ (така в.л. Бояджиев). В този смисъл няма противоречие в
становищата на вещите лица относно повлияването на душевната болест върху
способността на жената да изрази воля по сделката, поради което и оплакванията
във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.
Изнесеното от свидетелката М. И. (подготвила документите по сделката) за
наличието на годности и интелектуална адекватност на ищцата при подписване на
предварителния договор, а и по сделката, не е в противовес с изнесеното от
вещите лица и по-конкретно с разясненията на вещото лице д-р Крумова, че към
датата на сделката, ищцата е била в хипоманийна фаза на своето органично
афективно разстройство, което не е можело да се диагностицира от неспециалисти,
тъй като тези хора (със заболяването) са възприемани за по-атрактивни, по-
хиперактивни като характери. Т.е. за страничните наблюдатели болестта не личи.
Затова и свидетелят Е. Д., който е близък и е имал по-чести контакти с ищцата
също е споделил, че на моменти болестта на М. изобщо не й личала и близките не
са осъзнавали сериозността на заболяването, а са отдавали поведението й на
поначало трудния й характер.
По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за продажба, обективиран в нот. акт № 40, том ІІ, рег. № 9749, дело №
180/10.07.2017 г. на нотариус К. И., рег. № 572 на НК, с район на действие ВРС,
поради липса на съгласие за неговото сключване от продавачката, която поради
заболяването си не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ги ръководи:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 ЗЗД нищожни са и
договорите, при които липсва съгласие.
При обсъдените по-горе категорични доказателства и в частност заключенията
на вещите лица, се налага извода, че към датата на сделката 10.07.2017 г. М.К. е страдала
от душевна болест и е била в трайна неспособност да разбира и да ръководи
действията си, изискващи умствена и психична годност и в това състояние е сключила
атакувания договор за продажба на собствения си имот.
По въпроса за приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31,
ал. 1 от ЗЗД -нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на
трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, към момента е
обазувано и е висящо ТД 5/2020 г. на ОСГТК ВКС. Поради невъзможността за
спиране на делото от настоящата инстанция до постановяване на тълкувателното
решение, съдът намира, че следва да съобрази Решение № 143 от 16.12.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о.,
ГК, по което е допуснат касационен контрол при основанията по чл.
280, ал. 1, т. 3 ГПК за преосмисляне на практиката на ВКС по
материално-правния въпрос за съотношението между основанието по чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл.
31, ал. 1 ЗЗД, когато с предявения иск увреденият твърди, че поради
слабоумие е в трайна неспособност да разбира или да ръководи онези свои правни
действия, които изискват умствена пълноценност и в такова състояние е сключил
атакуваната сделка и съставлява най-новата съдебна практика по въпроса.
Съгласно приетото там разрешение, по
повдигнатия въпрос Върховният касационен съд приема, че унищожаем на основание чл.
31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към
сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за
това състояние е преходна, кратковременна. Нищожен на основание чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице,
което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а
причината за това състояние е трайна (душевна болест или старческо слабоумие).
Тези основания за недействителност се прилагат и за едностранните сделки (чл. 44 ЗЗД). Правото на иск по чл.
31, ал. 1 ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. Тя започва да тече от деня
на сключване на договора, респ. на извършване на едностранната сделка (чл.
32, ал. 2 ЗЗД). Правото на иск по чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД не се погасява по давност.
В случая, след като М.К. страда от душевно
заболяване, което я е поставило в трайна невъзможност да разбира и да ръководи действията по
извършената от нея на 10.07.2017 г. разпоредителна сделка, а състоянието й е трайно, не е временно и с краткотраен характер, сделката е нищожна на
основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради липсата на изразено от нея съгласие. Сделката не е породила правни
последици и погасителната давност за нея не се прилага. При това положение, искът на М.С.К., действаща
чрез настойника Н.С.К., против Д.П.П. и Н.С.К.
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договора за продажба, обективиран в нот. акт № 40, том ІІ, рег. № 9749, дело №
180/10.07.2017 г. на нотариус Кънчо Ицков, рег. № 572 на НК, с район на
действие ВРС, поради липса на съгласие за неговото сключване от продавачката,
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Предвид уважаване на
главния иск, не подлежат на разглеждане съединените в евентуалност такива по чл.
31, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.
До този извод е достигнал в решението си и окръжния съд, поради което
решението му е правилно и подлежи на потвърждаване.
Доколкото иск по чл. 34 от ЗЗД не е бил въведен като предмет
на делото, окръжният съд не е дължал произнасяне за връщане на разменените по
договора престации и оплакванията във въззивната жалба в тази насока са неоснователни.
С оглед изхода на спора, не се налага промяна в
присъждането на разноските от първата инстанция, а за настоящата - такива ищцата
не е доказала да е сторила.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260684 от 19.11.2020 г., постановено по гр.д. № 523/2020 г. по описа на
Варненския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията
на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: