РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Шумен, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Й.а-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500055 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №954/10.12.2024г. по гр.д.№1915/2024г. по описа на ШРС ,съдът е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „„ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район
„.....“, ж.к. “...... 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., срещу
Д. М. Е. с ЕГН ********** от с......., общ......, обл. Шумен, ул. „.... “ № 25, за установяване
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 325 от
14.03.2024 г. по ч.г.д. № 658/2024 г. на ШРС като неоснователен и недоказан.
Решението е обжалвано от „Йеттел България“ ЕАД , действащо ,чрез
пълномощника си адв.З. Й. Ц. от САК, като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това предявеният иск за неустойки да бъде уважен изцяло.
Въззиваемата страна Д. М. Е. не е депозирала отговор на въззивната жалба ,не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по въззивната жалба.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
1
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр.София заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на дружеството е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК №325/14.03.2024г. по
ч.гр.д.№658/2024г. по описа на ШРС за следните суми: 353.76 лв. /триста петдесет и три
лева и седемдесет и шест стотинки/ - представляваща неизпълнени парични задължения по
Договор за мобилни услуги № *********/15.11.2021 г., за което е издадена ф-ра №
**********/18.03.2022 г. и законната лихва за забава от 16.02.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 505.00 лв.
/петстотин и пет лев/, от които: 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 480.00 лв.
/четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение. С определение
№1515/17.06.2024г. по ч. гр. д. №658/2024г. по описа на ШРС на основание чл.415 ал.1
т.2 от ГПК на заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск.
Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок, поради
което е и допустим и следва да се разгледа.
Между страните по делото не е спорно, че на 15.11.2021 г. между Д. М. Е. и „Теленор
България“ ЕАД, понастоящем с търговско наименование „Йеттел България“ ЕАД, е сключен
Договор за мобилни услуги с номер ++359********* за срок от 24 месеца със стандартен
месечен абонамент в размер на 46.99 лв. и промоционалния месечен абонамент от 36,99 лв.
за срока на договора . След изтичането на срока на договора той се превръщал в безсрочен
и се прилагал стандартния абонаментен план. На същата дата – 15.07.2021 г. и по повод
горепосочения договор мобилният оператор предоставя на потребителя мобилен телефонен
апарат ALCATEL 1S 2021 32 GB Dual Grey на цена с абонаментния план 1.99 лв. Съгласно
Договора за мобилни услуги при прекратяване на договора по вина на потребителя преди
изтичане на срока на същия, той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни
месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този
случай потребителят дължи и разликата между стандартния месечен план и
промоционалния такъв за периода до края на договора, но не повече от три месеца. Същата
разпоредба на сключения между страните договор за мобилни услуги предвижда, че при
прекратяване на договора по вина на потребителят той дължи обезщетение в размер на
разликата между цената на предоставеното устройство по стандартната ценова листа към
датата на договора и цената, която той е заплатил при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок до края на договора.
Ищецът сочи ,че Д. М. Е. не изпълнила задълженията си за заплащане на месечните
абонаментни такси по посочения по-горе договор за мобилни услуги в периода м.март 2022
г. – м. април 2022 г., поради което договорът с нея бил прекратен, и на основание чл. 11 от
договора мобилният оператор начислил неустойка в общ размер на 379,68 лв.,
2
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси в размер на 117,48 лв.,
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план в размер
на 20.38 лв., съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разлика в
размер на 241.82 лв. между стандартната цена на мобилен апарат ALCATEL 1S 2021 32GB
Dual Grey без отстъпка съгласно актуалната към 15.11.2021 г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща
на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги. Длъжникът извършил доброволно плащане в размер на 25.92 лв., поради което
общата стойност на неизплатените парични задължения на Д. Е. възлизала на 353,76 лв.
Досежно изискуемостта на вземането за неустойка, съдът съобрази следното:
При паричното задължение на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да се
освободи от отговорност за неизпълнението. Паричното задължение е винаги възможно.
Законодателят е предвидил, че при неизпълнение на парично задължение винаги се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД, в който случай
кредиторът не доказва вредите си, тъй като законодателят е приел, че задължително при
неизпълнение на парично задължение е налице намаляване на имуществото на кредитора с
поне стойността на законната лихва. За действително претърпените вреди в по-висок размер
от неизпълнение или прекратяване на договора по вина на длъжника, кредиторът може да
иска обезщетение съобразно общите правила. С оглед нормите на чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД
следва да се приеме, че страните са свободни да уговорят обезщетение за вида неизпълнение,
който са приели, че може да настъпи. Неустойката, предвидена за неизпълнение на парично
задължение има за цел да обезпечи изпълнение на задължението и да служи като
обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Свободата на
договаряне на основание чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД може да се упражни като страните със
сключените помежду си уговорки за неустойки не нарушават забранителни императивни
норми и нормите на добрите нрави, както и други основания, които да са предвидени от
законодателя.
Константната съдебна практика приема, че неустойката се дължи при следните
условия: първо, страните да са я уговорили изрично за неточно или пълно неизпълнение на
договора, респ. – при прекратяването му по вина на някоя от тях, и второ, длъжникът
виновно да не изпълнил задължението си, т. е. необходимо е да се установи, че между
страните по делото е налице сключен договор, въз основа на който да е надлежно
възникнало за ответника задължение, което той да не е изпълнил, по причина, за която
отговаря. При наличие на договорна клауза за неустойка, такава се дължи при поискване от
изправната страна по договора, т. е. изискуемостта на вземането възниква от датата на
поканата до неизправната страна по договора.
Разглежданата в случая претенция е за установяване на вземене за неустойки за
разваляне на процесният договор едностранно от кредитора, поради виновно забавено
изпълнение от страна на длъжника. Процесният договор е валиден и ответникът е
допуснал виновно неизпълнение по него. В конкретната хипотеза страните са постигнали
3
съгласие единствено относно основанията за едностранно прекратяване на договорите от
страна на дружеството – доставчик, но не и досежно формата на изявлението и реда за
уведомяване на другата страна, поради което, по отношение прекратяването на процесните
договори, сключени между страните следва да намери приложение общата разпоредба на
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, доколкото от ищеца не се твърди наличие на обстоятелствата по чл. 87,
ал. 2 от ЗЗД. Според правилото на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение задълженията на
длъжника по един двустранен договор, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще смята
договора за прекратен. Когато договорът е писмен, предупреждението трябва също да се
направи писмено. Според трайната и непротивореча съдебна практика в тежест на кредитора
е да установи отправяне на надлежна покана за изпълнение до длъжника с предупреждение
за развялане на договора и, че тя е достигнала до знанието му. От събраните по делото
доказателства обаче не се установи ищецът да е отправял и връчил писмена покана до
длъжника със съдържанието по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. да го е уведомил писмено за
прекратяване на договорното отношение преди завеждане на исковата молба по процесният
договор , което е основание за съда да заключи, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК процесният договор не е бил прекратен предсрочно, съответно
претендираните вземания за неустойки не са били изискуеми. При липсата на изрична
регламентация относно формата и начина на разваляне на договора от страна на доставчика
на мобилните услуги се прилагат императивните правила на чл.87 от ЗЗД за развалянето и
кредитора следва да докаже по делото отправяне на надлежна покана за изпълнение до
длъжника с предупреждение за развялане на договора и, че тя е достигнала до знанието му. В
настоящия случай ищцовата страна претендира неустойка на основание прекратен договор.
Но по делото липсват доказателства договора да е бил прекратен от ищцовата страна на
основание т.75 във вр. с т.19б от Общите условия. Последните не предвиждат автоматично
прекратяване на договора, поради неплащане на задължение от страна на потребителя, а
предвиждат право и възможност ищцовата страна да извърши прекратяване. В случая то
следва да бъде направено по общия ред /чл.87 от ЗЗД/, за което по делото няма
доказателства. Не са налице надлежни доказателства ,че представената от ищеца покана за
доброволно плащане адресирана до длъжника му е била връчена лично и той е бил известен
, че договорът му ще се прекрати при неплащане на задължението му посочено в поканата.
Заявителят претендира три кумулативно начислени неустойки - размерът на три
стандартни месечни абонаментни такси за предоставената мобилна услуга, към която се
прибавя и част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстващ на оставащия срок на договора, и съразмерна част от разликата между
стандартната цена на предоставено устройството и действителната към момента на
сключване на договора, съответстваща на оставащия срок на договора. Предвиждането в
потребителски договор за едно и също неизпълнение на няколко различни и едновременно
дължими санкции надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции на неустойката, преценено при сключване на договора. На следващо място,
съдържанието на клаузата относно претендираната неустойка, представляваща стойността
4
на тримесечни абонаментни такси и стойността на отстъпки от месечен абонаментен план е
договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. В случая, в противоречие на добрите нрави, с клаузата за неустойка е
регламентирана имуществена облага за мобилния оператор в размер, какъвто би получил,
ако договорът не е прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на абоната. С договора не са предложени насрещни права за абоната,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения, а това
противоречи на добросъвестността и създава основание за неоснователно облагодетелстване
на една от страните в правоотношението, която в случая е мобилният оператор. Поради тази
причина без правно значение е постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране
на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски,
както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от
предоставените на ответника мобилни номера. Независимо от размера, до който се
претендира неустойка, то вземането за същата се основава на нищожно съглашение. Налице
е изначална недействителност на неустоечното съглашение поради противоречието му с
добрите нрави още при сключването на договора. Следователно, в конкретния случай не е
налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с
ал. 4 ЗЗД, в тази си част договора изобщо не са породил правно действие, а нищожността на
клаузата е пречка за възникване на вземане за неустойка по процесният договор. Клаузата, с
която е уговорена неустойката се явява неравноправна и съответно нищожна и на основание
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, §1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Констатираната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП на клауза на
потребителски договор, която не е индивидуално уговорена /няма данни потребителят да е
разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените
клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/, няма за последица намаляване на неустойката
до размер, който не е необосновано висок, а води до нейната нищожност на основание чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
По отношение, на отхвърлената част от претендираните неустойки, представляващи
съразмерни части от направените отстъпки в цената на мобилното устройство следва да се
отбележи следното: Цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е
изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което с
претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на
неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга страна
се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на
веща, което е в противовес с чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП. Със задължителните за съдилищата
указания в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е разяснено, че
5
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно
изброените критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В
разглеждания случай, уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и
преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън присъщите й функции и
цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Посредством така уговорената
неустойка се извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на
устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи
на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите. Освен това,
определеният размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а "увеличава", без съгласието на насрещната страна, цената на
предоставеното устройство. Правото на оператора да определя отстъпка от цената е
упражнено по негова воля и още при сключването на договора, поради което не оправдава
последващото едностранно увеличение на цената на устройството, чрез договарянето на
неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за
окончателно определена със сключване на договора. Следователно се налага извод, че с
процесния допълнителен компонент на клаузата за неустойка в размер на разликата между
стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на
договора, съответстваща на оставащия срок на договора, потребителят се задължава да
заплати необосновано висока неустойка. Ето защо, съдът приема, че визираната неустойка е
договорена в противоречие на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с
потребителя цена на вещта. Същата противоречи на добросъвестността и води до значително
неравновесие между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП,
поради което и, доколкото заявителят не доказва, че е индивидуално уговорена, клаузата е
нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка
с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета и не поражда правни последици.
Ето защо, съдът приема, че претенцията за установяване вземане за неустойка
в общ размер на 379,68 лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси
в размер на 117,48 лв., добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план в размер на 20.38 лв., съответстваща на оставащия срок до края на
договора и с добавена разлика в размер на 241.82 лв. между стандартната цена на мобилен
апарат ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey без отстъпка съгласно актуалната към 15.11.2021
г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора,
6
заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги , от която сума длъжникът е платил 25.92 лв., поради
което общата стойност на исковата претенция остава в размер на 353,76 лв. е изцяло
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
В съотвествие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди .
Предвид изхода от спора пред ШОС на жалбоподателя не се следват разноски по
делото , а въззиваемата страна не претендира такива.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №954/10.12.2024г. по гр.д.№1915/2024г. по описа на ШРС.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7