РЕШЕНИЕ
№ 4901
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110139767 по описа за 2021 година
Образувано е по постъпила искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, гр. София срещу АС. ИВ. Ч. след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане пет обективно кумулативно съединени иска с правно
основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1500 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.03.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 156,78 лв. договорна
лихва за периода от 27.02.2020 г. до 26.07.2020 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 18,00 лв.,
представляваща такси и разходи за извънсъдебно събиране; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 89,51 лв. лихва за забава за периода от 28.02.2020 г. до
19.02.2021 г. и 5/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 755,22 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчителство.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД, гр. София e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу АС. ИВ.
Ч. за горепосочените суми, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 17.03.2021 г. по ч. гр. дело № 13273/2021 г. по описа на СРС.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил искове за
установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 28.01.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
/заемодател/ и ответника /заемополучател/ бил сключен договор за паричен заем №
3752606, по силата на който на Ч. бил отпуснат паричен заем в размер на 1500 лв., като
на същия ден бил сключен и договор за поръчителство с „Файненшъл България“
1
ЕООД в качеството му на поръчител. С договора за паричен заем било уговорено
заемателят в тредневен срок да предостави обезпечение на заемателя – две физически
лица – поръчители, които да отговарят на поставени условия; банкова гаранция или
поръчител, одобрен от заемодателя. Във връзка с това задължение на ответника бил
сключен договорът за поръчителство, по което Ч. се задължил да плати
възнаграждение на поръчителя в размер на 755,22 лева, платимо на вноски.
Ответникът не изпълнил задължението си да погаси задължението си по договора за
заем, поради което на 01.09.2020 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД отправило искане до
„Файненшъл България“ ЕООД за заплащане на дълга на заемателя. Вследствие на
отправеното искане, дружеството – поръчител погасило вместо длъжника сумата от
1694,85 лева на същата дата – 01.09.2020 г., като поръчителят встъпил в правата на
кредитора спрямо длъжника. С договор за цесия от 02.03.2020 г. и приложения № 1 към
него от 01.09.2020 г. „Файненшъл България“ ЕООД прехвърлило на ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД вземанията си спрямо ответника, за което
било изготвено уведомление по реда на 99 ЗЗД за съобщаване на длъжника за
извършената цесия, което уведомление ищецът сочи, че прилага и към исковата молба
за връчване на ответника. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове, като моли
същите да бъдат отхвърлени. Оспорва наличието на цесия за процесните вземания.
Счита, че вноските са неправилно отразени от кредитора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен договор за паричен заем № 3752606/28.01.2020 г.,
сключен между АС. ИВ. Ч. /заемател/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/. По
силата на договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 1500,00
лв., която последният се задължил да върне на 6 вноски, всяка от които в размер на
276,13 лв. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 % и ГПР
в размер на 41,87 %. Общата сума, която Цветков следвало да върне била в размер на
1656,78 лв. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от
сключването му да представи на заемодателя едно от трите, подробно посочени
обезпечения.
Приет по делото е и договор за предоставяне на поръчителство №
3752606/28.01.2020 г., сключен между АС. ИВ. Ч. /потреител/ и „Файненшъл
България“ ЕООД /поръчител/. По силата на договора поръчителят е поел задължение
да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по който отговаря
солидарно с потребителя пред заемодателя по сключения договор. Уговорено е, че за
поемане на задължението да отговаря солидарно с заемателя, последният дължи на
поръчителя възнаграждение в размер на сумата от 755,22, разсрочено на вноски, всяка
от които в размер на 125,87 лева, дължими на падежа на вноските по договора за заем
/чл. 3 от договора за поръчителство/.
Прието по делото е актуализирано искане за плащане, отправено от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД до „Файненшъл България“ ЕООД във връзка със сключения договор
за поръчителство, в което искане е отразено, че претендираната сума по договора за
паричен заем, сключен с ответника, е в размер на 1694,85 лева.
Приет като доказателство по делото е и рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него, по силата на
който договор поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на цедент,
прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника в общ размер
2
от 2450,07 лв.
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е упълномощен да уведомява
на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на
договора за цесия.
Приложено към исковата молба е уведомление за извършената цесия, адресирано
до ответника, за което няма данни да е връчено преди образуване на делото.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От
същото се установява, че във връзка с процесния договор, ответникът не е извършвал
погасяване на задължения, като претендираните вземания не са погасени от заемателя.
Посочено е, че на 01.09.2020 г. поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД е извършил
към заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД плащане в размер на сумата от 1694,85
лв., с което погасил задължението на ответника. Посочено е, че непогасеният размер на
задълженията за главница, лихва за забава, възнаградителна лихва, възнаграждение за
поръчителство и разходи за събиране възлизат на претендираните от ищцовото
дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответника е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на
което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума, заплащане
на възнаградителна лихва и допълнителни такси и разходи в претендирания размер; че
между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за поръчителство, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за заплащане на възнаграждение в претендирания размер; настъпилата
цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД за процесното вземане, за което ответникът е уведомен.
По претендираната главница и възнаградителна лихва - искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Установи се по делото, че е налице валидно възникнало правоотношение по
договора за заем, вземанията по което са цедирани на ищеца, за което ответникът е
уведомен, както и че са извършени плащания по договора от поръчителя в размер на
сумата от 1694,85 лева. Тези факти се установяват и от приетите по делото
доказателства: двустранно подписан договор за заем между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с обективираното в него съдържание; сключен договор за
поръчителство; сключен договор за цесия, по силата на който вземанията са
прехвърлени на ищеца; прието и неоспорено заключение по ССчЕ, от което се
установява размера на погасената по договора сума от поръчителя – 1694,85 лева и
липсата на извършено погасяване от страна на ответника.
С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, адресирано
до ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
3
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг.
дело № 1711/2013 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В
случая уведомлението за извършената цесия изхожда от цесионера „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД. С Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д.
№2352/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на
ВКС, ТК, I т.о., произнесени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, съставите на касационната
инстанция са приели, че е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да уведоми
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. По делото е представено
пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г. Ето защо съдът
следва да приеме, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично
овластен от цедента за това. Без значение е фактът, че ответникът не е получил лично
уведомлението за цесията, а чрез особения му представител. Същият е назначен да го
представлява изцяло в производството именно поради факта, че ответникът не може да
бъде открит след извършени многократни процесуални усилия за това.
Представителството предполага извършването на процесуални действия вместо
ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва да бъде
зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник, ВКС се е произнесъл с Решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от настоящия
състав.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на
падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение.
Според разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за
заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия
състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на
заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между
страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата
сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по
безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по
процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора, като
поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД е погасил задължението след отправено
искане от страна на заемодателя. От своя страна и при условие на точно и
своевременно изпълнение от ищеца, ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение за връщане на сумата в пълен размер.
По изложените съображения, съдът приема, че процесният договор за заем
установява възникнали задължения на заемополучателя /ответника/ по предоставения
паричен заем. Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на
кредитора - предаването на паричния кредит на заемополучателя, поради което може
да се иска изпълнение на насрещното задължение - връщане на паричния заем по
регламентиран от договора начин.
От процесния договор за паричен заем се установява, че страните са уговорили
ответникът да заплаща годишен лихвен процент в размер на 35,00 %, както и годишен
4
процент на разходите в размер на 41,87 %. От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасеният размер на главница е в
размер на сумата от 1500,00 лева, а на договорна лихва в посочения период е в размер
на сумата от 156,78 лв. Ответникът не установи погасяване на задължението за
заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което двата иска следва да
бъдат уважени в пълен размер.
Относно претендираното възнаграждение по договор за поръчителство – иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД:
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения
да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по
вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала
на „Файненшъл България“ ЕООД е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
В случая предмет на настоящото исково производство, развило се след заповедното, са
вземания, които произтичат от договор за потребителски кредит, които се твърди, че са
заплатени от заявителя – поръчител, който е цедирал вземанията си по чл. 143 ЗЗД. Въз
основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит –
арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че
неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия
случай е посочено, че ГПР по договора е в допустимия размер от 41,87 %, но при
съпоставка между размера на отпуснатия кредит и размера на дължимото по договора
за поръчителство възнаграждение за същия период, е видно, че ГПР надхвърля 50 %.
Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“,
която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
5
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира,
че искът за заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на сумата от
755,22 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /в този
смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение №
229/ 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
Относно разходите и такси за извънсъдебно събиране – иск по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В
този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в
случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само
обезщетение в размер на законната лихва. Процесната клауза, регламентираща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, преследва забранена от закона цел –
потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна
поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. По
делото освен това не са и представени доказателства разходът от 18,00 лева
действително да е извършен. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно лихвата за забава - иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Предявеният иск е за сумата от 89,51 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 28.02.2020 г. до 19.02.2021 г.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже възникването на главен дълг и
момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа. Съдът достигна до извод за основателност на иска за
главница.
Уговореният между страните падеж за погасяване на първата вноска е на
27.02.2020 г., а на последната вноска по договора за заем е на 26.07.2020 г., като
изискуемостта на вземането е настъпила, считано от 27.07.2020 г. При неизпълнение на
парично задължение в срок длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Изчисленият размер на лихва за забава за процесния период
от вещото лице върху дължимата главница възлиза в претендирания от ищеца размер,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък по
чл. 80 ГПК следните разноски: държавна такса в размер на 199,61 лева,
6
възнаграждение за особен представител в размер на 410 лева, възнаграждение за вещо
лице в размер на 280 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по гр. дело №
62768/2020 г. в размер на 100,00 лв.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, пропорционално на
уважената част от исковете, а именно сумата от 662,63 лева, включваща: 115,08 лв.
държавна такса, 284,17 лева възнаграждение за особен представител, 194,07 лева
възнаграждение за вещо лице и 69,31лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
100,39 лева, от които 50,39 лева – платена държавна такса и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. От тези разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество съобразно
уважената част от исковете разноски в общ размер на 69,58 лева, от които: сумата от
34,92 лв. държавна такса и сумата от 34,66 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че АС. ИВ. Ч., ЕГН:
********** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.03.2021 г. по ч. гр. дело
№ г. по описа на СРС, както следва:
- 1500 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК, представляваща дължима главница по договор за паричен заем №
3752606/28.01.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство № 3752606/28.01.2020 г., сключен с „Файненшъл
България“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с договор за цесия от 02.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2021 г. до окончателното погасяване
на задължението;
- 156,78 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК, представляваща договорна лихва за периода от 27.02.2020 г. до 26.07.2020 г.;
- 89,51 лева на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за
периода от 28.02.2020 г. до 19.02.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК: ********* против АС. ИВ. Ч., ЕГН: ********** искове по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД за сумата от 755,22 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство № 3752606/28.01.2020 г.,
7
сключен с „Файненшъл България“ ЕООД и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 18,00 лв.,
представляваща такси и разходи за извънсъдебно събиране на везмането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.03.2021 г. по ч. гр. дело
№ г. по описа на СРС
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АС. ИВ. Ч., ЕГН: ********** да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: *********
сумата от 662,63 лева - разноски в исковото производството съобразно уважената част
от исковете, както и сумата от 69,58 лева - разноски за заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8