П Р О Т О К О Л
гр. Ямбол,05.12.2018 г.
Районен съд гр. Ямбол, наказателно отделение,
VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
Съд. заседател: 1. М.И.
2. С.Д.
При
участието на секретар М. М.
и
прокурора М.К.
сложи
за разглеждане НОХД № 1014 по описа за
2018 год.
докладвано
от Съдия
ПАНАЙОТОВА
На именното повикване 15:21 часа се явиха:
Подс. Р., редовно призован, се явява лично и със
защитника адв. М.Г., редовно упълномощена.
Подс. П., редовно призован, се явява лично и със
защитника адв. М.Х., редовно призована.
Пострадалите Д.Ж. и Р.П., редовно призовани и редовно уведомени
за правата си, не се явяват без да сочат уважителни причини.
ЯРП,
редовно призована, изпраща представител.
Прокурорът: Моля, да
се даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Г.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
Адв. Х.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
Подс. Р.: Да се
гледа делото.
Подс. П.: Да се
гледа делото.
Съдът счита, че липсват пречки по хода на разпоредителното заседание и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО
Сне самоличността на подсъдимите:
Д.П.Р., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********
Б.И.П., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Даде се думата на страните за становище по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Прокурорът: Уважаема госпожо председател, нямам искания
по въпросите, подлежащи на обсъждане в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК. Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила. Нямам доказателствени искания. Моля, да
насрочите делото за разглеждане по общия ред.
Адв. Г.: Досежно
въпросите на чл.248, ал.1 от НПК, имам
искане единствено по т.4 за разглеждане на делото по гл.29 от НПК, тъй като са
налице основания за сключване на споразумение с представителя на прокуратурата.
Имуществените вреди са възстановени.
Адв. Х.: Уважаема госпожо председател, по отношение на въпросите
подлежащи на обсъждане в чл.248, ал.1 от НПК, имам искане по т.3, като считам,
че на ДП има допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правата както на подсъдимите, така и на пострадалите.
След запознаване с материалите от ДП установих, че са налице две постановления
на административния ръководител на ЯРП за удължаване срока на разследването. Във
всичките постановления, въпреки че са от 2018 г., срокът е удължен с по два
месеца, считано от 2017 г. НПК не познава понятието очевидна фактическа грешка,
с изключение на тази в обвинителния акт, и считам, че в настоящия случай е приложима
разпоредбата на чл.234, ал.7 от НПК. В процесуалния закон са посочени
сроковете, в които следва да се проведе разследването в досъдебното
производство и реда за продължаването им, като е уточнено, че действията по
разследването извън срокове на чл.234, ал.1-3 от НПК, не пораждат правни
последици, като тази норма считам, че е императивна и законовите срокове гарантират
правата и задълженията на страните. Последното постановление за привличане на
обвиняем по отношение на моя подзащитен е от 27.06.2018 г., както и разпита на
същия в качеството на обвиняем, което представлява действие по разследването.
Тези действия са извън сроковете по разследването. Извън тези срокове са събрани
и доказателства по отношение на собствеността на МПС. В тази връзка считам, че
са допуснати отстраними съществени нарушения в ДП, и считам, че следва делото
да се върне за отстраняването им. Алтернативно, в случай че не уважите искането
ми за прекратяване на съдебното производство поради допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, заявявам, че по въпросите в чл.248, ал.1,
т.4, т. 5 и 6 от НПК нямам искания. Имам такива по т.7 - за събиране на доказателства.
В обвинителния акт са посочени като свидетели единствено и само двете
пострадали лица - Ж. и П., както и свидетелите Т. и С.. В ДП в качеството на
свидетели са разпитвани св. И. на 26.06.2018 г., св. М., свидетелите Р. С.С. и Д. И. П.. Моля тези лица да бъдат конституирани в качеството
на свидетели и призовани за с.з. На този етап не правим искане за разглеждане
на делото по гл.29 от НПК.
Подс. Р..: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Подс. П.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
Прокурорът: В разпоредбата на чл.249, ал.4 от НПК законодателят е
определил параметрите на нарушенията на процесуалните правила и е посочил кои
нарушения са съществени. Принципно съм съгласна с изложеното от защитника на
подс. Р., но аз считам, че така допуснатата грешка за удължаване срока на
разследването е техническа грешка и следва да се зачете от съда като очевидна
фактическа грешка. Беше зачетено, че е удължен срока от 2017 г., а постановленията са от 2018 г. Моля, съда да
отчете като очевидна фактическа грешка това и също смятам, че това не е пречка подсъдимият
да разбере в какво е обвинен и за какво престъпление е привлечен. Това съдебно
производство се води в рамките на две години и подсъдимите са разбрали в какво
са обвинени. Ето защо моля съда да не зачита, че това записване на датата 2017
г. в постановленията на удължаване на срока е довело до нарушение правата на
подсъдимите. Алтернативно, не възразявам, ако съдът прецени, да бъдат допуснати
до разпит свидетелите, посочени от защитника.
Адв. Г.: Предоставям на съда.
Съдът при извършената проверка не установи основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
По искането на защитата за прекратяване на съдебното производство намира
следното:
Неоснователни са доводите за допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, изразяващи се това, че в ДП са събрани доказателства извън сроковете
за разследване и без надлежно удължаване на тези срокове, доколкото процесуалните
нарушения допуснати при събиране на доказателства, не представляват основание
за подобно процедиране, съгласно задължителните указания на ВКС на РБ, дадени в
т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 2002 г.
Не така стои обаче, въпросът с извършването на действия по разследването
извън сроковете за разследване. Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.7 от НПК,
действия по разследването, каквито несъмнено са тези по повдигане на обвинение,
разпит на обвиняем и предяваване на разследването, извършени извън сроковете по
ал.1-3 на чл.237 НПК, не пораждат правни последици. Или с други думи,
извършването на тези действия извън сроковете за разследване е равнозначно на
неизвършването им. А след като се касае за действия по повдигане на обвинение,
разпит на обвиняем и предявяване на разследването, безспорно, с неизвършването
на тези действия, правата на обвиняемите и пострадалите са винаги ограничени. Действително,
приложените на л.124, 126 и 160 от ДП постановления за удължаване срока на
разследване датират от 2018 г., но обстоятелствената им част и диспозитива не
будят съмнение относно волята на прокурора за удължаване срока на разследването,
считано от 23.06.2017г., от 23.04.2017г. и от 23.08.2017г. Доколкото действията
по повдигане на последно формулираните обвинения и разпит на обвиняеми датират
26.06.2018г. и от 27.06.2018г., а тези по предяваване на разследването от
27.07.2018г., 31.07.2018г. и от 10.08.2018г. , и за този период липсва
постановление за удължаване срока на разследването, следва да се приеме, че
същите са неизвършени, при което положение правата на обвиняемите и пострадалия
са нарушени.
Искането на прокурора съдът да приеме, че се касае са очевидна фактическа
грешка в постановленията за удължаване срока на разследване, съдът намира за
неоснователно, доколкото процесуалният закон не предоставя правомощия на съда
да поправя очевидни фактически грешки на прокурора, дори когато се касае за
обвинителния акт, а само да предостави възможност за отстраняването им. Съдът
обаче не разполага с правомощия да отстранява и да предоставя възможност за
отстраняване на очевидни фактически грешки и постановленията на прокурора от ДП.
Освен изложеното, което е достатъчно за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото в досъдебна фаза, настоящият състав констатира
и друго. От обстоятелствената част на обвинителния акт и на постановленията за
привличане на обвиняем е видно, че двамата подсъдими са предадени на съд за
кражба, квалифицирана по т.4 на чл.195, ал.1 от НК, или такава, извършена чрез
използване на МПС. Както в постановленията за привличане на обвиняем, така и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не са изложени факти, от които да
се направи извод, че посочените в постановленията и в акта средства - „Мерцедес”,
„ВАЗ 2101 Нива 221” и туристическо ремарке са моторни превозни такива. Съгласно
параграф 6, т.11 и т.12 от ДР на ЗДвП, моторни превозни средства са изрично
посочените в разпоредбите ППС – леки автомобили, товарни автомобили и др.,
както и пътните превозни средства, които са снабдени с двигател за придвижване.
Такива факти по отношение на „Мерцедес“, туристическото ремарке и „ВАЗ 2101 Нива“
в обстоятелствената част на обвинителния акт и в постановленията за привличане
на обвиняеми липсват. Не е посочено дали се касае за леки, товарни автомобили или
други пътни превозни средства. Тези факти касаят съставомерно обстоятелство на
вмененото престъпление, а липсата на факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт по отношение на съставомерни обстоятелства винаги съставлява
съществено процесуално нарушение и представлява основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото в досъдебна фаза.
На последно място, макар това да не представлява основание за
прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото в досъдебна фаза,
с оглед гарантиране правото на подсъдимите се възползват от възможността за
разглеждане на делото по реда на диференцираните процедури на глава 27 и 29 от
НПК, би следвало изложените в обстоятелствената част и в диспозитива на
обвинителния акт факти да съответстват на събраните по делото доказателства. В
противен случай, подсъдимите биха били поставени в неблагориятната позиция да
не могат да се възползват от диференцираните процедури на процесуалния закон,
предвиждащи възможност за редуциране на наказанията и за приложение на чл.55 от НК и без да са налице многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства, в
случаите, в които признанието на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт не кореспондира със събраните в ДП доказателства.
В контекста на изложеното, доколкото са налице предпоставки за
прекратяване на съдебното производство, е безпредметно да се обсъждат исканията
по доказателствата.
Поради изложеното и на основание чл.248, ал.5, т.1 от НПК и чл.249, ал.1
вр. чл.248, ал.1, т.3 вр. чл.249, ал.4, т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ: 867/5.12.2018г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1014/2018 г. по описа на ЯРС
и връща делото на ЯРП за отстраняване на нарушенията, посочени в
обстоятелствената част на определението.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ЯОС в 7-мо дневен
срок от днес.
Протоколът се
изготви в с.з., което приключи в 15:40 ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съд.
заседател: 1.
2.
СЕКРЕТАР: