Р Е Ш Е Н И Е
№ 147 17.04.2019
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар: Живка Ранкова
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 80 по
описа за 2019 г.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.Д.С.
***, против Наказателно постановление № 18 -0296-000189 от 06.12.2018 г. на Началник
РУП – Лозница към ОДМВР Разград, с което
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание на
РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За РРП не се явява представител.
Разградският районен
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Като подадена против
акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление № 18 -0296-000189 от 06.12.2018 г.
на Началник РУП – Лозница към
ОДМВР Разград на жалбоподателя М.С. за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение №Г881973/25.11.2018г. съставен
от мл. автоконтрольор към РУП гр. Лозница. В акта и НП се сочи, че на 25.11.2018г.
в 01,23 ч. в гр. Лозница, жалбоподателят управлявал лек автомобил
«Мерцедес МЛ» с рег. №**, като при проверка отказва да бъде изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер. На водача бил издаден талон
за изследване на кръвта, но той отказал такова изследване. Прието е, че е
нарушен и чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като водачът отказал да му бъде извършена
проверка с тех. средство за установяване на употреба на алкохол и не изпълнил
предписанията за медицинско изследване.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят И. Й.,
който сочи, че се явил на мястото по сигнал на други полицейски служители,
които били видели, че жалбоподателят управлява процесния автомобил и имали
съмнения, че е употребил алкохол. Свидетелят опитал да изпробва жалбоподателя с
техническо средство Алкотест Дрегер, който носел. Жалбоподателят отказал да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Издаден му бил и
талон за медицинско изследване /л.8/, но
жалбоподателят отказал да го вземе. Разпитани са и полицейските служители Н. Н.
и Ст. С. /свидетели по акта/, които потвърждават обстоятелствата по акта.
Сочат, че автомобилът на жалбоподателя, който не спрял на знак «стоп» минал край тях и те го последвали с патрулен
автомобил с намерение да извършат проверка. Конкретно свидетелят Н. Н. видял,
че автомобилът се управлява от жалбоподателя. След това автомобилът на
жалбоподателя спрял пред питейно заведение, жалбоподателят слязъл от мястото на
шьофьора и влязъл в заведението. Св. Н. Н. го последвал и го извикал извън
заведението, а след това дошъл и актосъставителя за да извърши тест за употреба
на алкохол от водача. Всички свидетели са категорични, че жалбоподателят
отказал да бъде изпробван. Съдът отчита и нормативноустановената доказателствена сила на съставения акт и с
оглед изложените данни приема, че обстоятелствата отразени в акта и НП са
доказани по несъмнен начин. Очевидно жалбоподателят е управлявал автомобила, а
след това е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Доводите, че бил
влязъл в заведението и вече там употребил алкохол, поради което отказал да бъде
тестван са несъстоятелни според съда. Очевидно
жалбоподателят е бил изведен веднага от заведението от полицейския служител,
поради което няма как да е употребил алкохол тепърва в заведението, а и това
само по себе си не е основание за отказ от проверка. Полицейските служители са
възприели управлението на автгомобила от жалбоподателя и са били в правомощието
си да извършат проверка, включително и за употреба на алкохол. Жалбоподателят е
възпрепятствал тази проверка, което и обуслявя отговорността му.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното: Съдът намира, че АУАН
и НП покриват нормативните изисквания и не страдат от пороци, които да са от
естество, че да се приемат за съществени и да налагат отмяна на НП. Вмененото
на жалбоподателя нарушение се доказва. Жалбоподателят е имал качеството на
водач на МПС и в това си качество е отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и сам по себе си
този отказ е съставомерен. Водачът на МПС
не може да откаже да бъде тестван с техническо средство. В този смисъл
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП наказва алтернативно отказите за тестване
с техническо средство или за медицинско изследване. Това означава, че сам по
себе си отказът за изпробване с уред е съставомерен. При това жалбоподателят е
извършил това нарушение умишлено. Наложените му наказания за това нарушение са
в рамките на абсолютно определения законов размер от 2000 лв глоба и 24 месеца
лишаване от право да управлява МПС, поради което не могат да се намаляват. С
оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18 -0296-000189
от 06.12.2018 г. на Началник РУП – Лозница към ОДМВР Разград,
с което на М.Д.С. *** за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в
размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и
на основание Наредба №N Iз-2539 на МВР са му
отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: