Определение по дело №48/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 76
Дата: 15 февруари 2022 г.
Съдия: Габриел Петков Йончев
Дело: 20221300500048
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 76
гр. В. 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:Г. П. Й.

Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500048 по описа за 2022 година
Производството е по Чл.248 ГПК.
С Определение от 23.09.2021 г.,постановено по гр. д. № 1775/2020г. на
Районен съд-В. е оставена без уважение молбата на ЕЛ. КР. Д. от гр.С. ,с
която се иска допълване на решението в частта за разноските.
Срещу определението е подадена жалба на ЕЛ. КР. Д. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. С. чрез чрез процесуален представител адв.
Й.К. Л., вписана във Хасковска адвокатска колегия, с личен №., с адрес за
получаване на книжа и призовки: област С.-град, с. „К. съд .
Поддържа се ,че така постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на закона и процесуалните правила.
За да откаже присъждане на разноски, Районен съд - В. бил приел, че в
делбеното производство разноски се дължат единствено за присъединените
искове, като се позовал на разпоредбата на чл. 355 от ГПК, която се
тълкувала прекалено стеснително и в крайна сметка това било довело до
неправилен извод на съда. Действително, производството по съдебна делба
било особено исково производство, в което законът обвързвал дължимостта
на разноските в делбеното производство със стойността на дяловете на
съделителите, а разпоредбата на чл. 78 от ГПК била приложима единствено
по отношение на присъединените искове в делбата.
1
Принципът бил, че доколкото се прекратява съществуваща
съсобственост, разноските на съделителите се определят съобразно
стойността на техните дялове в съсобствеността, поради което и при
допускане на делбата не се дължат. Това било така, когато делбата се допуска
и всеки съделител ще получи дял, който ще определи и дължимите от него
разноски за производството.
В настоящия случай за частната жалбоподателка дял нямало да бъде
определен с оглед твърдяното от нея още в отговора на исковата молба и
установено от съда в мотивите на съдебното решение, че след смъртта на
наследодателя, К. П. Т., през 2010 г. ответниците ЕЛ. КР. Д. - настоящ
жалбоподател и брат й В. К. Т. били уредили наследствените отношения
помежду си, като си били разпределили притежаваните идеални части от
наследствени имоти. Така, жалбоподателката била отстъпила на брат си
притежаваните идеални части от процесния недвижим имот и същият ги бил
завладял ,като бил установил фактическа власт върху тях, но не като
държател, а като владелец. Не били ангажирани доказателства
жалбоподателката да е смутила владението на брат си по отношение на
притежаваните от нея идеални части от имота, а и същата не само не била
навела такива твърдения, напротив, признала била неизгодни за себе си
факти. Съгласно разпоредбата на чл. 175 от ГПК, направеното от страната
или от неин представител признание на факт се преценявало от съда с оглед
на всички обстоятелства по делото. Въз основа на признание за
осъществяване на имащ значение за спора факт, настъпването му следвало да
се приеме за доказано при липса на други доказателства, които да го
опровергават.
При това положение Видинският районен съд бил приел, че ответникът
В. К. Т. е придобил по давност наследствената идеална част на
жалбоподателката , съответно предявеният иск за делба срещу ЕЛ. КР. Д. бил
признат за неоснователен поради установеното в производството придобивно
основание. Доколкото за жалбоподателката дял от допуснатата делба нямало
да има, тя и не дължала разноски в това производство, доколкото не
притежавала част от съсобствеността, възникнала от наследяване, след
смъртта на техните родители - Т. К. Т. - майка на М. С. и К. П. Т. - баща на В.
Т.и Е.Д.. Или в нейна полза дял нямало да бъде възложен, за това и не
дължала разноски в делбеното производство. Поради това за нея не се
2
прилагала специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК, изречение първо, на
което се бил позовал съдът.
Жалбоподателката обаче била сторила разноски, доколкото е била
призована да се яви пред съд и доколкото, поради липса на юридическа
грамотност, за защита на правата и интересите и е била необходима
адвокатска помощ, за която била заплатила сумата в размер на 600 лв.
/шестстотин лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат, която се
претендира в производството. Същата била депозирала отговор и била
участвала активно в процеса с оглед защитата на своите права и законни
интереси, с цел да бъде установено и със сила на пресъдено нещо, че тя няма
дял от процесния имот и че респективно не следва да бъде страна в това
производство. Поради това и според разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК на
нея се дължало възстановяване на сторените разноски в производството, тъй
като искът срещу нея бил отхвърлен изцяло. Същата била признала неизгоден
за себе си факт, като била признала правата на друга страна в процеса. Още
повече, жалбоподателката не оспорвала правата на собственост на останалите
съделители и нямала предявени претенции за дял от съсобствеността. В този
смисъл била и задължителната практика на ВКС - Постановление № 7 от
28.11.1973 год., Пленум на ВС, както и Определение № 152 от 08.06.2015 г. по
ч. гр. д. № 6646/2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение,
Определение № 192 от 15.11.2019 г. по ч. гр. д. № 1306/2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение и др.
По този начин жалбоподателката не се ползвала от делбата, искът
срещу нея бил изцяло отхвърлен като неоснователен, същата била
реализирала необходими разходи, тъй като тя дял от съсобствеността нямала,
не била търсила и не била твърдяла да има, за да има понасяне от нея на
тежестта на сторените разноски. Разноските в случая били сторени по
необходимост, по смисъла на цитираното Постановление, ето защо и предвид
отхвърления спрямо нея иск, за нея нямало полза, за да има и понасяне на
тежест, какъвто бил принципът на чл. 355 от ГПК, който не бил приложим в
конкретния случай. Нещо повече, Е.Д. не била съделител, поради което и
делбата не би била нищожна без нейното участие. В тази посока били
мотивите и диспозитивът на съдебното решение,поради което не се
прилагала специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК, а следвало да се
3
приложат общите разпоредби относно разноските. В случая била приложима
нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно която при отхвърляне на иска,
ищецът дължи разноските на ответника. Това било така, защото
неоснователно ищецът въвличал в съдебно производство ответника.
Последният, за да защити своите права и законни интереси като участва
активно в съдебното производство, правел неминуемо разноски, които
следвало да му бъдат възстановени. Ищецът, предявявайки изцяло
неоснователен иск, бил станал причина за разноските на ответника по делото
и в този случай се прилагал чл. 78, ал. 3 от ГПК, разпореждащ, че за негова
сметка остават разноските, които той самият е направил по този
неоснователен иск и тези, сторени в конкретния случай от Е.Д..
Поради изложеното се поддържа ,че като е оставил без уважение
молбата за изменение на постановеното Решение № 332/02.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1775/2021 г. по описа на Районен съд - В. Трети
граждански състав в частта за разноските, съдът бил постановил едно
неправилно определение, което не било съобразено с материалния и
процесуален закон и задължителната съдебна практика на ВКС.
Иска се да бъде отменено Определение от 23.09.2021 год., постановено
по гр. д. № 1775/2020 год., 3-ти състав, Гражданско отделение по описа на
Районен съд - В. с което съдът е оставил без уважение и отхвърлил като
неоснователна молбата на ЕЛ. КР. Д., подадена чрез процесуалния й
представител адв. Й. Л. за допълване на Решение № 332/02.07.2021 год.,
постановено по гр.д. № 1775/2021 год. по описа на Районен съд - В. Трети
граждански състав в частта за разноските, като неправилно и вместо него се
иска да бъде постановено ново, с което да се осъди М. Г. С. да заплати на ЕЛ.
КР. Д. сумата в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ - адвокатско
възнаграждение за един адвокат, представляваща сторени в производството
по гр. д. № 1775/2020 год. разноски за адвокатска защита, съгласно
своевременно представения по делото договор за правна помощ от 22.03.2021
год.
Претендират се и разноските, направени в настоящата инстанция, за
които се представя списък.
Постъпил е отговор на частната жалба от М. Г. С. от Б. ЕГН.чрез
адвокат Е. Б. С.-пълномощник ,в който се развиват доводи относно
4
неоснователността на частната жалба.
След като взе предвид постъпилата жалба и събраните по делото
доказателства,Окръжен съд-В. приема за установено от фактическа
страна следното :
С решение №332/02.07.2021 г. по гр.д.№1775/2020 г. по описа на
Районен съд-В. е допуснато да бъде извършена съдебна делба между М. Г. С.
с ЕГН ********** от гр.Б. със съдебен адрес: гр. В. и В. К. Т. с ЕГН
********** от гр. В.на следния недвижим имот: жилище -апартамент с
идентификатор 10971.501.188,1.20. по кадастралната карта и регистри на гр.
В, находящ се в гр. В. със застроена площ 83.00 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения, при съседи: 10971.501.188.1.19 на същия етаж,
10971.501.188.1.16- под обекта и 10971.501.188.1.24 - над обекта, заедно с
принадлежащото на апартамента избено помещение № 8 с площ 6.97 кв.м. и
заедно с припадащите се 4.40% идеални части, от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, на което тя е построена, с права на
съделителите, както следва:за ищцата М. Г. С. -1/4 ид.ч. от процесния имот и
за ответника В. К. Т. - 3/4 ид.ч. от процесния имот.
Отхвърлен е предявеният иск за делба от М. Г. С. с ЕГН ********** от
гр.Б. със съдебен адрес: гр. В. против ответницата ЕЛ. КР. Д. с ЕГН
********** от гр. С. като неоснователен.
След постановяване на решението е постъпила молба на основание
чл.248 ал.1 ГПК от ЕЛ. КР. Д. от гр. С., чрез адв. Й.Л., с която се иска
допълване на решението в частта за разноските като на молителя се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения списък на
разноските.Изложени са съображения, че ответницата има право да иска
заплащане на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Препис от молбата е изпратена на насрещната страна за отговор. В
указания срок ищцата чрез процесуалния си представител е представила
отговор,в който поддържа ,че молбата е неоснователна. Наведени са доводи,
че разноски се дължат на ответник, който не е станал причина за завеждане на
делото. В случая, Е.Д. не била уведомила ищцата по какъвто и да било начин
за сключване на представения предварителен договор, както и за каквито и да
било уговорки между нея и ответника В. Т.
С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение ,като
5
се мотивирал ,че при преценка дали се дължат разноски, съдът следва да
вземе предвид, че делото е за делба и се разглежда по реда на част трета от
ГПК „Особени искови производства“, глава „Двадесет и девета“, където е
уреден и въпросът за разноските - чл. 355 от ГПК. Този текст предвиждал
присъждане на разноски съобразно стойността на дяловете на съделителите.
Приложението на чл. 78 от ГПК за присъждане на разноски било предвидено
само за присъединените искове в делбеното производстдо.Ответницата Е.Д.
не била предявила присъединен иск в делбеното производство. Искът за
делба бил предявен против всички наследници, каквато се явява и
ответницата Д.. Делба без участие на всички страни била нищожна ,за което
съдът следял служебно.По отношение на тази ответница искът бил
отхвърлен,тъй като тя в хода на делото признала неизгоден за нея факт,а не
защото не е станала причина за завеждане на делото.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция
намира ,че обжалваното определение е правилно и че следва да бъде
потвърдено поради следното :
В мотивите на решението съдът е приел за установено в
производството, че след смъртта на наследодателя К. Т. през 2010г.,
ответниците ЕЛ. КР. Д. и В. К. Т. са уредили наследствените отношения
помежду си като са си разпределили притежаваните идеални части от
наследствени имоти. Така ответницата ЕЛ. КР. Д. била отстъпила на брат си
притежаваните идеални части от процесния недвижим имот и същият ги бил
завладял ,като бил установил фактическа власт върху тях, но не като
държател, а като владелец. Не били ангажирани доказателства ответницата
Е.Д. да е смутила владението на брат си по отношение на притежаваните от
нея идеални части от имота , а и същата не навежда такива твърдения,
напротив признава неизгодни за себе си факти. Съгласно разпоредбата на чл.
175 от ГПК, направеното от страната или от неин представител признание на
факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Въз
основа на признание за осъществяване на имащ значение за спора факт,
осъществяването му следва да се приеме за доказано при липса на други
доказателства, които да го опровергават.
В ППВС № 7/1973 г., т. 9 принципът за възлагане на разноските в
производствата за делба е последователно възприеман и детайлизиран в
6
практиката на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о.
на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на
делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели,
възнаграждение за вещи лица, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване
на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на
делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата на
съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността, както и при спор относно способа, по който следва да бъде
извършена делбата във втората фаза на производството, както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение
намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление №
7/1973 г. на Пленума на ВС. (в този смисъл и определение № 252 по ч. гр. д.
№ 2024/2014 г., I г.о. на ВКС).
С оглед на гореизложеното по отношение на разноските в първата фаза
на делбения процес следва да намери приложение разпоредбата на Чл.78 ГПК
,тъй като е налице оспорване качеството и на съделител от страна на ЕЛ. КР.
Д..Разноските следва да се възложат от съда с оглед изхода на делото и
поведението на страните преди и в хода на процеса /Чл.78 ал.2 ГПК/.В
конкретния случай ответникът ЕЛ. КР. Д. е станала причина за завеждане на
делото ,тъй като е сключила предварителен договор за замяна на имоти от
01.06.2010 г. с брат си В. Т. ,който договор не е вписан и не е доведен по
какъвто и да било начин до знанието на ищцата М. С. .Последната е длъжна
да предяви иска срещу всички известни съсобственици ,тъй като това е
условие за неговата допустимост .
Водим от горното Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.09.2021 г.,постановено по гр. д. №
1775/2020г. на Районен съд-В. .
7
Определението подлежи на касационно обжалване по реда на Чл.274
ал.3 т.2 ГПК в едноседмичен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8