№……….
Гр.Варна………………2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Варненският административен съд, Четвърти
състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН
ДИМОВ
при секретаря
Пенка Михайлова и в присъствието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2775 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.Б.К. против Решение №
260353/06.11.20г. по НАХД № 2521/2020г. на ВРС, 32 състав, с което е потвърден
електронен фиш серия К №3320244 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Касаторът
твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на процесуалния ред, изразяващо се в противоречие на
мотивите в решението относно материалните изводи, които се обосновават. Твърди,
че железопътните съоръжения са особена категория и пресичането на железен път с
обикновен е уредено с конкретна правна норма, поради което неправилно ВРС е
приел, че скоростни пътища може да има само извън населени места. Твърди в
с.з., че целта е изграждане на скоростен път, а общината бездейства да го
означи като скоростен. Твърди и че фишът е издаден и при допуснато нарушение на
процесуалните правила, а именно не е съставен на собственика. Моли решението на
ВРС да бъде отменено.
Ответникът по делото ОД на МВР-Врана, чрез процесуалния
си представител ю.к. Л.А., оспорва жалбата и моли решението на ВРС като
правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Д.Б.К.
против електронен фиш серия К №3320244 на ОД на МВР-Варна, с който на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа
страна, че с електронен фиш серия К №
3320244 е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189 ал.4, вр. чл. 182 ал. 1 т. 3
от ЗДвП за това, че на 16.01.2020 г. в 21.22 ч. в гр. Варна, по бул. В.Л. в
посока към ХЕИ, до пътен възел с ул. Царевец управлявал л.а. Ш.Ф.с ДК№ *****, негова собственост, със скорост от 73 км/ч. при допустима за
населеното място скорост от 50 км/ч. В хода на административнонаказателното
производство не е постъпила декларация, изходяща от собственика, с посочване
имената на друго лице, осъществявало управлението на автомобила на посочената
дата. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че издаденият
електронен фиш е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа
необходимите реквизити, а от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че наказаното лице като водач на МПС е управлявало превозното
средство с превишена скорост, т.е. в случая е осъществен състава на визираното
нарушение, нарушението е констатирано с техническо средство, което е било
одобрено и изправно, правилно е определен размера на наложеното наказание, а
предвид обществената опасност на деянието случаят не е маловажен, като
възраженията на жалбоподателя са обсъдени и приети за неоснователни. ВРС се е позовал и на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ,
бр.36/19.05.2015г., съгласно която електронен фиш за санкциониране на нарушение
по ЗДвП може да бъде издаван когато нарушението е установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство. ВРС е приел за неоснователни
твърденията, че мястото, където е установено нарушението е част от скоростен
път, на който е неприложимо ограничението за населено място от 50 км/ч.
Касационната жалба е подадена
в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Решението на ВРС е правилно.
С издадения електронен фиш серия К
№ 3320244 на К. е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4
вр. чл. 182 ал.1, т.3 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП за това, че на 16.01.2020 г. в 21.22 ч. в гр. Варна, по бул. В.Л. в посока към ХЕИ, до пътен възел с ул. Царевец
управлявал т.а. Ш.Ф.с ДК№ *****, негова собственост, със скорост от 73 км/ч. при
допустима за населеното място скорост от 50 км/ч, т.е. превишение от
23 км./ч.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба,
като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
Правилни са изводите на ВРС, че К. е извършил вмененото нарушение, което се
установява по безспорен начин от събраните доказателства. Нарушението е
правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и
определен размера на наложеното наказание.
Както правилно и законосъобразно е приел ВРС в
мотивите си, Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи урежда издаването на електронен
фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП, което е установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство. Записите от мобилните технически
средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се
преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В случая от
събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява
годността на мобилната система за видеоконтрол, мястото, на което е извършван
контрола, като за използването на автоматизирано техническо средство или
система е съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Спазени са
изискванията на наредбата. Електронния фиш е издаден при спазване на
нормативните изисквания и правила.
Неоснователни са твърденията на касатора, че
участъкът, където е извършено нарушението представлява скоростен път, както
правилно и законосъобразно е приел и ВРС.
Съгласно определението за скоростен път- чл.3 ал.8 ЗП,
това са специално изградени и означени за движение пътища на моторни превозни
средства с високи скорости, които притежават описаните в т.1 до т.7
характеристики. В случая пътят, по който се е движил касатора не е означен за
движение с високи скорости, т.е. като скоростен, поради което и не представлява
такъв по смисъла на закона. Дали отговаря или не по характеристики за скоростен
път се преценява и означава от компетентната администрация. След като не е
означен за такъв, то за него важи ограничението за движение на МПС в рамките на
населено място. Възраженията на касатора, направени в с.з. относно целта на
изграждане на участъка от пътя, в района на който е установено управлението на
МПС, и за бездействие на общината да означи пътя като скоростен, са неотносими
към настоящия спор.
Неоснователни са и твърденията, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, а не на
собственика на автомобила. От доказателствата по делото е видно, че същият е
вписан ползвател на автомобила, поради което и на основание чл.188 ал.1 ЗДвП
отговаря за извършеното с него нарушение.
Нарушението е безспорно установено и доказано от
доказателствата по делото.
С оглед
гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е потвърдил ВРС е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да
се остави в сила.
Предвид
изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание
чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260353/06.11.20г. по НАХД № 2521/2020г. на ВРС, 32 състав.
ОСЪЖДА Д.Б.К., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на
МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.