РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Магдалена Кр. Недева
Георги Йовчев
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000192 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa, подадена от “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр. София и въззивна
жалба, подадена от Д. Г. Н. от гр. Варна, чрез адв. К. от ВАК, срещу решение
№ 510/21.12.2021г. постановено по т.д. № 177/2021г. по описа на ВОС, с
което съдът на осн. чл. 432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД е осъдил застрахователното
дружество да заплати на Д. Г. Н. от гр.Варна сумата от 5 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/,
претърпени от него в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2019г. на път №
2008, област Варна, причинено от П П като водач на л.а. „Шевролет" с per. №
Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 02.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като е
отхвърлил иска до претендирания размер от 40 000 лв., както и претенцията
за законна лихва за периода от датата на увреждането 30.03.2019г. до
1
01.09.2020г.
Въззивникът “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве” АД-гр. София обжалва решението в частта, с което съдът е уважил
исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Излага
доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение в
съответната му част. Твърди нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД и
несъобразяване с постановената съдебна практика, без да посочва относима
такава. Счита, че с доброволно изплатената сума от 12 000 лв.
застрахователното дружество напълно е обезвъзмездило ищеца за
преживените болки и неудобства, поради което присъдените 5 000 лв. се
явяват свръх обезщетение, несъразмерно на претърпените страдания, водещо
до обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Моли съда да отмени
обжалваното решение в съответната му част и да отхвърли исковата
претенция изцяло с присъждане на съответните съдебно-деловодни разноски,
както пред първа, така и пред въззивната инстанция съобразно изхода от
спора.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение.
Въззивникът Д. Г. Н. от гр. Варна, чрез адв. К. от ВАК, обжалва
решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ за
разликата над 5 000 лв. до претендираните 40 000 лв., както и в частта на
претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането –
30.03.2019г. до 01.09.2020г., намирайки същото за неправилно. На свой ред
твърди нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД, както и неотчитане конкретните
икономически условия в страната и нивото на застрахователното покритие
към момента на увреждането, както и относимата за случая съдебна практика.
Навежда оплаквания за неправилност на решението в частта и за акцесорната
претенция. Разграничавайки доброволно платените от застрахователното
дружество на пострадалия 12 000 лв. от присъдените с обжалваното решение
5 000лв., счита за основателна претенцията за законна лихва, както следва:
законна лихва върху сумата от 12 000 лв. считано от 30.03.2019г. до
13.04.2021г., и законна лихва върху сумата от 5 000 лв. считано от
14.04.2021г. до окончателното й изплащане. Счита, че почиват на различни
2
правни основания претенциите за лихви, а именно на осн. чл. 429 и чл. 497
КЗ. Законната лихва върху претендираното на осн. чл. 432 КЗ обезщетение се
дължи от датата на увреждането 30.03.2019г. Съответно на изложеното в
жалбата моли съда да отмени обжалваното решение в съответните му части,
като уважи изцяло исковата претенция за неимуществени вреди и законна
лихва. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. съразмерно уважената част от иска.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищецът Д. Г. Н. с ЕГН **********, от гр.Варна, ул.“Боян Илиев“ № 6
претендира от ответното застрахователно дружество ЗАД „Даллбогг живот и
здраве", ЕИК *********, със седалище гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1
заплащане на сумата от 40 000лв обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от настъпилото на 30.30.2019г. ПТП, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
30.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
процесното ПТП е осъществено на 30.03.2019г. на път № 2008, област Варна
между л.а. „Шевролет" с per. № Х ХХ ХХ ХХ и ищеца Д. Г. Н. като
пешеходец. С решение № 6/03.02.2021г. по АНД № 3271/20г. по описа на
Районен съд-Варна, влязло в законна сила на 19.02.2021г., водачът на МПС П
И П е признат за виновен в това, че при управление на л.а. „Шевролет" с per.
№ Х ХХ ХХ ХХ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.
1, чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Д Г Н.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ладиевидната кост на
дясното ходило, което е обусловило трайно затрудняване на движенията на
десния долен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б", пр. 2 вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК, за което му е наложено съответното наказание.
Безспорно установено е още, че към датата на настъпване на ПТП -
30.03.2019г. гражданската отговорност на водача на автомобила е била
3
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите" в ответното застрахователно дружество ЗАД „Даллбогг
живот и здраве" с ЕИК *********, въз основа на полица № 30/118001047992,
със срок на валидност до 08.04.2019г. На 01.09.2020г. пострадалият отправил
към застрахователя извънсъдебна претенция за обезвреда на претърпените от
него неимуществени вреди в резултат на произшествието, по която била
образувана щета № 0801-004103/2020-01, а на 13.04.21г. ответникът му
изплатил обезщетение в размер на 12 000лв.
Механизмът на произшествието е изяснен с приетите по делото основно
и допълнително заключение на САТЕ, както и с показанията на свидетели П
И П и Р К А. Според в.лице инцидентът е настъпил в светлата част на
денонощието, при асфалтова и равна пътна настилка, върху двупосочно
пътно платно, разделено с непрекъсната линия. Ищецът се е намирал зад
спрял извън пътната лента за движение автомобил, без включени аварийни
светлини и без поставен светлоотразителен триъгълник. На мястото, на което
се е намирал ищецът няма пешеходна пътека и светофарна уредба. Бил е
ударен извън лентата за движение от автомобил, който предприема маневра
вдясно, за да избегне удара в спрял пред него лек автомобил. След удара с
пешеходеца, автомобилът се ударил в авариралия лек автомобил „Пежо 306“,
който потеглил без водач и спрял в лявата лента. Според експерта ищецът не
се е поставил в риск, тъй като се е намирал извън пътната лента. Той не е
имал възможност да избегне ПТП, тъй като не е възприел като заплаха
идващия автомобил. От допълнителното заключение по САТЕ се установи, че
пострадалият не е могъл да предприеме действия за предотвратяване на ПТП.
Установено е и увреждането, получено от ищеца в разултат на
произшествието : счупване на ладиевидната кост на десен крак, обусловило
продължителни болки и трайно затруднение в движението на крака за период
около три месеца. Последвала гипсова имобилизация за период от 35 дни.
Към настоящия момент ищецът е в добро общо състояние, без соматични
оплаквания, костите на стъпалото са зарастнали, функцията на крака е
възстановена. При промяна на времето и по-голямо натоварване на крака
изпитва болки.
От показанията на свидетеля В Г Д, приятел на ищеца, се установи, че
след като се прибрал от болницата пострадалият не можел да ходи дори до
4
тоалетната, изпитвал силни болки, бил на легло почти два месеца. След това
близо два месеца ходел с патерици, възстановил се след 5-тия месец, но
около година не можел да ходи на работа и куцал.
Въз основа на горната фактическа установеност настоящият състав
споделя извода на първоинстанционния съд за доказаност на наличието на
всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезвреда на получените при произшествието морални
болки и страдания на ищеца. Основните спорни въпроси се свеждат до
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение,
основателността на релевиранато от застрахователя възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и началния
момент, от който се дължи законната лихва за забава върху главницата. В
тази връзка съдът съобрази следното :
По отношение на приложимите критерии при определяне размера на
обезщетението е налице задължителна и константна съдебна практика, която
настоящият състав следва да приложи и в процесния случай.
Така в т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредените
лица, възраст на пострадалия, социално положение, проведено лечение,
възстановяване и прогноза за заболяванията в резултат на ПТП. При
прилагане на тези критерии в случая съдът съобразява, че към момента на
произшестнието пострадалият е бил на средна възраст, в добро общо
състояние, без данни за сериозни физически или психически заболявания, че
непосредствено след инцидента е изпитал силни болки и страдания, свързани
с получената фрактура на десния долен крайник, вида и степента на
приложеното лечение, времетраенето на възстановителния период и степента
на самото възстановяване, неудобствата, които ищецът е изпитвал през
първите месеци от злополуката, необходимостта от ежедневни чужди грижи
за домакинството му и дори за елементарните му хигиенни нужди,
5
остатъчния болков синдром при промяна на времето и натоварване на
пострадалия крайник.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при
определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане., както и
размера на МРЗ за страната, който за 2019г. е 560лв.
Съобразявайки всички горепосочени критерии в тяхната съвкупност и
взаимовръзка настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 30 000лв
е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания от
ищеца, така и с практиката на касационната инстанция в подобни случаи,
поради което исковата претенция следва да бъде уважена в този размер, слез
приспадане на изплатеното вече от застрахователя обезщетение в размер на
12 000лв. Т.е. – с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца още 13 00лв обезщетение по реда на чл.432 КЗ.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия се преценява като недоказано. Безспорно се установи по делото,
че в момента на инцидента ищецът се е намирал извън пътното платно,
поради което не са приложими въведените с разпоредбата на чл.108 и чл.113
правила и забрани за пешеходците да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, да
не навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат платното за
движение при ограничена видимост, както и да не удължават излишно пътя и
времето за пресичане. Не е приложимо и правилото относно носенето на
светлоотразителна жилетка по чл.101, ал.1 от ЗДвП, доколкото то касае
случаите, в които авариралото МПС е в обхвата на пътното платно.
Категорично е експертното заключение, че ищецът не е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, тъй като се е намирал извън пътното
платно и не е възприемал преминаващите автомобили като заплаха. Едва след
като автомобилът е напуснал пътната лента и е продължил да се движи към
него, той е можел да го възприеме като заплаха, но технически не е имал
6
времева възможност за реакция.
Относно началния момент на дължимата лихва за забава също е
формирана константна съдебна практика, според която лихвата се дължи от
момента на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя,
тъй като неговата отговорност за забава е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент. Действително според чл.409 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение
след изтичане на срока по чл.405 КЗ, освен в случаите на чл.380 ал.3 КЗ. Но
от друга страна съгласно чл.429 ал.3 изр.2 КЗ и чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2
т.2 КЗ заастрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава, считано
от по-ранната дата на уведомяването му за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са
в лимита на отговорността на застрахователя.
В процесния случай извънсъдебната претенция пред застрахователя е
предявена на 01.09.2020г., поради което лихвата за забава се дължи именно от
тази дата. Тъй като с исковата молба лихвата се претендира от момента на
произшествието – 30.03.19г., то съобразно горния правен извод на ищеца се
дължи такава върху сумата от 12 000лв, заплатена доброволно от
застрахователя от 02.09.2020г. до деня на плащането 14.04.21г., а върху
сумата от 13 000лв, присъдена от настоящата инстанция – от 02.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
В този смисъл всички доводи във въззивната жалба на Д. Г. Н. и
искания за присъждане на лихви, различни от горепосочената, се явяват
неоснователни.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
дължат разноски, както следва : На адв. Г.К. се дължат по 1 430лв за всяка
инстанция, присъдени по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. върху уважена част
от претенцията 30 000лв., включая 12 000лв. изплатени доброволно от
застрахователя след завеждане на делото, или общо 2 860лв, т.е. – още
1 820лв. Ответникът е направил разноски за първа инстанция в размер на
1 920лв, а за втора – 200лв, от които 100лв държавна такса и 100лв
ю.к.възнаграждение, или общо 2 120лв. Съобразно отхвърлената част на иска
от 10 000лв му се дължат за първа инстанция 480лв, а за втора – 50лв, или
7
общо 530лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса върху
уважената част на исковата претенция в размер на 1 800лв за двете
инстанции, или още 1 600лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 510/21.12.2021г. постановено по т.д. № 177/2021г.
по описа на ВОС в частта, в която е отхвърлен предявения от Д. Г. Н. с ЕГН
********** от гр. Варна срещу “Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-гр. София, ЕИК *********, иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от
него в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2019г. на път № 2008, област
Варна, причинено от П П като водач на л.а. „Шевролет" с per. № Х ХХХХ
ХХ, застрахован при ответника по имуществена застраховка “Гражданска
отговорност“ за горницата над 5 000лв до 18 000лв, както и в частта, в която
Д.Г. Тиколово е осъден да заплати на „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД-
гр. София, ЕИК ********* разноски над 530лв до присъдените 1 680лв, като
вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД-гр. София, ЕИК ********* да заплати на Д. Г. Н. с ЕГН
********** от гр. Варна, ул.“Боян Илиев“ № 6 обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от него в резултат на
ПТП, настъпило на 30.03.2019г. на път № 2008, област Варна, причинено от П
П като водач на л.а. „Шевролет" с per. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при
ответника по имуществена застраховка “Гражданска отговорност“ в размер на
ОЩЕ 13 000лв, ведно със законната лихва върху главницата от 02.09.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, както и законна лихва върху
сумата от 12 000лв, доброволно изплатена от застрахователя, считано от
02.09.2020г. до деня на плащането – 14.04.2021г.
8
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД-гр. София, ЕИК ********* да заплати на адв.Г.К. от ВАК още
1 820лв, на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. съобразно уважената част на иска за
двете инстанции.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД-гр. София, ЕИК ********* да заплати по сметката на Варненския
апелативен съд в полза на бюджета на съдебната система държавна такса
върху отхвърлената част на иска в размер на още 1 600лв, на осн.чл.78 ал.6
ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9