Решение по дело №995/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 391
Дата: 30 май 2023 г.
Съдия: Костадинка Костадинова
Дело: 20231100600995
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 20 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка К.а

Стойчо Попов
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
като разгледа докладваното от Костадинка К.а Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20231100600995 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. XXI НПК.
С присъда № 20150222 от 01.07.2021г. постановена по НЧХД№ 5271/2018г. по
описа на СРС, НО, 136 състав, Съдът е ПРИЗНАЛ на основание чл.304, от НПК
подсъдимата Г. К. С., ЕГН ********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, че на 01.12.2017г., в град
София, ж.к.”****, на площадката на етаж 4, пред апартаменти № 7, № 8 и № 9, както и на
стълбите между етаж 4 и етаж 3 публично е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Д. А. Н. ЕГН ********** от град София, ж.к.»****», бл.****», **, **, в
нейно присъствие, а именно- “****” - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с
чл. 146, ал.1 от НК, като я е ОПРАВДАВАЛ по това обвинение.
Със същата присъда Съдът е признал на основание чл.303, ал.2 от НПК
подсъдимата Г. К. С., ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 01.12.2017г., в град
София, ж.к.”****”, блок 37, вход ”А”, на площадката между етаж 4 и етаж 3, казала по адрес
на Д. А. Н. «осиновена» и е разгласила тайната на осиновяването на Д. А. Н. ЕГН
********** от град София, ж.к.»**** с намерение да й причини вредни последици -
престъпление по чл.145, ал.2 от НК, за което престъпление на основание чл.145, ал.2 от
НК във вр. с чл.78а от НК Съдът е ОСВОБОДИЛ подсъдимата от наказателна отговорност,
като й е НАЛОЖИЛ административно наказание “Глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/
лева, като я ОПРАВДАЛ по обвинението в частта, в която е обвинена деянието да е
извършено и чрез думата »****».
Подсъдимата Г. К. С. е осъдена на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати на Д.
А. Н. ЕГН ********** от град София, ж.к. „****“, бл.****», ет**** сторените по делото
разноски в общ размер 312 лева (съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева и държавна такса в размер на 12 лева).
Срещу така постановения акт е постъпила въззивна жалба от въззивна жалба от адв.
Л. – защитник на подсъдимата С.. В депозираната въззивна жалба от страна на защитника
се оспорва постановената от СРС присъда в осъдителната й част, като се излагат твърдения
за нейната незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. Прави се искане за
постановяване на оправдателна присъда по отношение пр. по чл. 145, ал.2 от НК, за което
1
подс. К. е призната за виновна от СРС и за потвърждаване на присъдата в оправдателната й
част за пр. по чл. 148, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Не се правят искания по
доказателствата.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата редовно
призована се явява лично и прави искане наказателното производство поради изтекла
абсолютна давност да бъде прекратено. Адв. Л. поддържа това искане.
Адв. Б. - повереникът на частната тъжителка, сочи, че от подаването на частната
тъжба до момента са изминали повече от 5 години, но предвид обявеното извънредно
положение, счита, че давността не е изтекла. Добавя, че за забавянето е допринесло и
процесуалното поведение на тъжителката, която не се е явила в предходно съдебно
заседание и ход на делото пред СГС не е даден.
Адв. Л. счита това възражение за неоснователно и моли предвид настъпилите
материални и процесуални предпоставки производството да бъде прекратено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящата въззивна инстанция намира за основателно искането на подсъдимата и
защитата за прекратяване на производството поради изтичане на максималната предвидена
в закона погасителна давност.
Повдигнатото с частната тъжба обвинение срещу подсъдимата е за престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК. Предвиденото наказание за
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК е глоба от три до десет хиляди
лева и обществено порицание. Според чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, наказателното преследване за
такова престъпление се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение
на три години. Съгласно чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането и прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 НК. Както е уредено в чл. 80, ал. 3 НК, при
продължаваните престъпления, давността за преследване започва да тече от момента на
тяхното прекратяване. От тези принципни законови положения следва, че давността за
преследване е започнала да тече от 01.12.2017г. и към 01.06.2022г., е изтекъл
абсолютният давностен срок от четири години и половина, изключващ възможността за
осъществяване на наказателното преследване срещу подсъдимата за това престъпление.
С тъжбата е повдигнато обвинение и за извършено от подсъдимата престъпление по
чл.145, ал.2 от НК. Предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от ****
до шест месеца или пробация. Изчислен по реда на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК
абсолютният давностен срок за това престъпление е четири години и шест месеца и на
01.06.2022г. той е изтекъл.
Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че този срок е бил
изтекъл още преди делото да постъпи за втори път пред въззивния съд, след като е било
върнато за администриране с определение № 1028 от 30.09.2021г. постановено по ВНЧХД
3462/2021г., в този смисъл възражението на адв. Б. относно проц. поведение на подсъдимата
се явява неоснователно.
При това положение, съгласно чл. 24, ал.1, т.3 НПК наказателното производство
следва да бъде прекратено, а първоинстанционната присъда подлежи на отмяна, тъй като
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност и
подсъдимата е направила изрично искане за това.
Възражението на адв. Б. относно не изтичането на срока поради обявеното извънредно
положение също се явява неоснователно. Съгласно чл. 3, т.1 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г., изм.
и доп. ДВ. бр.34 от 9 Април 2020г., доп. ДВ. бр.38 от 24 Април 2020г., изм. и доп. ДВ.
бр.44 от 13 Май 2020г., доп. ДВ. бр.55 от 19 Юни 2020г., изм. ДВ. бр.60 от 7 Юли
2020г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2020г., изм. ДВ. бр.71 от 11 Август 2020г., изм. и
доп. ДВ. бр.92 от 27 Октомври 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 17 Ноември 2020г., изм. ДВ.
бр.101 от 27 Ноември 2020г., доп. ДВ. бр.103 от 4 Декември 2020г., доп. ДВ. бр.105 от 11
Декември 2020г., доп. ДВ. бр.107 от 18 Декември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.109 от 22
2
Декември 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 9 Февруари 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 17
Февруари 2021г., доп. ДВ. бр.23 от 19 Март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.36 от 1 Май
2021г., доп. ДВ. бр.77 от 16 Септември 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари
2022г., доп. ДВ. бр.32 от 26 Април 2022г., доп. ДВ. бр.53 от 8 Юли 2022г.) За срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат, не давностните
срокове, а процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства,
с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т.4, вр. с чл. 24, ал.1, т.3 НПК Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 20150222 от 01.07.2021г. постановена по НЧХД №
5271/2018г. по описа на СРС, НО, 136 състав , като ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство водено срещу Г. К. С., ЕГН ********** за престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по чл.145, ал.2 от НК, поради изтичане на предвидената в закона
абсолютна погасителна давност за наказателното преследване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3