Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 228 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 20243429 от 04.11.2020 г., постановено по
гр. д. № 37354/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав, е признато за
установено по реда на чл.422 ГПК, че А.М.Н. дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 763, 12 лв., представляваща незаплатена стойност на електрическа
енергия, доставена за обект на потребление на адрес в гр. София, ж .к. „***********,
с клиентски № *********, за периода 16.12.2017
г. – 14.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2018 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл.86, ал. ЗЗД, дължи сумата от
17, 44 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.02.2018 г. –
29.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 36318/2018 г. по описа на СРС. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 800
лв., представляваща сбор от 85 лв. – разноски в заповедното и 715 лв. –
разноски в исковото производство.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника А.М.Н., чрез назначения му процесуален представител
по реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. П.Х., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на процесуалния закон. Счита за недоказана облигационна връзка между страните
в производството. Поддържа, че решаващият съд не е взел предвид въведените с отговора на исковата молба
доводи, че не е обвързан с Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на енергийното дружество. По делото липсват доказателства
ищеца да е изпълнил задължението си по чл.19, ал.3 във вр. с чл. 14, т.4 от
Общите условия, поради което ищецът няма изискуемо вземане към него както за
сочената главница, така и за лихви. В първоинстанционното производство е
оспорил воденото от ищеца счетоводство и издадените фактури. Счита, че средството за търговско измерване,
поставено в процесния обект, не отговаря на метрологичните и технически
изисквания. Изготвеното от вещото лице заключение по допуснатата съдебно - техническа
експертиза е основано единствено на документи, без да е извършвана проверка на
място. Обстоятелството, че електромерът
е в срок на годност не води до извод, че същият е изправен. Неизправността на
уреда рефлектира и върху количеството и цената на потребена електрическа енергия.
Индиция за това е посочената стойност на електроенергията във фактурите - 538, 20
лв. по едната и 544, 92 по другата, които стойности са необичайно високи за
електрическа енергия за битови нужди. Неоснователността на иска за главница
обоснова и неоснователността на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените искове.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба ищеца „Ч.Е.Б.“ АД оспорва същата. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Законът не
предвижда форма за сключването на договор за продажба на електрческа енергия с
потребител – физическо лице. С битови абонати, които са присъединени към
разпределителната мрежа, не се сключват договори в писмена форма, а само в
електронна, с посочен абонатен номер. Позовава се на Тълкувателно решение №4 от
29.01.2013г. по тълк. дело No 4/2012г. ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че
между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение,
чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя
електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това
отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Наличието на валидна облигационна връзка се потвърждава от
обстоятелството, че е открита партида на името на ответната страна в
счетоводството на дружеството, на която е даден уникален идентификационен номер,
по който да се начисляват всички дължими във връзка с доставката на електрическа
енергия суми. Фактурите се
издават в един оригинал и се изпращат на адреса на абоната. Всеки клиент на
дружеството може да извърши и онлайн справка за задълженията си чрез уникалния
клиентски номер. Позовава се на чл. 19 ал. 8 от Общите условия, според който неполучаването
на съобщение не освобождава абоната от задължението да заплати дължимата сума в
срок. Вещото лице по допуснатата съдебно - техническа експертиза е установило
редовността на монтираното в имота средство за техническо измерване, от там и правилното
и коректно отчитане на електрическата енергия. Претендира разноски за
настоящата съдебна инстанция, съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че
е в облигационно правоотношение с ответника, което се регулира от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството,
публикувани в редица издания на периодичния печат. Съгласно чл.98а ЗЕ обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия за периода 16.12.2017 г. – 14.02.2018 г., но
ответникът не е заплатил стойността на доставената му електрическа енергия по
издадените фактури № ********* от 23.01.2018 г. на стойност 218, 20 лв. и №
********* от 20.02.2018 г. на стойност 544, 92 лв., на името на потребителя А.М.Н..
Електроснабденият имот се намира в гр.
София, ж. к. „*********вх.******, с клиентски № *********. Във връзка със
задълженията на ответника е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за посоченото задължение, по което съдът е постановил
исканата заповед. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 763, 12 лв. – главница за периода 16.12.2017
г. – 14.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 17, 44
лв. - мораторна лихва върху посочената главница за периода 16.02.2018 г. –
29.05.2018 г. Претендира сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор ответникът чрез назначения му особен представител по
реда на чл.47, ал.6 ГПК, адв. П.Х., оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че не обвързан с Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на дружеството. Позовава се на разпоредбата на чл.147а,
ал.1 ГПК ЗЗП, съгласно която при сключване на договор при общи условия с
потребител общите условия обвързват последния, само ако са му били предоставени
и той се е съгласил с тях. Такива доказателства в случая не са налице. Дори да
се приеме, че е обвързан с общите условия, счита, че ищеца е задължен да му
изпрати съобщение с реквизитите по чл.19, ал.5 от ОУ, с което да го уведоми за
дължимите суми и срока за тяхното плащане. Твърди, че не е получил такова,
поради което задължението не може да бъде прието за изискуемо. Поддържа, че не
е установено дали средството за търговско измерване в обекта е изправно, а от
там и дали това е реалното количество на потребената електрическа енергия за
процесния период и съответно нейната стойност. Представената по делото фактура
№ ********** от 23.01.2018 г. е на стойност, различна от тази посочена в
исковата молба. Счита исковата претенция за недоказана по основание и размер,
както и, че претендираното вземане за главница не е изискуемо, което води до
неоснователност и на предявените акцесорни искове. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
Въз основа на заявление
от 04.06.2018 г., подадено от „Ч.Е.Б.“ АД, е постановена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.06.2018 г. по гр. д. № 36318/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 50 състав, срещу А.М.Н. за сумата от 763, 12 лв. -
главница за ползване на електрическа енергия за периода 16.12.2017 г. –
14.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2018 г. до
окончателното изплащане, за сумата от 17, 44 лв. – лихва за забава за периода
16.02.2018 г. – 29.05.2018 г., както и за сумата от 85 лв. – разноски по
делото, от които: 25 лв. – държавна такта и 60 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК – чрез залепване на
уведомление.
Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в
срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Съгласно представеното заявление за отсрочване/разсрочване на задължения
№ ********** от 09.10.2013 г. А.М.Н. е поискал от „ЧEЗ Е.Б.” АД да му бъде разрешено разсрочено плащане на дължимите от него
суми за консумирана електрическа енергия в апартамент ***, находящ се в гр. София, ж.к. „***поляна
“, ул. „******, с клиентски № *********.
Със споразумителен протокол от 11.10.2013
г., въз основа на горното заявление, страните по делото са се съгласили
потребителят да заплати на ищцовото дружество дължимата сума от 300, 15 лв. за
периода 23.10.2012 г. – 22.01.2013 г. съобразно изготвен погасителен план на 4
броя вноски.
Със заявление за отсрочване/разсрочване на задължения № ********** от
21.04.2016 г. ответникът е поискал от дружеството разсрочено плащане на суми за
консумирана електрическа енергия в процесния имот със същия клиентски номер, на
стойност 240 лв.
Съгласно споразумителен протокол от 22.04.2016
г. страните по делото са се съгласили дължимата сума за периода 16.02.2016 г. –
16.03.2016 г. в размер на 227, 33 лв. да бъде заплатена от потребителя на 5
броя вноски съгласно изготвен погасителен план.
По делото е изготвена справка да
предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2019 г., А.М.Н. е с вписан от
21.12.1994 г. настоящ адрес ***.
Ищецът е представил съставени от него фактура № ********** от 23.01.2018
г. за периода 16.12.2017 г. – 15.01.2018 г. на стойност 538, 20 лв., с
отбелязване на сума за плащане за минал период на стойност 279, 77 лв. и фактура
№ ********** от 20.02.2018 г. за периода 16.01.2018 г. – 30.01.2018 г. на
стойност 544, 92 лв., с отбелязване на сума за плащане за минал период на
стойност 218, 20 лв., за клиентски № *********.
От заключението на вещото лице инж. В.Б.по изслушаната пред СРС съдебно –
техническа експертиза се установява, че в „ЧEЗ Е.Б.” АД и „ЧЕЗ разпределение
България” за клиент А.М.Н. има открита партида с клиентски №*********
с абонатен № ********** и ИТН 32Z103000464842V. Средството за търговско измерване, монтирано в процесния имот, е електромер
за активна електроенергия с фабричен № 0755349 и отговаря на метрологичните и
техническите характеристики.
Разпитано в откритото съдебно заседание,
проведено на 28.09.2020 г., вещото лице е уточнило, че проверката е извършена в
трето, неучастващото по делото дружество - „ЧЕЗ разпределение България” АД, при
което са налични всички данни за абоната, както и констативен протокол за
точката на измерване, за електромера и за техническо състояние на същия при
монтажа му. Техническата годност на електромера е установил въз основа на
документи, без посещение на място. Но дори и да се извърши такова посещение не
би могъл да установи неговата годност към 2017 г. Има протокол за монтаж,
според който електромерът е в срок на годност. Не е имал поставена задача за
метрологична експертиза.
По делото са представени Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. В чл.19 е предвидено, че потребителят
заплаща на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната врежа веднъж месечно по
утвърдени от ДКЕВР за снабдяване и цена за разпределение. Продължителността на периода за плащане е 10
дни. Дължимите от потребителя суми се съобщават ежемесечно от продавача чрез
съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта. Неполучаването на
съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума
в срок.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск,
предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при връчване на заповедта за изпълнение при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В нормата на чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ е регламентирано, че
по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия
между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик. В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д.
№ 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че между енергийното предприятие и
потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва
задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението
на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните
договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни
волеизявления в писмена форма или по друг начин.
В чл.98а ЗЕ е регламентирано, че крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия. В чл.4, ал.2 от
общите условия на ищеца, които регулират спорното правоотношение, е предвидено,
че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за
домакинството си.
В случая
ответникът не оспорва принадлежността на правото му на собственост върху
процесния апартамент
***, находящ се в гр. София, ж. к. „*********вх.***Ето
защо в качеството му собственик на електроснабден имот, същият е и страна по
спорното правоотношение и има качеството на потребител на енергийни услуги по
смисъла на § 1, т.41б, б.“а“ ДР на ЗЕ.
Налице е и извънсъдебно признание от страна на ответника на
облигационната му връзка с ищеца чрез депозираните и подписани от него
заявления и споразумителни протоколи, подробно обсъдени по - горе, в качеството
му на потребител на енергийни услуги за процесния имот. Ето защо и доколкото не
е необходимо сключването на писмен договор, възражението на жалбоподателя за
липсата на договорно правоотношение между страните се явява неоснователно.
Жалбоподателят поддържа, че общите условия на ищеца не регулират спорното
правоотношение, тъй като не ги е приел изрично. На основание чл.98а, ал.1 ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия. В ал.4 на същия текст е предвидено, че публикуваните общи условия
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ето защо възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
Жалбоподателят релевира оплакване, че по
делото не е доказано, че средството за търговско измерване е технически
изправно. За установяване на това обстоятелство по делото е допусната и
изслушана съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. В.Б.се
установи, че процесното средството за търговско измерване, монтирано в
процесния имот, отговаря на метрологичните и техническите характеристики. Проверката
е извършена в третото неучастващото по делото дружество, при което са налични
всички данни за абоната, констативен протокол за точката на измерване,
електромера и техническо състояние на същия при монтажа му. Обстоятелството, че
техническата годност на електромера е установена въз основа на документална
проверка, не налага извод за недоказаност на това обстоятелство. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си, че монтираното
в процесния имот средство за търговско измерване не е годно. Доказателства в
тази насока не са ангажирани по делото. Също така липсват и доказателства,
които да опровергават или разколебават изводите на вещото лице по изслушаната
пред СРС съдебно – техническа експертиза. Ето защо възражението на жалбоподателя
за неизправност на уреда за измерване на електрическа енергия се явява
неоснователно.
Тъй като стойността на доставената
електрическа енергия през исковия период 16.12.2017 г. – 14.02.2018 г. възлиза
на 763, 12 лв., предявеният иск за претендираната главница е основателен.
Задължението на ответника е парично и за
периода на своята забава същият дължи заплащане на мораторна лихва. В общите
условия на ищеца е предвиден срок за заплащане на ежемесечните задължения, като
изискуемостта на задължението не е обусловено от връчване на съобщението на
задължението на потребителя. Ето защо претендираните от ищеца задължения са
изискуеми, а ответникът е поставен в забава. Жалбоподателят не е изложил
оплаквания във връзка с размера на мораторната лихва, поради което и на
основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не
следва да се обсъжда. С оглед на това искът за заплащане на мораторна лихва се
явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат
сторените от ответника по жалбата разноски в настоящото съдебно производство.
Техният размер възлиза на 160 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20243429 от 04.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 37354/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 50
състав.
ОСЪЖДА А.М.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. „К.П.– ІІ част“, бл.*, вх.****** и съдебен адрес *** – адв. П.Н.Х.,
да заплати н а„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, „БенчМарк Бизнес Център“, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 160 (сто и
шестдесет) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.