Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр. Варна, 13.11.2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна,
ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното административно дело № 119/2019 г. по описа на Административен съд
– гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Всички
имоти от одобрената и действаща КККР – Варна, които ще бъдат посочени в
решението са с идентификатори 10135.3506./номера на имота/. В решението
идентификаторите на имотите от КККР – Варна ще бъдат изписани без цифрите
10135.3506.
Образувано е по жалби както следва:
І. Срещу Заповед № 4663/06.12.2018 г. издадена от зам. кмет на Община Варна,
/по-нататък Заповед 1/ са подадени
жалби от:
1. Н.Д.Т. ЕГН ********** и С.Д.И.
ЕГН **********, чрез адв. К. К.. Сочат, че заповедта е нищожна, евентуално
незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 190 от ЗУТ, поради това, че до
имот с ид. 1660 има път по улица с ид. 1089. Я.Я. е продала имота си през 2015
г. с н. а. № 183/04.12.2015 г., като купувач е „Де принт“ ЕООД. ПУП – ПРЗ от
2005 за имотите не е приложен, на основание §8, ал.1 от ПР на ЗУТ, след
изтичане на сроковете по §6, ал.2 и ал.4 не се прилага отчуждителното действие
на плана. Сочи, до достъпа до имот 1660 се осъществява по път с ид. 1089 и
1085. Въпреки, че е по-дълъг достъпа по този начин, отколкото с пътя предвиден
със заповедта, намира че не е целесъобразно прокарването на път, с който да се
засяга имота им.
С уточнителна молба от 01.02.2019
г. /л.120 от делото/, жалбоподателите са уточнили, че не притежават вещни права
върху имоти с ид. 1659 и ид. 1089, но обжалват заповедта в тази част поради
това, че административния акт има несъответствие между графична и текстова
част.
С уточнителна молба от 03.05.2019
г. /л.162 от делото/ излагат, че имот с ид.1659 не е собственост на Я.Ж.Я., а
на „Де Принт“ ЕООД и това дружество има достъп до имота си, чрез път, който е
от западната страна. Това намира, че обуславя правния му интерес до оспорва
заповедта и относно имот с ид. 1659, като оспорването относно останалите два
имота не е оттеглено. Отправено е искане
за обявяване нищожността или отмяната на оспорената заповед, както и присъждане
на сторени разноски и възнаграждение за адвокат.
2. „Лотос 2007“ ООД, ЕИК ********* /л.24 от делото/, с управители и
представляващи Д. К. Д. и М.Б.М./поотделно/, чрез адв. Х. Г. – Д.. Излага се в
жалбата, че дружеството е собственик на имот с ид.172, с одобрената КККР от
имота се отнемат 143 кв. м, които са били предвидени за улица с ПУП – ПРЗ на
с.о. „Пчелина“, който е одобрен с Решение № 2427-7/21.09.2005 г. и тези
квадратни метри са присъединени към имот с ид. 1089 за изграждане на
второстепенна улица. До момент не извършено отчуждаване от имота и срокът по
чл.208 от ЗУТ, който е 10 г. е изтекъл, поради това намира, че с процесната
заповед се извършва такова отчуждаване и то е незаконосъобразно съгласно ТР №
4/02.11.2016 г. на ВАС. Липсва сключено споразумение по чл.208, ал.2 от ЗУТ с
Община Варна. Поради това от дружеството са инициирани производства по
изменение на ПУП, като регулационните граници се приведат в съответствие с имотните, както и е заведено
гражданско дело, за установяване че Община Варна не е собственик на част от
отразения в КККР – Варна имот с ид. 1089, поради нереализираното отчуждаване.
С уточнителна молба от
06.02.2019 г. /л. 128 от делото/,
дружеството е заявило, чрез процесуален представител, че няма правен интерес да
оспорва заповедта в частта на имоти с ид.257 и ид.1659. Владее част от имот
1089, поради това, че тази част не е заплатена от Община Варна на дружеството и
то е собственик на имот с ид.172.
ІІ. Срещу Заповед № 2577/27.06.2019 г. издадена от зам. кмет на Община Варна /по-нататък Заповед 2/, с която
е изменена текстовата и графичната част на Заповед № 4663/06.12.2018 г.
издадена от зам. кмет на Община Варна са подадени жалби от:
1.Н.Д.Т. и С.Д.И. /л.267 от делото/. Сочат, че заповедта е нищожна,
евентуално незаконосъобразна. До имот с ид.1660 има път по улица с ид.1089 има
и намират несъответствие между текстовата и графичната част на заповедта.
Отправено и искане за обявяване нищожността или отмяната на административния
акт.
2.„Лотос 2007“ ООД /л.234 от делото/, сочи че е собственик на имот с
ид.172, а не на имот с ид. 257. Посочено
е, че се изменя и графичната част на Заповед 1, което е в нарушение на чл.62,
ал.2 от АПК. Счита, че посочените 16 кв. м, които се отнемат от имот с ид.1089,
реално се отнемат от имот с ид. 172. Също така засегнатата площ на имот с
ид.172 е по-голяма от посочената – 12 кв. м. Отправено е искане за отмяна на
оспорената заповед.
ІІІ. Срещу Заповед № 2991/24.07.2019 г. издадена от зам. кмет на Община Варна
/по-нататък Заповед 3/ са
подадени жалби от:
1.Н.Д.Т. и С.Д.И. /л.300 от делото/, сочат, че имота им с ид.257 е
заличен от заповедта, но в графичната част това не е сторено /скица №
262/27.06.1999 г./, тъй като имот 257 е отбелязано, че се засяга от предвидения
път с 13 кв. м. Считат, че не са налице предпоставките по чл.62, ал.2 от АПК за
поправка на явна фактическа грешка. Отправят искане заповедта да се обяви за нищожна,
евентуално да се отмени като незаконосъобразна.
2. „Лотос 2007“ ООД /л. 295 от делото/, счита че не са налице
предпоставките по чл.62, ал.2 от АПК, поради което незаконосъобразно е издадена
Заповед 3.
Ответникът - зам. кмет на Община
Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбите срещу трите заповеди. Счита,
че прокарване на път през имот с ид. 1101 ще бъде
много по-нецелесъобразен, т. к. ще трябва да се отнеме много по-голяма площ от
имота. Намира, че е неоснователно възражението, че е заличен имот с ид. 257 от
текстовата част на основната заповед. Вещото лице е направило такова становище
в предходно съдебно заседание, но т. к. това е правен въпрос счита, че не
трябва да се кредитира този извод. С първата и основна Заповед №
4663/06.12.2018 г. на зам. кмета на Община Варна е разпоредено прокарването на
временен път. В текстовата част обаче не е посочено, че той трябва да премине
през имот с идентификатор 172, а същевременно в графичната част е посочено, че
от него ще се отнемат 27 кв. м за преминаването на временния път. Освен това в
текстовата част са сгрешени и квадратните метри посочени за имот 1089,
собственост на Общината, като е посочено, че те ще са 27 кв. м. Счита, че това
е пропуск, т.е. явна фактическа грешка. С втората заповед № 2577/27.06.2019 г. се допълва основната заповед, като се
посочва, че временният път ще преминава и през имот с идентификатор 172, но поради
явна фактическа грешка е написано 257 и се посочва, че отнемането е за 12 кв.
м. Освен това е коригирано, че от имот 1089 ще се отнемат само 16 кв. м, а не
27 кв. м. Със Заповед 3 се коригира последната явна фактическа грешка във
втората заповед, а именно че се касае за имот ид.172, а не за имот ид.257.
Счита не е налице основание за отмяна на заповедите. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна Я.Ж.Я.
в молба от 18.03.2019 г. /л.145 от делото/ сочи, че съгласно н. а. № 183/04.12.2015 г. е
продала имота си на „Де принт“ ЕООД. Преди сделката, тъй като реалната площ на
имота е била 1250 кв. м, а тя е продавала 1143 кв. м и е изготвила проекто -
план, с който остатъка от имота е обособен в имот 1659 – собственост на Община
Варна. Заявява, че не притежава собственост относно имот с ид. 1659, поради
което е отправила искане да бъде заличена като заинтересована страна в
производството.
Заинтересована
страна „Де принт“ ЕООД, ЕИК 20357639, с управител и представляващ Цвета Г.Г. не
е изразила становище по спора.
Заинтересована
страна Община Варна, чрез процесуален представител поддържа становището на
ответника.
Административният
съд – Варна приема за установено следното от фактическа страна:
Процесуален представител на
ответника в о. с. з. на 10.09.2019 г. /л. 333 от делото/ е уточнил, че диспозитива
на Заповед № 2577/27.06.2019 г. на зам. кмет на Община Варна се променят само
частите за посочените имоти. В останалата част остава разпоредителната част на предходната
заповед. С оглед това изявление заповедите според разпорежданията в тях, са
относими за следните имоти, собственици и площи:
|
|
имот
с ид.1089 |
имот
с ид.257 |
имот
с ид.1659 |
имот
с ид.172 |
|
Заповед
№ 4663/06.12.2018 г. |
собственост на „Лотос
2007“ ООД, отнета площ 27 кв. м |
собственост на Н.Д.Т. и С.Д.И., отнета площ 13
кв. м |
собственост на Я.Ж.Я.,
отнета площ 24 кв. м |
в скица към заповедта е
отбелязано, че от имот с ид.172 /собственост е на „Лотос 2007“ ООД/ се
отнемат 27 кв. м |
|
Заповед
№ 2577/27.06.2019 г. |
собственост на Община
Варна, отнета площ 16 кв. м |
|
|
записано е, че имота е с
ид.257, собственост на „Лотос 2007“, отнета площ 12 кв. м |
|
Заповед
№ 2991/24.07.2019 г. |
|
|
|
собственост на „Лотос
2007“ ООД, отнета площ 12 кв. м |
С Решение № 1379/26.06.2018 г. по адм.
д. № 3012/2017 г по описа на Адм. съд – Варна е отменена Заповед №2671/29.08.2017 г. на Кмета
на Община Варна, с която на основание чл.190 ал.2 и ал.6 от ЗУТ е разрешено на
„Де принт“ ЕООД от гр. Варна – собственици на ПИ 10135.3506.1660 по КК на гр. Варна,
СО „Пчелина” прокарване на временен път с ширина 3,50 м през ПИ
10135.3506.1089 с площ 20 кв. м - собственост на „Лотос 2007“ ООД и
през ПИ 10135.3506.257 с площ 30 кв. м - собственост на Н.Т. и С.И., обозначен
със зелен цвят на скица №462/22.08.2017 г. по жалба вх.№16970/30.10.2017 г. на Н.Д.
Т. и С.Д.И.. Преписката е върната на кмет на Община Варна за процедиране по
заявление рег.№АУ049345ВН/05.06.2017 г. на „Де принт“ ЕООД – София и произнасяне
в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона. Решението е
влязло в сила на 14.08.2018 г. мотивите на съда, за отмяна на Заповед
№2671/29.08.2017г. на Кмета на Община Варна са: не са установени действителните
собственици на имот с ид. 257. Не е изяснено за имот с ид.1011 влязъл ли и в
сила ПУП одобрен с Решение № 2427-7/21.09.2005 г. на Общински съвет – Варна,
също така не изяснено ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ ли е, за да се направи преценка
има ли вещноправно прехвърлително действие. Съдът е приел за установено, че до
имот с ид.1660 няма достъп до път. – /л. 6 от решение, л.158 от адм. пр./. Прието
е, че законосъобразно е определено трасето на път до имот с ид.1660 /л. 7 от
решението, л. 159 от адм. пр./. Установено е несъответствие между графична и
текстова част, поради това, че в текстовата част пътя е посочен с широчина 3,5
м, а в графичната част трасето е начертано на скицата с широчина, която 4,24 м,
2,25 м и 4,46 м. С тези мотиви заповедта е отменена и преписката върната за ново
произнасяне.
За имот с ид. 1089 по КККР – Варна, който
представлява път, като собственик е вписана Община Варна /л.195 от делото/.
За имот с ид.257 по КККР – Варна, като
собственици са записани С.Д.И., Н.Д.Т. и Д.Н. Я. /л. 194 от делото/. Последният
е починал и негови наследници са дъщерите му – С.Д.И. и Н.Д.Т. /л.166 от
делото/. Легитимират се като собственици на имот с ид. 257 с н. а. № 180/1981
г. / л.165 от делото/.
За имот с ид.1659 по КККР – Варна, като
собственик е записана Я.Ж.Г., на основание н. а. № 133/1965 г. /л. 191 от
делото/. Същата е посочила, че е продала имота си, представя н. а. № 61/2015 г.
/л. 146 от делото, л.78 от адм. пр./, съгласно който Я.Ж.Я. е продала на „Де принт“ ЕООД –
поземлен имот с площ 1143 кв. м, ПИ с ид. 1660, с. о. „Пчелина“, гр. Варна. От
изискана и представена справка от СГКК – Варна за имот с ид. 1659 е установено,
чрез скица № 15-890351/02.10.2019 г. /л.364 от делото/, че имота е
второстепенна улица, записан като собственост на Я. Ж. /Ж./ Г., съгласно н. а.
№ 133/1965 г. на ВРС.
За имот с ид.1660 по КККР – Варна, като
собственик е вписан „Де принт“ ЕООД /л.192 от делото/, на основание н. а.
№61/2015 г. вписан в СВ с № 183/04.12.1915 г.
За имот с ид.172 по КККР – Варна, като
собственик е записан „Лотос 2007“ ООД съгласно н. а. № 124/2008 г. и н. а.
№91/2008 г. /л.194, 27-30 от делото/.
Подадено е Заявление на 05.06.2018 г. от „Де
принт“ ЕООД за прокарване на временен път до УПИ с ид. 1660.
Решение
по адм. дело № 3012/2017 г. на Адм. съд – Варна е влязло в сила на 14.08.2019
г., след което от „Де принт“ ЕООД е
подадено искане от 25.09.2018 г., с което е заявено желание процедурата да
продължи, поради това, че до имота няма достъп.
С
Решение №9-4/27.09.2018 г. на комисия за определяне на трасе в състав от пет
члена е допуснато започване процедура по прокарване на временен път с ширина 3,5
м до ПИ 1660 по КК на гр. Варна, през ПИ 257, 1089 и 1659.
Уведомени
са за започналото производство „Лотос 2007“ ООД, С.Д.И., Н.Д.Т. и Я.Ж.Я..
Подадени са възражения: на 10.10.2018 г. от „Лотос 2007“ ООД и на 16.10.2018 г.
от Н.Д.Т. и С.Д.И.. Същите са разгледани от комисията за определяне на трасе и
с Решение № 10-2/07.11.2018 г. са отхвърлени.
Със
Заповед № 334/25.10.2018 г. на зам. кмет на Община Варна е спряно административно
производство, между „Лотос 2007“ ООД и Община Варна, провеждано по реда на чл.
65, ал.1 от ЗОС, до приключване на гр. д. № 12653/2018 г. по описа на РС –
Варна, като в заповедта е изложено, че „Лотос 2007“ ООД, владее без основание
части от имоти с ид.1089 и 172.
По
делото е приета съдебна – техническа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена. Чрез СТЕ е установено следното:
Имотът,
описан в Нотариален акт № 180/1981 г., съответства частично на ПИ
10135.3506.257 по КККР на р-н “Младост”, собственици са Н.Д.Т. и С.Д.И.. Това е
имот с планоснимачен № 604 по кадастралния план (КП) 1968 г., видно от
разписния лист – Приложение № 4. Имотът попада частично в УПИ
III257 от кв. 17 по ПУП-ПРЗ на СО “Пчелина”. Площта на имота по документ за
собственост е 1000 кв. м, по КП от 1968 г. е 1087 кв. м, по КККР (ПИ
10135.3506.257) е 1183 кв. м. Разликите в площта не е допустима съгласно
действащата нормативна уредба. Имотът, описан в Нотариални актове №№ 103/2007
г., 179/2008 г., 38/2008 г. (л. 27
– 33 от делото), съответства
частично на ПИ 10135.3506.172 по КККР – собственик е „Лотос 2007“ ООД. Това е
УПИ X172 от кв. 11 по ПУП-ПРЗ на СО “Пчелина”. В нотариалните актове неправилно
е изписано, че УПИ X172 от кв. 11 по ПУП-ПРЗ на СО “Пчелина” е идентичен на ПИ
595 по КП 1968 г. Те имат частично съвпадение. УПИ X172 е с площ 773 кв. м, ПИ
595 е 1075 кв. м, а по документ за собственост е 1000 кв. м, и тази разлика в
площта не е допустима съгласно действащата нормативна уредба. Имотът, описан в
Нотариален акт № 61/2015 г., е идентичен на ПИ 10135.3506.1660 по КККР.
Съгласно нотариалния акт и съгласно КККР собственик е “Де принт” ЕООД. Имотът е
идентичен на УПИ II256 от кв. 17 по ПУП-ПРЗ на СО “Пчелина”. Изготвена е
комбинирана скица на имотите – Приложение №1. Действащият ПУП за имоти
10135.3506.1660, 10135.3506.1089, 10135.3506.257, 10135.3506.1659 към
06.12.2018 г. и към настоящия момент е ПУП-ПРЗ на СО “Пчелина” одобрен с
Решение №2427-7/21.09.2005 г. на ОС при Община Варна. Съгласно действащия ПУП
за имот 10135.3506.1660 е предвидено да има лице към улица от о. т. 181 до о. т.
182 с дължина 27.5 м. /Приложение 1 от СТЕ/. Тази улица не е проведена по
регулация към момента. Достъпът до този имот към момента се осъществява по
пешеходна алея (пътека) с широчина 1 м. Предвиденият временен път със Заповед №
4663/06.12.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна, следва новите улици по
подробния устройствен план. Същият отговаря на нормативните изисквания – 3,5
м широчина, лице 8,8 м, надлъжен наклон около 3,5%. Задънени улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани
поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко 3,5 м. Урегулираните
поземлени имоти с изход на задънена улица могат да имат лице към нея с размер
не по-малък от нейната широчина. Максималния надлъжен наклон за Обслужващи
улици VI клас е 12%. С предвиденият временен път със Заповед №
4663/06.12.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна, не се засягат сгради.
Засягат се: ел. табло пред ПИ 10135.3506.172, дърво (бадем) в ПИ
10135.3506.172, трамбована настилка от трошен асфалт на височина 0,50 м над
пътеката в ПИ 10135.3506.172, огради на ПИ 10135.3506.172 и ПИ 10135.3506.257,
дърво (вишна) и лози в ПИ 10135.3506.257. Изготвена е комбинирана скица –
Приложение № 3 и Приложение № 3а. С процесната Заповед № 4663/06.12.2018
г. на Заместник-кмета на Община Варна, се засяга имот 10135.3506.172. В
графичен вид е изобразено засягането
– Приложение №2 и Приложение №
2а. Вещото лице е уточнило в съдебно заседание на 10.09.2019 г., че „Лотос
2007“ ООД е единствен собственик на имот с ид.172, към момента /л.335 от
делото/.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбите:
Н.Д.Т. и С.Д.И. съгласно н. а. №
180/1981 г. са съсобственици на имот с ид. 257, което е установено, чрез СТЕ.
Относно имоти 1089 и 1659 те не са установили право на собственост или вещни
права. Поради това жалбата им е недопустима, относно оспорване Заповед №
4663/06.12.2018 г. на зам. кмет на Община Варна в частта за имоти с ид. 1089 и
1659, на основание чл. 159, т.4 от АПК – липса на правен интерес.
В Заповед № 2577/27.06.2019 г. на
зам. кмет на Община Варна, въпреки че е посочен имот с ид. 257, след това със
Заповед № 2991/24.07.2019 г. е наредено, че се изменя заповедта от 27.06.2019
г. и следва в частта „ид. 257“ да се чете „ид.172“. Следва, че посочените две
заповеди не засягат права и интереси на Н.Д.Т.
и С.Д.И., поради което жалбите им относно тези заповеди са недопустими, на
основание чл. 159, т.4 от АПК – липса на правен интерес.
Жалбата на Н.Д.Т. и С.Д.И. е
допустима относно Заповед № 4663/06.12.2018 г. на зам. кмет на Община Варна в
частта за имот с ид.257. Тази заповед им е съобщена на 10.12.2018 г., жалбата
им е подаден по пощата на 21.12.2018 г. в 14 –дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
„Лотос 2007“ ООД е собственик на
имот с ид. 172, съгласно н. а. №179/2008 г. В Заповед № 4663/06.12.2018 г. на
зам. кмет на Община Варна е наредено временния път да се прокара през
определени имоти, един от тях е с ид.1089, като е записано, че е собственост на
„Лотос 2007“ ООД, общо засегната площ 27 кв. м. Дружеството с молба – л.
128-129 от делото е уточнило, че оспорва заповедта само относно този имот.
Поради това, че разпоредителната част на заповедта в посочената част се отнася
за дружеството, същото има правен интерес от оспорването, тъй като се създава
задължение да предостави 27 кв. м от имот ид.1089. Отделно от това в графичната
част на заповедта е посочено, че от имот с ид. 172 се отнемат 27 кв. м. Не са
налице доказателства, посочената заповед да е съобщена на дружеството, поради
което жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
оспорването в частта за имот с ид.1089. Относно имот с ид.172 няма
разпоредителна част в заповедта.
Заповед № 2577/27.06.2019 г. /Заповед
2/ на зам. кмет на Община Варна се оспорва от „Лотос 2007“ ООД в частта за имот
с ид.257, който е посочен, че е собственост на „Лотос 2007“ и относно имот с
ид.1089, за който е посочено, че е собственост на Община Варна. Дружеството има
правен интерес изцяло от обжалването на Заповед 2, поради това, че е посочено,
че имот с ид.257 е собственост на „Лотос 2007“ ООД и поради твърдението, че
посочената част от 16 кв. м. реално не се отнема от имот с ид.1089, а от имот
на „Лотос 2007“ ООД. От ответника по искане на съда са представени
доказателства за съобщаване на Заповед 2, като се установява, че на „Лотос
2007“ ООД заповедта не е съобщена. Оспорването на Заповед 2 в цялост е
направено от страна с правен интерес и в установения срок, поради което е
допустимо.
Заповед № 2991/24.07.2019 г. /Заповед
3/ на зам. кмет на Община Варна се оспорва от „Лотос 2007“ ООД в цялост.
Жалбата е допустима поради това, че разпоредителната част на заповедта касае
имот с ид. 172, собственост на дружеството. Заповедта е връчена на 26.07.2019
г. /л.297 от делото/, жалбата е подадена на 31.07.2019 г. в срока по чл. 149,
ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Относно основателността на жалбите.
Относно законосъобразността на
Заповед 2 и Заповед 3:
Процесуален представител на
ответника, е уточнил, че със Заповед 2 се променя Заповед 1 само в посочените
части, т.е. в останалата разпоредителна част Заповед 1 запазва действието си.
Със Заповед 2 е наредено временния
път да бъде прокаран през имот с ид.257, собственост на „Лотос 2007“ ООД
засегната площ 12 кв. м и имот с ид.1089 – собственост на Община Варна
засегната площ 16 кв. м. Като неразделна част от заповедта е приложена скица №
262/27.06.2019 г. с обозначаване на имоти с ид. 257 /172/ и 1089. Посочено е,
че Заповед 2 се издава на основание чл. 62, ал.2 от АПК.
Чл. 62, ал.2 от АПК - Очевидни
фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа,
който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на
очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за
поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
Очевидна фактическа
грешка е налице, когато има несъответствие между формираната и изразена воля.
От мотивите на акта е възможно да е ясна волята на органа, но в разпоредителната
част да е допусната грешка, тогава е приложима нормата на чл. 62, ал.2 от АПК.
От изложените мотиви в Заповед 1 не се установява, че волята на ответника е
била от имот с ид.257 /172/ собственост на „Лотос 2007“ ООД да се отнемат 12 кв. м. за прокарване на
временен път, както и от имот с ид.1089, собственост на Община Варна да се
отнемат 16 кв. м. за същата цел.
Не може да се счита,
че Заповед 2 е издадена по реда на чл.62, ал.1 от АПК /Преди изтичане на срока
за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в
акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за
допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред/, тъй като от
мотивите на Заповед 1 не може да се изведе, че волята на ответника е била от
имот с ид.172 да се отнемат 12 кв. и от имот с ид. 1089 да се отнемат 16 кв. м. Отделно от това заповед
2 е издадена след изтичане срока за обжалване на Заповед 2.
Следва, че със
Заповед 2 не се поправя допусната очевидна фактическа грешка и не се
отстраняват допуснати непълноти, а се изменя разпоредителната част на Заповед
1, което е недопустимо по арг. на чл. 91, ал.1 от АПК /В 7-дневен срок, а
когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или
протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам
оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е
отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни/. Заповед 1
е издадена на 06.12.2018 г., жалбите са подадени на 21.12.2018 г. и 17.01.2019
г., поради което срокът за преразглеждане на административния акт е изтекъл на 31.01.2019
г. Не е налице поправяне на очевидни фактически грешки, а изменение на административния акт, което е
направено извън предвидения срок, поради което е незаконосъобразно.
Това налага отмяната
на Заповед 2 изцяло по жалбата на „Лотос 2007“ ООД.
Със Заповед 3 се
поправя допусната очевидна фактическа грешка в Заповед 2 относно номера на
имота. От графичната част към Заповед 2 се установява, че имота от който се
отнемат 12 кв. м е на „Лотос 2007“ ООД и е с ид. 172. В случая е налице
основание за поправка на явна фактическа грешка по реда на чл. 62, ал.2 от АПК,
но само ако Заповед 2 беше законосъобразна. Поради това, че се поправя очевидна
фактическа грешка в Заповед 2, която е незаконосъобразна, то и Заповед 3 не
поражда правни последици, защото няма валиден административен акт, който да
бъде поправен. Поради изложеното Заповед 3 е незаконосъобразна и следва да се
отмени по жалба на „Лотос 2007“ ООД.
Относно законосъобразността на
Заповед 1:
Производството е започнало от
валидно искане за прокарване на временен път от „Де принт“ ЕООД. След отмяната
на заповедта за прокарване на такъв с решение по адм. д. № 3012/2017 г. на Адм.
съд – Варна, заявителят е потвърдил искането си. Помощна комисия в надлежен
състав се е произнесла по направеното искане, както и по възраженията.
Със Заповед № 0657/13.03.2017 г. на
кмет на Община Варна в съответствие с §1, ал.3 от ЗУТ е делегирал правомощията
си по чл. 190, ал.6 от ЗУТ на зам. кмет на Община Варна – Пейчо Пейчев, поради
което оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в предписаната
писмена форма, изложени са фактически и правни основания за издаването й,
поради което съответства на чл. 59, ал.2, т.1 – 8 от АПК.
Съдебната практика приема, че
нищожен е административен акт, който е издаден при наличието на сериозни недостатъци на
формата, съдържанието или компетентността на техния издател и засягащи ги в
такава степен, че те нямат правна сила. В случая не а установени такива, поради
което доводът за нищожност на Заповед 1 е неоснователен.
Нормата
на чл. 190, ал.1 от ЗУТ, предвижда, че когато съгласно подробен устройствен
план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови
улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни
пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. В случая е налице одобрен
ПУП – ПРЗ с Решение № 2427-7, Протокол № 32/21.09.2005 г. на Общински съвет –
Варна за с. о. „Пчелина“, гр. Варна и относно процесните имоти решението е
влязло в сила. В производството по прокарване на временен път е от значение
налице ли е одобрен ПУП. В случая такъв е налице, одобрен с решение №
2427-7/21.09.2005 г. на Общински съвет – Варна, относно процесните имоти /отговор
2 от СТЕ, Приложение 1/. Приложен ли е същия е без значение за издаване на заповед
по чл. 190, ал.1 от АПК, поради това, че:
1. Такова
изискване не е въведено с чл.190, ал.1
от ЗУТ, необходимо е само да е налице
действащ ПУП и безспорно такъв е одобрен, влязъл в сила и действа.
2. Границите
на имотите се установяват в случая от одобрената и действаща КККР – Варна,
поради това, че ПУП не е приложен.
Действително чл. 14, ал.5 от ЗУТ предвижда, че урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти
регулационните линии по ал. 3 стават граници на имотите, когато подробният
устройствен план е приложен по отношение
на регулацията. При липса на приложение на плана /както в случая/ границите са
такива каквито са били преди одобряване на ПУП, поради което законосъобразно
при издаване на заповедта са съобразени границите от КККР – Варна. Това е видно
от Приложение 2 от СТЕ.
3. § 8, ал.1 и 2 от ПР на ЗУТ
предвижда, че след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или
части от поземлени имоти се прекратява. Собствениците на поземлени имоти по ал.
1 могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни
планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат
изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон;
3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в
съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Не са представени
доказателства от жалбоподателите, че са проведени и приключили посочените
производства в т.1-3, за да се счита, че има изменение относно трасето на предвидената
улица до имот 1660 и временния път не го следва.
Ал.4 на §8 от ПР на
ЗУТ определя, че строителство в урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се
разрешава до реализиране на една от възможностите по ал. 2. Следва, че
прилагането на плана е от значение относно реализиране на строителство, като
процесния случай не е такъв.
4. Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 02.11.2016
г. по тълк. д. № 6/2015 г. на Върховен административен съд: 1.
Характерът на сроковете по чл.
208
от ЗУТ е
преклузивен; 2. Изтичането на срока преклудира възможността за отчуждаване по
реда на Закона
за общинската собственост и Закона
за държавната собственост.
В производството по прокарване на временен
път – чл.190 от ЗУТ, не се провежда производство по отчуждаване – чл.208 от ЗУТ, защото обезщетението за временния път ще се извърши по реда на чл.191 от ЗУТ. Поради това доводът, че проведеното производство е незаконосъобразно,
поради изтекъл срок за започване на отчуждителните процедури е неоснователен.
По изложеното следва, че съображенията на жалбоподателите за
незаконосъобразност на Заповед 1, поради това че ПУП не е приложен е
неоснователен.
Видно от Приложение 2 от СТЕ вещото лице е посочило засягането на имотите
с оспорената заповед. Относно имот с ид. 257 се отнема площ от 13 кв. м. Със
Заповед 1, както в разпоредителната част, така и в графичната е посочено, че
относно имот с ид. 257 се отнема площ 13 кв. м, поради което доводът на
жалбоподателите Н.Т. и С.И., че има несъответствие между посочените части е
недоказан, от което следва, че жалбата им е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Установено, е че за процесните
имоти, които се засягат с оспорената заповед – 1089, 257, 172 и 1659 е налице
действащ ПУП, който е одобрен с Решение № 2427-7/21.09.2005 г. на Общински
съвет – Варна. Съгласно този ПУП за имот с ид.1660 е предвидено да има улица от
о.т.181 до о.т.182 с дължина 27,5 м, улицата не е проведена по регулация към
момента и достъпа се осъществява по пешеходна алея /пътека/ с широчина 1 м
/отговор 2 и 3 от СТЕ/, следва че до имот с ид.1660 няма път.
В административното производство е
разгледана възможността за достъп до имота от запад, като тогава временния път
ще засегне имот с ид. 1011. Установено е, че има изградена ограда по границата
на имот 1011 и е прието, че поради липса на проведени отчуждителни процедури
границите на имотите са в границите преди одобряване на ПУП. Видно от
Приложение 1 от СТЕ, в случай, че пътя се прокара от западната страна на имот
1660, то тогава ще се засегнат имоти с ид. 1011, 174 и 173, трасето на пътя ще
е с по-голяма дължина, съответно обезщетенията които ще следва да се платят на
собствениците на засегнатите имоти, ще са в по-голям размер, което налага
извод, че предвидения път със Заповед 1 е в съответствие с чл. 6 от АПК и целта
на закона, която е при издаване на административния акт, засегнатите интереси
да са възможна най - малки. Отделно от
това с решение по адм. д. № 3012/2019 г. на Адм. съд – Варна е прието, че
липсва достъп до имот 1660, чрез път и трасето на временния път е
законосъобразно определено.
Процесният временен път е в частта
от улица по ПУП от о.т.181 до о.т.182, т.е. той следва предвижданията на новите
улици по ПУП – ПРЗ. Чрез отговор 4 от СТЕ е установено, че временния път
отговаря на изискванията за 3,5 м широчина /чл. 81, ал.1 от ЗУТ, задънени
улици за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти
трябва да имат широчина най-малко 3,5 м/, лице 8,8 м /чл.82, ал.3 от ЗУТ/, надлъжен наклон около 3,5%, при
допустим за улици ІV клас 12% /Приложение № 13, към чл. 72, чл. 75, ал. 6, т. 1
и 3 и ал. 9 от Наредба №
РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии/.
Процесната заповед е съобразена с
чл.190, ал.3 от ЗУТ, предвиждащ че временните пътища трябва по
възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно
улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се
прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки.
Установено е чрез отговор 5 от СТЕ,
че с временен път предвиден със Заповед 1 не се засягат сгради. Засягат
се: ел. табло пред ПИ 10135.3506.172, дърво (бадем) в ПИ 10135.3506.172,
трамбована настилка от трошен асфалт на височина 0,50 м над пътеката в ПИ
10135.3506.172, огради на ПИ 10135.3506.172 и ПИ 10135.3506.257, дърво (вишна)
и лози в ПИ 10135.3506.257. Засяганията съобразно чл. 190, ал.3 от ЗУТ трябва
да се избягват, ако има такава възможност. В случая предвидения временен път е
с минимален размер от 3,5 м, поради което извършеното засягане не е незаконосъобразно.
Същото ще следва да се обезщети по реда на чл.191 от ЗУТ.
Относно имот с ид. 172, собственост
на „Лотос 2007“ ООД в текстовата част на Заповед 1 липсва разпореждане, но в
графичната част е посочено върху имота със зелен цвят „27 кв. м“. Чрез СТЕ се
установи, че засегнатата част от имота е 12 кв. м. Това в последствие е
установил и ответника, издавайки Заповед 2, която поради други основания, посочени
по-горе е незаконосъобразна.
В Заповед 1 липсва текстова
разпоредителна част, относно собствеността за имот с ид. 172 и площта, която се
отнема от него, а в графичната част е посочено че се отнема площ, която е
по-голяма от действителната. Налице е липса на ясно изразена воля на ответника,
поради което Заповед 1 в графичната част, с която е предвидено отнемане на 27
кв. м от имот 172 е незаконосъобразна. Отрязването в графичната част няма
самостоятелно разпоредително действие на административния акт, поради което
съдът няма с изричен диспозитив да се произнесе относно посочената незаконосъобразност.
Установено е, че имот с ид.1089 е
собственост на Община Варна, представлява второстепенна улица /скица от СГКК –
Варна – л.363 от делото/, което не се оспорва от ответника. Чрез отговор 1.2 от
СТЕ е установено, че имотът описан в н. а. № 103/2007, 179/2008 г. и 38/2008 г.
съответства частично на ПИ с ид.172 по КККР – Варна и УПИ Х-172 от кв.1 по ПУП
– ПРЗ на с. о. „Пчелина“. Следва, че „Лотос 2007“ ООД не се легитимира като
собственик на имот 1089. Наличието на
неприключили съдебни спорове, относно правото на собственост върху имот с ид.
1089 са без значение за решаване на настоящия спор, поради това, че е от
значение настоящото фактическо положение, относно правото на собственост. Чрез Приложение 2 от СТЕ е установено, че
засегната площ от имот с ид. 1089 е 16 кв. м. В процесната заповед относно имот
с ид. 1089 неправилно е посочена, както площта която се отнема, така и
собственика на имота, поради което в тази част е незаконосъобразна и следва да
се отмени. Следвало е при издаване на оспорената заповед да се определи, че
имота е собственост на Община Варна и от него се отнемат 16 кв. м.
Заинтересована страна Я.Ж.Я. /неправилно
в заповед 1 е посочена Ж./ е заявила, че не е собственик на имот 1659. В КККР –
Варна имот 1659 с предвиждане „второстепенна улица“ е записан като собственост
на Я.Ж.Я. съгласно н. а. № 133/1965 г. /л.364 от делото/ От н. а. № 61/2015 г.
/л.78 от адм. преписка/ се установява,
че Я.Ж.Я. е продала изцяло имот с ид.1660 и сграда с ид.1660.1 на „Де принт“
ЕООД. В настоящото производство не трябва да се изследва, какво е притежавала Я.Я.
съгласно н. а. 133/2965 г. и продала ли е в цялост собствеността си, съответно
вписването в КККР – Варна за имот 1659 правилно ли е. Въпреки, че Я.Ж.Я. е
заявила, че не е заинтересована страна, от събраните доказателства – действаща
КККР – Варна се установява, че тя е
записана като собственик на имот 1659, поради което участието й в настоящото
производство е задължително. Също така, тъй като е адресат на административния
акт, при оспорването му би могло да се засегнат нейни права и интереси. С тези
съображения, съдът приема, че искането на Я.Ж.Я. за заличаването й като
заинтересована страна е неоснователно и се отхвърля от съда. Заповед 1 не е
оспорена с допустима жалба в частта относно имот 1659, поради което в тази част
Заповед 1 е влязла в сила.
Достъпа до имот 1660 не може да се
осъществи само, чрез осигуряване достъп през имот 1659 с площ 24 кв. м., видно
от Приложение 2 от СТЕ. Необходимо е да се осъществи отнемане на 13 кв. м от
имот 257, 12 кв. от имот 172, 16 кв. м. от имот 1089 и 24 кв. м от имот 1659,
за да се реализира временен път с широчина 3,5 м. В този смисъл доводите на
жалбоподателите, че съществува път е неоснователен, тъй като е установено на
място наличие на пътека с широчина 1 м. От изложеното следва, че прокарването
на временния път до имот с ид.1660 следва да е през имоти: 172 - собственост на
„Лотос 2007“ ООД, като се отнема площ 12 кв. м, 257 – собственост на Н.Д.Т. и С.Д.И.,
като се отнема площ 13 кв. м., 1659 – собственост на Я.Ж.Я., като се отнема
площ 24 кв. м и 1089 – собственост на Община Варна, като се отнема площ 16 кв.
м.
Заповед № 4663/06.12.2018 г.
издадена от зам. кмет на Община Варна в частта относно ПИ 10135.3506.1089 е
незаконосъобразна, поради това, че е издадена в нарушение на материалния закон
и е налице отменително основание по чл.146, т. 4 от АПК.
Преписката следва да се върне на
ответника за произнасяне по заявлението за прокарване на временен път съобразно
мотивите на настоящото решение в 14 - дневен срок от влизане на решението в
сила, съгласно чл. 174 от АПК.
Оспорването в частта за имот с
ид.257 следва да се отхвърли като неоснователно по изложените мотиви по-горе.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.4 от АПК, искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно,
поради което се отхвърля от съда.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК, искането
на жалбоподателите - Н.Д.Т.
и С.Д.И. за присъждане на сторени разноски в производството и
възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
На
основание чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя – „Лотос 2007“ ООД за
присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е основателно.
Представен е списък на разноските, по който ответникът е заявил, че не прави
възражения. От представените доказателства към списък на разноските се
установява, че същите са сторени от „Лотос 2007“ ООД /л.365 -373/ и са в размер на 1582,24 лева. Община Варна,
към която се числи ответника следва бъде осъдена да заплати на „Лотос 2007“ ООД
сумата от 1582, 24 лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за
адвокат.
От
„Лотос 2007“ ООД е внесена недължимо сумата от 0,20 лева, при заплащане на
допълнителен депозит за СТЕ, като вместо 53,34 лева е внесена сумата от 53,54
лева. Недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна,
съгласно чл.4б от Закон за държавните такси. Такова искане не е направено,
поради което съдът към момента не дължи произнасяне относно недължимо внесената
сума.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл.174 АПК, Административен съд –
Варна
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н.Д.Т. и С.Д.И. срещу
Заповед № 4663/06.12.2018 г. издадена от зам. кмет на Община Варна, в частта
относно прокарване на временен път през ПИ с ид. 10135.3506.257.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбите от Н.Д.Т. и С.Д.И. срещу: Заповед № 4663/06.12.2018 г. издадена от зам.
кмет на Община Варна, в частта относно прокарване на временен път през ПИ с ид.
10135.3506.1089 и ПИ с ид. 10135.3506.1659; Заповед № 2577/27.06.2019 г.
издадена от зам. кмет на Община Варна и Заповед № 2991/24.07.2019 г. издадена
от зам. кмет на Община Варна.
ОТМЕНЯ Заповед
№ 4663/06.12.2018 г. издадена от зам. кмет на Община Варна, в частта относно прокарване
на временен път през ПИ с ид. 10135.3506.1089 по жалба от „Лотос 2007“ ООД.
ОТМЕНЯ Заповед № 2577/27.06.2019 г.
издадена от зам. кмет на Община Варна по жалба от „Лотос 2007“ ООД.
ОТМЕНЯ Заповед № 2991/24.07.2019 г.
издадена от зам. кмет на Община Варна по жалба от „Лотос 2007“ ООД.
ИЗПРАЩА административна преписа на зам.
кмета на Община Варна за произнасяне в 14 - дневен срок от влизане на решението
в сила, по Заявление рег. № АУО049345ВН/05.06.2017
г. по описа на Община Варна от „Де принт“ ЕООД, при спазване указанията по
тълкуването и прилагането на закона дадени с решението.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати в полза на
„Лотос 2007“ ООД, ЕИК ********* сумата от
1582,
24 лева /хиляда петстотин осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: