№ 300
гр. Б., 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500212 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ул. „Т.м. № ... чрез адв. Р. К., адрес на кантората: гр. С., ул. „И. Д. ... против
протоколно определение № 1392 от 07.11.2022 г., постановено по гр.д. №
855/2022 г. по описа на Районен съд - Благоевград, с което на основание чл.
238, ал. 2, предл. 1 ГПК е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и
неправилно. Твърди се, че ищецът не е уведомен за насроченото съдебно
заседание по делото на 07.11.2022 г., както и липсват доказателства за
уведомяването на ищеца от представляващия го адвокат за определение №
1120/08.08.2022 г. и определение № 1121/18.08.2022 г. Счита, че при наличие
по делото на данни за отказ от процесуално представителство от ангажирания
по делото адвокат и при неявяване на страната лично по делото, съдът е
следвало да не дава ход на производството и да извърши ново призоваване на
ищеца.
Моли определението да бъде отменено.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. А.– пълномощник на
ответника М. М. Л., в който се подържа становище за неоснователност на
частната жалба. Излагат се доводи, които се свеждат до това, че книжата по
делото са връчени на пълномощника на ищеца на 23.08.2022 г., а отказът от
упълномощаване е от дата 20.09.2022 г.
Съдът намира, че частната жалба е допустима, като подадена срещу
подлежащ на обжалване акт в установения в закона срок.
По същество счита, че жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред РС- Благоевград е образувано по искова молба вх.
1
№ 5057/31.03.2022 г., депозирана от частния жалбоподател срещу М. М. Л.. В
исковата молба ищецът е посочил съдебен адрес: гр. Б., ул. „Бр ...-п. ....
С молба от 04.04.2022 г. ищецът е представил пълномощно на адв.
Д.Д.за процесуално представителство по делото и е направено искане всички
съобщения и книжа по делото да бъдат връчвани на посочения в исковата
молба адрес на адв. Д.- гр. Б., ул. „Бр ...-п. ....
Препис от исковата молба е връчен на ответника М. Л.. В указания от
съда срок ответникът е подал отговор на исковата молба.
С определение № 1121/18.08.2022 г. делото е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание на 07.11.2022 г. от 9:00 ч. Съобщението до
ищеца за определението на съда и призовката за насроченото о.с.з., ведно с
препис от отговора на исковата молба от ответника, са връчени на 23.08.2022
г. на адв. Д.Д.
На 20.09.2022 г. от адв. Д.Д.е депозирана молба вх. № 14819/20.09.2022
г., с която уведомява съда, че поради възникнали непреодолими различия по
отношение на линията на защита, се отказва от пълномощията по делото,
дадени му от И. И. И. и моли да не му бъдат връчвани съобщения и книжа по
делото.
Съдебното заседание се е провело в посочените дата и час – 07.11.2022
г., 9:23 часа. В съдебното заседание не се е явил представител на ищеца, нито
пък е било постъпило писмено становище от същия. По искане на
пълномощника на ответника М. Л. – адв. А., първостепенният съд е приел, че
са налице условията на чл. 238, ал. 2, предл. 1 ГПК, поради което е прекратил
производството по делото.
Фактическият състав на прекратителното основание, регламентирано в
първата хипотеза на чл. 238, ал. 2 ГПК включва кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) неявяване на ищеца или на негов представител в
първото заседание по делото; 2) пропуск на ищеца да вземе становище по
отговора на исковата молба; 3) липсата на искане за разглеждане на делото в
отсъствие на ищеца; 4) изрично искане на ответника за прекратяване на
производството по делото на това основание. Нормата урежда изключение от
общия принцип на диспозитивното начало за принадлежност на
разпоредителната власт върху процесуалното правоотношение на ищеца, по
чиято инициатива то е възникнало, доколкото десезирането на съда с
произнасяне по съществото на спора настъпва по искане на ответника, при
наличието на законоустановените предпоставки, като своеобразна санкция за
процесуалното му бездействие, фиксирано към определен релевантен момент
- до края на първото по делото заседание. По правните си последици
прекратяването по чл. 238, ал. 2, предл. първо ГПК е приравнено на
оттеглянето на иска, в какъвто смисъл е изричното препращане към второто
изречение на чл. 232 ГПК относно възможността ищецът да използва
събраните доказателства при повторното предявяване на същия иск. Наред с
горните предпоставки, ищецът следва да е бил предупреден за правните
последици от процесуалното си бездействие.
2
В конкретния случай всички горепосочени предпоставки са налице.
Видно от материалите по делото ищецът е бил надлежно призован за
откритото съдебно заседание чрез адв. Д., като му е бил връчен препис от
отговора на исковата молба и проекто-доклада на съда, в призовката изрично
са му били разяснени предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК, както и
последиците от процесуалното му бездействие. Същият не е взел становище
по отговора и не се е явил (лично или чрез представител) на датата и часа, в
които е било насрочено делото, като не е поискал същото за бъде разгледано в
негово отсъствие. Видно е и че е направено своевременно искане от
пълномощника на ответника за прекратяване на делото.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че при наличие по
делото на данни за отказ от процесуално представителство от ангажирания по
делото адвокат и при неявяване на страната лично по делото, съдът е
следвало да не дава ход на производството и да извърши ново призоваване на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 ГПК в случай на отказ от
пълномощието от страна на пълномощника, за което е уведомил съда,
производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи
за друго заседание, ако съдът прецени, че тези обстоятелства не са могли да
станат известни на страната и пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е
могла да замести пълномощника си с друг. Последиците от посоченото
изявление настъпват с уведомяването на съда, като според чл. 35 ГПК всички
действия, извършени до оттегляне на пълномощното, остават в сила.
Прекратяването на представителната власт при изявена воля за това от
една от страните по упълномощителната сделка (представител или
представляван) са уредени в чл. 35 и чл. 36 ГПК. Първата касае оттегляне на
пълномощното от страна на представлявания, а втората касае отказ от
пълномощие от страна на пълномощника. Общото за тези норми е, че те
уреждат две основни предпоставки, при които представителната власт на
пълномощника се счита за прекратена. Първата е ясно и недвусмислено
изявление за отказ (респективно оттегляне) от пълномощника и втората –
изрично уведомяване на съда за него.
Отказът от пълномощно е волеизявление, което се извършва чрез
уведомяване на съда. Връчването на представител, който не е уведомил съда
за отказа си от представителна власт, се смята за редовно и за лично връчване
(чл. 51, ал. 3 ГПК и чл. 45 ГПК)- в този смисъл определение № 377/15.10.2018
г. на ВКС по ч.гр.д. № 3244/2018 г., ГК, III г.о.
Видно от материалите по делото, в исковата молба ищецът И. И. И. е
посочил съдебен адрес, адреса на адв. Д.- гр. Б., ул. „Бр ...-п. ..., с молба от
04.04.2022 г. ищецът е представил пълномощно за процесуално
представителство на адв. Д.Д.и моли всички съобщения и книжа по делото да
бъдат връчвани на адв. Д. на посочения в исковата молба съдебен адрес. Към
момента на връчване на отговора на исковата молба, определението по чл.
140 ГПК и призовката за откритото съдебно заседание няма данни да са
3
настъпили предпоставки за прекратяване на представителната власт на
процесуалния представител на ищеца. Едва с молба от 20.09.2022 г. адв. Д. е
депозирал отказ от пълномощията по делото, дадени от ищеца. Ето защо,
ищецът е бил редовно призован за съдебното заседание, насрочено на
07.11.2022 г.
На следващо място, в молбата на адв. Д., с която заявява отказ от
пълномощията по делото, не се съдържат съмнения относно знанието на
представлявания за отказа на пълномощника. В молбата за отказ от
пълномощие са посочени мотиви относно непреодолими различия по
отношение линията на защита, което сочи на знание от страна на
жалбоподателя относно отговора на исковата молба и становището на
пълномощника. Горното сочи, че не е налице предпоставката по чл. 36 ГПК -
за съда да възникне съмнение, че тези обстоятелства не са могли да станат
известни на страната към датата на откритото съдебно заседание.
Трайна и непротИ.речива е практиката на Върховния касационен съд, че
когато пълномощникът е посочен и като съдебен адресат, оттеглянето на
пълномощното на процесуалния представител по чл. 35 ГПК или отказът от
пълномощие по чл. 36 ГПК не води автоматично до отпадане качеството му
на съдебен адресат. След като страната не е заявила изрично и не е уведомила
съда, че не желае връчване на съобщения на съдебния адресат, връчването на
съобщението или на други книжа по делото на такова лице е редовно (в този
смисъл определение № 606/07.11.2018 г. по ч.т.д. № 1978/2018 г., ВКС, II т.о.,
определение № 730/20.10.2014 г. по ч.т.д. № 2286/2014 г., ВКС, I т.о.,
определение № 364/10.05.2012 г. по ч.т.д. № 132/2012 г., ВКС, II т.о.,
определение № 606/07.11.2018 г. по ч.т.д. № 1978/2018 г., ВКС, II т.о.).
Освен това, изхождайки от принципа за добросъвестно упражняване на
процесуални права (чл. 3 ГПК), в случай, че упълномощеният по делото
адвокат не е уведомил упълномощителя, е следвало да заяви това пред съда в
молбата за отказ от пълномощието.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички условия,
визирани в разпоредбата на чл. 238, ал. 2, изр. 1 ГПК и районният съд
правилно и законосъобразно е прекратил производството по делото.
Обжалваният съдебен акт следва да се потвърди.
Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1392 от 07.11.2022 г. на РС-
Благоевград, постановено по гр.д. № 855 по описа на съда за 2022 г.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5