Решение по дело №2903/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260569
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20205330202903
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

260569

 

гр.Пловдив, 18.11.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА

като разгледа АНД № 2903/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 288 от 21.04.2020г., издадено от Й. А. С., на длъжност *** Община Пловдив, с което на „СИКРЕТС СМАРТ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище – гр.Пловдив и адрес на управление, ***, представлявано от Г. И. К., на основание чл.32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева /пет хиляди лева/, за нарушение на чл.11, ал.4, във вр. с чл.11, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие както с процесуалните, така и материалните разпоредби на закона. Сочи, че дружеството е имало Разрешение № 04-0667/25.10.18г. за периода от 25.10.2018г. до 24.10.2019г., както и към настоящия момент Разрешение № 04-721/09.12.2019г., валидно до 08.12.2020г., както и че на 07.10.2019г. е подадено заявление до началника на Трето РУ – Пловдив с искане за издаване на становище, което незаконосъобразно не е издадено, включително мълчаливият отказ е обжалван пред АС-Пловдив. В този смисъл взема становище, че по същество липсва задължение за даване на писмено становище от началник на РУ, преписката е незаконосъобразно спряна. Отделно от горното сочи неправилно приложение на материалния закон, като поддържа, че разпоредбата на чл.26, ал.2 от Наредбата в специална и по-благоприятна по отношение на чл.32, ал.1, както неправилно е приложена санкционната норма. Още твърди и основания за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Т. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено.  

Ответната страна – Община Пловдив не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата като сочи, че нарушението е безспорно доказано, като е установено, че към монета на проверката заведението не е прекратило дейността си. Още посочва, че е налице твърдяната колизия между чл.26, ал.2 и чл.32, ал.1 от Наредбата, като последната е приложима в редакцията си към Решение № 290, взето с Протокол № 15/17.09.2019г. на Общински съвет – Пловдив. Поддържа, че правото на защита на нарушителя не е нарушено, АУАН и наказателното постановление са издадени при спазване разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Още взема становище, че в случая не са налице предпоставките за приложение реда на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 08.05.2020г., видно от приложената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 15.05.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.11.2019г., в 01:00 часа, в гр.Пловдив, свидетелят С.Л.К., в качеството му на *** в Трето РУ при ОД МВР – Пловдив, извършили проверка в обект – кафе – бар „Сикретс” находящ се в гр.Пловдив, бул.„България“ № 97, стопанисван от „СИКРЕТС СМАРТ“ ООД, ЕИК:*********. При проверката свидетелят К. установил, че в обектът работел и не били прекратени всякакви дейности по почистване, зареждаме и обслужване, напротив – броят на клиентите бил около 150 човека, на масите се сервирали храни и напитки. Свидетелят К. констатирал още, че за същият обект дружество „СИКРЕТС СМАРТ“ ООД нямало издадено писмено Разрешение за удължено работно време, валидно към момента на проверката.

С оглед на горното и след като уведомил няколкократно по телефона *** на дружеството Г. К. за процедурата по съставяне на АУАН и след като последния не бил открит на известния адрес и в заведението, на 14.02.2020г. свидетелят К. съставил АУАН с бланков № 035133 от 14.02.2020г. срещу „СИКРЕТС СМАРТ“ ООД за нарушение на чл.11, ал.4, във вр. с чл.11, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред. Отново по телефона *** Г. К. многократно бил уведомен за необходимостта да се яви, за да му бъде връчен препис от АУАН, на което същият първо завил, че ще се яви, но в последствие отказал. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.Л.К., който описва начина на извършване на проверката, сторените констатации – включително, че обектът осъществявал дейност 16.11.2020г., в 01:00 часа. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните показания се установява факта осъществено нарушение, както и процедурата по съставяне на акта.

Показанията на свидетеля К. напълно кореспондират и с тези на свидетеля П. Д. Д., от чиито показания също се установява, че към момента на проверката за обекта не е имало Разрешение за удължено работно време, като се сочат причините за липса на такова, като съдът напълно кредитира показанията на свидетеля П. Д. Д..

Същата фактическа обстановка се установява и от приетите по делото писмени доказателства, а именно – докладни записки, кореспонденция между дружеството жалбоподател и Район „Северен“ на Община Пловдив, заверени копия от Разрешение № 04-0667/25.10.18г. за периода от 25.10.2018г. до 24.10.2019г., както и Разрешение № 04-721/09.12.2019г., за периода от 09.12.2019г. до 08.12.2020г., както и преписката по издаване на последното, от които се установява, че дружеството е имало Разрешение за удължено работно време за обекта за периода от 25.10.2018г. до 24.10.2019г., както и от 09.12.2019г. до 08.12.2020г., но не и към 16.11.2020г..

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, доколкото материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представените Заповед № 19ОА-1407/18.06.2019г. на кмет на Община Пловдив, а тази на актосъставителя – от представената Заповед № 19ОА-1401/18.06.2019г. на кмет на Община Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което СИКРЕТС СМАРТ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище – гр.Пловдив и адрес на управление, *** е нарушило разпоредбата на чл.11, ал.4, във вр. с чл.11, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения редза това, че на 16.11.2019г., в 01:00 часа, в гр.Пловдив, след изтичане на разрешеното работно време на обект – кафе – бар „Сикретс” находящ се в гр.Пловдив, бул.„България“ № 97, стопанисван от „СИКРЕТС СМАРТ“ ООД, ЕИК:*********, не е прекратил  всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване.

В този смисъл по делото безспорно се установява, че „„СИКРЕТС СМАРТ“ ООД не притежавало разрешение за удължено работно време за обект – кафе – барСикретс” находящ се в гр.Пловдив, бул.„България“ № 97, валидно към 16.11.2019г..

Още безспорно се установява, че на 16.11.2019г., в 01:00 часа, същият стопанисван от дружеството кафе – бар „Сикретс”, не е бил прекратил  всякаква дейност по почистване, зареждане и обслужване, напротив – обекта е работил, броят на клиентите бил около 150 човека, на масите се сервирали храни и напитки.

Горните факти по същество не са спорни между страните, не се отричат от жалбоподателя.

В този смисъл съдът намери за неотносими възраженията на жалбоподателя, касаещи трудностите при издаване на  разрешение за удължено работно време за обекта, както и причините за забавяне издаването на такова. Следва да се посочи, че в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Предвид това, не подлежат на изследване причините за извършване на нарушението, включително дали повода за същото не е свързан с  действия или бездействия на трети лица, органи и др. подобни. Още повече, дори търговската дейност на дружеството по някакъв начин да е засегната от действия или бездействия на държавни органи, и дори последните да са незаконосъобразни, то същия търговец следва да защитава интересите си посредством законовите способи, а не чрез простото нарушаване на установения ред.

На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението относно неправилно приложение на материалния закон, като поддържа, че разпоредбата на чл.26, ал.2 от Наредбата в специална и по-благоприятна по отношение на чл.32, ал.1, както неправилно е приложена санкционната норма. Следва да се посочи, че последното изменение на разпоредбите на чл.26, ал.2 и чл.32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред е във връзка с изм. и доп. с Решение № 290, взето с Протокол № 15 от 17.09.2019 г.. Ето защо и предвид датата на извършване на нарушението – 16.11.2019г. приложение следва да намери единствено актуалната редакция на от Наредба за осигуряване на обществения ред, съгласно която единствената относима санкционна норма е тази на чл.32, ал.1 от Наредбата, а разпоредбата на чл.26, ал.2 от същата визира единствено нарушения на чл. 11, ал. 8 от Наредбата.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.11, ал.4, вр. чл.11, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред, отчетена от нормотвореца при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Горният извод не се променя предвид обстоятелството, че дружеството все пак е придобило Разрешение за удължено работно време, доколкото такова все пак е липсвало към момента на нарушението, още повече и предвид установения брой клиенти – около 150 човека, то очевидно се касае за дейност с голям обем, което препятства определяне на случая като маловажен.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред, за процесното нарушение е предвидено наказание за юридическо лице -  имуществена санкция в размер от 5000 лева до 50 000 лева. В случая е определена имуществената санкция в минимален размер от 5 000 лева, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.  

С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, доколкото фактическата обстановка не е била спорна между страните, поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 288 от 21.04.2020г., издадено от Й. А. С., на длъжност *** Община Пловдив, с което на „СИКРЕТС СМАРТ“ ООД, ЕИК:*********, със седалище – гр.Пловдив и адрес на управление, ***, представлявано от Г. И. К., на основание чл.32, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева /пет хиляди лева/, за нарушение на чл.11, ал.4, във вр. с чл.11, ал.2 от Наредба за осигуряване на обществения ред.

 

ОСЪЖДА „СИКРЕТС СМАРТ“ ООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПЛОВДИВ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.