РЕШЕНИЕ №…..
гр. Д., 14.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.кият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №2016 по
описа на ДРС за 2017 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.232 ал.2 и чл.45 и сл. от
Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на М.В.Д. с
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат М.К. с адрес ***,
срещу Кооперация „КПТУ„П.“ с ЕИК **, седалище и адрес на управление с. П., общ.
Д.ка, представлявана от ***я Т. Ж. Т., по чл.232 ал.2 от Закона за задълженията
и договорите за осъждането на ответната кооперация да заплати на ищцата сумата
от 3457.74 лева, представляваща незаплатено наемно възнаграждение в размер на
по 60 лева на декар за стопанската 2015/2016 година по договор за наем на земеделска
земя от 20.02.2015 г. и договор за наем на земеделска земя от 04.07.2015 г.,
сключени между наследодателя на ищцата В.В.В. и ответната кооперация, за
земеделски земи с обща площ от **декара, които със сключения между наследниците
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 21.07.2016 г.
са били поставени в дял на М.В.Д. (в това число по първия договор нива с площ
от **декара, представляваща имот №**по картата за възстановена собственост на
землището на с. П., общ. Д.ка; по втория договор нива с площ от **декара,
представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на
с. П., общ. Д.ка; нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата
за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка и нива с площ от **декара,
представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на
с. П., общ. Д.ка), като се претендира и заплащането на направените по делото
разноски. Ищцата сочи, че е собственик на процесните земеделски земи на
основание на договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти от
21.07.2016 г.; преди делбата имотите са били собственост на нейния ** на
25.03.2016 г. *** В.В.В., който е имал сключени на 20.02.2015 г. договори за
наем с ответната кооперация за периода до 01.10.2016 г.; четирите ниви
безспорно са били обработвани от Кооперация „КПТУ„П.“ - с. П., общ. Д.ка през
стопанската 2015/2016 година, но ищцата не е получила дължимото плащане в
размер на по 60 лева на декар, което прави сума в общ размер на 3457.74 лева;
настоява за присъждането на процесната сума и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът е посочил, че предявените искове са допустими, но неоснователни; до
датата на своята смърт наследодателят на ищцата е бил *** на ответната
кооперация, като при управлението му е установена липса от касата на
кооперацията за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2016 г. в размер на 43117
лева; дължимата от ищцата сума в качеството на наследник на нейния *** е в
размер на 14372.34 лева съобразно нейната 1/3 част от наследството;
управителният съвет на кооперацията е взел решение да откаже заплащането на
дължимите арендни и наемни възнаграждения на наследниците на бившия *** на
кооперацията до възстановяването на липсите; прави възражение за прихващане на
дължимата сума с установената липса от касата на кооперацията за периода от
01.01.2013 г. до 31.03.2016 г. съобразно наследствената част на ищцата в размер
на 14372.34 лева до размера на по-малката от тях; със сключването на договора за доброволна
делба ищцата безспорно е приела наследството на своя ***. В писмената си молба
от 26.10.2017 г. ответната кооперация е посочила, че след като наследодателят
на ищцата е нямал сключен трудов договор с ответната кооперация, отговорността
му не е по Кодекса на труда, а по чл.45 от Закона за задълженията и договорите
за липсите от касата на кооперацията.
В
последното съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител е счела,
че на практика ответната кооперация не възразява срещу главния иск и правейки
възражение за прихващане, фактически го признава; настоява за отхвърлянето на
възражението за прихващане и недопускането на компенсация на задължението на
кооперацията към ищцата с хипотетичното задължение на нейния *** към
кооперацията; липсват условията за компенсация, което прегражда пътя на
ответната страна да претендира прихващане; главният иск е доказан и трябва да
бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски.
В
последното съдебно заседание ответната кооперация чрез своя процесуален
представител е заявила, че при уважаване на предявения иск следва да бъде
уважено направеното възражение за прихващане, за което с нарочна молба е
направено уточнение, че се претендира от ищцата сумата от 14372 лева;
възражението за прихващане е валиден способ за компенсиране на взаимни
задължения между страните, като решение да не бъде изплатена дължимата рента на
ищцата е взето на общо събрание на кооперацията, което не е обжалвано. В
писмената си защита ответната кооперация твърди, че трябва да бъде извършено
прихващане на претендираната сума с установената липса в касата на кооперацията,
причинена от наследодателя на ищцата и съобразно нейния дял от наследството;
безспорно е установено, че през процесния период от 01.01.2013 г. до 25.03.2016
г. наследодателят на М.В.Д. и бивш ***
на ответната кооперация е причинил вреди на същата, изразяващи се в липси в
касата предвид неотчетените парични суми със съответните разходооправдателни
документи; от счетоводната експертиза е установен точният размер на
неотчетените парични средства – 43478.26 лева; от ревизията на областния
кооперативен съюз се установява като неотчетена в касата на кооперацията сума в
размер на 43117 лева, която почти се припокрива с изчислената от вещото лице; взетите
решения на органите на кооперацията за неизплащането на наемите до
възстановяването на липсите не са обжалвани; доказани са всички елементи от
отговорността на бившия *** на кооперацията на плоскостта на чл.45 от Закона за
задълженията и договорите; ***ят на кооперацията е отговарял за нейната
дейност, а В.В.В. е съвместявал много и различни функции, като на практика
еднолично е решавал почти всички въпроси; с действията си наследодателят на
ищцата не е изпълнил задълженията си за полагане на дължимата грижа и за
организиране на текущото счетоводно отчитане; от разпита на *** се е
установило, че счетоводството на кооперацията не е водено редовно и липсват
множество документи; ищцата няма как да черпи изгодни последици от неправомерното
поведение на нейния наследодател; при реализирането на деликтната отговорност вината
като елемент от фактическия състав се предполага до доказването на противното;
поведението на бившия *** е противоправно и небрежно, водещо до установената
вреда за ответната кооперация в доказания по делото размер; настоява за
уважаването на направеното възражение за прихващане и присъждането на
направените разноски.
Д.кият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск по чл.232 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
От
представените от ищцата договори за наем на земеделска земя (на лист 14-16 от
делото) се установява, че през 2015 година между В.В.В. и ответната кооперация
са били сключени 3 договора за наем (по времето, когато В.В.В. е неин ***); според
намиращото се на лист 91 удостоверение за наследници наемодателят е ** на
25.03.2016 г., като е оставил за наследници своята *** Д. В. В.а и своите *** М.В.Д.
и А. В. С.; на 21.07.2016 г. наследниците са си поделили неговите земи с
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, при което в дял
на ищцата са поставени нива с площ от **декара, представляваща имот №**по
картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка; по втория
договор нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата за
възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка; нива с площ от **декара,
представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на
с. П., общ. Д.ка и нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата
за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка. Според договора
за наем на земеделска земя от 20.02.2015 г. и договора за наем на земеделска
земя от 04.07.2015 г. тези ниви са предоставени за ползване на ответната
кооперация за периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2016 г., т.е. за стопанската
2015/2016 година, при наемна цена в размер на 60 лева на декар. Доколкото в тях
няма определен срок за плащане на дължимия наем, то същият е станал дължим
най-късно при отправянето на поканата до ответната кооперация, извършено с
представянето на исковата молба по делото. Затова дължимото наемно възнаграждение
за наетите **декара при договорената наемна цена в размер на 60 лева на декар е
в размер на 3457.74 лева. Тежестта за доказването на извършеното плащане е на
ответната кооперация. Тя обаче не само не е представила доказателства за
осъществено плащане, но изрично е посочила, че такова не е извършено и
дължимата сума няма да бъде заплатена с оглед на констатираните липси при
дейността на наследодателя на ищцата като *** на кооперацията. Следователно предявеният
иск по чл.232 ал.2 от Закона за задълженията и договорите е изцяло основателен
за сумата от 3457.74 лева, представляваща незаплатено наемно възнаграждение в
размер на по 60 лева на декар за стопанската 2015/2016 година по договор за
наем на земеделска земя от 20.02.2015 г. и договор за наем на земеделска земя
от 04.07.2015 г., сключени между наследодателя на ищцата В.В.В. и ответната
кооперация, за земеделски земи с обща площ от **декара.
Неоснователно е направеното от ответната кооперация възражение
за прихващане на посочената по-горе сума с установената липса от касата на
кооперацията за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2016 г. съобразно
наследствената част на ищцата в размер на 14372.34 лева до размера на
по-малката сума от тях. Същото черпи правното си основание от разпоредбите на
чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите с оглед на обстоятелството,
че през процесния период В.В.В. не е бил в трудово правоотношение с кооперация
„КПТУ„П.“ - с. П., общ. Д.ка. По надлежния ред не е установен най-важният
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпването на
вредата. Не е извършена инвентаризация, за да се направи сравнение между
съществуващото фактическо положение и счетоводните данни. Представен е
ревизионен акт (на лист 29-33), за който не е ясно кога точно е изготвен, но основавайки
се на заповед от 27.04.2016 г., явно е съставен известно време след това. Той
обаче обхваща различен от посочения във възражението за прихващане период, а
именно този между 01.01.2013 г. и 31.12.2015 г. (съгласно заповедта за
възлагане на ***я на областния съюз на земеделските кооперации, въпреки че от
ревизора са направени определени изводи и за периода 01.01.2016 г. – 31.03.2016
г.) и няма характер на инвентаризация. В заключението си от 14.02.2018 г.
вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза категорично е посочило,
че не са извършвани инвентаризации на активите и пасивите през всеки отчетен
период с цел достоверното им представяне в годишните финансови отчети, в това
число и на фактическата касова наличност, въз основа на която експертизата да
извърши съпоставка с така изчислената от нея касова наличност, както и с тази
по счетоводни данни, която е установено, че е неправилно формирана; не може да
се установи размерът на неотчетените суми; вещото лице е открило обстоятелства,
които не са забелязани от финансовия ревизор; документално може да се установи
касовата наличност, но фактически – не може. След поставена от ответното
дружество допълнителна задача вещото лице е съпоставило документалната разлика
между изтеглените и отчетените парични средства, като за периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2013 г. и за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. е установило
по-висок размер на платените от изтеглените суми, а за периода от 01.01.2015 г.
до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 25.03.2016 г. е установило по-висок
размер на изтеглените от документално платените парични средства. И в допълнителното
заключение вещото лице е посочило, че не е взело предвид началното салдо към
01.01.2013 г. и крайното салдо към 25.03.2016 г., тъй като не би могло да каже
каква е била касовата наличност както към началния, така и към крайния момент,
а няма и извършвани инвентаризации; относно касовата наличност няма достоверни
данни във всеки един момент от периода; счетоводството не е водено редовно.
Неизвършването на пълна инвентаризация на кооперацията, включително на касовата
наличност, е пречка да се анализират причините за твърдяните различия между
документалното и фактическото имуществено състояние, както и дали тези причини
са основание за търсенето на имуществена отговорност. Предвид всичко това не са
налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на наследодателя
на ищцата, поради което възражението за прихващане е неоснователно (в този
смисъл е и Решение №137/28.11.2013 г. по търговско дело №313/2013 г. по описа
на Апелативен съд – Бургас). Следва да бъдат отбелязани и някои други
обстоятелства – отговорността за нередовно воденото счетоводство освен на ***я
е на останалите членове на управителния и контролния съвет, а и на общото
събрание, които разполагат със законоустановените възможности да го
контролират; т.нар. опис (на лист 59 от делото) на намереното в касата на
дружеството след смъртта на предишния управител е съставен около един месец
след това, а е и неподписан от посочените като присъствали лица; недоумение
буди отбелязаното от вещото лице при разпита му в последното съдебно заседание
на 14.05.2018 г., че през целия период няма данни бившият *** на кооперацията В.В.В.
да е получавал възнаграждения – нито трудови, нито по граждански договор,
поради което разходите за такива счетоводно не са вземани предвид (страните не
са представили решения на управителния съвет или на общото събрание на
кооперацията, с които се определят размери на такива възнаграждения); друго
интересно обстоятелство е, че според публикуваните в търговския регистър финансови
отчети годишните разходи за възнаграждения на персонала през 2013 г., 2014 г. и
2015 г. са между 18000 и 22000 лева, а за 2016 г. (след смъртта на В.В.В.) те
нарастват почти двойно до 36000 лева. С оглед на изложеното възражението за
прихващане е неоснователно. Доколкото практиката на Окръжен съд – Д. е по отхвърлянето
на възражението за прихващане съдът да не се произнася в диспозитива на
съдебното решение, настоящият съдебен
състав трябва да постанови решение в същия смисъл.
С оглед изхода от спора на ищцата следва да
бъдат присъдени претендираните по делото разноски в размер на 138.31 лева
действително дължима държавна такса и 350 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, Д.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Кооперация „КПТУ„П.“ с ЕИК **, седалище и
адрес на управление с. П., общ. Д.ка, представлявана от ***я Т. Ж. Т., да
заплати на М.В.Д. с ЕГН ********** *** следните суми: 1) 3457.74 лева (три
хиляди четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща незаплатено наемно възнаграждение в размер на по 60 лева на
декар за стопанската 2015/2016 година по договор за наем на земеделска земя от
20.02.2015 г. и договор за наем на земеделска земя от 04.07.2015 г., сключени
между наследодателя на ищцата В.В.В. и ответната кооперация, за земеделски земи
с обща площ от **декара, които със сключения между наследниците договор за
доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 21.07.2016 г. са били
поставени в дял на М.В.Д. (в това число по първия договор нива с площ от **декара,
представляваща имот №**по картата за възстановена собственост на землището на
с. П., общ. Д.ка; по втория договор нива с площ от **декара, представляваща
имот №** по картата за възстановена собственост на землището на с. П., общ. Д.ка;
нива с площ от **декара, представляваща имот №** по картата за възстановена
собственост на землището на с. П., общ. Д.ка и нива с площ от **декара,
представляваща имот №** по картата за възстановена собственост на землището на с.
П., общ. Д.ка). 2) 488.31 лева (четиристотин осемдесет и осем лева и тридесет и
една стотинки), представляваща направените съдебно – деловодни разноски по гр.
дело №2016/2017 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Д.кия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: