Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 50/09.11.2006 г., постановено по гр.д. № 459 по описа за 2006 г., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак между Сийка Миткова Костова от гр.Кърджали, бул.”България” № 37, вх.”А”, ет.2, ап.4, с ЕГН ********** и Константин Бойчев Костов от гр.Ямбол, ул.”Аврен” № 13, с ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № 462/26.09.1992 г. на ОбНС – гр.Ямбол, по вина на съпруга, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Александър Константинов Костов, с ЕГН ********** и Боряна Константинова Костова, с ЕГН ********** на майката Сийка Миткова Костова, с ЕГН **********, като е дадена възможност на бащата Константин Бойчев Костов да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, както и един месец през годината, който не съвпада с годишния отпуск на майката, като вземането и връщането да става от дома на майката. Със същото решение Константин Бойчев Костов от гр.Ямбол, ул.”Аврен” № 13, с ЕГН ********** е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетното си дете Александър Константинов Костов в размер на 70 лв. и на непълнолетното си дете Боряна Константинова Костова в размер на 50 лв., чрез тяхната майка и законна представителка Сийка Миткова Костова, считано от 01.07.2006 г. до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата или до настъпването на друга причина, водеща до изменение или погасяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Ползуването на семейното жилище, представляващо апартамент № 53, находящ се гр.Ямбол, кв. “Златен рог”, бл.4, ет.9 е предоставено на съпруга Константин Бойчев Костов, като е постановено след прекратяване на брака Сийка Миткова Костова да носи предбрачното си фамилно име Стоянова. Константин Бойчев Костов е осъден да заплати по сметка на РС – Кърджали окончателна д.т. в размер на 30 лв., както и д.т. върху присъдената издръжка в размер на 172.80 лв., а на Сийка Миткова Костова направените по делото разноски в размер на 300 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Константин Бойчев Костов, който го обжалва чрез своя процесуален представител в частта относно режима на лични контакти с децата Александър и Боряна Костови, както и в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.87 от СК. В жалбата се сочи, че решението в частта относно режима на лични контакти било постановено в противоречие със закона и доказателствата по делото. Сочи се, че майката била с трайно местоживеене гр.Кърджали, където работела и където се намирали децата. С оглед на тези обстоятелства, както и предвид отдалечеността на населените места, режимът на лични контакти на бащата с децата следвало да бъде в рамките на два дни веднъж в месеца – всяка първа или трета събота от 09.00 ч. до 17.00 часа на следващия ден неделя с преспиване, за да може контактът да бъде пълноценен. Определените няколко часа в съботния ден лишавали бащата от възможността да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на децата. Твърди се също, че съдът се произнесъл post петитум по отношение на постановената издръжка за минало време, считано от 01.07.2006 г., тъй като ответницата не била предявила иск за определяне на издръжка на децата. Липсвало надлежно предявен иск и за заплащане на издръжка за минало време, както и фиксирана дата от ответницата като начало на период, през който въззивникът да не е участвал в материалната издръжка на децата. Съдът неправилно възприел, че от 01.07.2006 г. децата се установили трайно да живеят в гр.Кърджали, като приел, че фактическата раздяла датирала от началото на 2006 г. Сочи се, че съдът следвало служебно да се произнесе относно издръжката на децата, но не следвало да се произнася по иск с правно основание чл.87 от СК, какъвто иск не бил предявен, като в тази част решението било недопустимо. Моли съда да измени решението в частта му относно режима на лични контакти, както и да обезсили съдебния акт в частта му, с която била определена издръжка за минало време, считано от 01.07.2006 г. В съдебно заседание, редовно призован, въззивникът не се явява. В представено писмено становище се поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемата Сийка Миткова Костова, представлявана от своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Сочи, че режим на лични контакти два последователни дни ще попречи на децата и на техния процес на обучение. Нямало произнасяне плюс петитум, тъй като имало искане за присъждане на издръжка. Исковата молба била заведена в съда през месец март 2006 г., а съдът присъдил издръжка, считано от 01.07.2006 г., тъй като от тази дата майката и децата се установили трайно да живият в гр.Кърджали и бащата не заплащал издръжка за този период. Началникът на отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Кърджали Росица Стоянова сочи, че режим на лични отношения следва да бъде в два непоследователни дни през месеца. От разговорите със сина на страните установила, че от месец април живеели постоянно в гр.Кърджали, а бащата следвало да заплаща издръжка във възможния най-голям размер, за да може децата да получават най-доброто за своето развитие и обучение. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото удостоверение за сключен граждански брак с дата 26.09.1992 г., изд. от ОбНС – гр.Ямбол, удостоверение за раждане с дата 31.03.1993 г., изд. от Община Пловдив и удостоверение за раждане с дата 20.06.2000 г., изд. от Община Ямбол се установява, че страните по делото са сключили граждански брак на 26.09.1992 г., като от брака си имат родени две деца – Александър Константинов Костов, с ЕГН ********** и Боряна Константинова Костова, с ЕГН **********. По делото са представени като доказателства заверени копия от нотариален акт № 80, том І, дело № 74/14.02.2005 г. по описа на Нотариус Таня Данаилова, с район на действие РС - Ямбол и нотариален акт № 97, том VІІІ, дело № 2812/1997 г. по описа на РС - Ямбол, от които се установява, че през време на брака си съпрузите са придобили недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол, ул.”Хан Крум” № 28, а именно апартамент със застроена площ 108 кв.м. на втори етаж от източната страна от двуетажна със сутерен масивна жилищна сграда, построена в дворно място, цялото от 370 кв.м., съставляващо УПИ VІІ-4207, в кв. 90 по плана на града, при граници на дворното място: ул.-“Хан Крум”, ул.”Бакаджик”, УПИ VІІІ-2408, УПИ VІ-4206, ведно с 20/370 идеални части от дворното място. Установява се също, че семейното жилище, представляващо апартамент в гр.Ямбол, к-с “Златен рог”, бл.4, вх.”А”, ет.9, ап-53, със застроена площ 59.29 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: ап.52, ап.54 и коридор, ведно с таванско помещение № 52 и съответните общи части от сградата е собственост на Константин Бойчев Костов. От представената като доказателство по делото служебна бележка изх. № 15/20.10.2006 г., издадена от ЕТ “Боккси – Бойко Боев” – гр.Ямбол се установява, че Константин Бойчев Костов е получил трудово възнаграждение в размер на 1401.47 лв. за времето от месец април 2006 г. до месец септември 2006 г. включително, или средно месечно възнаграждение за този период в размер на 233.58 лв. По делото е представен социален доклад на отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Кърджали, от който се установява, че от разговора с детето Александър Константинов Костов, социалният работник е установил, че същият е запознат с проблемите между родителите си, като смята, че връзката на баща му с друга жена е причина за развода на родителите му. По разказ на Александър същият се чувства много добре в Кърджали, вече има приятели, харесва му училището, където учи. В момента чувства сигурност, обич, грижи и спокойствие единствено при майка си, при която категорично заявява, че иска да живее. Много обича сестричката си, с която не желае да се разделя и прави всичко възможно тя да се чувства защитена и спокойна. От показанията на разпитаните по делото свидетели Галя Радкова, Пепа Вълева и Пенка Костадинова, се установява, че причина за лошите отношения в семейството е брачната изневяра на ищеца и грубото му отношение към ответницата. Установява се също, че отношенията между страните са влошени и същите са във фактическа раздяла. От показанията на разпитания по делото свидетел Бойчо Боев – баща на ищеца, се установява, че страните са във фактическа раздяла и отношенията им са влошени. При тези данни съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства се установява, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите не живеят заедно, не поддържат лични отношения помежду си, бракът им е изчерпан от съдържание, като съществува формално. Запазването на такова брачно правоотношение е неоправдано, както с оглед интересите на съпрузите и родените от брака деца, така и с оглед обществения интерес. Причина за разпадането на брака и неговото дълбокото и непоправимо разстройство е поведението на съпруга Константин Бойчев Костов, който е осъществил извънбрачна връзка с друга жена, не е полагал необходимите грижи и внимание към съпругата и децата си. Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели Галя Радкова, Пепа Вълева и Пенка Костадинова. Ето защо следва да се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има въззивникът, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Впрочем, в тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. След прекратяването на брака родителските права, респ. грижите по отглеждането и възпитанието на родените от брака деца Александър Константинов Костов и Боряна Константинова Костова, следва да бъдат предоставени на майката Сийка Миткова Костова. Този извод се налага, както с оглед обстоятелството, че биологичната връзка между майката и децата е по-силна от тази на бащата с децата, така и с оглед възрастта им, която налага непосредствени грижи за подрастващите именно от майката. Освен това детето Александър, разпитан от социалния работник изразява желание да остане да живее при майка си, като чувства сигурност, обич, грижи и спокойствие единствено при майка си. Детето Александър заявява, че много обича сестричката си, с която не желае да се разделя и прави всичко възможно тя да се чувства защитена и спокойна. Установи се, че въззиваемата може да поеме както грижите по отглеждането и възпитанието децата, така и е в състояние да им осигури добри социално-битови условия. Ето защо родителските права по отношение на родените от брака деца Александър Константинов Костов и Боряна Константинова Костова, следва да бъдат предоставени на майката Сийка Миткова Костова, като на бащата Константин Бойчев Костов бъде определен режим на лични отношения – да вижда и взема децата всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа и един месец през годината, който не съвпада с годишния отпуск на майката, както е постановил и първоинстанционният съд. Определянето на режим на лични отношения на бащата с децата два пъти по два дни през месеца - събота и неделя, не е в интерес на децата, тъй като детето Александър е ученик, което налага в неделният ден същият да се подготвя за учебни занятия през следващата седмица, а майката не би могла да осъществява нужния контрол. Детето Боряна е с ниска възраст и евентуалното пътуване два пъти месечно до гр.Ямбол би се отразило неблагоприятно върху дневния му режим и възпитанието му. От друга страна така определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения не би могъл да попречи на бащата да осъществява пълноценен контакт с децата си. Отдалечеността на населените ýеста не е пречка за осъществяване на лични контакти на ищеца с децата, нито е основание за определяне на по-разширен режим на лични отношения, различен от установената практика на съдилищата. Определеният режим е в интерес на децата, който има приоритет пред интересите на бащата, поради което решението на Кърджалийския районен съд в тази обжалвана част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Определената от първоинстанционния съд издръжка, която ищецът е осъден да заплаща на детето си Александър в размер на 70 лв. и на детето си Боряна в размер на 50 лв. съответства на нуждите на децата и на възможностите на задълженото за издръжка лице. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което съдът не излага по-подробни съображения. По отношение на началната дата на присъждане на издръжката, то решението на Кърджалийският районен съд е обосновано и правилно. Не е налице произнасяне по непредявен иск по чл.87 от СК, както неоснователно се сочи във въззивната жалба. Така, исковата молба е заведена в Ямболския районен съд на 23.03.2006 г., като издръжката следва да бъде присъдена след тази дата, както е било постановено от Кърджалийския районен съд. Съгласно разпоредбата на чл.87 от СК издръжката за минало време може да се претендира за срок най-много една година преди завеждане на иска. Т.е. издръжката за минало време обхваща периода преди завеждането на исковата молба. В случая такава издръжка – преди завеждане на исковата молба, не е била присъждана, поради което този довод е неоснователен, а решението на Кърджалийския районен съд и в тази му част е правилно и също следва да бъде оставено в сила. Що се отнася до решението в частта му относно ползуването на семейното жилище и фамилното име на ответницата, то и в тези части решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което настоящата инстанция не излага съображения в тази насока. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 50/09.11.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 459 по описа за 2006 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не се претендират, а и са направени такива от въззиваемата, поради което не следва да се присъждат. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50/09.11.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 459 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението в частта му относно режима на лични отношения на бащата Константин Бойчев Костов от гр.Ямбол, ул.”Аврен” № 13, с ЕГН ********** с ненавършилите пълнолетие деца Александър Константинов Костов, с ЕГН ********** и Боряна Константинова Костова, с ЕГН ********** подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в 30 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2.
|