Р Е Ш Е Н И Е
№ 562 година 2011 ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
ІХ
наказателен състав
На 15.03.2010
г.
В публично
заседание, в следния състав:
Председател: ИСКЪР
ИСКЪРОВ
Секретар:
П.С.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия И. Искъров НАХ дело № 4835 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Ю.С.Ж. ***, с ЕГН **********, против НП
№ 359/23.07.2009 г. на Началника на РПУ (сега – РУП) – Созопол, с което за
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лв. и
за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, на осн. чл. 174, ал. 1 ЗДвП, на жалбоподателя
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 300 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. С жалбата се оспорва по
същество извършването на твърдяните нарушения и се моли съдът да постанови
решение, с което да отмени издаденото НП, като не се ангажират доказателства.
В хода на производството по делото жалбоподателят –
редовно уведомен, не се явява и отново не ангажира доказателства.
За АНО – редовно уведомен,
не изпраща представител и също не ангажира допълнителни доказателства.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити, а като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на
страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.07.2009 г., около 20.40 часа, по ГП-ІІ-99,
след бензиностанция „Петрол”, след като
бил употребил алкохол жалбоподателят управлявал товарен автомобил с рег. № С
5058 ХР като се движел в посока от гр. Созопол към гр. Бургас, когато внезапно
навлязъл в лентата за изпреварване, в която в този момент се движел изпреварващ
го л.а. с рег. № СА 5649 МТ, ударил се странично в него и го избутал от пътя.
Непосредствено след така допуснатото ПТП на място пристигнал свид. Ц.Б.Ц. – мл.
автоконтрольор при РУП – Созопол, който извършил проверка на водачите на
автомобилите, участвали в произшествието. В хода на тази проверка настоящият жалбоподател
бил изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410” с фабр. № 0454, при
което се установила концентрация на алкохол от 1,50 на хиляда в кръвта на последния.
С оглед допуснатото от жалбоподателя ПТП и отчетения резултат от проверката за
употреба на алкохол, свид. Ц. на място съставил на жалбоподателя АУАН № 359/02.07.2009
г. (с бланков № 071077) – за извършени нарушения 25, ал. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, като така съставеният акт бил предявен лично на жалбоподателя – за
запознаване и същият го подписал без възражения. След съставянето на акта на
водача била взета и кръвна проба за изследване за употреба на алкохол, като при
извършеното впоследвие такова – с протокол ца ХЕ № 705/06.07.2009 г. - се
установила концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя от 1,14 на хиляда
към момента на произшествието. При съставянето на АУАН било отнето и
свидетелството за правоуправление на МПС на жалбоподателя ведно с контролния
талон към него.
Въз основа на така съставения
АУАН впоследствие е издадено и обжалваното понастоящем НП № 359/23.07.2009 г., с
което за нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лв.
и за нарушението на чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, на осн. чл. 174, ал. 1 ЗДвП - наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 300 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАНАДЕСЕТ месеца.
Изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на
производството доказателства, обективирани в гласните – безпротиворечивите и
незаинтересовани относно горните факти и обстоятелства показания на свид. Ц.
/на л. 28 по описа на материалите по НАХД № 4835/2010 г. на БРС/, и в писмените
/на л. 5, 7 и 8 по описа на материалите по НАХД № 4835/2010 г. на БРС/
доказателствени средства. Така установената фактическа обстановка – идентична с
тази, описана в съставения АУАН и в издаденото НП, не е била оспорена от
жалбоподателя в хода на производството по установяване на нарушението, въпреки
предоставената на последния възможност за това. Последното е допълнителна
индиция за настоящия съд за достоверността на описаните в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП факти и обстоятелства.
Съдът, с оглед така установената фактическа
обстановка и като извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление, както и като взе предвид възраженията и доводите на страните и
съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията за това са следните:
Както при съставяне на акта за установяване на
административното нарушение, така и при издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление,
тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
С оглед приетата по-горе за установена
по делото фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си като водач на
МПС на посочените в АУАН и в издаденото НП дата и място жалбоподателят
действително е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като навлизайки
внезапно в съседното платно при наличието на друго движещо се непосредствено до
него в това платно МПС, жалбоподателят очевидно не се е съобразил с
положението, посоката и скоростта на движение на това МПС. Ето защо съдът счита, че за
това му нарушение по използване на пътното платно, жалбоподателят правилно е
санкциониран на осн. чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗдвП, тъй като в случая именно в
резултат на нарушението е била създадена непосредствена опасност за движението,
проявила се в настъпилото впоследствие ПТП.
Отново с оглед приетата за установена по делото
фактическа обстановка съдът намира и извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.
5, ал. 2, т. 3 ЗДвП за безспорно доказано. Установи се, че на посочените в АУАН
и в обжалваното НП жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол от
1,14 на хиляда в кръвта си, установена по надлежния ред – посредством извършена
ХЕ. С това деяние жалбоподателят действително е нарушил нормата на чл. 5, ал.
2, т. 3 ЗДвП, въвеждаща забрана за водачите на ППС да управляват ППС след
употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда, поради което и правилно и
законосъобразно с обжалваното НП е бил санкциониран на осн. чл. 174, ал. 1 ЗДвП
за това нарушение.
По отношение на вида и размера на наложените на
жалбоподателя административни наказания за така извършените от него нарушения на
чл. 25, ал. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, съдът намира следното:
За извършеното от жалбоподателя нарушение на 25,
ал. 1 ЗДвП санкционната разпоредба на чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда
административно наказание ГЛОБА от 20 до 150 лв., а за нарушението по чл. 5,
ал. 2, т. 3 ЗДвП разпоредбата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП предвижда кумулативни наказания
ГЛОБА в размер от 200 до 500 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
1 до 12 месеца.
По мнението на настоящия съд размерите на
наложеното за първото нарушение наказание ГЛОБА и на наложените за второто
нарушение наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС са определени в съответствие
с чл. 27 ЗАНН, тъй като са съобразени както с предвидените в закона размери на наказанията
за тези нарушения, така и с вида и тежестта на всяко от нарушенията, обуславящи
високата степен на обществена опасност на самите нарушения с оглед възможността
от настъпване на евентуални - макар и несъставомерни - последици от нарушенията
и ос оглед относително високата конзентрация на алкохол в кръвта на водача,
както и са съобразени със степента на обществена опасност на самия
жалбоподател, който – предвид процесното му поведение като водач на МПС
очевидно изразява явно незачитане на установените правила за движение по
пътищата.
Предвид потвърждаването на обжалваното НП, на осн.
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК и съобразно ТР № 3/85 г. на ОСНК на ВС,
направените в хода на административнонаказателното производство разноски общо в
размер на 16 лева – заплатени пътни разноски на свид. Ц. /на л. 28 по описа на
материалите по НАХД № 4835/2010 г. на БРС/, следва да бъдат възложени в тежест
на жалбоподателя Ж..
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, поради което и на осн. чл.
63, ал.1 ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №
359/23.07.2009 г. на Началника на РПУ – Созопол, с което на Ю.С.Ж. ***, с ЕГН **********,
за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 180, ал. 1, т. 1 ЗДвП, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лв. и за нарушение на
чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП, на осн. чл. 174, ал. 1 ЗДвП - наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 300 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА Ю.С.Ж. ***, с ЕГН **********, да заплати в полза
на държавата – по сметка на БРС, сумата от 16 /ШЕСТНАДЕСЕТ ЛЕВА/,
представляващи направени по НАХД № 4835/2010 г. разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред БОС
по реда на ЗВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Верно с оригинала! П.М.