Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 04.04.2022
г.
град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият
районен съд II граждански състав
На двадесет и първи февруари Година две хиляди двадесет и втора
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 945 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото
дружество адв. Л. заявява, че с ответника „Е.С." ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.В.Р. като купувач,
ищецът „Д." ООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя С.Л.Х., като
продавач сключил устен договор за покупко-продажба на дървесина. По силата на
договореното между страните бил натоварен тир с ремарке с 60 пространствени
кубични метра дървен материал от вида бял бор, от землището на с. Орлов Д.,
общ. Т. в присъствието, както на управителя на „Д." ООД – С.Л.Х. и
съдружника С.С.К., така и на горския лесничей С.И.С.. Между страните
предварително била уговорена цената от 59,00 лева за един пр.куб.метър без ДДС
или общо 3 540,00 лева общо за 60 пр.куб.м. без ДДС, съответно 4248,00 лева с
ДДС. На *** г. дървеният материал бил доставен в базата на ответника, а именно
Индустриална зона с. Б., община К., видно от приложения към исковата молба
превозен билет № *** от *** г. Стоката била приета от служител на фирмата и
разтоварена в базата. Рекламации от страна на купувача не били направени, дори
месец юли 2020 г. били договорени и извършени още няколко доставки на дървен
материал отново от страна на ищеца в базата на „Е.С." ЕООД. Въпреки
коректното изпълнение на договорните задължения от страна на „Д." ООД, до
настоящия момент стойността на дървения материал, представляващ 60 пр.куб.метра
дървесина от бял бор, доставен на *** г., не бил заплатен от купувача „Е.С."
ЕООД. Проведени били многократни разговори от страна на управителя на „Д."
ООД – С.Х., в които същата настоявала за плащане на стоката, като първоначално
от дружеството купувач искали отлагане във времето на плащането, а впоследствие
отказали извършването на такова, дори спрели да отговарят на позвъняванията.
Твърди, че въпреки извършената доставка на
уговорения дървен материал между страните , ответникът „Е.С.“ ЕООД не е
заплатил продажната цена за същия в размер на 4 248,00 лева с ДДС, видно от
приложената към исковата молба Фактура № *** г. Данъчната фактура била
изпратена с куриер на адреса на дружеството на ответника за заплащане от
последния, наред с това същият бил уведомяван многократно и по телефона.
Сочи, че поради неизпълнение на задълженията от
ответника за заплащане на продажната цена по договор за покупко-продажба, на
същия ищецът изпратил писмена покана за доброволно изпълнение, получена на ***
г., с която ищецът предоставял на ответника 7-дневен срок за изпълнение на
паричното задължение по Фактура № *** г.
Заявява, че въпреки получената покана за
доброволно изпълнение ответникът и до настоящия момент, не е заплатил паричното
си задължение, в размер на 4 248.00 лева с ДДС, представляващо стойността на 60
пр.куб.м. дървен материал, което от своя страна е породило за ищеца правен
интерес да предяви настоящия иск.
Твърди, че сключеният между страните договор за
покупко-продажба включва две основни задължения, а именно задължението на
продавача да достави договореното количество дървен материал и задължението на
купувача да плати договорената цена на стоката. Това задължение, освен
договорно, е и законоустановено в разпоредбата на чл. 79, ал.1, от ЗЗД.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, търговско
дружество „Е.С." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.В.Р. да заплати на „Д." ООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя С.Л.Х., сумата
от 4 248.00 лева, представляваща паричната стойност на 60 пр.куб.м. дървен
материал – дължима продажна цена, но незаплатена, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба
се поддържа от адвокат В. Л., който моли съда да уважи предявеният иск като
основателен и доказан. Излага съображения в писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Н. Р., в
качеството ѝ на пълномощник на ответното дружество, с който заявява, че
оспорва изцяло исковата молба като
неоснователна и недоказана.
Излага следните
съображения:
На първо място, от ищеца е представен Превозен
билет от *** г., в който е записано, че на тази дата е било натоварено превозно
средство с неясно количество дървесина: „общо:
1бр./60.00пр.куб.м./30.00куб.м.". Дали
и какво количество е натоварено, отпътувало и пристигнало ли е по назначение,
какво точно е било то, остава неясно.
Заявява, че билетът представлява частен документ,
който не съдържа подписите на нито една от страните на указаните за това места,
включително и на ищеца, твърдян продавач. По смисъла на закона неподписаният
документ е приравнен на липса на волеизявление - чл. 180 ГПК. В този смисъл моли
съдът да не кредитира това доказателство, тъй като то представлява ксерокопие
на неподписана бележка с данни, генерирани от неясен автор и неподписани от
никого. Счита всички волеизявления в него за нищожни.
На второ място, ищецът обосновава своите претенции
с гореописания неподписан частен документ и с фактура с № *** г., в чието
основание е посочен номера на превозния билет. Във фактурата е прието, че се
касае за 60 куб.м. дървесина, като не става ясно от къде е изведено именно това
количество, по единична цена от 59.00 лв. без ДДС. Оспорва изцяло посочената
фактура и нейната връзка с твърдяната покупко-продажба.
Твърди, че фактурата е издадена на 08.01.2021 г.
или 7 месеца след въпросния неподписан билет от *** г. Всички фирми на
територията на Република Б., които водят редовно своето счетоводство, следва да
издадат данъчна фактура в 5-дневен срок от възникване на събитието - чл. 113
ал. 4 и сл. от ЗДЦС. Сочи, че според чл. 55 ал. 2 от ТЗ търговски книги, водени
в нарушение на изискванията на закона и на Закона за счетоводството, не могат
да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят.
Оспорват въпросната издадена от ищцовото дружество фактура, видно тя не е
съставена в законоустановения срок, което показва нередовност на въведените
счетоводни записвания и моли документът да не се кредитира от съда като годно
доказателство за наличие на каквито и да било договорки между страните.
Заявява, че подобна фактура № *** г. не е подписана
от управител или дори представител на доверителя ѝ и не е осчетоводявана
в счетоводството на „Е.С." ЕООД. Липсва каквото и да било волеизявление на
упълномощителя ѝ, което да потвърждава записванията в него, като дори
няма данни довереното ѝ дружество да е уведомено за издадената фактура.
Подписан е единствено от страната, която се ползва от него - „Д." ООД.
Счита, че приложената фактура представлява частен документ, съставен от
страната за целите на настоящото дело и показващ изгодни за нея факта и не
счита, че има доказателствена стойност.
На трето място, оспорва изцяло всички твърдения,
наведени в исковата молба, както и всички доказателства, приложени към нея.
Оспорва наличието на каквито и да било договорки между страните, оспорва предмета
на сделката, посочената цена, количество и вид.
На четвърто място, през 2020 г. „Д." ООД
действително е продал определено количество дървесина на ответника, за което
били издадени и надлежно осчетоводени от „Е.С." ЕООД следните фактури:
фактура № *** г. на стойност 10 368 лв. и фактура № *** г. на стойност 3
456 лв. Посочените фактури били изцяло платени от ответника.
Твърди че винаги, когато е имало
покупко-продажба, с надлежно изпълнение от страна на Продавача, Купувачът е
изпълнявал своите задължения. Откъде
изведнъж, през 2021 г., се повява нова фактура и то в година, в която между
страните не е имало каквито и да било правоотношения, с основание неподписан
документ от средата на 2020 г., остава напълно неясно.
Евентуално, в случай че съдът счете, че между
страните е имало сделка, то оспорва всички нейни елемента, в това число цена,
количество, качество, надлежно изпълнение от страна на Купувача, както и
настъпването на нейния падеж.
Заявява, че по делото няма данни нито какво точно
е задължението на ответника, нито кога настъпва неговата изискуемост. Към
исковата молба е приложена покана за доброволно изпълнение с дата *** г. /дата,
предхождаща съставянето на фактурата/, с която се иска изпълнение на фактури с
№ ***. на стойност 10 368 лв. и № *** г. на стойност 3 456 лв.
Едновременно с това по делото е приложена трета Фактура № *** г. на стойност 3
540 лв. и се твърди, че по нея не е налице плащане. Каква е обаче връзката между поканата и посочените в нея фактури и
другата фактура отново е неясно.
На пето място,
дружеството на доверителя ѝ се занимава с производство и продажба на
пелети от иглолистен материал. Действително е имало случаи, в които ищецът е
правил опити да достави до базата на ответника дървесина с влошени качествени
показатели, но стоката е била отказвана от Купувача. При една от доставките бил
закаран материал, който бил напълно угнил и мухлясал. При производството на
пелети обаче било необходимо влаганата суровина да отговаря на определени
качествени показатели, за да може чисто производствено тя да се раздроби и да
се получи т.нар. чипс. В противен случай от машините излизал единствено прах.
Сочи, че продавачът е бил наясно с тази
качествена специфика на дървесината и няколко пъти през 2020 г. е осъществявал
успешно доставки на материал. „Д." ООД е напълно запознат с нуждите на
производството на „Е.С." ЕООД и справка в счетоводството на
дружеството-ищец доказва описаните факта. Във всеки случай, в който Продавачът
е успявал да закара годен материал, стойността на услугата е била фактурирана,
осчетоводявана и заплащана. През месец юни 2020 г. е имало опит за продаване на
некачествена стока, но доверителят ѝ се свързал незабавно по телефона с
управителя на „Д." ООД и направил възражение, че стоката не отговаря нито
на обичайното, нито на договореното между страните качество и поканил
управителя незабавно да вдигне стоката от базата му, тъй като отказвал да
приеме нещо, различно от договореното. Според
твърденията в исковата молба управителят на фирмата, който е заинтересован от изхода
на спора, лично е присъствал на твърдяното натоварване, което означава, че е
бил запознат с влошените качества на стоката.
Заявява, че за последните обстоятелства
разполагат със свидетели очевидци, които могат да потвърдят случилото се.
Оспорва наличието на какъвто и да било договор, тъй като страните не са
постигнали съгласие относно вещта и тя е била незабавно отказана.
Счита, че ответникът не
дължи плащане, тъй като договор изобщо няма сключен. Евентуално, в случай че
съдът приеме, че е налице такъв, обективират възражение за некачествено
изпълнение и във връзка с неизпълнението задържат плащане на каквито и да било
суми.
На основание всичко гореизложено, поотделно и в
неговата съвкупност, молят съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло
като неоснователна и недоказана предявената от „Д." ООД, ЕИК ***,
претенция срещу доверителя ѝ „Е.С." ЕООД, ЕИК ***, за заплащане на
сума в размер на 4 248 лв., представляваща парична стойност на 60 пр.куб.м.
дървен материал, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда. Претендира присъждането на разноски.В съдебно заседание адвокат
Н. Р. моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От представения по
делото превозен билет №/***г., издаден въз основа на позволително за сеч се
установява, че е транспортирана дървесина 60 пространствени кубика или 30
плътни кубика, дървесен вид „бял бор“ от отдел 106, идентификатор 53895.575.7,
землище „О.“, Община Т.. Посочен като
продавач е „Д.“ 00Д, а купувач „Е.“ – СМТ ЕООД. Посочено е, че дървесината пътува
до село Б., община К., с товарно моторна
превозно средства с рег. № ***и рег. На ремарке ***, превозва се от А.П.. Издал
превозния билет С.С..
От представената и
приета като доказателство по делото фактура №***г. се установява, че ищецът е
издал фактура с получател ответното дружество за доставката на 60
пространствени кубика дървесина, съгласно превозен билет №/***г. ед. цена 59
лева, на стойност 3 540 лева без ДДС или 4 248 лева с ДДС
По делото е представена покана за доброволно
изпълнение от г. от ищеца до ответника, с която последния е поканен да заплати
сумата от 4 248 лева по фактура №***г. Поканата е
получена на *** г.
На 24.02.2021г. ответника е изпратил на ищеца отговор на получената
покана за доброволно изпълнение, в която заявява, че оспорва задължението, тъй
като стоката е напълно негодно за употреба. Отговорът на поканата за доброволно
изпълнение е получена на 27.02.2021.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.И.С., А.А.П., Г.П.Ф., М.В.Т..
От показанията на
свидетеля С. се установява, че той е издал превозния билет на ***г. „аз съм горския на терена“. Билета бил
издаден за 30 кубика плътни, бял бор или 60 кубика пространствени. Дървесината
била предназначена за „Е.“ – СМТ. Заявява, че материалът бил бял бор, суха
дървесина, за която имало уговорка между двете фирми. Цената била 59 лева,
такава била уговорката. Било му наредено да издаде превозния билет. Работата му
във фира „Д.“ се състояла в товарене
разтоварване и горска работа бил „техник лесовъд“.
Свидетелят П.
заявява, че на 22.06. с камиона си превозил дървесината. Камионът бил натоварен
на О.. Сочи, че след като камионът бъде натоварен „идва горският – мери
дървесината, издава превозен билет с адрес“. Пояснява, че билетът е неразделна част от документите – за къде е дървесината, колко
кубика е, чия е дървесината, кубатура, номер на превозното средство и адрес на доставката.
Сочи, че присъствал на самото товарене на камиона с дървесина, бял бор, нямало
изгнили дървета. Предния ден му дали телефон „за връзка с някой си М.. Той ме
води на адреса“. Когато дошъл в К. го
посрещнали и друг камион с кран го разтоварил.
От показанията на свидетеля
Ф. се установява, че познава Д. Р. управителката на „ Е.“ защото работил там.
Знаел, че миналата година през лятото са
карали дървесина 2-3 пъти, „обаче стана малък проблем“. Заявява, че дървесината в последният камион,
който той разтоварвал била изгнила, мухлясала изобщо не ставала за пелети.
Лично той получавал дървесината „само аз я разтоварвах“. Обадил се на
управителката на фирмата, а тя от своя страна на приятеля си М.. Когато дошъл М.
и започнал да нарежда дървесината „веднага се обади и каза да дойдат да си
вземат дървата“. Заявява, че той само разтоварвал и не се занимавал с фирмите.
„Този тир го разтоварихме на ръце и с мотокар“. Освен него нямало никой друг в
склада. Не му били давали документ.
Свидетелят Т. живее
във фактическо съпружеско съжителство с Д.Р.. Заявява, че то се занимава изцяло
с фирмите. Познавал изцяло работата на фирма „Е.“. Занимавал се с производство
на пелети. „Да, карали са няколко пъти „Д.“,
от които 1-2 пъти имаше проблем“. С. била уведомена от него лично, били и
изпратени съобщения. Проблемът бил, че дървесината е „доста нагнила, цялата
натръпнала и угнила в сърцевината, което я прави негодна за пелети“. Когато отишъл
в цеха видял, че дървесината е натръпната изцяло в сърцевината. Веднага се
обадил на Х., която му казала, „че с течение на времето ще си я вземат и ще ни
докарат нова дървесина“. Доколкото си спомнял се разбрали да не се фактурира.
Това, което трябвало да платят не било платено, защото трябвало да си приберат
дървесината. „Стана една изигравка и те ни пуснаха дело“. Заявява, че Ф. е разтоварил сам дървесината от камиона на ръка. При
разтоварването, тъй като шофьорът на камиона е бързал момчето е нахвърляло
дървесината и не е забелязало, че същата е натръпнала. Спомнял си, че това било през лятото на
2020г. „Тази дървесина и сега стои на камари, угнила, над базата“.
По делото е назначена
съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала заключение, които не е
оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на
експертизата се установява, че за месец януари 2021 в дневника за продажби на
фирма „Д.“ 00Д на ред 2 има включена фактура № от дата. на обща стойност 4 248 лева данъчна основа 3 540
лева и ДДС 708 лева. Фактура № от дата . на обща стойност 4 248 лева не е осчетоводена в счетоводството на фирма „ Е.С.“ ЕООД. Посочено е, че фактура № от .
на обща стойност 4 248 лева -
данъчна основа 3 540 лева и ДДС 708 лева е включена в дневника за продажби
по ЗДДС за месец януари 2021г. на фирма „Д.“ 00Д.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Съгласно чл.318 от ТЗ, чл.200 ал.1 от ЗЗД, купувачът е длъжен да заплати цената на доставената
стока, а съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорило друго.
От представените по
делото доказателство следва да се направи извода, че между страните е налице
договор, по силата на който ищецът е доставил определени стоки на ответника, а
последния се е задължил да ги заплати
съобразно посочената в договора цена. По делото няма данни договорът да е
развален или прекратен.
По същността си
договорът за търговска покупко – продажба е двустранен, неформален, възмезден,
консенсуален договор. За възникването му е необходимо постигане на съгласие
между страните по него относно вещта и цената, като продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а
купувачът да я получи и да заплати цената.
Страните по договора
са уговорили предмета на договора 60 пространствени кубика, суха дървесина, бял
бор, както и цената.
Цената се дължи не защото е издадена фактура,
а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи плащане на цената на
една стока. Това е така, защото сама по себе си фактурата не е основание за
плащане на цената една стока. /в този смисъл Решение № 987 от 26.11.2004 по гр.дело №157/2004 на ВКС, ТК/. Съдът
приема за установено обстоятелството, че ответника е получил описаните в
процесната фактура стока - дървесина. С прехвърлянето на собствеността и
предаване на стоките от продавача за купувача е възникнало задължението за
заплащане на цената по договора за покупко – продажба.
Вън от изложеното
съдът намира, че следва да отбележи, че договорът за търговска продажба е
неформален и фактурата съставлява доказателство за неговото сключване /в този
смисъл решение № 1110 от 30.11.2005 г. на ВКС по т. д. № 411/2005 г., II о., ТК
и решение № 211 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о., ТК/.
От представената фактура, превозен билет и свидетелските показания съдът приема за установено, че ищецът е
прехвърлил на ответника собствеността на стоката, описана в документите.
Съдът намира за
неоснователно възражението на адвокат Н .Р., че процесната дървесина е некачествена,
поради което купувачът не дължи заплащане на ценната по следните съображения :
Съгласно чл.324 от ТЗ
купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата, и ако не отговаря на
изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи
това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за
скрити недостатъци. Съгласно чл.194 от ЗЗД, приложим на основание чл.288 от ТЗ,
скрити недостатъци са тези, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен
преглед, като в последния случай правата на купувача се запазват, ако той
незабавно уведоми продавача за открития недостатък. Липсата на сертификат или
на други документи за качество при предаване на стоката не означава, че тя е
некачествена. Законът не презумира знание на продавача за недостатъка на
продадената вещ, поради което то следва да бъде установено по категоричен
начин. Свидетелите Г.Ф. и М. Т. твърдят, че веднага след разтоварване на
дървесината установили, че същата е мухлясала и угнила. Следователно купувачът
е имал задължението да уведоми продавачът, за констатираните недостатъци, както
и че стоката е негодна да бъде използвана според предназначението си. Не се
доказа и твърдението на ответника, че недостатъците са били от такъв характер,
че стоката е била негодна да бъде използвана според предназначението си и
незабавно е уведомил за това продавача „Д.“ 00Д. Няма твърдения за скрити
недостатъци на стоката тъкмо обратното свидетелите Т. и Ф. твърдят, че
недостатъците са явни. Не се установи и наличие на основание „„Д.“ 00Д” ООД да
не се уведоми - уведомяване не е необходимо, ако продавачът е знаел
недостатъка. Ответникът не доказа, че успешно е провел по реда и в сроковете по
чл.194 и чл.195 от ЗЗД във вр. с чл.288 от ТЗ рекламационно производство срещу
„„Д.“ 00Д”, а възражението му по чл.197 от ЗЗД е направено след изтичане на
шестмесечния срок от предаването на вещите и е погасено по давност. Предвид
изложеното, по арг. на чл.324 от ТЗ следва да се приеме, че закупената стока е
одобрена от ответника, с оглед на което той дължи заплащане на цената й.
Основно задължение на
купувача по този договор съобразно разпоредбата на чл.
327 ТЗ
е да заплати продажната цена при предаване на стоката. Въз основа на гореизложеното
съдът приема за доказано съществуването на неудовлетворено парично вземане на
ищеца към ответника, произтичащо от договор за търговска продажба на стоки /
пространствени кубика, дървесина, бял бор, за което е издадена фактура №
от. Правилото при търговската продажба е, че купувачът дължи цената при
предаването на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. Установява се, че страните не са уговорили друго т.е плащането следва да бъде
извършено в деня на издаване на фактурата.
Ответникът
не доказа да е изпълнил задължението си да плати стойността на доставените
стоки на посочения падеж. По тези съображения съдът намира, че ответникът дължи
на ищеца заплащане на сумата в размер на 4 248 лева.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
Направено е
възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, поради прекомерност.
Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски
възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при защита
по дела с определен материален интерес от 1000 лева до 5 000 лева, каквото
е настоящото, - 300 лева + 7% за
горницата над 1 000 лева т.е. размерът на минималното адвокатско
възнаграждение е 527.36 лева. Договореното и заплатено от ищцата на
пълномощника й адвокатско възнаграждение е в размер на 527.36 лева. Настоящото
производство е разгледано и обявено за решаване в три съдебни заседания, изслушана и приета съдебно - икономическа експертиза, разпитани
са свидетели с участието на пълномощника на ищцовото дружество, поради което,
съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно и следва да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
На основание чл. 78,
ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 769.92 лева, представляващи държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най -
късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция, като в настоящия случай само ответникът е представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е.С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Д.В.Р. да заплати на „Д.“ 00Д със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, представлявано от управителя С.Л.Х., сумата от 4 248 лева с ДДС,
представляваща неизплатена продажна цена № фактура
№***г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 18.03.
2021г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Е.С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, представлявано от управителя Д.В.Р. да заплати на „Д.“ 00Д със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, представлявано от управителя С.Л.Х., сумата от 769.92 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :
.