М О Т И В И

 

        към Присъда № 64 /29.03.2012 година

постановена по НОХД № 117 / 2012 год. на ХОС

 

Обвинението срещу подсъдимия Т.А.Ш. *** е повдигнато от Хасковската окръжна прокуратура за това, че на 09.12.2011 година, в град Димитровград, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно: 2 броя златни обеци тип „халки” с висулки на тях кръстче и сърце, на стойност 260 лева, от владението на Д.И.Ж. ***, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК.

Представителят на Хасковската окръжна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е предявено. Счита, че същото е доказано и предлага на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл. 58а ал. 1 и чл. 54 от НК, като се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Счита, че  предвид предприетата процедура и предвидените в закона привилегии, след като определи едно подходящо по размер наказание „лишаване от свобода”, съдът следва да го намали с 1/3. Намира предявения граждански иск за основателен и доказан и предлага на съда да го уважи.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата  Д.И.Ж. против подсъдимия Т.А.Ш., за сумата 260 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2011 година до окончателното изплащане на сумата. Същата е конституирана в съдебното производство като граждански ищец и частен обвинител. В пледоариите Д.Ж. поддържа гражданскияси иск и моли съда да го уважи. По отношение на присъдата в наказателно-осъдителната й част, предоставя на съда.

Подсъдимият Т.А.Ш.  в условията на производство по чл. 370-374 от НПК заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен изцяло. На основание чл. 371 т. 2 от НПК признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за проверка на тези факти.

Служебният защитник на подсъдимия Ш. -  адв. Б.И. ***, на основание чл. 371 т. 2 от НПК и от името на подзащитния му заявява, че изцяло признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дават съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Моли за определяне на наказание при условията на чл. 58а вр. чл. 55 от НК, като счита, че наказанието под най-ниския предел ще има по-възпитателно въздействие спряшо подзащитния му.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като ги съпостави със самопризнанията на подсъдимия и становището на защитата за това, че самопризнанията са подкрепени с надлежно събрани доказателства, на основание чл. 373 ал. 3 от НПК приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. От тук съдът възприема изцяло приетата от обвинението фактическа обстановка, която е следната:

Св. Д.И.Ж. *** и работела в кухнята на стол „Тракия” в града. На 09.12.2011 година, около 18 часа, след приключване на работния й ден, св. Ж. тръгнала пеш да се прибира към дома си на ул. „Захари Зограф” № 32. Тя вървяла по левия тротоар на булеварда към автогарата на Димитровград.

В това време подсъдимият Т.Ш. минавал по същия път, забелязал св. Ж., както и това, че косата на последната е вързана на опашка, а на ушите си жената носи обеци. Обеците били големи златни халки, като на едната имало висулка кръстче, а на другата – сърце. Те били от 14-каратово злато и тежали общо 4 грама. Подсъдимият, който бил безработен, дължал пари и търсел начин да добие средства за връщането им, както и за препитаване – неговото и на децата му, решил да отнеме обеците, като ги дръпне от ушите на жената, за да ги продаде впоследствие.

С тази цел подсъдимият Ш. тръгнал след св. Ж. и я приближил отзад, плътно. Св. Ж. усетила това и се опитала да се обади по мобилния си телефон на съпруга си. В това време подсъдимият Ш. се приближил зад нея и опрял някакъв предмет в гърба й. Д.Ж. помислила, че това може да е оръжие и веднага се обърнала, като понечила да остави на земята двете чанти с дрехи, които носела в ръцете си. В същото време подсъдимият Ш. се пресегнал с двете си ръце и със сила издърпал двете обеци от ушите на пострадалата. Последната почувствала болка, но обеците били такъв модел, че ушите й не били наранени при отнемането им. Св. Ж. започнала силно да вика, а подсъдимият Ш. избягал в посока към ЖП линиите и се прибрал в дома си.

Св. Г. Д. живеел на семейни начала с майката на подсъдимия Т.Ш.. Той видял, че прибирайки се в дома си, Т.Ш. носи в ръката си две златни обеци, представляващи големи халки и едно малко кръстче. Св. Д. забелязал, че Ш. чистел обеците от косми със светло-кестеняв цвят, които хвърлял в печката. Тогава св. Д. попитал подсъдимия откъде е взел обеците, на което Ш. му отговорил, че е обрал една стрелочничка  на гарата и заплашил свидегтеля, че ако го издаде, ще му отреже и двете уши.

Няколко дни след това подсъдимият Т.Ш. продал обеците за сумата от 120 лева на св. Хр. И., който от своя страна ги препродал на непозната за него жена, неустановена по делото. Кръстчето от едната от обеците подсъдимият Ш. продал на св. П. П., който го препродал, заедно с други златни предмети на непознат човек.

              Според заключението по назначената оценъчна експертиза, стойността на процесните златни обеци тип „халки, ведно с висулки тип кръстче и сърце, с общо тегло 4 гр, към момента на деянието възлила на сумата 260 лева.

Гореописана фактическа обстановка изцяло се потвърждава от показанията на свидетелите Д.И.Ж., Г. И. Д., Хр. Н. И. и П. Т. П., дадени на досъдебното производство. Те са последователни, ясни, логични и непротиворечиви, изцяло кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства и направените от подсъдимия самопризнания, ето защо съдът ги кредитира изцяло.

             Освен свидетелските показания, в подкрепа на възприетата от обвинението и съда фактическа обстановка и направените от подсъдимия самопризнания, са приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, събрани по ДП № 989/2011 година по описа на РУ – МВР – град Димитровград. Важно място между тях заема протокол за извършено процесуално-следствено действие от 13.01.2012 година – разпознаване на лица, в хода на което св. Д.Ж. е разпознала подсъдимия Ш. като извършител на инкриминираното престъпление.

Обвинението се доказва и от заключението на оценителната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и безпристрастно, както и от веществените доказателства, предявени на страните.

Съдебното следствие е проведено съгласно правилата на Глава двадесет и седма от НПК, в което подсъдимият направи изрично признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Действията по разследването и събиране на доказателства на досъдебното производство са извършени при условията и по реда на НПК, ето защо съдът преценява събраните на досъдебното производство доказателства като надлежни.

 Направените от подсъдимия Ш. самопризнания под формата на признание и потвърждаване на всичките факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. Ето защо съдът реши при постановяване на присъдата да ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

  При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

                Така със стореното от обективна и субективна страна подсъдимият Ш. е извършил престъплението, предвидено и наказуемо по чл. 199 ал. 1 т. 4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а" и „б" от НК - на 9 декември 2011 година в гр. Димитровград, при условията на опасен рецидив отнел от владението на свидетеля Д.Ж. нейни, съответно чужди за подсъдимия, движими вещи на обща стойност 260 лева, с намерението противозаконно да ги присвои.

                Престъплението, авторството на деянието и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание. Признавайки всички факти по обвинителния акт, подсъдимиятт на практика е потвърдил и изложените от обвинението обстоятелства, обуславящи квалификацията на престъплението като грабеж по чл. 198 ал. 1 от НК – употреба на сила – дърпане на обеците и по този начин отделянето им от ушите на пострадалата.

                Видно от свидетелството за съдимост, подсъдимият Ш. е осъждан многократно. С Присъда от 10.04.2008 година, постановена по НОХд № 590/2007 година по описа на РС-Д-гр, влязла в сила на 14.11.2008 година подсъдимият Ш. е осъден за престъпление по чл. 325 ал. 4 от НК на наказание „ лишаване от свобода за срок 1 година ефективно. Освен това, с Присъда от 12.06.2008 година, постановена по НОХд № 12/2008 година по описа на ОС-Х., влязла в законна сила на 10.03.2009 година подсъдимият Ш. е осъден за престъпление по чл. 196а от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години. Тези осъждания обуславят извода, че подсъдимият Ш. е извършил инкриминираното престъпление при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК и в срока по чл. 30 ал. 1 от НК, т.е. след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл. Това следва от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от доказателствата по делото. Ш. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Подбудите му са били користни – да се облагодетелства по бърз и лесен начин.

  Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия, слаби морално-волеви задръжки,  желание за бързо и лесно парично облагодетелстване, незачитане на установения в страната законов ред.

Подсъдимият Т.А.Ш. е роден на *** ***. До 18.10.2011 година се е намирал в места за лишаване от свобода, където е изтърпявал наказание за предходни престъпления. След условно-предсрочно освобождаване на посочената дата се е завърнал в град Димитровград, където е живеел със семейството си – майка, неин съпруг и непълнолетните деца на подсъдимия. Притежава начално образование, безработен е. От личната му декларация се установява, че сам се грижи за две негови деца. В с.з. декларира, че е поел грижите и отглежда и трите деца на жена му, която е напуснала семейството. Няма доходи и имущество, от които да издържа себе си и децата.

            При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Ш., съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид тежкото имуществено, финансово състояние и семейно положение, сравнително младата му възраст, ниското образователно и културно ниво и принадлежност към социално-слабата група на обществото ни. Направените самопризнания и изразеното съжаление за поведението му, също говорят в негова полза. Съдът отчита и подбудите за извършване на престъплението, без, разбира се, да ги оправдава. В сравнителен план, стойността на предмета на престъплението е ниска. Това също следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. От друга страна, обществената опасност на извършеното престъпление и на дееца, който е извършител на множество престъпни деяния е много висока. Това не следва да се пренебрегва при определяне размера на наказанието на подсъдимия. Той е с изключително обременено съдебно минало и се характеризира отрицателно.

 

Разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия Ш. наказание при условията на чл. 58а от НК. Установеният в санкцията на чл. 199 ал. 1 от НК минимум е 5 години лишаване от свобода. Преценявайки установените по делото смекчаващи вината обстоятелства, които са многобройни, съдът установява, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко спрямо извършеното. Поради това съдът реши да определи наказанието при условията на чл. 58а ал. 4 и чл. 55  ал. 1 т. 1 от НК. Справедливо наказание ще бъде „лишаване от свобода” за срок от 3 години – при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Не са налице условията и предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК. Неведнъж вече подсъдимият е бил порицаван за умишлени престъпления, но не се е поправил. Наложеното му наказание следва да се изтърпи при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК времето, през което Т.Ш. е бил задържан под стража, а именно от 13.01.2012 година до влизане присъдата в законна сила, следва да се приспадне при изпълнение на наложеното му наказание в съотношение един ден задържане за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 70 ал. 7 от НК подсъдимият Т.А.Ш. следва да изтърпи отделно неизтъпяната част от наказанието по Определение № 100/25.06.2009 година по ЧНД № 165/2009 година по описа на Окръжен съд - Хасково, от което е бил условно-предсрочно освободен на 18.10.2011 година по силата на определение № 339/18.10.2011 година, постановено по НЧд № 697/2011 година на ОС-Стара Загора, а именно: „лишаване от свобода” за срок от 1 година 8 месеца и 27 дни, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор.

Основателен и доказан по размер се явява гражданският иск, предявен от пострадалата Д.И.Ж. ***, поради което съдът осъди подсъдимия Ш. да й заплати сумата 260 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2011 година до окончателното изплащане на сумата.

Установена е собствеността на вещественото доказателство – 1 брой яке, което следва да се върне на подсъдимия Т.А.Ш. или упълномощено от него лице след влизане присъдата в законна сила.

С оглед така постановената осъдителна присъда, подсъдимият Ш. следва да понесе тежестта от направените по делото разноски  и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата 40 лева, представляваща направените по делото разноски и сумата 50 лева – ДТ върху размера на уважения граждански иск.

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.                

 

 

 

 

                                             Съдия: