№ 3726
гр. С., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110135521
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ТПК за признаване за установено, че Т. М.
М. не дължи на [фирма] следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 26.03.2013
г. по ч.гр.д. № 9326/2009 г. на СРС, 83 състав - 3663,58 лв., представляваща главница за
топлинна енергия за периода от 25.08.2006 г. до 30.04.2008 г., ведно със законната лихва от
25.08.2009 г. до окончателното заплащане на вземането; 1778.41 лв., представляваща лихва
за забава; 341,96 лв., представляваща разноски в производството.
Изпълнителният лист бил издаден срещу наследодателя на ищцата - А.Ч., като въз
основа на него било образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ
С.Я.. per. № 844 при КЧСИ. Ищцата била конституирана като длъжник в изпълнителното
производство на 30.04.2013 г., като единственото изпълнително действие, извършено
спрямо нея, било налагането на възбрана на 08.08.2013 г. Предвид това моли съда да
признае за установено, че не дължи на ответното дружество горепосочените суми.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Излага правни доводи, че давността е започнала да
тече едва от 26.06.2015 г., до който момент е било в сила ППВС 3/1980 г., съгласно което
давност не тече по време на висящността на изпълнителното производство. Моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по ч. гр. д №
1
9326/2009 г. по описа на СРС, 83 - състав, архивирано под № 14952/2013 г., по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на [фирма], [ЕИК] срещу А.С.Ч., ЕГН
********** – наследодател на ищцата, е образувано заповедно дело за сумата от 8 131,63
лв„ главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в [адрес], абонатен № *****, за периода м. 09.2000 г. - м. 04.2008 г., ведно със законната
лихва от 25.08.2009 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 2 815.78
лв. за периода 01.11.2000 г. - 20.07.2009 г.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед № 492 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ТПК на 29.08.2009 г., с която длъжникът А.С.Ч. е осъдена да заплати
на кредитора [фирма] посочените по - горе суми, заедно с разноски по делото в размер на
218,95 лв. и 468.95 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414. ал. 1 ГПК е подадено възражение вх.
№ 16489 от 11.11.2009 г. от А.С.Ч. че претенцията е недопустима, неоснователна и
недоказана, както и погасена по давност, поради което на заявителя е даден едномесечен
срок да предяви иск за установяване на вземането си.
В дадения срок [фирма] е депозирало искова молба вх. № 599 ог 08.01.2010 г. Въз основа
на същата е образувано гр. д. № 886/2010 г. по описа на СРС, 49 - състав, като с влязлото в
сила на 08.11.2011 г. решение № I - 49 - 15/07.03.2011 г. е признато за установено по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415. ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.С.Ч., ЕГН **********, дължи на [фирма], [ЕИК]. сумата от 3 663.58
лв., представляваща просрочена главница за доставена топлинна енергия за
топлоснабдявания имот - апартамент № 13, находящ се в [адрес] за периода от 25.08.2006 г.
до 30.04.2008 г., ведно със законната лихва от 25.08.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 1 778,41 лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2006 г.
до 20.07.2009 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от
8 131,63 лв. за главница и 2 815,78 лв. за лихва за забава, за периода от 01.09.2000 г. до
25.08.2006 г. поради изтекла погасителна давност.
Въз основа на влязлото в сила решение СРС е разпоредил издаването в полза на [фирма]
на изпълнителен лист за сумите в решението, както и за разноски в заповедното
производство.
Видно от отбелязването в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителният лист
е издаден в полза на [фирма] на 26.03.2013 г. за следните суми - 3 663,58 лв., 1 778,41 лв. и
341,96 лв.
От приложения препис - извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт
№ *** от 09.11.2012 г., съставен в гр. Б.. Столична община, се установява, че А.С.Ч., ЕГН
********** е починала на 08.11.2012 г., т. е. след влизане в сила на осъдителното решение,
но преди разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
От приложеното удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си А.С.Ч. е
оставила за свои наследници по закон двете си дъщери - Т. М. М., с постоянен адрес в Г., и
2
Й.М.Г., с постоянен адрес в гр. С..
С определение, постановено по гр.д. № 372/2021г. на СГС, влязло в сила на
29.03.2021г. е потвърдено разпореждането от 27.0.2013г., с което е постановено издаване на
изпълнителен лист в полза на ответника срещу наследодателя на ищцата.
Не е спорно по делото, че въз основа на издадения срещу наследодателката на ищцата
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ
4
С.Я., per. № 844 на КЧСИ, по молба от 23.04.2013 г. на „Топлофикация С.' ЕАД против
А.С.Ч.. въз основа на изпълнителен лист от 26.03.2013 г., за събиране на дължимите суми
С разпореждане от 30.04.2013 г. ЧСИ е образувал изпълнителното дело и е конституирал
като длъжници по него наследниците на починалата А.С.Ч. - Т. М. М. и Й.М.Г., като е
разпоредено на длъжниците да се изпратят покани за доброволно изпълнение. Наложен е
запор върху трудовото възнаграждение на Й.М.Г..
С разпореждане от 02.08.2013 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по
отношение на длъжника Йоланта Георгиева с оглед представено съдебно удостоверение по
гр. д. № 12563/2013 г. по описа на СРС, 85 - състав за отказ от наследството, оставено от
А.С.Ч., който отказ е вписан в специалната книга на съда под № 488 по описа за 2013 г.
Наложена е възбрана върху собствения на длъжника Т.М. недвижим имот и е разпоредено
да се уведоми длъжникът.
С разпореждане от 12.03.2014 г. ЧСИ е насрочил опис и оценка на недвижимия имот на
длъжника за 14.04.2014 г. С разпореждания от 19.01.2019 г. и 18.03.2020 г. ЧСИ е насрочил
опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника Т.М..
От книжата по изпълнителното дело не се установява длъжникът Т. М. М. да е била
надлежно уведомена за започнатото спрямо нея принудително изпълнение (вкл. чрез
надлежно връчване на покана за доброволно изпълнение). Съобщенията за предприети
спрямо нея изпълнителни действия са връчвани чрез залепване на уведомления по реда на
чл. 47, ал. 1 ТПК при наличието на изрични данни, че лицето е с регистриран настоящ адрес
в Г., считано от 30.08.2002 г.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Приложим за процесните вземания е 5-годишен давностен срок, доколкото същите
/макар и за доставка на ТЕ/ са установени с влязло в сила на 08.11.2011г. съдебно решение,
като всяко поискано и предприето от взискателя действие за принудително изпълнение
прекъсва давността на основание чл. 116, б."в" ЗЗД /в т.вр.т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на
ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК/.
Установено е по делото, че по изпълнително дело №************** на ЧСИ per. № 844
при КЧСИ, изпълнителни действия са искани първоначално с молбата за образуване от
23.04.2013г. В тази връзка неоснователни са доводите на ищцата за незаконосъобразно
образувано изпълнително производство. Доводите й са свързани с това, че изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство е издаден срещу
несъществуващ субект. Както е посочено в определение № 265847 от 29.03.2021г. по чгр.д.
3
№ 372/2021г. на СГС, обстоятелството, че към момента на постановяване на разпореждането
за издаване на изпълнителен лисг А.Ч. е починала, не обуславя недопустимост на същото.
От значение е обстоятелството, че преди смъртта й е постановено изпълнителното
основание, т. е. при наличие на процесуална правоспособност на страните и именно то
очертава предмета на изпълнителния лист. Влязлото в сила съдебно решение се ползва със
сила на пресъдено нещо и по отношение наследниците на починалата страна (чл. 298, ал. 2 1
ПК), съответно издаденият въз основа на него изпълнителен лист против наследодателя
(независимо преди или след неговата смърт) може да бъде изпълняван и против неговите
наследници. Реализирането на правата по отношение на правоприемниците следва да се
осъществи по реда на чл. 429, ал. 2 ГПК, вр. чл. 227 1 ПК в рамките на изпълнитедното
производство, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист, както е и в
настоящия случай.
Установено е по делото и това, че изпълнителни действия са извършени на 02.08.2013 г.
ЧСИ , когато е наложена възбрана върху собствения на длъжника Т.М. недвижим имот, на
12.03.2014 г. ЧСИ е насрочил опис и оценка на недвижимия имот на длъжника, на
23.01.2017г. е поискано извършване на изпълнителни действия, на 19.01.2019 г. и 18.03.2020
г. ЧСИ е насрочил опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника Т.М..
Настоящият състав възприема тезата, че възбраната е изпълнително действие с траен
характер и непрекъснато действие. Същата действа от датата на вписването до момента, в
който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, възбраната
бъде вдигната или изпълнителното производство-прекратено (в т.вр.Решение №4/16.06.2017
г. по т.д.№3129/2015 г. на ВКС-ІІ т.о.).
Не е спорно по делото, че 08.08.2013 г. е наложена възбрана върху недвижим имот,
собствен на ищццата, за която няма данни да е вдигната до датата на подаване на ИМ.
Доколкото по делото няма данни за погасяване на дълга, реализиране на способа или
прекратяване на изпълнителното производство, то към датата на подаване на исковата молба
/доколкото способът все още не е реализиран/ не е започнал да тече и давностен срок за
погасяване на вземането.
Необходимо е да се посочи и това, че на 12.03.2014 г., на 23.01.2017г., на 19.01.2019
г. и на 18.03.2020 г отново са искани и извършвани изпълнителни действия, с които също се
прекъсва давността, като към датата на подаване на исковата молба същата не е изтекла.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото разноските следва да останат за сметка на ищеца. В негова
тежест следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. М. М., родена на **********г., адрес Г., Н., [адрес],
срещу [фирма], ЕИК ********, седалище и адрес на управление в [адрес], искове с правна
4
квалификация чл.439 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 ГПК - че ищцата не дължи сумата в размер на
3663.58 лева - просрочена главница за доставена топлинна енергия за периода от
25.08.2006г. до 30.04.2008г., сумата 1778.41 лева - лихва за периода от 25.08.2006г. до
20.07.2009г., ведно със законната лихва от 25.08.2009г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 341.96 лева - разноски за заповедното производство, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 26.03.2013г. по ч.гр.дело № 9326/2009г., 83 състав по
писа на СРС и за събирането на които е образувано изпълнително дело № **************
на ЧСИ per. № 844 на КЧСИ с район на действие СГС.
ОСЪЖДА Т. М. М., родена на **********г., адрес Г., Н., [адрес], срещу [фирма],
ЕИК ********, седалище и адрес на управление в [адрес], сумата 500.00 лева - разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. М. М., родена на **********г., адрес Г., Н., [адрес], за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5