Р Е Ш Е Н
И Е № 576
23.09.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№431 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.46, ал.1 от Закона за
чужденците в Република България.
Образувано е по жалба от М.Ш.Х. А.,
гражданин на Сирия, роден на ***г., ЕГН **********, против Заповед рег.№4485
ОЦ-5 от 03.04.2020г. на Началника на ГПУ Гюешево, с която на жалбоподателя се
налагат принудителни административни мерки Връщане до трета страна, Република
Северна Македония и Забрана за влизане и пребиваване на държавите – членки на
Европейския съюз, за срок от 5 години. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна,
издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, а
също и в нарушение на материалния закон и на целта на закона. В нарушение на
чл.35 от АПК във вр. с чл.44, ал.2 от ЗЧРБ не били съобразени индивидуалните
обстоятелства по случая – жалбоподателят имал признато право на международна
закрила – статут на бежанец, в Република България, което се установявало от
карта на бежанеца с №*********, представена по делото в препис. Същата била
иззета от граничните власти в Унгария, докато жалбоподателят пътувал легално в
автобус от Германия за България на 24.02.2020г. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗУБ
чужденец с предоставен статут на бежанец имал правата и задълженията на
български гражданин, като изключенията били изрично посочени в т.1-4, а така
жалбоподателят имал законно право да влиза и пребивава на територията на
Република България. Оспорената заповед противоречала на материалноправните
разпоредби на закона и на целта на закона. Разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗУБ
предвиждала, че ПАМ Отнемане право на пребиваване, Принудително отвеждане до
границата, Експулсиране и Забрана за влизане в страната се отменяли, когато е
предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. В нарушение на чл.44,
ал.2 от ЗЧРБ не било отчетено и че жалбоподателят бил уязвимо лице по смисъла
на пар.1, т.4б от ДР на ЗЧРБ, в каквато посока били съставените Епикриза от
Клиника по неврология на МИ. Заповедта била издадена в нарушение на чл.39б от
ЗЧРБ, тъй като липсвал срок за доброволно напускане, а административният орган
не бил мотивирал това с наличие на хипотеза по чл.39б, ал.4 от ЗЧРБ. Липсвали и
мотиви за налагане на максималния срок от 5 години на ПАМ Забрана за влизане и
пребиваване на територията, а това нарушавало правото на защита на
жалбоподателя, а и съдът не можел да провери законосъобразността на наложената
мярка. Иска се отмяна на оспорената Заповед рег.№4485 ОЦ-5 от 03.04.2020г.
на Началника на ГПУ Гюешево като незаконосъобразна.
Ответникът Началник ГПУ Гюешево взема писмено
становище относно оспорването. От извършените справки било установено, че
жалбоподателят е получил статут на бежанец в РБългария и има издадена лична
карта на бежанец №********* с валидност от 27.03.2015г. до 26.02.2020г., която
била обявена за невалидна в информационната система от 15.05.2019г. Установена
била и съдебна регистрация и влязла в законна сила присъда. Безспорно било
установено, че лицето не може да удостовери влизането си в РБългария. Счита се,
че е неоснователно позоваването на пар.1, т.4б от ДР ЗЧРБ, като искат заповедта
да бъде оставена в сила като законосъобразна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Предложение
рег.№4485р-1845/03.04.2020г., изготвено от Началник на ГОИД ГПУ Гюешево
ст.инспектор Стойнев, на 12.03.2020г. – 03,45ч., бил задействан детектор №302
на ПСН Фантом, като били наблюдавани две лица в посока от ДГ към републикански
път №62. След проведени действия в района с.Гюешево са задържани две лица, а
единият от тях двамата е жалбоподателя. За тях е установено точното място на
преминаване на държавната граница. След задържане са изготвени експертни
справки - №66/12.03.2020г. за жалбоподателя, като се установяват неговите
имена, дата на раждане и гражданство, както и че представеният сирийски паспорт
е оригинален. Поради тези установени факти, както и поради това, че лицата не
могат да удостоверят влизането си в страната по установения ред, е предложено
на основание чл.44, ал.1, чл.41, т.1 от ЗЧРБ да бъде наложена ПАМ Връщане до
трета страна, Република Северна Македония, както и Забрана за влизане и
пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС за срок от 5 години.
Изготвени са Докладна записка №4485-ЗМ-11/12.03.2020г.,
№4485р-1508/16.03.2020г. и №4485р-3307/16.06.2020г., като съгласно тях при
проведената беседа с помощ на преводач лицата споделили, че били предадени по
неофициален път от сръбските на македонските власти, където престояли в център
за бежанци, но после били превозени с автомобил в близост до границата с
РБългария и там били оставени. След като преминали границата започнало спускане
и стигнали до асфалтов път, където били забелязани от два товарни автомобила, а
водачите им започнали да викат по тях, поради което те отново навлезли в
гората, където и били задържани. Жалбоподателят се легитимирал със сирийски
паспорт – л.24 от делото, с изтекла валидност след 25.07.2017г., а от извършени
справки в АИС МВР било установено, че
жалбоподателят е получил статут на бежанец в РБългария, за което била издадена
лична карта на бежанец №********* с валидност от 27.03.2015г. до 26.02.2020г. –
л.5 от делото. На 15.05.2019г. същата карта била обявена за невалидна в
информационната система – отпаднала необходимост, като документът бил обявен в
Шенгенската информационна система със срок на издирване до 25.02.2022г. и
указания за изземване и установяване на самоличност на притежателя. Извършената
справка установила и съдебна регистрация, както и наложено наказание лишаване
от свобода.
Със Заповед рег.№4485 ОЦ-5 от 03.04.2020г. на
Началника на ГПУ Гюешево е
наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка Връщане до трета
страна, Република Северна Македония и Забрана за влизане и пребиваване на
държавите – членки на Европейския съюз, за срок от 5 години. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 03.04.2020г. срещу подпис с изрично изписване от
жалбоподателя, че разбира български.
Видно от Заповед №8121к-2288/11.02.2020г.
инспектор Петров е преназначен за срок от една година на длъжност Началник ГПУ
Гюешево към РД ГП Кюстендил при ГД ГП МВР. Със Заповед УРИ
4077з-636/24.08.2015г. Директор РД ГП Кюстендил е оправомощил длъжностни лица
да налагат ПАМ, между които е и Началник ГПУ Гюешево.
От жалбоподателя като писмено
доказателство е представена Епикриза от МИ МВР ЦКБаза, Клиника по неврология,
изготвена при постъпване на лечение за периода от 19.11.2017г. до 22.11.2017г.
След снета анамнеза, изследвани минали и придружаващи заболявания, извършени
лабораторни и инструментални изследвания е поставена окончателна диагноза –
Епилептичен статус. Посттравматична епилепсия с гранд мал пристъпи.
С Решение №368/03.02.2015г. на
Зам.Председател на ДАБ при МС, РБългария, е предоставен статут на бежанец на М.Ш.Х.
А.. С Решение №1098/21.02.2019г. на Председател на ДАБ е отнет представения
статут на бежанец, като е посочено, че решението следва да се счита за връчено
на 19.03.2019г., а видно от писмо изх.№РД11-1571/11.08.2020г. решението е
влязло в законна сила. От същото писмо се установява и че жалбоподателят е
подал повторна молба за международна закрила с вх.№105450-1190/21.07.2020г.,
регистрирана в ДАБ на 29.07.2020г., по която все още няма произнасяне.
При така установената фактическа обстановка, като
взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.46, ал.1 от ЗЧРБ /срокът за оспорване
изтича на 03.06.2020г. при приложение на разпоредбите на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /. Жалбата отговаря на
изискванията за форма и реквизити по чл.150 и чл.151 от АПК, като не се
установяват пречки за разглеждането ѝ, посочени в нормата на чл.159 от АПК. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По
същество жалбата е неоснователна.
Оспорваната заповед е обективирана в писмена форма и е
издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със
заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност",
директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична
полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на
Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция",
директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на
Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед УРИ
4077з-636/24.08.2015г., видно от която Директор РДГП Кюстендил е оправомощил
Началник ГПУ Гюешево да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗЧРБ, поради
което издателят на административния акт разполага с надлежно делегирана
компетентност да издаде процесната заповед.
В разпоредбата на чл.39а, ал.1 от ЗЧРБ са посочени принудителните
административни мерки, налагани на чужденците по този
закон, като по т.2 е определена като ПАМ Връщане
до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, а по
т.4 - Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на
ЕС. Заповедта е
мотивирана с посочване както на фактическите, така и на правните основания за
издаването ѝ. Като правни основания са посочени чл.44, ал.1, чл.41, т.1,
чл.42з, ал.1, т.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.25 от ЗЧРБ и чл.24, пар.2, б.В от
Регламент ЕО №1861/2018г. Съгласно разпоредбата на чл.41, т.1 от ЗЧРБ в
случаите, когато чужденецът не може да
удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, то се налага
ПАМ Връщане, а съгласно чл.42з, ал.1, т.1 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗЧРБ - ПАМ Забрана
за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския
съюз, ако са налице са налице основанията по чл.10, ал.1. Последната разпоредба определя
свързаността между двете ПАМ, тъй като съгласно т.25, ал.1 на чл.10 от ЗЧРБ ако
на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.41 от ЗЧРБ, то се
налага ПАМ Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите -
членки на Европейския съюз. Забраната за влизане и пребиваване на територията
на държавите - членки на Европейския съюз е за срок до 5 години – чл.42з, ал.3
от ЗЧРБ. При безспорно установените факти, че жалбоподателят е чужденец, който не може да удостовери
влизането си в страната по законоустановения ред, то са налице законовите предпоставки, при които
административният орган може да издаде заповед за налагане на
принудителни административни мерки Връщане до трета страна, Република Северна
Македония и Забрана за влизане и пребиваване на държавите – членки на
Европейския съюз. Административният орган е изследвал всички факти и доводи по
случая, като е установил, че жалбоподателят е бил лице с получен и отнет статут
на бежанец, както и че е осъществил нелегално преминаване на държавната граница. Тези мотиви дават достатъчно
представа за основанието, на което е издадена оспорената заповед, потвърждаващо се от съдържащото се в
административната преписка Предложение за налагане на ПАМ по ЗЧРБ и неоспорено от жалбоподателя. От събраните по делото доказателства
се установява по категоричен начин, че жалбоподателят – чужденец, преминал
незаконно през държавната граница и влязъл в РБългария не по установения за
това ред, е без валидни документи за самоличност.
Няма допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила при издаване на заповедта. Представената
от жалбоподателя в копие карта на бежанец с №********* не е спорно, че е била
обявена за невалидна и обявена за издирване в ШИС, а към момента на
постановяване на оспорената заповед Решение №1098/21.02.2019г. е влязло в
законна сила и жалбоподателят е с отне статут на бежанец. В подкрепа на
последния извод е и обстоятелството, че след задържането на лицето, то има
инициирано от него ново производство с молба за предоставяне на международна
закрила. Съгласно правилото на чл.142,
ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на
процесната заповед са били налице фактическите предпоставки за издаването ѝ
и административното разпореждане се явява постановено в съответствие с
материалния закон. При
налагане на принудителните административни мерки компетентните органи следва на
основание чл.44, ал.2 от ЗЧРБ да отчитат продължителността на пребиваване на
чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица,
наличието на производства по ЗУБ или производства за подновяване
на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на
пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни,
културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Жалбоподателят не твърди да е имало
образувано производство по ЗУБ към момента на постановяване на оспорената заповед,
като така административният орган – издател на акта, не е бил длъжен да
съобразява наличието му. От административната преписка се установява, че
чужденецът е задържан непосредствено при влизането му в страната, а понастоящем
изтърпява наказание лишаване от свобода. Подаването на молба по ЗУБ и
образуването на производство по нея следва да се определи като нов факт от
значение за делото по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, но следва да се има
предвид, че с нормата на чл.67, ал.1 от ЗУБ е предвидено принудителните
административни мерки да не се привеждат в изпълнение до приключване на
производството по Раздел Първи, Глава Шеста от ЗУБ с влязло в сила решение.
Тази специална норма има отношение към производството по изпълнението на оспорената
заповед, като урежда и че
постановените ПАМ се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна
закрила.
Установеното производство по ЗУБ не води до отпадане целта на ПАМ, нито до незаконосъобразност на самата заповед. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не е отчетено обстоятелството, че
жалбоподателят е уязвимо лице. По смисъла на пар.1, т.4б от ДР на ЗЧРБ „уязвими
лица" са малолетните или непълнолетни лица, непридружени
малолетни или непълнолетни лица, лица с увреждания, възрастни хора, бременни
жени, самотни родители с малолетни или непълнолетни деца и лица, които са били
подложени на мъчения, изнасилване или други сериозни форми на психическо,
физическо или сексуално насилие. Представената като доказателство епикриза сочи
на наличието на заболяване, но няма данни чужденецът да е лице с увреждания или
да е бил подложен на различните форми на насилие. Неоснователно се явява в
случая и възражението за липсата на определен срок съгласно чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ за доброволно изпълнение на задължението
за връщане. Нормата урежда процедурата по
изпълнение на ограничителната мярка, която процедура не е елемент от
фактическия състав по налагане на самата ПАМ. Неопределянето на срок за
доброволно изпълнение не представлява основание за незаконосъобразност на
самата ПАМ, доколкото не е елемент от фактическия състав на чл. 41, т. 2 и т. 4 от ЗЧРБ. Неоснователно е и възражението, че за
наложен максимален срок на втората ПАМ, тъй като всички изяснени в преписката
обстоятелства – отнемането на предоставен статут, осъждането на лишаване от
свобода, обосновават именно този срок.
Не се установяват и изключенията по чл. 6
§ 2 – 5 и основания за прилагане на забраната по чл. 5 от Директива 2008/115/ЕО.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената
заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила и в установената писмена форма, а подадената жалба е
неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от М.Ш.Х. А., гражданин на Сирия, роден
на ***г., против Заповед рег.№4485 ОЦ-5 от 03.04.2020г. на Началника на ГПУ
Гюешево, с която на жалбоподателя се налагат принудителни административни мерки
Връщане до трета страна, Република Северна Македония и Забрана за влизане и
пребиваване на държавите – членки на Европейския съюз, за срок от 5 години.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: