№ 959
гр. Сливен, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230101650 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.08.2015 г. ответникът е сключил договор
за издаване на безконтактна кредитна карта Виза класик с Райфайзенбанк България ЕАД по
силата, на който му е предоставена кредитна карта с кредитен лимит в размер на 500лв.Сочи
се, че Райфайзенбанк България ЕАД е поискала издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника и заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист са издадени.Твърди се, че впоследствие с договор за прехвърляне и
продажба на вземания, вземането на Райфайзенбанк България ЕАД е прехвърлило на
Фронтекс интернешънъл ЕАД процесното вземане и при връчването на поканата за
доброволно изпълнение, длъжникът не е открит, поради което се предявява иска предмет на
разглеждане на настояящото производство
Поискано е, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
500лв главница, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението .
Поискано е, да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото
разноски.
Съдът е квалифицирал така предявеният установителен иск, като такъв с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.
Съдът е квалифицирал така предявеният , при условието на евентуалност, осъдителен
иск, като такъв с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
1
че между Райфайзенбанк България ЕАД и ответникът е сключен договор за издаване на
безконтактна кредитна карта Виза класик предаването на безконтактната кредитна карта на
ответника, усвояването на сумата по кредитната карта от ответника, че Райфайзенбанк
България ЕАД е прехвърлила вземането си на Фронтекс интернешънъл ЕАД, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на
ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че предявения иск е допустим и евентуално основателен.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се, в
писмено становище моли да бъде уважен предявеният иск и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призована не се явява. Не се явява и
назначения особен представител. В писмено становище назначения особен представител е
заявил, че няма доказателствени искания.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.08.2015 г. е сключен рамков договор за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта Виза Класик между Райфайзенбанк България ЕАД и Д. Р. К., по силата на
който е издадена кредитна карта с кредитен лимит в размер на 500 лв.
С рамков договор от 7.12.2016 г. за продажба и прехвърляне на вземания сключен
между Райфайзенбанк България ЕАД и Фронтекс Интернешънъл ЕАД са продадени
вземания на Райфайзенбанк България ЕАД на купувача Фронтекс Интернешънъл ЕАД.
На 23.01.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение от Райфайзенбанк България ЕАД срещу Д. Р. К.-кредитополучател за заплащане
на сумата от 500 лв., представляваща изискуема главница, възнаградителна лихва в размер
на 27,93 лв. за периода 16.09.2015 г. до 15.12.2015 г., обезщетение за забава в размер на 3,52
лв. за периода 16.09.2015 г. до 15.12.2015 г., изискуеми такси в размер на 81,10 лв.,
законната лихва от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в
размер на 125 лв.
На 24.01.2019 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 283/2019 г. на СлРС по силата, на която е осъден да заплати Д. Р. К. на
Райфайзенбанк България ЕАД сумите 500 лв., представляваща изискуема главница,
възнаградителна лихва в размер на 27,93 лв. за периода 16.09.2015 г. до 15.12.2015 г.,
обезщетение за забава в размер на 3,52 лв. за периода 16.09.2015 г. до 15.12.2015 г.,
изискуеми такси в размер на 81,10 лв., законната лихва от датата на подаване на заявлението
и направените по делото разноски в размер на 125 лв.
На 02.02.2022 г. на Д. Р. К. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от
заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет
2
на разглеждане на настоящото производство.
С приложение № 1 към договора за прехвърляне на вземания от 2.04.2020 г. са
прехвърлени 202 вземания на Райфайзенбанк България ЕАД, като на позиция № 55 е
посочен Д. Р. К. с одобрен лимит по договор 500 лв.
С пълномощно Райфайзенбанк България ЕАД е упълномощила Фронтекс
Интернешънъл ЕАД да уведоми всички длъжници по вземанията за кредити, по които
банката е цедирала/ прехвърлила/ с договор за покупко-продажба.
На 24.04.2020 на адрес гр.Сливен, ул. Бършен № 38 е върнато писмо от Фронтекс
Интернешънъл ЕАД адресирано до Д. Р. К. с уведомление за извършената цесия, като
непотърсено.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, а именно да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 500 лева,
представляваща главница по договор за предоставяне на безконтактна кредитна карта, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Съдът
приема, че така предявеният иск е основателен. В настоящото производство се доказа по
пътя на прякото, главно и пълно доказване настъпилата изискуемост на дължимите суми по
договора за кредит с настъпването на падежа на задълженията по договора за кредит. В
производството се доказа, че ответникът е сключил с Райфайзенбанк България ЕАД на
25.08.2015 г. договор за издаване на беконтантна кредитна карта и сумата е усвоена.
Установи се в производството, че Райфайзенбанк България ЕАД е прехвърлила вземането си
на Фронтекс Интернешънъл ЕАД и съответно ответникът е бил уведомен на посочения от
него в договора адрес за извършване на цесията.
С оглед наличието на валидно сключен договор за банков кредит, неизпълнението на
задължението от страна на ответника за заплащането на суми по договора, настъпването на
падежа по договора за издаване на кредитна карта, извършването на прехвърляне на
вземането и уведомяването на ответника за извършването на прехвърляне на вземането,
съдът приема, че предявеният положителен установителен иск, ще следва да бъде уважен,
както и акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ищцовото
дружество направените по делото разноски в размер на 600лв. , съобразно уважената част
от исковете.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.
3
1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 от ТЗ, че Д. Р. К.,
ЕГН ********** от гр........ дължи на Фронтекс Интернешънъл ЕАД, със седалище и адрес
на управление град София, ул.Хенрик Ибсен №15, ет. 6, ЕИК ********* сумата от 500 лв.,
представляваща изискуема главница, законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН ********** от гр........ ДА ЗАПЛАТИ на Фронтекс
Интернешънъл ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Хенрик Ибсен
№15, ет. 6, ЕИК ********* на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски
в размер на 600 лв, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4