Решение по дело №356/2020 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 260022
Дата: 13 октомври 2023 г.
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20203250100356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Т.,………..2023 година

Решение от книга за открити заседания №……….. от ……….2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Т.ски районен съд в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                        Председател:ГАНЧО ДРАГАНОВ

         При участието на секретаря Ж.Ж, сложи на разглеждане докладваното от районния съдия Ганчо Драганов гр.дело №356 по описа на съда за 2020 година и

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от А.   Й.М. EГH **********, с адрес ***, като наследник на Ю.Х.О,   срещу  Н.  А.   Ю. с EГH ********** с адрес ***,  С.   С.   М. с EГH **********, с адрес ***,  С. С.С. с EГH **********, с адрес ***,  З. Ю.Ю.с EГH **********, с адрес ***,  С.А.Д.с EГH **********, с адрес ***,  Н.  Л. Ю.  с EГH **********, с адрес ***, С.М.А. с EГH **********, с адрес ***,  Г.М. А. с EГH **********, с адрес ***, С.   А. С. с EГH **********, с адрес *** и А.Б.Б. с ЕГН********** с адрес ***, всички като наследници на А.Ю. Х., с правно основание  чл.124, ал.1 от ГПК, с което се моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 3/60 ид.части от нива с площ 33.508 дка. с идентификатор 02405.16.2 четвърта категория в местността „Таушанорман“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/60 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка. с идентификатор 02405.10.22 четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т..

Предявен е иск от А.   Й.М. EГH **********, с адрес ***, като наследник на Ю.Х.О,   срещу  Н.  А.   Ю. с EГH ********** с адрес ***,  С.   С.   М. с EГH **********, с адрес ***,  С. С.С. с EГH **********, с адрес ***,  З. Ю.Ю.с EГH **********, с адрес ***,  С.А.Д.с EГH **********, с адрес ***,  Н.  Л. Ю.  с EГH **********, с адрес ***, С.М.А. с EГH **********, с адрес ***,  Г.М. А. с EГH **********, с адрес ***, С.   А. С. с EГH **********, с адрес *** и А.Б.Б. с ЕГН********** с адрес ***, всички като наследници на А.Ю. Х., с правно основание  чл.124, ал.1 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на страните, че ответниците не са собственици на 3/4 ид.части от нива с площ 33.508 дка. с идентификатор 02405.16.2 четвърта категория в местността „Таушанорман“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/4 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка. с идентификатор 02405.10.22 четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т..

Предявен е и акцесорен иск по чл.537 ал.2 от ГПК, с който се моли след уважаване на исковете по чл.124 от ГПК да бъде отменен констативен нотариален акт №21, том 1, н.д.№27/30.01.1998г. издаден на А. Ю. Х., б.ж. на с.Б., общ.Т. от нотариус Д.П. с район на действие РС-Т. за размера от 3/60 ид.ч. от процесните имоти- нива 33.508 дка. с идентификатор 02405.16.2 четвърта категория в местността „Таушанорман“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/60 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка. с идентификатор 02405.10.22 четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т..

Първоначално исковата молба е била предявена и от ищеца Н. Е. Р. с EГH ********** с адрес ***. В хода на делото съдът е прекратил производството по отношение на този ищец - Н.Е.Р., тъй като същия с подадена молба се отказва от всички предявени искове, оттегля пълномощията си от процесуалният си представител и моли делото спрямо него да бъде прекратено.

С исковата молба ищеца твърди, че Ю. Х С /Ю. Х. ..../ е бил техен дядо и дядо на ответниците. Същият притежавал недвижими земеделски имоти, както следва: НИВА от 48.016 дка, с идентификатор 02405.19.5, - трета катогория, в местността „Камата”,при съседи: имоти с идентификатори: 02405.19.6, 02405.19.77, 02405.19.4., 02405.19.3, 02405.19.28, 02405.19.27, 02405.19.12, 02405,19.13 в землището на с. Б. общ. Т.; НИВА от 33.508 дка, с идентификатор 02405.16.2 - четвърта категория в местността „Таушанорман” при съседи: имоти с идентификатори: 02405.16.1, 02405.16.47, 02405.16.48, 02405.16.25, 02405.16.26, 02405.16.19, 02405.16.126 в землището на с. Б. общ. Т.; ЛОЗЕ от 1.500 дка, с идентификатор 02405.10.22 - четвърта категория, при съседи: имоти с идентификатори: 02405.10.23, 02405.10.146, 02405.10.87, 02405.10.86, 02405.10.21, 02405.10.20, 02405.10.19 в землището на с. Б. общ. Т., които били възстановени с Решение № 19/12.12.1994 година на ОСЗ гр. Т., вписано в Служба по вписванията под № 92, том. IX. вх. рег. 2913/17.12.2013 година. През 1998 година А. Ю. Х., който е бил баща и дядо на ответниците, се снабдил с констативен нотариален акт № 21 том. I н.дело № 27/1998 год. на нотариус Д. П. за описаните по-горе имоти, като според ищеца бил представил удостоверение за наследници с невярно съдържание № 112/06.10.1997 година, издадено от кмета на с. Б., общ. Т. в което А. Ю. Х. е вписан като единствен наследник на Ю. Х С / Ю. Х. ..../. С нотариален акт № 25 том. I, peг. № 131, н.дело № 20/15.01.2014 година, на нотариус Д. П., вписан в СВ гр.Т., вх. peг. № 76/15.01.2014 г. акт № 51 том. I, дело № 40/2014 година, една от наследничките А.Д.А.също се снабдила с констативен нотариален акт за една от нивите, а именно: НИВА от 48.005 дка с идентификатор 02405.19.5, след което я продала на Г.И. М. *** с нотариален акт № 127 том. I, рег. № 478, н.дело № 101/21.02.2014 година, на нотариус Д. П., вписан в СВ гр. Т. вх. рег. № 394/21.02.2014 год. акт № 78, том. 2, дело № 190/2014 година.

Ищеца твърди, че с искова молба от 2014 год. ответниците предявяли иск срещу А.Д.А.и Г.И. М. да бъдат признати за собственици на НИВА от 48.005 дка с идентификатор 02405.19.5, и отмяна на констативният нотариален акт за което е било образувано гр. дело № 192/2014 година на ТРС. С решението съдът е отхвърлил изцяло предявените искове, но след обжалване ОС-Добрич признал ответниците като наследници на А. Ю. Х. за собственици на ¼  идеална част от НИВА от 48.005 дка с идентификатор 02405.19.5 и е отменил констативният нотариален акт на А.Д.А.за ¼ идеална част, тъй като общият наследодател Ю. Х С / Ю. Х. ..../ имал четири деца. Ищеца твърди, че ответниците като наследници на А. Ю. Х. справедливо получили полагащата им се наследствена част от НИВА от 48.005 дка, но неоснователно владеят НИВА от 33.508 дка, с идентификатор 02405.16.2 и ЛОЗЕ от 1.500 дка, с идентификатор 02405.10.22, които са собственост на всички наследници на общият наследодател, поради което предявяват и настоящите искове.

С разпореждане съдът е разпоредил да се изпрати на ответниците препис от исковата молба и от доказателствата към нея.

В законоустановеният едномесечен срок по делото е депозиран отговор на уточняващата исковата молба чрез адв.Е.Ф. от САК. В депозирания по делото отговор на исковата молба е изложено подробно и мотивирано становище по допустимостта на исковете и тяхната основателност.

В отговора се сочи, че А. Ю. Х. е единствен наследник на Ю. Х. ..... На следващо място ответниците правят възражения, че са придобили правото на собственост по давност.

По делото бяха приети следните писмени доказателства: скица на поземлен имот №15-46078-19.01.2022г.; скица на поземлен имот №15-46066-19.01.2022г.; скица на поземлен имот №15-46056-19.01.2022 г.; справка по данни за имот по електронна партида №20858/17.12.2013г. за периода от 01.01.2002г. до 04.01.2022г.; справка по данни за имот по електронна партида №20857/17.12.2013г. за периода от 01.01.2002г. до 04.01.2022г.; справка по данни за имот по електронна партида №20859/17.12.2013г. за периода от 01.01.2002г. до 04.01.2022г.; констативен нотариален акт № 21 том. I н.дело № 27/30.01.1998 год. на нотариус Д.П.; нотариален акт за признаване право на собственост по давностно владение и наследство № 25, том 1, рег.№131, н.дело №20 от 15.01.2014г. на нотариус Д.П. вписан в СВ гр.Т. с вх.рег.№76/15.01.2014г. акт №51, том 1, дело №40/2014.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - земеделска земя № 127, том 1, рег.№478, н.дело №101 от 21.02.2014г. на нотариус Д.П., вписан в СВ гр.Т. с вх.рег.№394/21.02.2014г. акт №78, том 2, дело №190/2014г.; Решение №94/04.08.2016г. по гр.д.№192/2014г. на ТлРС; Решение №73/15.03.2017г. по в.гр.д.№641/2016г. на ДОС, молба-декларация за наследници, представени от ищцовата страна, както и представените от ответната страна писмени доказателства- заверени копия от страница от семеен регистър, копие от молба от 25.08.1955г. от А. Ю. Х.; писмо с изх.№А8-16-2-3 от 03.12.2018г. от ОДЗП –Добрич, ведно с приложени към него договори за наем и 2бр.удостоверения, издадени от ЕТ„Спас Петров Петров-Димитрина Петрова“; преписка с вх.№3896 с изх.№РД-12-02-240/29.06.2021г. на ОС„Земеделие“ гр.Т.; копие на две страници на семейния регистър и акт за смърт на Ю. Х С, молба – декларация за наследници-2бр.; удостоверение за наследници с изх.№27/01.11.2022г. на Кметство с.Б. и копие от семейния регистър за лицето Ю. Х С; акт за смърт на Ф.Ю.М. и акт за смърт А.Ю.А.; копие от Държавен архив от стр.69 на списък за притежателите на земеделски земи в с.Б. – стр.69; копие от семеен регистър на село Б. относно лицето А.Ю. Х..

По делото бяха допуснати и разпитани свидетелите Х.А.-***; водените от ищеца свидетели – Г.И. М.-братовчедка на страните, И.А.И.- братовчед на страните и водените от ответниците свидетели - И.А.Ю. и И.А.Р. -  и двамата без родствена връзка със страните.

Искат като предявен от лице разполагащо с активна процесуална легитимация пред надлежния съд се явява допустим, а разгледан по същество неоснователен по следните съображения.

На първо място, видно от представените писмени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за вярно това, че общият наследодател Ю. Х С /Ю. Х. ..../ е оставил четирима наследници, а именно - син А. Ю. Х. и дъщери Ф.Ю.М., А.Ю.А. и В. Ю.а. Ищцата се явява наследник на една от дъщерите на общия наследодател, а именно Ф.Ю.М.. В тази насока съдът приема за достоверни най старите 2 броя удостоверения /лист 159-160 том I по делото/ за наследници издадени и приложени по преписката за възстановяване на земеделските земи към общинската служба по земеделие – Т., макар в тях да не са описани пълните имена на трите дъщери наследници.  

За основателността на предявените от ищцата искове, съдът преди всичко, следва да прецени основателността на направеното от ответниците възражение за придобивна давност по отношение на процесните имоти, тъй като това възражение се явява обуславящо за изхода на спора.

От обстоятелството, че съсобственик не ползва имота, не следва, че той губи правото си на собственост, защото съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва само ако друг го придобие по някой от способите посочени в чл. 77 от ЗС, или ако собственика се откаже от него във формата, предвидена в чл. 100 от ЗС.

Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 от ЗС способи за придобиване право на собственост върху вещи(чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона). Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на пет години. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт/corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя/animus/. Законът, в чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго.

От представените писмени доказателства представени от ответната страна, четири броя договори за наем на земеделска земя сключени между наследниците на А. Ю. Х. и ЕТ С.П.П.– Д.П.за периода от стопанските 2015 – 2018 г. и два броя удостоверения, става ясно, че процесния имот НИВА от 33.508 дка, се е обработвал от 1994 г. от този наемател и наемните плащания за него са получавани само от наследници на  А. Ю. Х.. 

Съдът кредитира показанията на свидетелите, водени от ответната страна в тази насока. Ищцовата страна, която следваше да обори тази законова презумпция за настъпила придобивна давност, не представи нито писмени нито гласни доказателства, с които да докаже, че по някакъв начин е оспорил или прекъснал владението на ответната страна.

В цялост  съдът приема, че по реда на пълното и главно  доказване  ищците  по настоящото дело не разколебаха по отношение на ответниците твърденията, че за посочения от закона давностен срок  по отношение на тях  са били налични  всички елементи от фактическия състав на придобивната давност: владение(непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя), противопоставяне на това владение по отношение на ответниците съсобственици на имота по начин по който това противопоставяне да достигне и да бъде възприето от съзнанието им, както и изтичането на определен срок от време.

Манифестирането от страна на ответниците пред другите сънаследници, че именно те владеят процесните имоти само за себе си, настоящият състав приема, че е извършено именно от датата на снабдяването на наследодателят им А. Ю. Х. с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение акт № 21 том. I н.дело № 27/30.01.1998 год. на нотариус Д.П., доколкото след вписването на този нотариален акт, същият има и оповестително действие по отношение на всички. Давностният срок за придобиване на недвижим имот от сънаследник – съсобственик е винаги 10 годишен, тъй като трайната съдебна практика приема, че владението е винаги недобросъвестно, защото не се придобива на правно основание годно да го направи собственик без да е знаел за правата на други лица по отношение на имота. От тази дата 30.01.1998 г. до датата на предявяване на настоящият иск 20.11.2020 г. са изминали повече от 22 години, тъй като ответниците съгласно чл.82 от ЗС, присъединяват и владението на своя праводател - наследодател  т.е. изминали са много повече от необходимите по закон 10 години. Това от своя страна води до извода, че ответниците са придобили собствеността върху двата процесни имота  на основание чл.79 ал.1 от ЗС.

По тези съображения съдът приема, че предявения от ищеца установителни искове за собственост и отрицателен установителен иск е неоснователен, и като такива следва да не бъдат уважавани.

При неуважаване на главните искове, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл.537 ал.2 от ГПК

С оглед неуважаване на исковата претенция разноските сторени от ответника Ceвдaлин  Aceнoв Димoв, за които има доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лева следва да се възложат изцяло на ищцата.

Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

НЕ УВАЖАВА предявеният иск от А.   Й.М. EГH **********, с адрес ***, като наследник на Ю.Х.О, срещу  Н.  А.   Ю. с EГH ********** с адрес ***,  С.   С.   М. с EГH **********, с адрес ***,  С. С.С. с EГH **********, с адрес ***,  З. Ю.Ю.с EГH **********, с адрес ***,  С.А.Д.с EГH **********, с адрес ***,  Н.  Л. Ю.  с EГH **********, с адрес ***, С.М.А. с EГH **********, с адрес ***,  Г.М. А. с EГH **********, с адрес ***, С.   А. С. с EГH **********, с адрес *** и А.Б.Б. с ЕГН********** с адрес ***, всички като наследници на А.Ю. Х., с правно основание  чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 3/60 ид.части от нива с площ 33.508 дка. с идентификатор 02405.16.2 четвърта категория в местността „Таушанорман“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/60 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка. с идентификатор 02405.10.22 четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т., тъй като ответниците са придобили двата имота по давност на основание чл.79 ал.1 от ЗС.

НЕ УВАЖАВА предявения иск от А.   Й.М. EГH **********, с адрес ***, като наследник на Ю.Х.О,   срещу  Н.  А.   Ю. с EГH ********** с адрес ***,  С.   С.   М. с EГH **********, с адрес ***,  С. С.С. с EГH **********, с адрес ***,  З. Ю.Ю.с EГH **********, с адрес ***,  С.А.Д.с EГH **********, с адрес ***,  Н.  Л. Ю.  с EГH **********, с адрес ***, С.М.А. с EГH **********, с адрес ***,  Г.М. А. с EГH **********, с адрес ***, С.   А. С. с EГH **********, с адрес *** и А.Б.Б. с ЕГН********** с адрес ***, всички като наследници на А.Ю. Х., с правно основание  чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на страните, че ответниците не са собственици на 3/4 ид.части от нива с площ 33.508 дка. с идентификатор 02405.16.2 четвърта категория в местността „Таушанорман“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/4 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка. с идентификатор 02405.10.22 четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т., тъй като ответниците са придобили двата имота по давност на основание чл.79 ал.1 от ЗС.

НЕ УВАЖАВА предявения акцесорен иск по чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде отменен констативен нотариален акт №21, том 1, н.д.№27/30.01.1998г. издаден на А. Ю. Х., б.ж. на с.Б., общ.Т. от нотариус Д.П. с район на действие РС-Т. за размера от 3/60 ид.ч. от процесните имоти- нива 33.508 дка. с идентификатор 02405.16.2 четвърта категория в местността „Таушанорман“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/60 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка. с идентификатор 02405.10.22 четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т..

 

ОСЪЖДА А.   Й.М. EГH **********, с адрес *** да заплати на  С.А.Д.с EГH **********, с адрес *** сторените от последния разноски в общ размер от 1500 (хиляда и петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Добрич, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

                                                      Съдия:……………………………