Р
Е Ш Е
Н И Е №.......
гр.К., ……….2020 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К.районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тридесет и първи август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря......................Х.К.…..……….............................като
разгледа докладваното от съдията..............................................гр.дело
№93 по описа за 2020 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.127, ал.2 от СК.
Ищецът твърди, че живеели с
ответницата на семейни начала в нейното жилище и от съвместното им съжителство се
родило детето П.М.М., с ЕГН-**********. През м.март
2008г. ответницата го изгонила заедно с дъщеря им П. от апартамента си и той се
установил да живее с детето в жилището на родителите си в гр.К., ул.“В.“ ****.
След раздялата с ответницата разбрал, че е заминала за чужбина. От тогава
майката не е търсила детето, дори по телефона, не е изплащала пари за издръжка
и не е купувала нищо. Ответницата изцяло се дезинтересирала
от детето и нямала никакъв контакт с дъщеря им от м.03.2008г. Моли съда да постанови решение, с което да
предостави на него М.Х.М., с ЕГН-********** упражняването на родителските права
по отношение на детето П.М.М., с ЕГН-********** и да
определи детето П. да живее при него, а на майката М.П.О., с ЕГН-********** да
бъде определен режим на лични контакти с детето П., който да се осъществява
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 18 ч. в
неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с
плетения му годишен отпуск, да осъди ответницата да заплаща на детето П.
месечна издръжка, в размер на *** лв., до 5-то число на текущия месец, по
банкова сметка, ***.01.2020г. до настъпване на основания за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира съдебни разноски.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен
представител на ответника не оспорва предявения иск. Заявява, че при проведен
разговор с майката на М.О. установила, че ответницата живее от осем години в И.
и не е известно кога ще се върне в Р.България. Затова счита, че в интерес на
детето П. е местоживеенето й да бъде определено при бащата М.Х.М. и на него да
бъдат предоставени родителските права. В тази връзка претенцията относно
родителските права, режимът на лични контакти и издръжката за детето П.М.М. се явявала основателна. Относно размера на дължимата
издръжка счита, че в границите на разумното е предвид разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК дължимата на детето да е *** лева месечно.
От събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Съгласно заверено копие на удостоверение за
раждане, ищецът М.Х.М., с ЕГН-********** и ответникът М.П.О., с ЕГН-**********
са родители на детето П.М.М., с ЕГН-**********,
родена на *** г. От показанията на св.Л. А. М. се установява, че
родителите се разделили, когато детето П. било на 8-месечна възраст. Ищецът с
малолетното дете се установил в жилището на родителите си в гр.К. на ул.“В.“ ****.
Оттогава той се грижи изцяло за П., като в ежедневието му помагали неговите
родители. Ищецът и детето били силно привързани един към друг. През годините
майката не е търсила и виждала детето и не е давала средства за него. /“….В
рамките на съжителството им от 2-3 години, се събираха и се разделяха многократно…един ден, прибирайки се от село,
заварихме синът ми с детето пред домът ни и ми каза, че М. ги е изгонила. От
тогава синът и внучка ми живеят при мен, в собствения ми апартамент…През годините
до настоящия момент, М. не е търсила П., не се е виждала с детето, дори да се
срещнат на улицата, няма да се разпознаят като майка и дете. П. има собствена
стая, тъй като жилището ни се състои от три стаи и кухня. През годините, майката
не е изпращала нищо за П.. Не се е обаждала и за рождените дни на П.. Връзката
между синът ми и внучката ми, е силна. Синът ми ходи периодично да работи в
чужбина, заради средства и в такива моменти, П. страда за него. Той ходи на родителски
срещи, аз му помагам в отглеждането на детето. Родителите на М. не са я
търсили. М. я беше водил при тях и детето ги е виждало 1-2 пъти до сега..“/.
Съгласно социален доклад на ДСП-К.,
след раздялата на родителите, бащата М.М. отглежда
детето в жилището на родителите си. От шест години той работи в куриерска фирма
в Г., ежедневно осъществява контакти с детето, получава сигурни доходи и
ежемесечно изпраща средства на своите родители, които се грижат за П., за
нуждите й. Малолетната П. е ученичка в седми клас на ОУ „Н.“ гр.К., редовно
посещава учебните занятия, спазва правилата в училище и поддържа много добър
успех. Детето не познава майка си и роднините по майчина линия, поради
незаинтересованост от тяхна страна към него. На детето П.М. е осигурена от
бащата добра социално-битова среда за нейното емоционално, психическо и
физическо развитие, задоволени от него са базисните й потребности. Детето е
силно привързано към своя баща и към своята баба и дядо по бащина линия.
При изслушване в съдебно заседание
по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗД детето П.М.М. сподели, че от както се е осъзнала
живее само с баща си при баба си и дядо
си. В жилището имала собствена стая с всичко необходимо. Не познава майка си,
не я е виждала и не я чувства близка. Предпочита да бъде с баща си, при когото
е сигурна и спокойна.
Предвид установеното съдът намира
предявеният иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за основателен. Ищецът и
ответницата са родители на детето П.М.М., с ЕГН-**********,
не са в брак и не живеят заедно от 12
години. Съдът е сезиран с разрешаване на спора относно местоживеенето,
родителските права, режим на лични контакти и издръжката на децата, поради
което са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл.127 от СК. Основно
задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е
да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на детето. Установи се, че
от 2008 г. малолетната П. живее при
ищеца, който оттогава е родителят, който полага изцяло преките и непосредствени
грижи за нейното отглеждане и възпитание. Бащата е осигурил необходимите
социално-битови условия, задоволява базисните потребности на детето, като в
ежедневните грижи му помагат изцяло неговите родители, с които детето живее в
едно домакинство. Между бащата и детето, както и между детето и родителите на
бащата е изградена силна емоционална връзка предвид грижите и обичта, която то
получава от тях. Връзката между малолетната П. и майката М.О. е прекъсната
поради дезинтересоваността на този родител. Съдът
като взе предвид претенцията на бащата, възрастта на детето и предпочитанията
му, счита, че в интерес на малолетната П. е да продължи да живее при бащата,
който е доказал, че притежава необходимия родителски капацитет и е пригодният
родител за правилното й отглеждане и възпитание. Живеенето с родител е
съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване
се извършва от родителя, при когото детето живее. Предвид това, родителските
права спрямо детето П.М.М., с ЕГН-********** следва да
бъдат предоставени за упражняване на
бащата.
Иманентна черта на упражняването на
родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с
другия родител. Съгласно чл.124,
ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно
задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да
се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК
регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който
да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и
социално. Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не
живее е важен момент в развитието му, защото позволява то да се осъществи при
условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители. В случая съдът
счита, че за да бъде изградена прекъсната, поради поведението на майката,
връзка дете- родител следва да бъде определен режим на лични контакти между
ответницата и малолетната П., който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до
17:00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятната ваканция, когато
това не съвпада с годишни отпуск на бащата. Така определения режим на лични контакти
подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение
на обстоятелствата.
Относно издръжката:
Издръжката на ненавършили
пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от
трудоспособността и дохода им / арг.чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една
четвърт от минималната работна заплата за страната, която от 01.01.2020 г. е 610 лв. приета с ПМС №350/19.12.2019 г.
Установи се, че от 2008 г. и към 16.01.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба/ единствено ищецът със своите родители се грижи за детето П.. Към датата
на подаване на исковата молба П. е на 12 години и 4 месеца. Родителите нямат
задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. И двамата
родители работят в чужбина, което презумира, че
месечните им доходи са по-високи от минималната работна заплата в Р.България.
Предвид характера на задължението за издръжка, предвидения с чл.142, ал.2 от СК
минимален размер на издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият
родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без
доходи, възрастта и нуждите на детето и доходите на майката, която трайно
живее и работи в държава членка на ЕС съдът счита, че ответницата следва да
заплаща на детето П. месечна издръжка в размер на *** лв., до 5-то число на
текущия месец, считано от 16.01.2020 г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението в частта относно присъдената издръжка подлежи на предварително
изпълнение.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на *** лв.
Ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, *** лв. държавна
такса за постановената издръжка съгласно чл.83, ал.1, т.2
от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА детето П.М.М., с ЕГН-********** да живее при бащата М.Х.М., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето П.М.М., с ЕГН-********** на бащата М.Х.М., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката М.П.О., с ЕГН-**********
*** и детето П.М.М., с ЕГН-**********, който да се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до
17:00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятната ваканция, когато
това не съвпада с годишния отпуск на бащата.
ОСЪЖДА М.П.О., с ЕГН-********** *** да
заплаща на детето П.М.М., с ЕГН-********** чрез М.Х.М.,
с ЕГН-********** като баща и законен представител от гр.К., ул.“В.“ ***, месечна издръжка в размер на 160 лв., до 5-то число на
текущия месец, считано от 16.01.2020 г. до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдената с решението издръжка на детето П. следва да бъде заплащана от майката М.П.О. по банкова сметка: ***, в „Банка **“ АД, с титуляр М.Х.М..
ОСЪЖДА М.П.О., с ЕГН-********** *** да заплати на М.Х.М., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на **** лв.
ОСЪЖДА М.П.О., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК
държавна такса в размер на *** лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: