Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №1226/ 28.06.2019г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

  СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 2371 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.

Жалбоподателят „Сънрайз” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив – 4000, район „Северен”, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №8, ет.3, представлявано от Н.Б., е оспорил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-705/25.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси” при същата община.

В жалбата се твърди, че в обжалвания акт липсват относими факти, които да обосноват дължимостта на определената такса битови отпадъци (ТБО) и начислената лихва за забава, не е индивидуализиран обекта, подлежащ на таксуване, съдържа общи формулировки, липсва яснота как е определен размера на дължимите суми. Не е обоснован фактът на реалното престиране на услугата. Твърди, че административният орган, издал обжалвания АУЗД, не е оправомощен, което води до извода, че е некомпетентен. Иска обжалвания АУЗД да бъде прогласен за нищожен, а в условията на евентуалност - да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не изпраща представител. Депозира писмени становища с доказателствени искания и такива по съществото на спора.

Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

ФАКТИ:

По делото не е спорно, че жалбоподателят е собственик на процесния имот през цялата 2017г.

Според обяснителна записка, представена от органа (л.158) отчетната стойност на имота, послужила като база за определяне на дължимата ТБО е в размер на 259 850,00 лв. Ставката за сметосъбиране и сметоизвозване е 3,4 промила, тази за поддържане на чистотата на населените места е 1,6 промила, а ставката за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депа е 0,4 промила. Отразените в записката задължения за ТБО за 2017г. (главница) изцяло съвпадат с размера на задълженията, определени за същия период в АУЗД.

На 23.12.2016г. жалбоподателят е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ 14045852, парт.№ **********056, с която е декларирал за облагане с данък върху недвижимите имоти търговски обект сладкарница, с РЗП 661 кв.м, находящ се според декларацията в с.Емона, община Несебър, област Бургас, с посочена отчетна стойност на имота в размер на 259 850,00 лв.

С решение № 407 отразено в протокол № 12/23.12.2016г. общински съвет Несебър е одобрил план-сметка за дейност „Чистота“ за 2017г. (л.36) и е приел размера на ТБО за жилищни, вилни имоти на граждани и фирми върху данъчната оценка, а за нежилищни имоти върху отчетната стойност в размер на 3,4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 промила за поддръжка на чистотата на обществените места и 0,4 промила за обезвреждане на отпадъци. Посочените ставки се отнасят до нежилищни имоти.

Със заповед № 2234/28.10.2016г. кметът на община Несебър, на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ е определил районите включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през 2017г. ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

В заповедта в.с. „Елените” не е посочено. Единствено в т.3, предл. четвърто е записано м. „Варницата” и м.”Козлука” до в.с. Елените. От приложението към всяка от заповедите т.3.6. се установява, че това е територия извън в.с. „Елените”.

От представените по делото доказателства се установява още, че дейността по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци и почистване на обществените територии се извършва от Общинско предприятие „БКС Свети Влас”. Представени са доказателства, които удостоверяват, че общинското предприятие притежава трудов потенциал да осъществява дейностите по организирано поддържане на чистотата. Представени са доказателства за сключени трудови договори със сметосъбирач, метач, шофьор на специализирана кола, както и множество списъци, отразяващи лицата, които са работили през съответния ден от месеца, както и лицата, които са били в този момент в почивка (л.159-178 вкл.). Списъците не съдържат данни за автора – лицето, което ги е съставило. Представен е и списък на личния състав на ОП БКСО съставен от счетоводител, в който са посочени дейности сметопочистване, сметоизвозване и озеленяване, длъжности, три имена и срещу всяко име – дата. Датите са най-различни и обхващат периода от 2009 до 2018г.(л.162-165).

Представени са множество пътни листи, издадени от кметство Свети Влас, в които е отразена марката на автомобила, регистрационния номер, водача, показателите на километража и изминатите километри, както и маршрута, който по почти всички пътни листи е Свети Влас – Елените – района на сметището – сметище – Свети Влас. (л. 179-491). В пътните листи не е отразено какъв е предмета на превоз, но към всеки пътен лист е приложена приемна бележка за събраното количество отпадък.

Представени са доказателства за обособяването на в.с. „Елените” – решение № 153 от 24 февруари 2012 г. на Министерски съвет за обявяване списък на курортите в Република България и определяне на техните граници (л.504-506), съгласно което местност „Козлука“ и гр.Свети Влас, община Несебър са обявени за климатични морски курорти от местно значение със заповед № 2620 на МНЗСГ (ДВ бр. 54/1963г.).

Представени са доказателства за наличие на депо за битови отпадъци и справки за платени такси на „ОП Чистота Еко“ Бургас за депониране на отпадъци от община Несебър за 2017г. – Акт за публична общинска собственост № 5799/11.07.2014г., Акт за поправка на публична общинска собственост № 6429/11.08.2016г., скица, издадена от СГКК Бургас за имот с идентификатор 61056.20.108 с начин на трайно ползване „Депо за битови отпадъци”, Акт за публична общинска собственост № 5798/11.07.2014г., скица, издадена от СГКК Бургас за имот с идентификатор 61056.20.109, Акт за поправка на акт за публична общинска собственост № 6430/11.08.2016г., Акт за публична общинска собственост № 5800/11.07.2014г. и скица на имот с идентификатор 61056.86.21 (л.53-65).

Представени са справки за налични и закупени сметосъбиращи товарни автомобили и съдове за смет за 2017г. (л.76-80).

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че в.с. „Елените” е определено за селищно образувание с национално значение с решение № 45 от м. януари 2005г. на Министерски съвет, а с решение № 610/12.05.2006г. е одобрен ПУП-ПРЗ на ваканционното селище. Територията на селището по КККР е урбанизирана. Достъпът на автомобили до в.с. „Елените” по асфалтиран път е възможен само по пътя Слънчев бряг – Свети Влас – в.с. Елените. Според заключението имотът, предмет на делото е сладкарница със застроена площ от 661 кв.м, но е посочено, че не може да бъде идентифициран без съдействието на дружеството-жалбоподател.

В съдебно заседание вещото лице прави допълнение, че процесният имот „сладкарница“ може да бъде идентифициран. Посочва, че се имотът се намира в землището на с.Емона, по кадастралната карта на с.Емона и е с идентификационен номер 27454.502.83.5.1 и представлява самостоятелен обект в сграда с идентификационен № 27454.502.83.5.

При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви още, че имотът изцяло се намира във вилно селище „Елените”, а не в с.Емона. Според вещото лице всички имоти във ваканционното селище се водят или в землището на гр. Свети Влас или в землището на с.Емона, тъй като няма отделен кадастрален идентификатор за самото вилно селище.

В процесният АУЗД е посочен вида на задължението – ТБО, периодът, за който се дължи – 2017г., партидният номер на декларацията, главницата на задължението, лихвата и общата сума, която се дължи. В мотивите на акта, декларацията, в която е описан имота е индивидуализирана чрез входящ и партиден номер. Освен по номера на декларацията имотът изрично е конкретизиран, като е посочено, че се касае за сладкарница находящ се в с. „Емона”. Посочени са и правните норми, от които произтича задължението на собственика на имота да заплати ТБО за претендирания период.

АУЗД е съобщен на жалбоподателя на 30.04.2018г. (л.14). Жалбоподателят е оспорил акта пред началника на отдел „МДТ” с жалба депозирана пред органа на 15.05.2018г. (л.7-9), но изпратена по пощата на 14.05.2018г. (л.10). В законоустановения срок решаващият орган не се е произнесъл, поради което жалбоподателят на 03.08.2018г. е депозирал пред органа жалба, с която е сезирал Административен съд Бургас.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на акта.

Спазен е и срока за обжалване. АУЗД подлежи на задължително административно обжалване. Жалбата срещу АУЗД до началника на отдел МДТ е изпратена на 14.05.2018 година по пощата и е постъпила в Община Несебър на 15.05.2018 година. В съответствие с чл. 146 от ДОПК, издателят на акта е следвало до окомплектова преписката в срок до 22.05.2018 година вкл. От своя страна, решаващият орган в административното производство е следвало до се произнесе до 21.07.2018 г. (събота), т.е. до 23.07.2018г., по аргумент от чл. 155 ал.1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, но не го е сторил. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на 03.08.2017 година - в срока по чл. 156 ал.5 от ДОПК

В разпоредбата на чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл.155, ал.1 е квалифицирано като потвърждение на ревизионния акт (в случая АУЗД) в обжалваната част.

В конкретния случай, решаващият орган – началник отдел МДТ при община Несебър не се е произнесъл по депозираната жалба.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, след оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, съобразно нормата на чл. 4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени със заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на община Несебър (л.38) и заповед № 164/01.02.2018г. към трудов договор № 11/10.04.2007г. на кмета на община Несебър (л.39).

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

При издаване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до отмяна на акта на това основание. АУЗД е издаден въз основа на декларация с вх. № 14045852 от 23.12.2016г. и партиден № 1158491310056, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ТБО е посочен общо без да е изложено разпределението му по трите вида услуги, които се включват в таксата.

Това процесуално нарушение не е съществено, тъй като разяснения за начина, по който е формирана дължимата сума се съдържат в административната преписка под формата на докладна записка, където е посочена основата, послужила за определяне на таксата, решение на Общинския съвет, в което са определени всяка от ставките съобразно трите вида услуги. След като механизмът на образуване на определената с АУЗД ТБО се съдържа в административната преписка, обстоятелството, че той не е изложен надлежно и в самия акт, не обосновава неговата порочност поради допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като не е нарушено правото на защита на лицето, на което се вменява задължението да плати съответното ТБО. В този смисъл Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК

Съгласно разпоредбата на чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на  обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Предвид посочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка от услугите е необходимо ответникът да докаже наличието на три кумулативно предвидени предпоставки – принадлежност на имота към територията на съответното населено място; обстоятелството, че именно задълженото лице е собственик или ползвател на този имот и реалното предоставяне на услугите – по отношение сметосъбиране и сметоизвозване, както и наличието на депо – по отношение обезвреждането на битови отпадъци.

По делото няма спор, че жалбоподателят е бил собственик на имота, предмет на декларация с вх. № 14045852 от 23.12.2016г.

По отношение на предпоставката – принадлежност към съответното населено място, неоснователно съобразно събраните по делото доказателства, се оказва твърдението на жалбоподателя, че имотът се намира в с.Емона. По делото са налице писмени доказателства и изявлението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза в съдебно заседание, които еднозначно установяват, че процесния имот се намира във в.с. „Елените”, а неговият идентификатор по КККР е с принадлежност към землището на с. Емона. Следва да се подчертае, че доколкото КК не е предвидила идентификатори, които да са специално за ваканционното селище, обстоятелството, че част от имотите в селището са получили идентификатори по КК на Свети Влас, а други по КК на с.Емона, не обосновава извода, че тези имоти се намират съответно в гр.Свети Влас или в с.Емона. Принадлежността на процесната сграда към територията на в.с. „Елените” е установена по делото по категоричен и несъмнен начин. Т.е. налице е и втората кумулативна предпоставка, а именно принадлежността на имота към територията на съответното населено място, в случая то е селищно образувание, възникнало по силата на акт на Министерски съвет.

По отношение реалното предоставяне на услугата следва да се разгледат поотделно всеки един от компонентите на тази услуга.

Без съмнение дължимостта на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа е налице, тъй като за това законът изисква само да се докаже, че на територията или в землището на съответното населено място има сметище. Такива доказателства по делото са представени, не са оспорени. Ответникът е доказал, че три поземлени имота са обособени като депо за отпадъци и до тях се извозват за обезвреждане отпадъците, които се сметосъбират.

Според съда правилно на жалбоподателя са определени задължения и за сметосъбиране и сметоизвозване. В случая, въпреки, че в заповедите на кмета на общината, с които са определени районите на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, не присъства в.с. „Елените”, като специално обособено селищно образувание, в което се извършва тази услуга, по делото са представени стотици пътни листи, които удостоверяват, че през 2017г. регулярно, според одобрения график от кмета на общината, са осъществявани пътни курсове по маршрута Свети Влас – Елените – сметище – Свети Влас. Посочените в пътните листи автомобили са част от автомобилния парк на общинското предприятие, за наличието на който по делото са представени извадки от счетоводните записвания, които не са оспорени. Лицата, посочени в пътните листи като водачи, също са лица, които работят в общинското предприятие „БКС – Свети Влас”. Според съда тези доказателства са достатъчни за да се направи извод, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване е предоставена реално и за нея се дължи съответната такса според ставките, определени в Наредба, приета от общинския съвет. Дори да не влизат вътре в самото ваканционно селище автомобилите сметосъбират и сметоизвозват всички отпадъци, които се кумулират от това селище и се изхвърлят в съответните съдове пред входа му.

По отношение ползването на процесния имот жалбоподателят не е подал декларация за 2017г., че имота няма да се ползва през цялата година.

Съгласно чл.67 ал.1–2 от ЗМДТ (в редакцията му към 2017г.), размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

В настоящия случай, Общински съвет Несебър е приемал ежегодни решения, с които, на основание чл.66 ал.1 от ЗМДТ, е определял размера на дължимата ТБО. За 2017 година ТБО е 5,4 ‰, от които за сметосъбиране и сметоизвозване – 3,4 ‰, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 1,6 ‰, за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 0,4‰. В решенията е посочено, че основата, върху която се определя таксата, е „данъчната оценка“ на имота, а за нежилищни имоти (какъвто е имота на „Сънрайз“ АД) – „върху отчетната стойност на обекта“.

Отчетната стойност на имота на „Сънрайз“ АД през 2017 година е била 259 850,00 лева, колкото е декларирал самият жалбоподател (л.22).

Въз основа на събраните доказателства се установява, че за 2017г. са определени задължения за ТБО за цялата година в размер на 1 403,19 лв. главница и 92,57 лв. лихви. Беспорната установеност на ставките за съответните услуги и размера на отчетната стойност на имота води до извода, че за сметосъбиране и сметоизвозване е определена дължима такса в размер на 883,49 лв., за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 415,76 лв. и за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо – 103,94 лв.

Съдът счита, че по делото не са налице достатъчно доказателства, от които да се установява, че административният орган е предоставил услугата „поддържане на обществени територии”. В подкрепа на този извод са няколко установени по делото факта: вещото лице е посочило, че достъпът до ваканционното селище е единствено асфалтовия път, представляващ пътят Слънчев бряг – Свети Влас – в.с. „Елените”, което е индиция, че териториите около ваканционното селище не са част от територия на населено място, а териториите вътре във ваканционното селище няма данни въобще да се обслужват от общинското предприятие „БКС Свети Влас”. Освен това по делото се представени доказателства само за наличието на трудов потенциал в общинското предприятие „БКС Свети Влас”. Липсват доказателства услугата действително да е извършвана и тези наети лица да са осъществявали дейностите, предвидени в техните трудови характеристики. Липсват документи, с които работата е отчетена на община Несебър като извършена. Не са представени протоколи за отчитане на извършената работа (напр. за метене, миене на улици или пространства около контейнери, озеленяване и отстраняване на изсъхнала растителност и др.), доклади от проверяващи служители, с които да се констатира факта на поддържането на чистотата в съответните площи и обема на извършената работа, наблюдавана при проверката и т.н. Съдът счита, че от събраните доказателства следва да се направи извод за липса на предоставена услуга, изразяваща се в поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За това такса за нея не следва да се събира на основание чл.71 от ЗМДТ и в тази част обжалвания акт следва да бъде изменен.

По изложените съображения обжалваният АУЗД следва да се измени за 2017г. от 1 403,19 лв. на 987,43 лв., разликата в размер на 415,76 лв. е определената от органа стойност на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, предоставянето на която не е доказано.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ИЗМЕНЯ акт за установяване на задължения по декларация № МДТ - 705/25.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Несебър, като ВМЕСТО ТБО за 2017г. в размер на 1 403,19 лв. главница и 92,57 лв. лихва, ОПРЕДЕЛЯ ТБО за 2017г. в размер на 987,43 лв. главница и 65,14 лв. лихва.

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сънрайз“ АД – Пловдив с ЕИК ********* и адрес – гр.Пловдив, район „Северен“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 8, ет. 3 против акт за установяване на задължения по декларация № МДТ - 705/25.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Несебър в останалата ѝ част.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: