№ 12204
гр. С., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110130737 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
Производството е образувано по предявени от [**********] срещу Н. М. П.
установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63546/2020 г. по описа
на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 17.04.2016г. в гр.С., в район на паркинга
на магазин Б. в ж.к.Л., на ул.[**********] при излизане от крайпътната територия по
вина на водача на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ [**********] –
настоящ ответник, застрахован в ищцовото дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ валидна към посочената дата, било реализирано виновно
ПТП с МПС марка „Алфа Ромео“, модел „147“, с рег.№ [**********], собственост на
трето за делото лице. Поддържа се, че съгласно съставения от органите на КАТ
протокол за ПТП № 1598552 от 17.0.2016 г., произшествието се дължи на виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, който
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона
норма. За причинените от водача на застрахованото при ищеца МПС в [**********] е
образувана щета № 0000-5060-16-100803 по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по която на третото лице - собственика на увреденото МПС марка
„Алфа Ромео“, модел „147“, с рег.№ [**********] било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 646,20 лева. С оглед предходното, ищецът твърди, че подал
заявление по чл.410 ГПК, но тъй като длъжникът – настоящ ответник подал
възражение, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова
1
претенция. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 646,20 лева - главница, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 0000-5060-16-100803, ведно със законната
лихва, считано от 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който предявения иск
се оспорва по основание и размер. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП. Излагат се доводи, че по делото липсва информация къде се е
намирал споменатия магазин Била и къде точно е станало ПТП-то. Оспорва се да е
извършено описаното в исковата молба деяние от страна на ответника, неговата
противоправност и причинна връзка с настъпилите вреди. Излагат се доводи, че
управлявания от ответника автомобил не е имал техническа възможност да избегне
сблъсъка, като причина за настъпване на ПТП-то е неравност на пътното платно.
Поддържа се становище, че по делото не е установено твърдението на ищеца, че
ответникът е управлявал МПС с алкохол в кръвта, а дори да е така, то това не е
причина за настъпване на ПТП-то, а избраната от водача скорост на движение. Сочи се,
че по делото не са налице доказателства, че заплатената от ищеца сума е по банкова
сметка с титуляр Д. А. М., а отделно от предходното, че не касае процесната щета. По
изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 63546/2020 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
Н. М. П. да заплати на кредитора сумата от 646,20 лева, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от
16.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
С разпореждане от 29.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 63546/2020 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя -
настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената
заповед. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото протокол за ПТП е, че на 17.04.2016 г., в 20:55
часа служители на ОПП-СДВР – гр.С. са посетили местопроизшествие, настъпило на
същата дата в гр.С., ж.к.Л., на ул.[**********] в близост до магазин „Б.“, на което са
установили Участник 1 - ППС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№
2
[**********], с водач Н. М. П. и Участник 2 – ППС с рег.№ [**********], марка
„Алфа Ромео“, модел „147“, с водач – трето за делото лице. Като причини и условия за
настъпване на ПТП в протокола е посочено, че водачът на ППС 1 при излизане от
крайпътна територия, не пропуска и реализира ПТП с движещото се по булеварда ППС
2. В протокола е отразено още, че участник 1 /настоящ ответник/ е управлявал МПС с
концентрация на алкохол между 0,5 и 1,2 промила. Изготвена е скица на ПТП-то и
протоколът е подписан от изготвилото го лице и двамата водачи.Видно от
приложената по делото полица за застраховка „Гражданска отговорност“ е, че към
процесната дата – 17.04.2016 г., МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№
[**********] е имало валидна застраховка.
По делото е изискана и приложена цялата административно наказателна
преписка, образувана по повод процесното ПТП. Видно от наказателно постановление,
издадено на 28.04.2016 г., влязло в законна сила на 21.05.2020 г. е, че на ответника са
наложени административни наказания във връзка с процесното ПТП. По делото е
приложена разпечатка от техническото средство, с което на 17.04.2016 г. в 20:52 часа е
извършена проба за наличие на алкохол в издишания въздух от ответника, от която се
установява, че е отчетен резултат 0.85 промила. Изготвено е и заключение на
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, от което се
установява наличие на 0,6 % алкохол в кръвта на ответника.
По делото е приложена преписката, образувано при ищцовото дружество
вследствие процесното ПТП, в която се съдържат уведомление за настъпило
застрахователно събитие, доклад по щета, експертиза по щета, опис-заключение,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, Част II на
свидетелството за регистрация на увредения товарен автомобил, собственост на трето
за делото лице, удостоверение за техническата му изправност.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане е, че на 19.05.2016 г.
ищецът е превел сумата от 636,20 лева на собственика на увредения автомобил.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. В заключението
вещото лице е посочило, че стойността на ремонта на увредения автомобил към датата
на ПТП-то по условията на застрахователя възлиза на 636,20 лева, като са калкулирани
и 10,00 лева разходи по ликвидация на щетата. Съгласно заключението, основната и
единствена причина за настъпване на процесното ПТП е субективното поведение на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ за навлизане в пътното платно на ул.
[**********] в момент, когато по него се е движил и приближавал л.а. „Алфа Ромео“.
Според вещото лице, причинените щети по л.а. „Алфа Ромео“ са в причинно-
следствена връзка и последствие от обстоятелствата, отразени в протокола за ПТП.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки,
3
включително в счетоводството на ищцовото дружество, е посочило, че сумата по
щетата в размер на 636,20 лева е изплатена на Д. Атанасов М. на 19.05.2016 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно сключен към датата на
ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС,
извършено от ответника виновно противоправно деяние, в причинна връзка с което са
произлезли вреди, размерът на същите и действително плащане на обезщетение на
увреденото лице.
От представената по делото полица за застраховка „Гражданска отговорност“ се
установява, че към датата на ПТП-то управлявания от ответника лек автомобил е имал
валидна застраховка в ищцовото дружество.
Настъпването на ПТП-то се установява от приложените по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП и преписка по щета. Следва да се има предвид, че в
частта, в която съставителят на протокола за ПТП е удостоверил лично възприети от
него факти, документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с
материална доказателствена сила /в този смисъл е решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№
1506/2013 г., I т.о. на ВКС/. От друга страна следва да се има предвид, че протоколът
за ПТП е подписан и участниците в ПТП-то, като в тази си част като частен
свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила срещу водача
на застрахования в ищцовото дружество лек автомобил, тъй като удостоверява
неизгодни за него факти.
Видно от заключението на съдебно-автотахническата експертиза, което не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено е, че
щетите по л.а. „Алфа Ромео“ са в причинно-следствена връзка и последствие от
обстоятелствата, отразени в протокола за ПТП. Установява се още, че стойността на
щетите възлиза на процесната сума с включени 10,00 лева разходи за ликвидация.
От приложения по делото и неоспорен протокол за химическа експертиза №
374/18.04.2016 г. се установява, че в кръвта на водача – ответник в настоящото
производство, е открит етилов алкохол от 0,6 %.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза безспорно се установява,
че ищецът е заплатил сумата н размер на 636,20 лева на собственика на увредения
автомобил.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че регресно право в полза на
ищцовото дружество застраховател е възникнало, тъй като са налице всички елементи
от правопораждащия го фактически състав. Ето защо, предявения иск следва да бъде
уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
4
заявлението в съда – 16.12.2020 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски в исковото и заповедното производство. В приложения по делото списък по
чл.80 ГПК се претендират и разноски за свидетел, който е заличен. Ето защо, сумата
подлежи на връщане на страната, която я е внесла и не следва да бъде възлагана в
тежест на ответника. С оглед предходното, направените в хода на исковото
производство разноските, които следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца,
възлизат на сумата от общо 510,00 лева. Отделно от предходното и на основание чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя и присъжда на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева, което също следва да бъде възложено в тежест на ответника.
Възнаграждението е в минимален размер, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед по ч.гр.д.№
63546/2020 г. по описа на СРС включва разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 75,00 лева, които с оглед изхода на спора също следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл.77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от бюджета на съда разноски за САТЕ в размер на 160,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.500, ал.1,
т.1 КЗ, че Н. М. П., ЕГН ********** дължи на [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********] сумата от 646,20 лева - главница, представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-5060-16-100803,
ведно със законната лихва, считано от 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63546/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. М. П., ЕГН ********** да заплати на
[**********], със седалище и адрес на управление: [**********] сумата от общо
610,00 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от
общо 75,00 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 63546/2020 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
5
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК Н. М. П., ЕГН ********** да заплати да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
сумата от 160,00 лева, представляваща направени разноски от бюджета на съда за
изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6