Решение по дело №2534/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260965
Дата: 26 октомври 2021 г.
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20195300102534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 260965

 

                                                                   26.10.2021г., гр.Пловдив

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански  състав, на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело №2534 по описа за 2019 година намери за установено следното:

       Предявен е иск с правна квалификация чл.24, ал.4 от СК.

       Делото е образувано по искова молба на С.А.Д., ЕГН ********** *** против П.Г.Д. – Д., ЕГН ********** *** и Й.К.Д., ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че на 18.10.2015г. е сключил граждански брак с първата ответница. Твърди се още, че с нотариален акт от 29.06.2016г. последната, заедно с други съсобственици на поземлен имот с идентификатор №*****.***.****по кадастралната карта на гр.*** взаимно и без доплащане си учредили един на друг безсрочно право на строеж в предвидената да се построи в посочения поземлен имот жилищна сграда. Предвидено било П.Д.-Д.да придобие собствеността върху следните обекти в сградата: апартамент №*, на 4 етаж със застроена площ от 59.37 кв.м., ведно с изба №* с площ от 4.78 кв.м., ведно с 6.611% ид.части от общите части на сградата; 10.437% ид.части от подземен гараж с право на реално ползване на паркомясто №*. Със същия нотариален акт ответницата възложила на „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД да построи полагащите й се обекти срещу заплащане на сума в размер на 20 700,00 лева в седемдневен срок от датата на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата. Посочва се, че това удостоверение е издадено на 13.02.2019г. Възмездният характер на придобиването на въпросните обекти по време на брака между първата ответница и ищеца, според последния налага извода, че тези обекти представляват съпружеска имуществена общност.

           Твърди се, че с нотариален акт от 17.05.2019г., без знанието на ищеца, П.Д. е дарила същите тези обекти на майка си /втората ответница/. С исковата молба С.Д. сезира съда с искане да постанови решение, с което да обяви договорът за дарение за недействителен спрямо него.

            В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, които оспорват иска и застъпват следното становище:

                          През 2007г. П.Д. е закупила 50% ид.части от празно дворно място, подробно описано в нотариален акт за покупко-продажба №**/**.**.****г., представляващо терена, върху който са построени процесните недвижими имоти. На 17.04.2015г. тя и нейните съсобственици са сключили предварителен договор за учредяване на право на строеж, прехвърляне на право на собственост срещу построяване и предаване на самостоятелни обекти в сградата със строителя – „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД, по силата на който дружеството се задължава до построи и въведе в експлоатация сградата и да предаде на възложителите съответните самостоятелни обекти, за които те са запазили право на строеж. На 18.10.2015г. П.Д. сключила с ищеца граждански брак, който през 2019г. е прекратен със съдебно решение. На 29.06.2016г. е сключен окончателен договор с нотариален акт за учредяване на право на строеж №***, т.1, н.д.*** на нотариус С.Д. В дена на сключване на сделката по искане на строителя страните се съгласили вместо уговореното в предварителния договор прехвърляне на право на строеж срещу построяване на съответните обекти, да остойностят насрещните престации, като срещу прехвърленото право на строеж П.Д. следва да получи от строителя сумата 21 000,00 лева, а за извършеното строителство на ап.№*, изба №* и паркомясто №* тя следва да заплати на строителя сумата 20 700,00 лева. На същата дата 29.06.2016г. след подписване на нотариалния акт между П.Д. и „Билдинг Корект 1”ЕООД било сключено писмено споразумение, с което страните се съгласили насрещните договорни задължения да бъдат погасени чрез прихващане до размера на по-малкото от тях.  На 13.02.2019г. е издадено удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация и е подписан протокол за прихващане, с което задължението на П.Д. към дружеството е погасено. На 17.05.2019г. П.Д. дарила на майка си Й.Д. описаните недвижими имоти - ап.№*, изба №* и паркомясто №*, находящи се в гр.***, ул.”******”№*.

        Ответниците твърдят, че дарените обекти са придобити от П.Д. изцяло с лични средства, което изключва презумпцията за съвместен принос. Посочва се, че по време на брака тя е работила като адвокат и председател на СД на „Черноморски солници”АД, а ищецът не е работил и не е получавал никакви доходи. Ето защо той няма никакво отношение, участие и принос в придобиването на процесните имоти.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства, С.А.Д. и П.Г.Д. са сключили граждански брак на 18.10.2015г., който е бил прекратен с решение от 22.10.2019г., постановено по бр.д.№4341/2019г. по описа на ПРС.

Не се спори, че П.Г.Д. е била собственик на идеални части от поземлен имот с идентификатор №*****.***.****, надохящ се в гр.***, които вещни права е придобила преди да сключи брак с ищеца. В изпълнение на поетите задължения по предварителен договор от 17.04.2015г., с нотариален акт №***, т.*, н.д.№***/29.06.2016г. на нотариус С.Д., тя и останалите съсобственици взаимно и без доплащане са учредили един на друг безсрочно право на строеж върху предвидените да се построят в съсобствения им имот самостоятелни обекти. По отношение на П.Д. е посочено, че тя придобива правото на строеж и ще стане изключителен собственик на следните самостоятелни обекти: апартамент №* на * етаж, със застроена площ 59.37 кв.м., ведно с изба №* с площ от 4.78 кв.м., ведно с 6.611% ид.части от общите части на сградата, както и 10.437% ид.части от подземен гараж с площ от 364.67 кв.м. и 6.450% ид.части от общите части на сградата и право на ползване върху паркомясто №* с площ от 17.06 кв.м. С нотариалния акт съсобствениците са учредили на „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД, действащ чрез управителя Н.Г.К., безсрочно право на строеж върху конкретни самостоятелни обекти в жилищната сграда. Съгласно т.IV от договора, „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД срещу учреденото му от П.Д. право на строеж, се задължава да й заплати цена в размер на 21 000,00 лева, платима в 7-дневен срок от датата на издаване на удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация. От своя страна П.Д. възлага на „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД да построи и да й предаде с удостоверение за въвеждане в експлоатация самостоятелните обекти, описани в т.*.*. Д. се задължава да заплати на дружеството за това строителство сума в размер на 20 700,00 лева, платими в 7-дневен срок от датата на издаване на удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация.

Със споразумение от 29.06.2016г. П.Д. и „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД са постигнали съгласие, че насрещните вземания, които имат един към друг и които произтичат от нотариален акт №***/29.06.2016г., се погасяват чрез прихващане до размера на по-малкото от тях, като страните се задължават в посочения в нотариалния акт срок за плащане, да изготвят и подпишат съответен протокол за прихващане. На 13.02.2019г. Д. и *** на дружеството са подписали протокол за прихващане, видно от съдържанието на който двете страни прихващат насрещните си изискуеми и ликвидни вземания по нотариалния акт до размера на по-малкото. Посочено е, че след извършеното прихващане вземането на „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД към Д. в размер на 20 700,00 лева е погасено изцяло, а вземането на Д. към дружеството е погасено до размер на 20 700,00 лева. Според отразеното в т.3 от протокола, дружеството остава да дължи на ответницата сумата 300,00 лева.

С нотариален акт №**, т.**, н.д.№***/17.05.2019г. П.Д. е дарила на своята майка Й.К.Д. обектите, които е получила по силата на нотариален акт №***/29.06.2016г.

За жилищната сграда, предмет на така описаната сделка е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация №5/13.02.2019г. на Община ***.

На 28.10.2019г. ищецът С.Д. е превел по банков път на „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД сумата 10 350,00 лева, като посоченото основание за плащане е т.** от нотариален акт №***/29.06.2016г. Ищецът поддържа, че с това е заплатил половината от цената за построяването на обектите, които той и първата ответница са придобили по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност. С изпратено по пощата писмо на 31.10.2019г. *** на юридическото лице – Н.К.е уведомил ищеца, че вероятно по грешка е превел сумата 10 350,00 лева, тъй като той не е страна по цитирания нотариален акт; страните по нотариалния акт вече са уредили отношенията помежду си и не си дължат каквито и да било суми. Д. е поканен да посочи банкова сметка, по която да му бъде върнато платеното.

Основният спорен въпрос по делото е дали обектите, които П.Д. е получила в процесната сграда по силата на нотариалния акт, са станали съпружеска имуществена общност или са били нейно лично имущество, придобито изцяло с нейни лични средства.   

Съгласно чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Презумпцията за съвместен принос може да бъде оборена на основание чл.23 от СК, който предвижда, че са лични вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

В настоящия случай процесните самостоятелни обекти в жилищната сграда са построени и придобити възмездно по време на брака на ищеца и ответницата П.Д.. Д. е направила възражение, че цената на правото на собственост върху обектите е заплатена изцяло с нейни лични средства посредством прихващане с насрещните задължения на дружеството за заплащане на цената на продаденото от нея право на строеж.

Приети са по делото две счетоводни експертизи на вещите лица И.Г. и В.Ш., както и една тройна експертиза в състав от вещи лица Н.Г., П.К. и Н.Щумански. Вещите лица Г. и Ш., след извършено проучване в счетоводството на „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД, са достигнали до следните изводи: 1/счетоводството в дружеството е водено редовно, включително по отношение на извършените счетоводни записвания, свързани с нотариалния акт за учредяване на право на строеж от 29.06.2016г.; 2/ цената на извършеното строителство по т.** от нотариалния акт, касаещо обектите на ответницата, е заплатена от същата чрез прихващане с насрещните задължения на юридическото лице към нея, като приключването на сметките е осъществено на 13.02.2019г. при въвеждане на сградата в експлоатация. По същия начин и на същата дата са приключили разплащанията между дружеството и останалите участници в сделката, които са придобили самостоятелни обекти в сградата; 3/извършеното прихващане на насрещните задължения между „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД и останалите участници в сделката, включително П.Д., е осчетоводено по дебита на счетоводна сметка 4001 „доставчици” и по кредита на счетоводна сметка 4101 „клиенти” въз основа на протокол за прихващане от 13.02.2019г.; 4/за извършеното строителство от „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД към П.Д. и останалите собственици на построените обекти, са издадени 5 броя фактури с предмет на сделката „изпълнено СМР”, които са надлежно осчетоводени; 5/ плащането с вносна бележка от 28.10.2019г. на сумата 10 350,00 лева, направено от ищеца към дружеството, е осчетоводено по сметка „други кредитори” и показва задължение на дружеството към С.Д..

Макар, че не са имали задача да извършват проверка в счетоводството на „БИЛДИНГ КОРЕКТ 1”ЕООД, вещите лица от разширената експертиза въз основа на анализираните по делото документи са достигнали до изводите: счетоводната отчетност в дружеството е водена правилно по отношение на сделката, извършена с нотариален акт №***/29.06.2016г.; спазени са изискванията на Закон за счетоводството и ЗДДС при издаването, осчетоводяването и декларирането пред НАП на издадените фактури за извършено строителство на процесната сграда.

Въпреки, че датите, посочени в споразумението от 29.06.2016г. и в протокола за прихващане от 13.02.2019г. бяха оспорени от ищеца като недостоверни по отношение на него, установеното с експертизите осчетоводяване на разплащанията между Д. и строителя на дата 13.02.2019г. именно чрез прихващане на поетите с нотариалния акт насрещни задължения /който факт установява без съмнение предхождащото го съставяне на документите/, дава основание да се приеме, че двата частни документа имат достоверна дата за ищеца от 13.02.2019г. Разпитан като свидетел, *** на дружеството – Н.К.потвърждава, че е приключил разплащанията с всички собственици на обекти в процесната жилищна сграда по този начин – чрез прихващане, извършено на 13.02.2019г.   

Коментираните по-горе доказателства обосновават извода, че процесните имоти са били придобити от П.Д. изцяло с нейни лични средства - сумата, която тя е следвало да заплати на строителя е напълно погасена чрез прихващане с насрещното задължение на последния да й заплати цената на отстъпеното му от нея право на строеж. Цената на строителството е заплатена от ответницата на 13.02.2019г. Преведената няколко месеца по-късно от ищеца по сметка на строителната фирма сума не погасява задължение за плащане на построените обекти и не може да се тълкува като довод за придобиване на имотите с общи семейни средства. Довод в тази насока е и факта, че съпрузите са били във фактическа раздяла от лятото на 2016г., според показанията на свидетеля М.К., което сочи, че към момента на плащане на задълженията те не са имали практически никаква семейна и финансова общност, нито общо домакинство, за което да полагат грижи.

След като имотите не са били част от съпружеската имуществена общност, П.Д. е можела свободно да се разпорежда с тях, както е сторила с атакуваното дарение. Сделката е действителна по отношение на ищеца, поради което искът му като неоснователен следва да бъде отхвърлен.  

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски. За експертизи П.Д. е заплатила сума в размер на 500,00 лева. Всяка ответница е заплатила на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 2 400,00 лева, видно от договорите за правна защита и съдействие /л.72 и 161/. При материален интерес по делото в размер на 37 169,80 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1645,09 лева. Ето защо съдът намира възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за основателно. Дължимите на ответниците разходи за платено адвокатско възнаграждение следва да се редуцират до размер на 2 000,00 лева за всяка от тях, което като размер кореспондира с действителната правна и фактическа сложност на делото.

По изложените съображения съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Д., ЕГН ********** *** против П.Г.Д. – Д., ЕГН ********** *** и Й.К.Д., ЕГН ********** ***, иск по чл.24, ал.4 от СК да бъде прогласена за недействителна спрямо ищеца извършената с нотариален акт №**, т. 2 ????, н.д.№***/17.05.2019г. на нотариус Л.Т.сделка, с която П.Г.Д. – Д. дарява на Й.К.Д. следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.****.*.*, находящ се в гр.***, на адрес ул.”******”№*, ет.*, ап.*, който обект се намира в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.****, с предназначение – жилище, с площ от 59.37 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – *****.***.****.*.*, *****.***.****.*.*, под обекта – *****.***.****.*.*, над обекта – *****.***.****.*.**, ведно с прилежащи части: изба №* с площ от 4.78 кв.м. и 6.611% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с 10.437% ид.части от подземен гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.****.*.**, с предназначение – гараж в сграда, с площ от 364.67 кв.м., ведно с 61.801% ид.части от общите части на сградата, с право на реално ползване върху паркомясто №*, находящо се в североизточната част на подземния гараж с площ от 17.06 кв.м., както и ведно с 4% ид.части от поземлен имот с идентификатор №*****.***.****с площ по кадастрална скица 593 кв.м., при съседни имоти с идентификатори: *****.***.***, ****.***.****,*****.***.****,*****.***.****,*****.***.****.***.****

ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН ********** *** да заплати на П.Г.Д. – Д., ЕГН ********** *** разноски в размер на 2500,00 лева, от които: 500,00 лева – възнаграждение за вещи лица и 2000,00 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Й.К.Д., ЕГН ********** *** разноски в размер на 2000,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

                         

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:/П/