РЕШЕНИЕ
№ 705
Хасково, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - II състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
|
|
|
|
Съдия: |
ИВА
БАЙНОВА |
|
|
|
При
секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА
административно дело № 142 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186 ал.4 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от „ЮЗХАН“ООД
със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от
С. Д. Д. , против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-12-0091411/19.01.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ /ОД/ –
Бургас в Дирекция „ОД“ към ГДФК в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита заповедта за
неправилна и незаконосъобразна. Оспорва констатациите в заповедта относно
извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. като твърди, че такова не е извършено. Счита, че не са налице
материалноправните предпоставки по чл.186 от ЗДДС за налагане на ПАМ
„запечатване на обект“, тъй като липсвало нарушение, а вмененото такова не било
доказано. Не била съобразена разпоредбата на чл.186а от ЗДДС. Предвид вида на
обекта – денонощен ресторант, още по-тежко било и изпълнението на изискването
по чл.187 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва и твърдението , че прилагал
незаконосъобразна практика в обекта, в резултат на която неправилно се отчитал
оборота от продажби и се вредяло на фиска, като счита, че е голословно,
неподкрепено с доказателства. Сочи също, че липсват каквито и да било мотиви
относно определения срок за запечатване. Счита, че налагането на ПАМ за срок от
14 дни освен, че е необосновано и незаконосъобразно, е и крайно утежняващо по
отношение на дейността му като би го поставило пред невъзможност да поддържа
бизнеса си и пред неминуем фалит. Счита за абсурдно и указанието относно
прекратяване на ПАМ на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва
изложените в заповедта мотиви, обосновали необходимостта от налагане на ПАМ и
срока на същата.
По изложените съображения,
жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена.
Ответникът, чрез процесуален представител
оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в
писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
На 18.01.2023г. в 12.05ч. контролни
органи от ЦУ на НАП, ГДФК, отдел ОД Бургас са извършили проверка на търговски
обект – ресторант, находящ се в [населено място], ***, ***, ГКПП Лесово,
стопанисван от „ЮЗХАН“ООД - ***. Резултатите от същата са обективирани в
Протокол за извършена проверка (ПИП) в обект Сер. АА №0091411 от 18.01.2023г.
Видно от протокола, на 18.01.2023г. в 10.33ч. е била извършена контролна
покупка на 1 бр. „Тирамису“ на стойност 5,00 лв., за която не била издадена
фискална касова бележка /ФКБ/ от работещото в обекта ФУ. След легитимация на
проверяващите органи по приходите е отпечатан дневен финансов отчет и е бил
представен опис на налични парични средства, като е била констатирана разлика в
касовата наличност към момента на проверката в размер на 16,39 лв. Отразено е,
че фактическата наличност на парични средства е общо 218,90 лв /14,90 лв.
+104,05 евро с равностойност 203,504 лв/, а по данни от ФУ е 202,01 лв. За дата
на проверката е била генерирана и КЛЕН за периода от 10:00 ч. до 12:10ч. на
18.01.2023г., от която се установило, че няма регистрирана продажба на
стойността на контролната покупка.
Екземпляр от съставения ПИП е бил
връчен на присъствалите по време на проверката Н. И. – барман и У. Ю. – главен
готвач.
На 19.01.2023г. е издадена
оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.186 ал.1
т.1 б.“а“ вр. чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наредено запечатване на търговски обект –
ресторант, находящ се в находящ се в [населено място], ***, ***, ГКПП Лесово,
стопанисван от „ЮЗХАН“ООД, а на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС е забранен
достъпът до него, за срок от 14 дни. Прието е, че с неиздаване от търговеца на
съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС е изпълнен съставът на чл.118,
ал.1 от ЗДДС вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба
Н-18/13.12.2006г.), което е основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ.
ЗППАМ е връчена на 24.01.2023г. на
В. П. Й. – салонен управител , в качеството му на упълномощено лице.
Жалбата срещу ЗППАМ е подадена на
06.02.2023г. директно пред Административен съд-Хасково, където е заведена с
вх.№949/06.02.2023г.
Във връзка с извършената на
18.01.2023г. проверка, на „ЮЗХАН“ООД - ***, на 27.01.2023г. е съставен АУАН
серия AN №[рег. номер] за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в неиздаване на ФКБ
от монтираното и работещото в обекта ФУ за извършена на 18.01.2023г. в 10.33ч.
контролна покупка на 1 бр. „Тирамису“ на стойност 5,00 лв. Въз основа на акта е
издадено НП №696350 - [рег. номер]/22.06.2023г., с което на „ЮЗХАН“ООД – *** за
посоченото нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. НП е
влязло в законна сила на 08.08.2023г.
На дружеството са съставени още два
АУАН за други нарушения по Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
По тези актове на дружеството са издадени два броя Предупреждения по чл.28,
ал.1 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес, в законоустановения преклузивен срок и е насочена срещу годен за
обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.
1, т. 3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /представена по
делото/.
Не се констатират допуснати
съществени нарушения на формата на акта и административнопроизводствените
правила при издаването му. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за
издаването ѝ.
Съдът счита, че събраните по делото
доказателства обосновават извод за наличие на материалноправните предпоставки
за налагане на ПАМ по чл.186, ал. 1, ал.1,
т.1 б.“а“ от ЗДДС.
Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта.
В съответствие със законовата
регламентация на чл. 118, ал. 4, т.
4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се
определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В
изпълнение на тази законова разпоредба, от Министъра на финансите е издадена
Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Идентично задължение се съдържа и в
чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
В случая не е спорно, че
жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и в тази връзка е
задължен да регистрира и отчита извършваните от него услуги чрез издаване на
ФКБ от ФУ. Безспорно е също, че от задълженото лице не е била издадена ФКБ за
извършената на 18.01.2023г. в 10.33ч. продажба на стойност 5,00 лв. , което се
потвърждава от съставения ПИП Сер. АА №0091411 от 18.01.2023г., респ. от
приложените към него доказателства. Така установеното сочи на неизпълнено от
дружеството задължение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС , вр. чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., респ.
на извършено административно нарушение, наказуемо по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
При безспорно установеното
неспазване на реда и начина на издаване на документ за продажба, издаден по
съответния ред за доставка/продажба, е осъществена хипотезата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС и при условията на обвързана компетентност е
приложена ПАМ.
Независимо от горното, съдът счита,
че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до
него е незаконосъобразно определен.
В тази насока в заповедта са
изложени обширни съображения, но същите представляват общи изявления, без да се
основават на конкретни факти и обстоятелства. Единствените конкретни такива се
отнасят до установената фактическа наличност в касата в размер от 16,39 лв,
средно-дневен оборот от 257,52 лв, за който не става ясно как е установен,
както и до установената регистрация на дружеството по ЗДДС, но те не са
достатъчни да обосноват определената продължителност на ПАМ от 14 дни.
Не става ясно как е направен извода
за „организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през
фискално устройство; липсата на организация за създаване на условия търговския
обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с
изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ; невъзможността за
проследяване на реализираните обороти…“ при положение, че не се твърди
дружеството да е извършвало други нарушения в обекта за предходен период и от
същия вид, или други системни неспазвания на данъчното законодателство, относно
реда и начина на регистриране и отчитане на приходите от продажби. В тази
връзка следва да се отбележи, че от приложената Справка за общите задължения на
„ЮЗХАН“ООД към 19.01.2023г., не се установява дружеството да има такива.
Посоченото в заповедта, че извършеното деяние „показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи,
както и надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи “
представлява обща и абстрактна формулировка. Освен това по никакъв начин не е
отразено в заповедта каква точно промяна в организацията на дейността в
конкретния обект има предвид административният орган, за да обоснове
необходимостта от 14 - дневен срок за осъществяването й.
Бланкетното посочване за
съобразяване срока на ПАМ с тежестта на нарушението, последиците от него и
необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес, и предотвратяване
възможността за извършване на ново нарушение, със значимостта на охраняваните
обществени отношения, обезпечаване на държавния интерес и правилното
функциониране на държавата, с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца, не изпълнява изискването за обосновка на
определената продължителност на мярката.
В заповедта за ПАМ липсва анализ за
последиците от изпълнението на мярката по отношение на дружеството, липсва и
действително обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които ще
бъдат нанесени на фиска /не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези
щети/ и предвидимите последици за търговеца. Съобразно регламентацията в ЗАНН,
както и установените в теорията и съдебната практика критерии, принудителните
административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят
нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от
него. Що се отнася до регулираната от ЗДДС материя, преценката за съответствие
на ПАМ с целта на закона следва да се извършва с оглед характера ѝ във всяка
една от хипотезите на нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС. В случая обаче,
налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване
на търговския обект за срок от 14 дни, дори да е установено нарушение от вида
на визираните в посочената разпоредба, не съответства на целите на ПАМ,
посочени в чл. 22 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че дори, когато преследва
законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност,
заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. Съдът счита, че в случая прилагането на
принудителна административна мярка за срок от 14 дни , би ограничило в
значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да
упражнява търговска дейност. Не може да се приеме, че с налагането на ПАМ за
срок от 14 дни ще се предотврати настъпването на вредни последици, тъй като не
е изяснено какви ще бъдат те. Следва да се отчете, че стойността на покупката е
5.00 лв, а изводът, че констатираната разлика в касовата наличност , сама по
себе си незначителна, се дължи на неотчетени продажби, се базира на
предположения.
С налагането на ПАМ за посочения
срок, на оспорващия се причиняват вреди, несъобразени с търсената цел и в
противоречие и с принципа на съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК. Предоставената
от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва
винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.
Отклонението от това правило в настоящия случай води до превратно упражняване
на власт, което представлява отменително основание по чл.146, т. 5 АПК.
Наред с горното, съдът счита, че
оспорената заповед следва да бъде отменена и на друго основание.
От събраните по делото доказателства
се установи, че въз основа на съставения на жалбоподателя АУАН серия AN №[рег.
номер]/27.01.2023г. , от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас е
издадено НП №696350 - [рег. номер]/22.06.2023г., с което на „ЮЗХАН“ООД – ***,
на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
500.00 лева. НП е връчено на 24.07.2023г. на упълномощено лице и е влязло в
законна сила на 08.08.2023г.
Санкционирането на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС и прилагането едновременно с това на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на две отделни
санкции, наложени в две отделни производства, развиващи се пред един и същи
орган независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано
основно право от чл. 50 от Хартата
на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден
или наказван два пъти за едно и също престъпление. В същия смисъл е т. 49 от Решение от 4 май 2023 г. по
дело С-97/21 г. на СЕС. Обратното схващане би било в противоречие с
основен принцип в правото ne bis in idem, което забранява кумулирането както на
процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат
наказателноправен характер по смисъла на чл. 50 от Хартата, за същото деяние и
срещу същото лице.
В контекста на условията по чл. 52
от ХОПЕС относно ограничаването на правата и свободите гарантирани от нея, в т.
54 от цитираното решение СЕС е приел, че автоматичното кумулиране, което не
зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като
зачитащо основното съдържание на това право.
В т. 63 от цитираното Решение по дело С-97/21,
Съдът на ЕС е стигнал до генералния извод, че член 273 от Директивата за ДДС и
член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение
и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено
лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на
търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото
посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата,
позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от
кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта
на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
В разглеждания случай, паралелно с
производството по издаване на оспорената заповед се е развило и
административно-наказателно производство, приключило с издаване на НП, което
към датата на постановяване на настоящото решение е влязло в сила. С оглед на
това съдът приема, че дружеството вече е понесло негативните последици на
държавната принуда за констатираното нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба
№ Н-18/2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо прилагането на ПАМ за същото нарушение би било
непропорционално на извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на касов
бон за покупка на стока на стойност 5, 00 лева.
По изложените съображения оспорената
заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, на
ответника не се следва юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ФК-12-0091411/19.01.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
Дирекция „ОД“ към ГДФК в ЦУ на НАП.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
|
|
|
|
|
|
Съдия: |
|