№ 1022
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.е“ АД – длъжник по изпълнително
дело № 20228600400172 по описа на ЧСИ В.М. срещу постановление от 18.03.2022 г.
на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да намали разноските по
изпълнението.
Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител
е определил разноските в изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди,
че неправилно е определено възнаграждение както за образуване на изпълнително
дело, така и за представителство по изпълнителното дело, тъй като не били
предприемани изпълнителни действия. Поддържа, че на 09.03.2022 г. сумата по
изпълнителния лист била платена доброволно. Моли обжалваното постановление да
бъде отменено.
Взискателят в производството В.Г.Б. не е представил възражение срещу жалбата
в законоустановения срок.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител В.М. е
представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на
подадената жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата
доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20228600400172 по описа на ЧСИ
1
В.М. е образувано по молба от В.Г.Б. от 09.03.2022 г., въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 01.03.2022 г. по гр.д. № 571/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр.
Пловдив, с който ЗАД „Д.Б.Ж.И З.е“ АД е осъдено да заплати на В.Г.Б. сумата от
45000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.03.2019 г., ведно със
законната лихва от 27.03.2019 г. до окончателното плащане на главницата.
Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 09.03.2022
г., с който взискателят и упълномошения адвокат А.Б. са уговорили адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1342 лева, която е
платена към датата на сключване на договора.
В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът
има задължение от 1342 лева – адвокатско възнаграждение.
На 18.03.2022 г. ЗАД „Д.Б.Ж.И З.е“ АД е подало възражение против
определените разноски в изпълнителното производство в частта относно адвокатското
възнаграждение.
С Постановление от 18.03.2022 г. ЧСИ В.М. е постановил отказ да намали
приетите по делото разноски.
Съдът намира от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка
на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез
постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.
Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта
на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и
на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен
изпълнител – Постановление от 18.03.2022 г., по изпълнително дело №
20228600400172 по описа на ЧСИ В.М.. Жалбата е подадена в срок и в определената от
закона форма, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за
адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по
изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към
молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита
и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е
внесено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност
2
на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна,
но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, ал.
1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на
изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително производство
взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да извършва изпълнителни
действия по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ, поради което и не е дължимо възнаграждение
за процесуално представителство по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Следователно
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „ЗАД „Д.Б.Ж.И З.е“ АД, ЕИК-******* -
длъжник по изпълнително дело № 20228600400172 по описа на ЧСИ В.М.
Постановление от 18.03.2022 г., с което е оставено без уважение искането за
намаляване на адвокатско възнаграждение в частта над сумата от 200 лева и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение,
уговорено и заплатено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на
09.03.2022 г. между взискателя В.Г.Б. и адв. А.Б. до размер от 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3