№ 16
гр. Кула, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200013 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от „ Петрол“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Ловеч, общ. Ловеч, обл.
Видин, ул. „ Търговска“ № 12, хотел „ Ловеч“, представлявано от
изпълнителните директори Милко Димитров и Георги Татарски чрез адвокат
К. А. – САК срещу Наказателно постановление № 05-2400074/17.05.2024г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Видин., с което на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 300 лв. на
основание чл. чл. 416, ал.5 и чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 415в, ал.1 от Кодекса на
труда за извършено нарушение на чл. 173, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване на работното оборудване.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП като необосновано и
незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при
допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, което се
мотивира с доводите, че в НП не се съдържа ясно описание на нарушението
със съставомерните му белези, като на стр. 1, абз. 2-ри, е посочено, че „При
извършена проверка на място на 24.01.2024 г. ... е установено, че „Петрол“
АД-работодател не е острил метрологично осигуряване, на манометъра на
използвания в обекта компресор, посочен в атакуваното НП “ и е прието, че с
това е нарушен чл.173, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване
на работното оборудване, като не е посочено в какво се изразява нарушението,
за което се ангажира отговорност на „Петрол“ АД, тъй като изразът „не е
осигурил метрологично осигуряване на манометъра“ не показва за кой вид
метрологично осигуряване става въпрос — първоначална или последваща, а
ако е последваща — кога е изтекъл срокът на валидност па предходно
1
извършена метрологична проверка, при наличие на задължение да се
извършва. Също така се посочва, че административнонаказващият орган не е
изследвал въпроса относно вида на компресора и предназначението на
манометъра, за който се твърди, не е метрологично осигурен, като неправилно
актсъставителят, както и АНО, свързват манометър, с изцяло контролни
функции с манометър, отговарящ за безопасността на компресора, тъй като за
безопасността на компресора отговаря друго устройство, наречено пресостат
(проектиран за автоматично включване и изключване на електродвигателя на
компресора и най-често се използва в контропната конструкция на възвратно-
постъпателни компресори за поддържане на желаното налягане на работния
въздух в приемника). Твърди се в жалбата, че процесният манометър е
монтиран на компресора с цел извършване на контролни измервания и
неговите функции не са свързани с осигуряване на безопасност при боравене с
компресора, а евентуално просрочване за извършване на последваща проверка
от органите на Българския институт по метрология няма за последица забрана
за ползването му или възникване на опасност от повреди. На следващо място
се посочва, че макар АНО да е приел, че е приложима разпоредбата на чл.
415в, ал.1 от КТ - маловажен случай, неправилно е определен размерът на
наказанието в максималния размер от 300 лв., като по този начин при
определяне на санкцията не е спазен чл.27 от ЗАНН. Излагат се твърдения, че
още след получаване на предписанието от длъжностните лица в ДИТ —
Видин дружеството-работодател е поискало извършване на последваща
метрологична проверка на манометъра и такава е надлежно документирана, а
от друга страна към датата на проверката няма твърдени или настъпили
вредни последици за работещите в обекта на контрол, а като „нарушение“ е
отстранено преди издаване на АУАН и наказателното постановление.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява, не изразява становище. Въззиваемата страна не се явява и не
се представлява. По делото е постъпило писмено становище от същата, чрез
процесуален представител, с което се оспорва изцяло жалбата като
неоснователна и се иска от съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон при следните аргументи: Посочва се, че
твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните и материално
правните правила, както и различна от установената фактическа обстановка са
несъстоятелни, тъй като от събраните по делото писмени и гласни
доказателства е видно, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение визирано в НП, АУАН и НП съдържат всички
реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването
им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в
тази връзка фактическото описание е ясно и конкретно и съответства на
дадената му правна квалификация. Посочва се, че безспорно е установено, че
при извършена проверка на място на 24.01.2024 г. на "ПЕТРОЛ" АД, на обект:
Бензиностанция 3204, гр. Кула, вход към Видин, обл. Видин, е установено, че
дружеството – жалбоподател като работодател не е осигурил метрологично
осигуряване на манометъра на използвания в обекта компресор за помпане на
гуми, посочен в АУАН и НП, а съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд, задължение на работодателя е да осигури метрологично
средствата за измерване, свързани с безопасността на труда. Посочва се също,
че според легалното определение на § 1 т. 27 от ДР на Закона за измерванията
2
средство за измерване е техническо средство, което има метрологични
характеристики и е предназначено да се използва за измервания
самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства, а
съгласно чл. 23 от Закон за измерванията на метрологичен контрол подлежат
средствата за измерване, компонентите, спомагателното оборудване и
допълнителните устройства към тях, определени в Наредбата за средствата за
измерване. Посочва се също, че в съответствие с мотивите на Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010 г. на ОС на съдиите на
Върховен административен съд и съобразно чл.415 в, ал. 1 от КТ, АНО е
приел, че процесният случай разкрива белезите на маловажен случай, при
който е приложим привилегированият състав на чл. 415 в, ал. 1 от КТ, тъй от
нарушението не са произтекли вредни последици за работника и същото е
отстранено незабавно след установяването му, описаното в процесното
наказателно постановление административно нарушение представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ, като при определяне
размера на наказанието е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и е наложил
санкция към максимален размер. В становището се посочва също, че АУАН е
съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като с писмо до
управителя на „ПЕТРОЛ" АД на адреса по седалище и адрес на управление, на
дружеството е изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН, която е
получена от Л.И. /тех. сътрудник/, с отбелязан № на пълномощно - 4439 от
14.12.23 г., но на посочената в поканата дата и час, на псоченото място не се е
явил представител на дружеството, поради което актосъставителят е
използвал законовата процедура, уредена в разпоредбата на чл. 416, ал. 3 от
КТ, като АУАН е изпратен по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка
на адреса на управление на дружеството, който също е получен от Л.И. /тех.
сътрудник/, с отбелязан № на пълномощно - 4439 от 14.12.23 г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: На 24.01.2024г. свидетелите В.
П. Ц. и Ц. Л. Б. – инспектори в ДИТ гр. Видин извършили проверка в обект на
дружеството – жалбоподател – Бензиностанция 3204, находяща се в гр. Кула,
вход към гр. Видин с код по НКИД -47.30, като една от задачите на проверката
е била да се установи дали се спазват правилата за безопасни и здравословни
условия на труд. При проверката присъствал и представител на дружеството –
жалбоподател като проверяван, а именно: Г.Н.И. – управител на обекта. При
извършване на проверката е проверен находящ се в обекта компресор Fini, type
E.C. SUPER TIGER 92T 40050 EU/Е. След извършване на проверката в обекта,
свидетелите Ц. и Б. съставили Протокол за извършена проверка №
ПР2403344/26.02.2024г., в който в т. 2 отразили, че при извършената проверка
на място на 24.01.2024г. в посочения по – горе обект на дружеството
жалбоподател е установено, че дружеството като работодател не е осигурил
метрологично осигуряване на манометъра на посочения компресор, с което е
3
нарушил чл. 173, ал.2 от Наредба № 7 от 23.099.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
при използване на работното оборудване, в която връзка е дадено предписание
да се извърши технически преглед на посочения манометър със срок на
изпълнение 05.03.2024г. На 18.08.2024г. в ДИТ гр. Видин е изпратено
уведомление от представител на дружеството – жалбоподател, с което
уведомяват, че на процесния компресор е монтиран нов манометър, за което
представят доказателства. Във връзка с констатираното при проверката и
посочено в цитирания протокол е изпратена покана до изпълнителния
директор на дружеството – жалбоподател на основание чл. 40, ал.2 ЗАНН на
28.03.2024г. от 15.30.часа да се яви представител на дружеството за съставяне
на акт за установяване на нарушение, която покана е връчена на адреса на
седалището и управление на дружеството на лицето Л.И. – технически
сътрудник. На посочената дата и час не се явил представител на дружеството,
поради което на 29.03.2024г. свидетелят Ц. съставил в отсъствие на
представител на дружеството АУАН № 05-2400074 срещу дружеството
жалбоподател, за това, че при извършената проверка на място на 24.01.2024 г.
на "ПЕТРОЛ" АД, на обект: Бензиностанция 3204, гр. Кула, вход към Видин,
обл. Видин, се установи, че "ПЕТРОЛ" АД - работодател, не е осигурил
метрологично осигуряване на манометъра на компресор - Fini, type E.C.
SUPER TIGER 92T 40050 EU/Е, което квалифицирал като нарушение на чл.
173, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване
на работното оборудване. Посоченият АУАН е изпратен за връчване по пощата
и същият е връчен на адреса на седалището на дружеството отново на лицето
Л.И. – технически сътрудник. На основание посочения АУАН,
административнонаказаващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия
орган изцяло е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и
квалификацията на нарушението и на основание чл. 416, ал.5 и чл. 413, ал.2
във вр. с чл. 415в, ал.1 от Кодекса на труда наложил на дружеството
административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 300 лв.,
като е приел, че нарушението е маловажно, тъй като нарушението е
отстранено непосредствено след установяването му и не са настъпили вредни
последици за работниците. Наказателното постановление е връчено по пощата
на адреса на дружеството на лицето Л.И. – технически сътрудник на
23.05.2024г.
Посочената фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства - цитираните по –
горе констативен протокол за извършените проверки, уведомление до ДИТ
Видин, че е сменен процесния манометър и доказателства в тази връзка,
покана за явяване за съставяне на АУАН, известия за доставяне, както и от
гласните доказателства по делото - показанията на свидетелите В. П. Ц. и Ц.
Л. Б., разпитани в съдебното заседание по делото. Съдебният състав даде вяра
и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които
дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия,
липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са
пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението,
поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не
4
се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма и съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че в хода на производството по
реализиране на отговорността на дружеството - жалбоподател е допуснато
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано едва във
въззивното производство и съставлява основание за отмяна на обжалваното
НП. Съставеният АУАН не е връчен на законния представител на дружеството
или друго упълномощено да представлява дружеството лице в съответствие с
чл. 416, ал.3 от КТ. В чл. 43, ал. 4 от ЗАНН е регламентирано, че когато актът е
съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а
ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на
нарушителя за предявяване и подписване.Съгласно чл. 416, ал. 6 от КТ,
установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на
наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в ЗАНН,
доколкото с този кодекс не е установен друг ред. Такъв друг ред е установен в
чл. 416, ал. 3 от КТ, който постановява, че АУАН се връчва на нарушителя
лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по
месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване на таблото за обявления и в
интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. АУАН е
изпратен за връчване чрез препоръчано писмо с обратна разписка чрез
"Български пощи". От приложената към административнонаказателната
преписка и прието от съда разписката за връчване на акта се установява, че
същият е връчен на лицето Л.И. – технически сътрудник, в която има
отбелязване номер на пълномощно, но по делото не са ангажирани каквито и
да било доказателства с какви точно права е било оправомощено посоченото
лице.
Ето защо, съдът счита, че АУАН не следва да се счита за редовно връчен по
смисъла на чл. 416, ал. 3 КТ на лицето И., тъй като по делото не са ангажирани
доказателства И. да притежава качеството на длъжностно лице, натоварено да
приема книжата на юридическо лице по смисъла на чл. 180, ал. 5 от НПК. По
делото не са представени доказателства това лице да е упълномощен
служител по смисъла на т. 37. 3 б. "б" от раздел ХІІ на Общите условия на
договори с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от "Български
пощи" ЕАД.
АНО преди да издаде НП е следвало да извърши проверка, дали съставения
АУАН е бил предявен и връчен надлежно на нарушителя, като събере всички
доказателства за това. В случай, че при проверката се установи, че не е
предявен и връчен надлежно, АНО е следвало в съответствие с чл. 52, ал. 2 от
ЗАНН да върне АУАН за надлежно предявяване и връчване. Това не е
5
направено в случая. АУАН не е надлежно предявен за връчване на нарушителя,
което представлява съществено процесуално нарушение. /В този смисъл е и
Решение 1236 от 24.09.2024 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 335/2024 г.
Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното
стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз
основа на акта наказателно постановление. Сред тези правила попада и
посоченото от съда като нарушена разпоредбата на чл. 416, ал.3 от ЗАНН.
Нормата има императивен характер и задължава органите на изпълнителната
власт, оправомощени с осъществяване на контролни функции по реда на КТ,
да предприемат необходимите действия при предявяването и връчването на
съставения акт. Тези процесуални действия имат самостоятелно и
основополагащо значение за законосъобразността на
административнонаказателното производство и неизпълнението им опорочава
изначално санкционната процедура, предопределяйки незаконосъобразността
на издаденото НП, тъй като несъмнено възпрепятства лицето да разбере какво
нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на защита
съобразно приписаното му с АУАН обвинение за извършване на конкретно
административно правонарушение. В обобщение на изложеното, съдът
намира, че липсата на действия по предявяването и връчването му на
оправомощен представител на дружеството на съставения АУАН, безспорно
ограничават правото на защита на санкционираното лице, доколкото същото е
лишено от възможността да отрази възражения при съставянето му, както и да
изложи писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място в посочения АУАН и атакуваното наказателно
постановление се посочва, че жалбоподателят не е изпълнил задължение да
осигури метрологично осигуряване на манометъра на посочения в АУАН и НП
компресор, което е преценено като нарушение на чл. 173, ал.2 от Наредба № 7
от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места при използване на работното оборудване.
Посочената разпоредба регламентира, че средствата за измерване, свързани с
безопасността на труда, се осигуряват метрологично. Никъде в АУАН и НП не
е посочено защо посоченият манометър като средство за измерване е свързан
с безопасността на труда.
От друга страна, в представеното по делото становище от
административнонаказаващият орган е посочено, че според легалното
определение на § 1 т. 27 от ДР на Закона за измерванията „средство за
измерване“ е техническо средство, което има метрологични характеристики и
е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с
едно или повече технически средства, а съгласно чл. 23 от Закон за
измерванията на метрологичен контрол подлежат средствата за измерване,
компонентите, спомагателното оборудване и допълнителните устройства към
тях, определени в Наредбата за средствата за измерване. В посочената
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2023г. обаче единствено в раздел Х е
регламентирана уредба, свързана с манометри и то такива, които се използват
в съоръжения под налягане и в железопътния транспорт, като в чл. 189, ал.1 от
посочената наредба е посочено, че манометрите са средства за измерване на
налягането на флуид, затворен или протичащ в обем, с еластичен
измервателен елемент - тръбна пружина (бурдонова тръба), плоска пружина
(мембрана), мембранна кутия или силфон, съгласно ал.2 на посочената
разпоредба в зависимост от вида на измерваното налягане манометрите биват:
6
за положително налягане и за положително и отрицателно налягане
(мановакуумметри), а съгласно ал.3 изискванията на този раздел се прилагат
към манометри, използвани в съоръжения под налягане и в железопътния
транспорт, с обхват на измерваното налягане от минус 100 kРа до 160 MРa, с
изключение на такива, които се използват като индикатори. Нито в АУАН,
нито н НП обаче е посочено какъв е видът на манометъра, за да се прецени
дали съответният манометър подлежи на метрологичен контрол, а както вече
съдът посочи по – горе, дори да подлежи на такъв контрол, не са изложени
никакви обстоятелства защо неосигуряването метрологично на процесния
манометър като средство за измерване е свързан с безопасността на труда.
С оглед на посоченото съдът приема, че в настоящия случай е налице липса
на изложени обстоятелства от значение за правната съставомерност на
деянието като административно нарушение, което съставлява неизпълнение
на задължение на актосъставителя и административнонаказващия орган по
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. За съставомерността на деянието като
нарушение по смисъла на чл. 173, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване на работното оборудване към обективната му
страна се изисква нарушителят да не е осигурил метрологично средство за
измерване, свързано с безопасността на труда, а нито в АУН, нито в НП са
изложени обстоятелства как посоченият манометър и липсата на
метрологичното му осигуряване е свързано с безопасността на труда и от
друга страна на какво основание се дължи такова метрологично осигуряване
на посочения манометър.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че е основателно и
възражението на жалбоподателя, че след като АНО орган правилно е
преценил, че деянието е маловажно е наложил наказание в размер на
максимално определения от закона в санкционната норма, приложима в
настоящия случай по чл. 415в, ал.1 от КТ – 300 лв. В наказателното
постановление е посочено само, че при определяне размерът на наказанието
са взети предвид смекчаващите и отежняващите вината обстоятелства, но не
са посочени същите и не е посочено как същите са ценени при определяне
размера на наказанието. В случая съдът приема, че по делото не са
ангажирани доказателства, които да бъдат ценени като отегчаващи вината. Не
се съдържат данни по отношение на дружеството – жалбоподател да са
налагани други наказания, свързани с трудовото законодателство и т.н.,
поради което съдът намира, че размерът на наложеното наказание би следвало
да е определен в минималния законово установен размер на 100 лв.
С оглед на всичко посочено, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
От процесуалния представител на административнонаказващия орган е
направено искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение с
представеното по делото писмено становище, но с оглед изхода на спора,
същото се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-2400074/17.05.2024г. на
директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Видин, с което на „Петрол“
7
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Ловеч, общ. Ловеч,
обл. Видин, ул. „ Търговска“ № 12, хотел „ Ловеч“ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 300 лв. на основание чл. чл. 416, ал.5 и чл. 413, ал.2 във
р. с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл. 173, ал.2
от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване на работното
оборудване .
ОТХВЪРЛЯ искането на директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Видин за разноски за юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8